Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5881 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
18
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Втори след княза
-
Коментарът ти породи някои мисли у мен, които не са съвсем по него. Мисля си, че въвеждането на втори наблюдател вече не е условно. Ние се позиционираме като първи наблюдател, който размишлява "какво би било" за втория. Обаче с пътешествието до други планети, вече има реални данни какво наблюдава онзи- другия. Общо взето, инженерите и учените констатират незначителни промени във времето, които коригират своевременно и полетите са успешни. Направило ми е впечатление, че летящите с висока скорост спътници от системата ДжиПиЕс изпитват по- малко влияние от скоростта, отколкото от гравитацията, а и двете могат успешно да се съобразят за да не създават проблеми. Искам да кажа, че проблемите при големи скорости и гравитация са реалност, която се отчита и решава чрез ОТО и СТО в съизмеримата с нас част от реалността. Не зная доколко, с каква цел и с какъв резултат се търси отговор на ядрено и атомно ниво. Там при свръх малки разстояния и свръх високи скорости, естествено се появява вторият наблюдател, отново в условна форма- "какво би било" неговото виждане, съпоставяйки, че единствените данни за което и да било, случващо се там, пристигат със скорост, съизмерима с промените там. Не се и опитвам да го осмисля. Много е трудно за мен. Мисля, че "протича" самото събитие . За зрителя от стадиона и за онзи надалече, протича само вестта за него. Зрителят тук вижда нещо ставащо много по- скоро, отколкото друг- на един светлинен ден разстояние. Не мога да си представя как се възпирема "в бъдещето" несъстояло се събитие. Мачът не е започнал, но на два светлинни часа разстояние знаят резултата, че знаят и да е започнал, въпреки че тук съдията го отмени. Малко от художествената фантастика.
-
Така е, съгласен съм и се чудя, що за схоластичен спор се води за настоящето и миналото, наблюдавано от двама наблюдатели. Подхождам по подобие. До една релса с дължина 25 м. по средата и в началото(условно) стоят двама наблюдатели. Този в средата казва "Аз съм тук", с което определя своето централно място в пространството. За него другият наблюдател е на минус 12.5 м. разстояние. За другия наблюдател, който се позиционира с "тук" в началото, първият е на плюс 12.5. м. Твърденията им се разминават драстично, противоположни са, но ние го гледаме от към смешната страна. Кои са особеностите на това разминаване? Двамата наблюдатели поставят началната точка на отчет върху Тук, което е при тях. Спокойно можеха да стигнат до конвенция и да изберат началната точка. Другото е, че тук и там са едни много древни разделения на пространството, които днес са ех-е-е-й. Пространството вече може да бъде представяно в Декартова или в Полярна координатна система, като нулевата точка и посоката на първата ос се определя също с конвенция. Минавам към времето. "Сега, минало и бъдеще" са най- простите деления на времето. Като определим, постановим, чрез съгласие началото на което и да е събитие, можем да определим кога е по отношение на него всеки момент от процеса- в бъдеще или минало, чрез положителни или отрицателни стойности. Можем да определим, съобразявайки скоростта на светлината кога е наблюдаван конкретния момент от отделния наблюдател, а можем да определим и кога какво е наблюдавал, ако се движи по отношение на началото. Това е моето, за мен обяснение и не могада проумея какво безпокои, че единият виждал сега, а другият в миналото. Нали споменах, ако се споразумеят за начало, ще е ясно кой в кой момент е, без чудене и разправии. ?!?!?!? ПП. Ако наблюдателите настояват, че тяхната система е по- подходяща за отправна, следват нескончаеми спорове и май в това е интригата.
-
Идеологическите възгледи неминуемо и винаги са аспект от избора на представяне на който и да е исторически момент. Докогато историята е сбор от разкази, неминуемо идеологията на разказвача ще се отразява. Да речем възстановка на "Бостънското чаено парти", https://www.google.bg/travel/entity/key/ChkIs-nO1PnvnvfRARoML2cvMTFyOGNqeGdmEAQ/overview?sa=X&utm_campaign=sharing&utm_medium=link&utm_source=htls&ts=CAEaBAoCGgAqBAoAGgA&rp=OAFIAg&ap=MAA, представена от индианци, тя ще наблегне, че то е извършено под фалшив флаг- извършителите са се преоблекли като индианци за да злепоставят още повече "лошите". Не бива при разглеждане на възстановките да пропускаме идеологията на автора и господстващата идеология в момента. Това ни дава друг поглед и осветлява събитието по- добре.
-
Благодаря на ръководителите на регионалните музеи в Ловеч и Габрово. Незабавно ми отговориха на електронна поща. В Ловеч няма такива експонати, а от Габрово ми препоръчаха книгата "Монети на християнските храмове в България" Автор: Христо Харитонов. https://www.ciela.com/moneti-na-hristijanskite-hramove-v-b-lgarija.html Установено е монетосеченето на двайсетина християнски храма. Всички монети са каталогизирани. Разпределени са в класификационни групи. Показват се в 350 фотоснимки и 480 графични рисунки. Изследването полага основите на нов, самостоятелен клон на българската нумизматика.
-
Има ли граници за свободния полет или сме във волиера? За всекиго се пише, не само по форумите във връзка с някаква идея. Ако имаш идея да внушиш, че си от рода на Александър, можеш да направиш столицата си като Дисниленд. Няма нищо нелепо в това да бъдат запознати българите с живота по нашите земи. По- трудно е да се избере идеологията. Кое е положителното на готското нахлуване? Дошли- отишли. Няма останала култура, но пък защо не? Може би готите са попили нещо от тук? Римляните, родени по нашите земи са си част от историята. Само дето не се вливат като етнос в Първата Българска държава, а хукват към Цариград, от където враждуват, често на живот и смърт. Родната къща на Елиас Канети не става музей, въпреки че израелският посланик казва, че това бил "единственият български нобелов лауреат"https://audiotravelguide.ro/bg/родна-къща-на-елиас-канети-русе/ . Малко ми е пресилена приказката, вероятно защото имам предубеждението, че посланикът иска Русе да поддържа за своя сметка музей, в интерес на неговия народ. Гонят си интереса, хората. Та и историческите възстановки имат същото предназначение, да осведомят нашите граждани за лица и култура, които са от значение тъкмо за нашите граждани. Ами, да, всеки исторически герой се разказва и интерпретира през идеологическа призма. Аз се чудех, защо ми е симпатичен. Не смятам, че българите във Византия биха били патриции, нито че сега ще сме господари. То и не виждам такива между познатите си- все хора, които изпълняват. Поради това не ми харесва, а и не се вживявам в експониране живота на господарите, разхождащи се между ковачници, сергии и перачки. Етъра ми е много по- близък. Стана дума за демократичните тенденции на българското Възраждане. В музея на Стара Загора съм намятал тога и съм стъпвал по камъните на Аугуста Траяна, готино ми е било, но зная, че това са фантазии, които не се случват в реалността.
-
Един от съставните етноси в Първото българско царство са траките. Спартак е с тракийско потекло. Спартак е знаменит мъж с лидерски качества, оставил съществена диря в историята на късната Римска република. ххххх Гордеем се с материалното и нематериално наследство от траките. Експонираме материалното наследство. Има възможност за представяне и на нематериалното наследство- поведението на изключителна личност, родена в нашите земи. Не е достатъчен бронзовият паметник в Сандански. Само собствените бариери и стени пречат да се гордеем със Спартак. Гърците си приписват що им хареса. Солун има паметник на Аристотел и Александър- що щат там? Хачатурян пише музика по балета Спартак. Правят се филми. Освен романа на Джованьоли, има и от други езици и държави Бен Кейн, Хауард Фаст, защото Спартак е изключителен. ххх Експонирането на Спартак не е обвързано само с тракийските му корени- двете романни версии за заробването му- пленяване след римски набег и пленяване след отказ на траките да участват в римска война срещу гетите. Каквото и да е от живота му може да бъде обект на възстановка, стига организаторите да имат криле. (Логично е Халваджян да имат успехи в медиите- не си поставят сами бариери.)
-
Струва си да обсъдим до къде се простират местните обичаи, от къде започва езичеството. Ако ВСИЧКИ апостоли, заедно с Месията са били обрязани, то това местен обичай ли е, езичество или дълг на тези, които ценят апостолските текстове? Няма написан текст по въпроса, освен в Стария завет, а това значи ли, че за християнина е безразлично или означава, че е трайна практика, която те са смятали за утвърдена? Ако се приеме, че всичко, което не е изрично забранено в Евангелието е допустимо, то хвърлянето на кръста и триченето са допустими местни обичаи.
-
Не ми се разпростира, ще бъда кратък. Въпреки машината на царизма, в Русия съществуват демократични възгледи. Има писатели и общо интелигенти демократи и те са подложени на репресии. Съществува революционно- демократично движение, включващо Херцен, Добролюбов, Чернишевски, Белински. Тези идеи са имали разпространение сред студентите. Руски и български. Това е по- важното, защото до политиците, оглавили Февруарската революция от 1917 нашите не са имали достъп. Българите учещи в Русия, споменах, са от по- ниските слоеве, т.е. нямат шанс никога да получат "аристократизъм" и да бъдат наравно с руската аристокрация. Те имат шанс само като демократи и само от такива биват приети положително. Тези по- бедни българи имат навици и възгледи, оформени в дружеска българска среда у нас. Този, който иска да е чорбаджия, страни от хъшовете (хъшлаците), те пък още повече намразват тези от горната класа. Интересно е поведението на Раковски. Той също претоварва очакванията си за активно съдействие от Русия по освобождението на България, защото тя си има свои планове. Разочарован, започва да клейми руския царизъм, а българите, тръгнали да емигрират на изток заплашва с крепостничество. Това са определено демократични възгледи, формирани като реакция на руския царизъм.
-
Има една особеност по отношение на чувствата. Всеки е по- компетентен за своите чувства и заслужава доверие. Натъжи ме, че пишеш врели не кипели за монголо- татарското, а се засмях, когато пред руг сподели, че не си навътре. И чичо Фройд ще ти каже че съм искрен. По въпроса с демокрацията кое ще обсъждаме? Тази в Русия при Александър ІІ ли, при Николай ІІ ли? Или тази в България? При Батенберг, Фердинанд, Борис? При Димитров, Червенков или Живков? При Желев, Стоянов или оня... как му беше името?
-
Развесели ме твърдението за монголско- татарското в Русия и последвалото признание, че не си много компетентен. Мислех да мина само с усмивка и нямах намерение да ти го казвам в прав текст. Нямам никакво желание да те засягам лично. Приеми го като усмивка на недоверие у събеседник. Но аз съм казвал, че не съм съгласен с някои възгледи, което не пречи за големи хора.
-
Би ли разказал за елита на монголо- татарското лице. Високопоставени длъжностни лица, културни деятели и индустриалци. Моля!
-
Не бих бил така безапелационен. Алеко получава образование в Русия, подкрепя Либералната партия на Каравелов- една русофилска партия. Презира Стамболов- един отявлен еврофил и русофоб. Бай Ганьо практикува вестникарски и политически трикове, изкористяващи демокрацията (къде ти в Ориента демокрация?), харесва Европата, защото там е келепирът. Алеко гледа с други очи- търси добри практики. Моето виждане за "Двете лица на България" се свързва по- скоро с раздвояването още от Възраждането. Едни учат в Русия и добиват демократични възгледи, едно защото са с по- беден произход, друго, като реакция срещу закостенелия царизъм и трето, като университетски дух. Други учат на Запад. Те обикновено са от по- богати селища и родители. Харесват монарсите, лустрото и разкоша на империите. По- късно се проявява същото, някои запленени от мечти, смятат че от 500 г. робство, ще станем богати като нации, които са 300 години колониални империи.
-
Защо си така пасивен и чакаш? Участвай в направата света (форума) по- хубав! Лете присъствах на ретро- бал, "възстановка" на бал. Дрън- дрън. За селището, дядо Славейков казва "Хубаво е наше село". Някакви театрални костюми, липса на традиции, фалш. Опитват се да прилепят на градче по времето на "Чичовци"нещо оперетно от Виена. Патриотарска работа. Нямаше нищо автентично, освен швейцареца - един висок дядо в средата. Надявам се, че няма да го повторят.
