
Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5863 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
18
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Втори след княза
-
Не ми се разпростира, ще бъда кратък. Въпреки машината на царизма, в Русия съществуват демократични възгледи. Има писатели и общо интелигенти демократи и те са подложени на репресии. Съществува революционно- демократично движение, включващо Херцен, Добролюбов, Чернишевски, Белински. Тези идеи са имали разпространение сред студентите. Руски и български. Това е по- важното, защото до политиците, оглавили Февруарската революция от 1917 нашите не са имали достъп. Българите учещи в Русия, споменах, са от по- ниските слоеве, т.е. нямат шанс никога да получат "аристократизъм" и да бъдат наравно с руската аристокрация. Те имат шанс само като демократи и само от такива биват приети положително. Тези по- бедни българи имат навици и възгледи, оформени в дружеска българска среда у нас. Този, който иска да е чорбаджия, страни от хъшовете (хъшлаците), те пък още повече намразват тези от горната класа. Интересно е поведението на Раковски. Той също претоварва очакванията си за активно съдействие от Русия по освобождението на България, защото тя си има свои планове. Разочарован, започва да клейми руския царизъм, а българите, тръгнали да емигрират на изток заплашва с крепостничество. Това са определено демократични възгледи, формирани като реакция на руския царизъм.
-
Има една особеност по отношение на чувствата. Всеки е по- компетентен за своите чувства и заслужава доверие. Натъжи ме, че пишеш врели не кипели за монголо- татарското, а се засмях, когато пред руг сподели, че не си навътре. И чичо Фройд ще ти каже че съм искрен. По въпроса с демокрацията кое ще обсъждаме? Тази в Русия при Александър ІІ ли, при Николай ІІ ли? Или тази в България? При Батенберг, Фердинанд, Борис? При Димитров, Червенков или Живков? При Желев, Стоянов или оня... как му беше името?
-
Развесели ме твърдението за монголско- татарското в Русия и последвалото признание, че не си много компетентен. Мислех да мина само с усмивка и нямах намерение да ти го казвам в прав текст. Нямам никакво желание да те засягам лично. Приеми го като усмивка на недоверие у събеседник. Но аз съм казвал, че не съм съгласен с някои възгледи, което не пречи за големи хора.
-
Би ли разказал за елита на монголо- татарското лице. Високопоставени длъжностни лица, културни деятели и индустриалци. Моля!
-
Не бих бил така безапелационен. Алеко получава образование в Русия, подкрепя Либералната партия на Каравелов- една русофилска партия. Презира Стамболов- един отявлен еврофил и русофоб. Бай Ганьо практикува вестникарски и политически трикове, изкористяващи демокрацията (къде ти в Ориента демокрация?), харесва Европата, защото там е келепирът. Алеко гледа с други очи- търси добри практики. Моето виждане за "Двете лица на България" се свързва по- скоро с раздвояването още от Възраждането. Едни учат в Русия и добиват демократични възгледи, едно защото са с по- беден произход, друго, като реакция срещу закостенелия царизъм и трето, като университетски дух. Други учат на Запад. Те обикновено са от по- богати селища и родители. Харесват монарсите, лустрото и разкоша на империите. По- късно се проявява същото, някои запленени от мечти, смятат че от 500 г. робство, ще станем богати като нации, които са 300 години колониални империи.
-
Защо си така пасивен и чакаш? Участвай в направата света (форума) по- хубав! Лете присъствах на ретро- бал, "възстановка" на бал. Дрън- дрън. За селището, дядо Славейков казва "Хубаво е наше село". Някакви театрални костюми, липса на традиции, фалш. Опитват се да прилепят на градче по времето на "Чичовци"нещо оперетно от Виена. Патриотарска работа. Нямаше нищо автентично, освен швейцареца - един висок дядо в средата. Надявам се, че няма да го повторят.
-
В някакъв смисъл си прав, значимо е мнението от колеги, които са опитвали да го правят. Обаче възстановките са за пред публика, а значи може да се сподели очакване или впечатление. Има и хора, които влизат и излизат от театър и си говорят за туршии с чесън, но редно ли е? Другото е, че Глишев е име. Винаги ще бъде припомнян с окупацията на СУ. Предполага се, че още изповядва някаква идея, политика, а не че си мери меча. В този смисъл, изразявам обърканост, че този, който е воювал за демокрация, сега се кичи като човек от една империя, лишила от независимост населението по нашите земи.
-
Разбрах и не съм съгласен, но това е за протокола, без спор. А освен за Бай Ганьо, има ли две лица по отношение либерали и консерватори; демократи и монархисти; социалисти и антикомунисти?
-
Моля за две уточнения Толкова се говори за русофили vs русофоби, а като не ги споменаваш, отричаш ли, че това били две лица на България днес? Кое лице носи Бай Ганьо? Как бива описан неговият антипод, този с другото лице?
-
ОК. Не съм вътре в нещата, само отбелязвам, че експонирането на което и да е време е идеологически избор. Избира се да речем само единството на републиката, разкоша на империята, загубата на самоидентификация на завоюваните народи. По споменатите причини се пропуска безпощадността към съпротивляващите се не-римляни, обезличаването на съда пред заповедта на императора, изчезването на етноси с история. По въпроса със Спартак, смятам, че това е световно известна историческа личност, свързвана непременно с Тракия. Много ми хареса една мисъл на на Б. Димитров, че когато други ти пишат историята, тя се различава от тази, която сам си пишеш. Все пак щом има каменни паметници на Спартак, не е противоестествено да има и живи реконструкции. Разбирам, че това зависи от спонсорите, които "поръчват музиката". А да се прави възстановка за бунтовник срещу имперския ред е избор за смели сърца.
-
Различното ми мнение е по отношение идеологията. В см. представянето на римска действителност моделира и отношение към римския ред. Създаване модел да изпитваме възхищение от него, както траките-водачи са изпитвали. Отсъствието на траките от низините, на бунта на Спартак особено, е отказ от бунтовната сила на местното население. Пък аз смятам, че това е по- важната част от живота тук. Не Рим, западен или източен, а запазване на местния ред
-
В моето идеално разбиране, историческата възстановка е театър. Гьоте: "За да се създаде нация, най- напред трябва да се създаде театър" Без "Многострадалната Геновева", Бяла черква нямаше да се усети българска. В Османската империя това изкуство не е развито, а за да може един роб да си измисли, да се вживее в ролята на свободен и дори на принц, това е чудо, прераждане, метаморфоза. Заради това виждам историческите възстановки като място, където героите се вживяват, подражават на достойни мъже, а не само си мерят мечовете. От другата страна, публиката гледа и слуша театрализирани достойни, правещи чест слова и подвизи. Публиката се учи не само как изглежда една дреха, но и как изглежда достойнството. Ако се самоограничава и табуира граници, историческата възстановка се лишава сама от живот. Надява си сама въже около шията. Ако Бенковски не заплюе султана, това дали е Бенковски и дали това е историческа възстановка или тъп кич, тъп като сценичен меч?
-
А- ха. Ще рече, че повече наподобява учебен филм в който гласовете са зад кадър и обръщат внимание на особеностите- дрехи, оръжие. При това дрехи и оръжие, удовлетворяващи изискването за автентичност- материали, изработка, защото публиката ще поиска да пипне и види отблизо. Театърът е друго нещо. Там има характери, противопоставяне, диалози, идеи и идеологии. При споменатите исторически възстановки това е изчистено само до казваното от презентатора. В този смисъл, посещението на музей с манекени е същото. Очакването ми е, че публиката ще търси динамиката на театъра, който е по- богат на внушения и душевни изживявания, вместо познавателните демонстрации. Ще видим как е през следващите години. Дали историческите възстановки ще останат атракция на живо за малки деца и мъже, които да си мерят намерените уникати. Независимо, че мненията ми останаха на ниво лаик, хубаво е за мен, че размислих какво е то исторически възстановки. Благодаря.
-
Прочетох, но не му се доверих. В настоящия коментар прочитам прекалената сложност в намирането на ключ за всички ситуации в Библията. За себе си съм преценил, че Библията е сборник с еврейски митове, които обхващат някаква част от живота, но не и целия живот. Останалото го има в други книги, в поведението на хората и взаимодействието им. Не зная отговор за това що е апостолическо християнство.