Втори след княза

Интерпретирам го така: Фактите, събитията не са информация. Примерно паднало дърво на незнаен остров. Събитието си е събитие. Чак когато човек научи за него, може да каже "Има информация ,че през 2023 г. е паднало дърво на остров ...". Събитията и фактите стават информация, само ако са възприети от някого. Примерно местния алигатор вижда как пада дървото и впоследствие заобикаля, защото е "получил информация", че е паднало дърво. Интересен е моментът, че и съседните дървета "отразяват" това падане като започват да заемат мястото му. Това обаче не е защото са получили информация, а защото им се е открила светлинка. Те просто растат, при това по- успешно в тази новооткрита среда. За получаване на "информация" трябват сетивни и като цяло нервни клетки, а сега и сензори и електронни схеми, които да я получат и преработят. Както казваш, трябва възприемане което да прекодира процесите на света във вътрешни А действителността си съществува. Дърветата на неизвестния остров си падат и без наше възприемане.

„ЦЕЛТА НА ЗВИЗДИЧ Е ДА ПОВЛИЯЕ НА РАЗКЪСВАНЕТО НА СЪРБИЯ КРАЙ БРЧКО НА ДВЕ ЧАСТИ, ЗАЩОТО ВОЙНАТА НЕ ИЗЛИЗА ОТ ГЛАВАТА МУ“ Слободан Жуплянин 1 януари 2024 г Машинен превод

Съгласен съм. Само че има много потребители и извършващи тая услуга, които са заинтересовани от съществуването й. Хора, които се нуждаят от бог и хора, които им го осигуряват.

А аз приемам, че светлината от една звезда е факт, събитие, а информацията е това, което ние или някой произведе като информация от установените данни. При това информацията може да описва вярно или невярно факта, а и данните могат да бъдат установени вярно или невярно. Пак- информацията не е в светлината, а в нашето обяснение.

Мнението ми е, че авторът гледа по друг начин на данни и информация. Смятам, че всичко съществуващо може да бъде изучено, т.е. да формулираме информация за него. Всичко може да бъде ползвано за първични данни от които да извлечем информация- маса, енергия, разположение, скорост, подредба, артериално налягане и обложеност на езика ако щеш. Смятам също, че получената информация се овеществява в нещо- било мозъчни или полупроводникови, текстови или изсечени на камък символи. При това положение, вътре в нещата, дори в споменатата в статията анихилираща двойка или гените няма информация. Там си има обикновени процеси и материя. Информация има в знанието за състоянието или процесите. При овеществяването на информацията също преминаваме в материалното. Може информацията да се съхранява отпечатана върху тухлички от печена глина или чрез възелчета кипу. Обаче това са си материални обекти. Те тежат и основателно е да се попитаме, дали ще ни стигне вселената за да опишем вселената. Та, моето мнение е, че информацията не е материална, но се съхранява кодирана в материални обекти, вкл. мозъка на човек.

Да се гордеем ли, че чрез закупуване на излишни ваксини, купуване втечнен газ и ядрено гориво, чрез предплащане на несъществуващи ЕФ- ки сме подпомогнали тяхното спасяване от рецесията? Или да се чувстваме пак употребени? Пожелавам осъществени надежди през 2024 г.

Тук обаче съм съгласен с патриарх Порфирий. Под добродетели разбирам също така честен и добросъвестен поглед в научните изследвания. Знанията не са най-важни... Опираме до възпитателната роля на църквата и училището. У нас това е грижа на родителите, които имат свое виждане. На времето училището е осигурявало масово производство на еднотипни по характер ученици за масовото производство с еднотипни работници. Днес изборът за успешно поведение е индивидуален, както е индивидуално и уникално производството. Това изисква свобода на избора на всекиго, което пък разклаща единството на нацията. Това пък е добро за империите, които не се интересуват от избора на морал, а от плащанията.

Основно присъщо на трогателното е сълзливостта. Това го свързва с трагичното, но не до там, че да смятаме, че е трагично... търся местоположението му по отношение на основните естетически категории. Не е трагично, защото може да се прояви и при радостен случай- леят се сълзи и при женитба, и при раждане. До някъде е комично- сълзите на Тити не са заради това, от което мъжете плачат и това е малко смешно. Не е и трагикомично- нещо нещастно и с щастлив край- явно не такива са надгробните речи. За героично или величественото не споменавам. Трогателното е камерно, интимно. Изглежда не принадлежи на обичайните естетични категории или на някаква тяхна смес, някаква част от техния спектър. Като жанр- романтичните- сантиментални произведения са обикновено трогателни. Разказ за чувства, за тяхната динамика. В този смисъл, не действията на героите са важни, обикновено те са разнообразни, важна е последователността от емоционални преживявания, които в този вид произведения са направо предвидими. Даже понякога е дразнещо защо домакинята още не се е влюбила във водопроводчика. При това разбиране трогателно- сантименталното е преход от разказите за действия- как Ахил убива Хектор към разказ за преживявания- как Оливър Туист страда преди да намери добротата. Или пък чувствата на чичо Скруч, променили се в една Коледна нощ. Види се, промяната, обратът предизвикват сълзи. При това обрат от негативни емоции към положителни. И то обратът е в сравнително кратък момент- една особена точка (в математическия смисъл) в повествованието. Преживяванията стигат връх или дъно, превръщат се в други или в своята противоположност и това предизвиква сълзи. Трогателното е само момент. поради което не се позиционира в категориите и жанровете. Харесва ми да приема, че трогателното е особен, възприеман от публиката като лично значим и отнасящ се към лица от най- близкия социален кръг момент в повествованието, който отбелязва промяна в емоционалната динамика на сюжета. Което пък води до това, че освен динамика на събитията има и друга динамика- на емоциите, която може да е във фаза или не, при това и двете постъпвят у публиката и тя я- ги долови, я- не. До друг път.

Като търсих с търсачката някакво определение на Трогателно, най- често срещаната употреба във фраза бе "трогателна реч". При това често се отнасяше за сбогуване на спортист, може би търсено наблягане, че не е особено емоционална персона, който напуска отбора, в който е бил дълго време. Трогателни са и надгробните речи, изобщо думите за окончателна раздяла. Защо? Към двете основни причини- емоции в близка общност и лична значимост на ситуацията, прибавям и това, че всички я оценяват като изключителна. Всички са разчувствани и това се предава от един на друг, все пак изискването на общността е да оценяваме ситуацията по един и същ начин и да реагираме с едно и също поведение. По- конкретно и в частност бих споменал искреността- никой няма да се трогне ако усети фалш или знае за подмолни причини за това поведение или реч. Припомнят се емоционално обагрени общи спомени, което отново ни закотвя към общността, признават се стаявани топли чувства, които вече няма смисъл да се таят; думите са издълбоко сърдечни, доброжелателни, неизказвани, интимни и с положително отношение към другите; Биват изразявани надежди и пожелания, отново интимни и конкретни, които сплотяват, показвайки добронамереност. Като става дума за подражание на пример измежду общността, препращам към онзи кинематографичен трик, при който се смеят зад кадър или някой от миманса бърше сълзи, или изразява вълнение, с което задава модела на подражание. Да, трогването е заразно и ако някой показава, че е трогнат, когато казва думи за сбогом, трогнати ще бъдат и другите.

Основните, характерни моменти в трогателното са Емоционалност. Преобладаващо в ситуацията не е разумът, а емоциите. При това социално центростремителни емоции- милозливост, бащински, майчински, синовни, съпружески и любовни привличащи чувства, съпричастност с такива у другите хора. Чувства на общност- споменах междучовешките чувства на свързаност, а когато става дума за животни и природа, отново има една силна връзка, общност, с тези животни или природа. Може да ни трогне и грижата за птица към пиленцата или кучка към кутретата, защото пренасяме нейното поведение и я надаряваме с чувства, от нашата човешка практика. Може да ни трогне цвете в планината, защото отново пренасяме, метафоризираме в нещо човешко- било то красота в сурово обкръжение или устойчивост сред злини, или превръщането му в символ за нещо човешко- незабрава, вярност, любов, очите или дъха на любим. А най- простото е, че възприеманото е красиво- показва нещо адаптивно, устойчиво, положително, желано. Личностна значимост- това е ситуация, която се е случвала или е мислена като възможна да се случи, или е възприета в момента като такава възможност. При това тя има значимост, засяга важни връзки и техни промени. Към момента преобладават трогателните моменти от интимната, тясно сфера. Най- въздействащо е тясното обкръжение. Дори във време на мощни социални промени, за нас най- важни са промените с най- близките: преживяванията на партньор, родител, другар. Пламъците на войната ни въздействат, защото може да се случи нещо с наши роднини или хора, с които сме свързани емоцонално.

В основата на трогателното е разпознаването на емоционалната ситуация. Емоционално невежите и дебелокожите не се трогват. Любопитно е, че неразпознаването на емоционалната ситуация не прави хората по- слаби, напротив. Чувствителният, който веднага пълни очи щом се промени нещо в емоционалното статукво се смята за мекушав. Да ме прощава Тити Папазов. Пеньо Пенев, за да изрази своята душевна сила казва "Очите ми не са на мокро място". В този смисъл, аз съм на страната на сухите очи. Да, сред тях има дебелокожи и емоционални невежи, но има и емоционално компетентни, уравновесени, силни характери. От друга страна, чувствителният бива приет по- мирно, не се възпирема като заплаха. Някои смятат, че в сълзите има някакви феромони, които действат на агресора, но може това да са нормални актове на "предаване". При всеки животински вид има някакво поведение, което казва "Аз се предавам", лягат, смаляват се, оголват нараними части от тялото. Човек показва това със сълзи. Поради това бива и мирно приет.

Някои сръбски интелектуалци смятат, че сърбите са толкова разделени, че е на лице "апартейд", функциониращ на принципа на пагубния американски мит за изключителност. Машинен превод. Ама то и у нас съм чувал някои "умни и красиви"(т.е. приписващи си изключителност) да смятат, че са водачи на основание на това, че в царството на слепците, едноокият е цар (пак, тази изклчителност). Видяхме, че порфирородни особи и харвардски възпитаници имат по- слабо зрение от народа.

Изглежда съм допуснал значителна грешка. Драматизмът, напрежението е присъщо на драмата въобще, все едно дали е комедия, трагикомедия, трагедия или героична драма. По отношение мелодрамата някак името не ми пасва, нито има мелодия, нито кой- знае какъв дълбок драматизъм. Най- близо до моята идея е "сълзлива пиеса, филм", но това има силен ироничен и обиден подтекст. Изглежда трогателното си няма жанр, а е по- скоро похват в различни жанрове.

Пример за трогателен филм е "Хлапето" на Чарли Чаплин, а също и романът "Сърце" на де Амичис. Те предизвикват това умиление, сълзи на съчувствие, очакване и достигане до щастлив край. В Уики.бг. това е статия за "Комедийна драма", т.е. трогателното се позиционира в промеждутъка смешно- драматизъм, като указаният драматизъм няма точно естетическо определение. По- скоро означава напрегнатост, тревожност. Възможно е и да е смесица от тъжно и смешно. Някакъв спомен за нещо тъжно, което е отминало и вече ни е само мило. Някои техники на трогателното според ИИ Емоционални диалози и изрази: Героите изразяват своите чувства по открит, често интензивен начин, който може да бъде персонален и чувствен. Конфликти и пречки в любовни и семейни връзки: Мелодрамите често се фокусират върху любовни или семейни отношения, където героите се изправят пред различни видове пречки. Предвидими сюжетни елементи: Някои мелодрами са известни със своите предвидими истории и емоционални върхове. Емоционални измами и обрати: В някои случаи мелодрамите използват емоционални недоразумения, самоизмами, подвеждане или обрати, които се оказват важни за развитието на сюжета.

В политическото противопоставяне се вмества и икономиката. Добра икономика- добра държавност, влошена икономика, кризисна държавност

Близо до моето разбиране за трогателното е разбирането в руската естетика за мелодраматичното- машинен превод МЕЛОДРАМАТИЧНОТО (от „мелодрама“ първоначално - пиеса с музикален съпровод, по-късно - жанр на подчертано експресивна, сценично зрелищна драма) - естетическа категория на съвременността, отразяваща такива явления в природата, социалния живот и изкуството, които предизвикват определени отенъци на участие и състрадание в човешката душа и съответно морален протест; чувствата са топли и мили, макар и значително ограничени в обхвата и дълбочината си (оставащи, от една страна, в областта на хармонията или драмата, но не и трагедията, а от друга, в областта на чисто моралните реакции и оценки). Обекти на мелодраматични чувства в природата (и в същото време любими обекти на мелодраматичното изкуство) са трогателно беззащитни млади животни и птици, прояви на хармонията на брачните отношения в животинския свят, животни, преследвани от хищник и др. В социалния живот, мелодраматични чувства се предизвикват у нас от слаби същества, които също са в беда, жертви на несправедливост и т.н. Типичният мелодраматичен конфликт може да се характеризира, първо, като остро „небалансиран“ (на единия полюс има източник на очевидна несправедливост, от друга има незаслужено страдащо доброто начало) и, второ, локален (обикновено камерен, семеен, психологически конфликт). В резултат на това в една мелодраматична ситуация на преден план излиза нейният морален аспект. Самата природа на мелодраматичния конфликт съдържа фундаменталната възможност за неговото разрешаване (в резултат на премахване на недоразумението, морална корекция на субекта, щастливо стечение на обстоятелствата и т.н.), въпреки че успешният изход често увенчава цялост верига от остри сблъсъци и перипетии, а понякога остава нереализирана възможност. Мелодраматичното преживяване разкрива множество градации – от нежност, умиление до патетика, драматизиран протест срещу конкретни прояви на несправедливост. Мелодраматичното усещане носи в себе си зародиша на социална критика и гражданство; Следователно напредналите социални сили използват мелодраматичен патос в борбата за социален прогрес. И обратно, абстрактното човеколюбие, неестествената афективност и сълзливата сантименталност представляват фалшификации, извращения и мелодраматични чувства, към които системно прибягват буржоазните и дребнобуржоазните фигури и идеолози. В най-добрите си образци мелодраматичното изкуство достига високо художествено ниво и ефективно служи за събуждане и развитие на естетическите и нравствени чувства на хората. Мелодрамата от лош вид, напротив, възпрепятства развитието на естетическите вкусове и идеали. Англокултурното разбиране е по- тясно около театралната мелодрама Връзката между мелодрамата и реализма е сложна. Главните герои на мелодраматични произведения могат да бъдат обикновени (и следователно реалистично нарисувани) хора, които са въвлечени в необикновени събития или силно преувеличени и нереалистични герои. По отношение на силните си емоции и драматична реторика, мелодрамата представлява "победа над репресията". [5] Късната викторианска и едуардианска мелодрама комбинира съзнателен фокус върху реализма в сценичните декори и реквизита с „антиреализъм“ в характера и сюжета. Мелодрамата в този период се стреми към "достоверна точност в изобразяването на невероятни, необикновени" сцени. [6] Писателят Уилки Колинс е известен с вниманието си към точността в детайлите (напр. по правни въпроси) в творбите си, без значение колко сензационен е сюжетът. Мелодрамите обикновено са с дължина от 10 000 до 20 000 думи. [7] Мелодрамите насочват по-голямата част от вниманието си към жертвата. Борба между добри и зли избори, като например мъж, който е насърчен да напусне семейството си от „зла изкусителка“. [8] Други основни герои са „падналата жена“, самотната майка, сирачето и мъжът, който се бори с въздействията на съвременния свят. [8] Мелодрамата разглежда семейни и социални проблеми в контекста на частен дом, като целевата й аудитория е зрителката; на второ място, мъжкият зрител може да се наслади на екранното напрежение в дома, което се разрешава. [8] Мелодрамата обикновено се обръща към идеални, носталгични епохи, наблягайки на „забранените копнежи“. [8] По- близко е разбирането за сантименталното (все машинен превод) Сантименталността първоначално показва разчитането на чувствата като ръководство за истината, но в сегашната употреба терминът обикновено означава разчитане на повърхностни, неусложнени емоции за сметка на разума. [1] Сантиментализмът във философията е възглед в мета-етиката , според който моралът по някакъв начин се основава на морални чувства или емоции. Сантиментализмът в литературата се отнася до техники, използвани от писателя, за да предизвика нежна емоционална реакция, непропорционална на настоящата ситуация [2] (и по този начин да замени повишено и като цяло безкритично чувство за нормални етични и интелектуални преценки). Терминът може също да характеризира тенденцията на някои читатели да инвестират силни емоции в банални или конвенционални измислени ситуации. [3] „Сантименталистът“, пише Оскар Уайлд , „е този, който желае да има лукса на емоцията, без да плаща за нея.“ [4] В „ Одисей“ на Джеймс Джойс Стивън Дедалус изпраща на Бък Мълиган телеграма, която гласи „Сантименталистът е този, който би се насладил, без да си навлече огромния длъжник за извършеното нещо“. [5] Джеймс Болдуин смята, че „сантименталността, показното парадиране на прекомерни и фалшиви емоции, е белег на нечестност, неспособност да се чувства...маската на жестокостта“. [6] Тази страна на рая от Ф. Скот Фицджералд противопоставя сантименталистите и романтиците, като Амори Блейн казва на Розалинд: „Аз не съм сантиментален – аз съм толкова романтичен, колкото и ти. Идеята, нали знаете, е, че сантименталният човек мисли, че нещата ще продължат - романтичният човек има отчаяна увереност, че няма да го направят." [7]

Първо щяха да бъдат констатирани от наблюдателите. Предполагам има легитимни начини за оспорване- възражения от политически партии, повторно преброяване... Мисля, че е добре да оприличаваме поведението на демократическата партия в САЩ с поведението на Вучич. Ситуацията е идентична.

Впечатлен съм, Явно не можеш да четеш, някаква форма на неграмотност ще да е. Това е тема за българи, при това стотина последователи на форума. Дори да си сърбин, не си "сърбите", та и на теб не давам съвети. А поведението на сърбите при бомбардировките ги направи по- резервирани към предложенията на НАТО. Предполагам, че се отнасят със страх, че ако не слушат, ще ги бомбардират пак, а това не е никакъв свободен избор.

Сред основните естетични категории не е поставено трогателното. То се смята за лек стил, при който се постига душевно вълнение и сълзи на съпреживяване, но преживяването остава незначително. Смята се, че дори е кич, някакъв не особено изтънчен метод за постигане на популярност. От друга страна, трогателното, мелодраматичното е присъщо на много "дамски", романтични филми, каквито са олицетворени от значителното творчество на Розамунде Пилчер. Не мога да кажа, че съдържа по нещо от основните категории, по- специфично е, поради което и ще потърся своя отговор що е то.

Сърбите ,не са прости хора поне мнозинството и гласът им, даден на избори трябва да бъде зачетен от малцинството, а не да троши стъкла и врати, т.е малцинството да не извършва противоправни действия и насилствена промяна на вота на мнозинството.

Дачић: Протести у Београду нису били политички него покушај насилног освајања власти Предполагам, че Дачич иска да каже: "Протестите не са с някаква цел, отнасяща се до политиката която водим и когато тази цел бъде удовлетворена, те ще бъдат прекратени. Те целят насилствено отнемане от една клика на властта, издигната по законен начин от народа"

Да се протоколира gmladenov смята, че: Само да се добави някъде и Империя на злото.

Машинен превод от Танюг "Дачич: Протестите в Белград не са политически, а опит за насилствено завземане на властта" Явно нещо като опита за превземане на Капитолия, започва се с непризнаване на изборите, завършва със затвор.

Машинен превод от Радио и телевизия Сърбия Бюрото за координация на службите за сигурност заседава днес в 15:00, студентски протест в Белград Заседанието на Бюрото за координация на службите за сигурност е насрочено за днес в 15 часа след снощните инциденти пред Белградската асамблея, когато представители на листата "Сърбия срещу насилието" се опитаха да влязат в сградата и да се обърнат към гражданите от балкона, което затова се намеси полицията. Студентите, които протестират заради, както твърдят, "изборна кражба", първо блокираха входа на сградата на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление, а след това и кръстовището на улица "Бърчанонива" и "Кнеза Милош". След това те тръгнаха да блокират кръстовището на Кнез Милоша и Неманина, близо до сградата на правителството на Сърбия. При снощния протест по покана на листата "Сърбия срещу насилието" бяха преследвани 38 души, а осем полицаи бяха ранени, двама от които тежко. В продължение на няколко часа участниците в протеста бяха събрани около Белградската асамблея, а представители на SPN се опитаха да влязат в сградата и да се обърнат към гражданите от балкона. Опит за проникване в Скупщината на Белград Опит за проникване в Скупщината на Белград Няколко събрали се опитали да проникнат насила в сградата и счупили стъклото на входната врата и прозорците около нея. Полицейски служители блокираха вратата и не позволиха на хората да влязат в сградата, а към тълпата беше хвърлен сълзотворен газ. Протестът приключи, след като полицията разчисти напълно района около Градското събрание. Главният прокурор на Висшата прокуратура в Белград Ненад Стефанович предупреди демонстрантите, че насилието по улиците на столицата няма да бъде толерирано. Снощи се проведе извънредно заседание на Съвета за национална сигурност, след което президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че има доказателства, че участниците в бурния протест не са били проникнати, както и че има свидетели, които са готови да кажете, че всичко е подготвено. Листата "Сърбия срещу насилието" обяви, че "режимът е показал истинското си лице". Те твърдят, че градските съветници и народните депутати нямат право да влизат в градското събрание, че хулиганите са изпратени да създават инциденти и че в крайна сметка, както се посочва в съобщението, „Вучич е изпратил специални части срещу гражданите, които протестират заради откраднатите избори, приложили брутална сила“. Днес от 15 часа е насрочено заседание на Бюрото за координация на службите за сигурност с ръководители на службите и прокурори за протестите и опита на демонстрантите да навлязат със сила в Стария дворец. От друга страна студенти, които от понеделник протестират пред централата на Републиканската избирателна комисия с твърдението, че изборите са "откраднати", се събраха на нов протест пред Министерството на администрацията и местното самоуправление. Кръстовището на Неманина и Кнез Милоша, близо до сградата на правителството на Сърбия, беше блокирано, а преди това бяха блокирани улица Кнез Милоша близо до кръстовището с улица Бирчанинова и входа на сградата на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление . Организаторите на протеста преди това обявиха блокада на Белград на две места, тъй като, както казаха, срокът за предоставяне на достъп до избирателния списък е изтекъл. Началникът на полицейската администрация Ивица Ивкович обаче казва, че блокадата на държавни институции и мостове "няма да бъде толерирана".

Вероятно имаш предвид т.нар. хибридна война. Само дето не й знаем средствата и не можем да определим нещо като начало за да видим с колко предхожда 2014 г.