Втори след княза

Не е непростимо, ОК Питам кои са особеностите на вярата, която изповядвяш? Тази вяра има ли последователи, църква или сам я градиш? Защо не можеш да замениш недоверието в повечето църкви с атеизъм, а се насочваш отново към вяра, опряна на Библейски текстове? Какво ти пречи да живееш праведно според своите разбирания, без да се привързваш към някаква организация/църква?

Е, а ти отговори ли на простичките ми въпроси или ме нападна? Правиш се на жертва, след като нарушаваш взаимното уважение, изисквано от форума.

Ням филм ли са историческите възстановки? Гледам на историческите възстановки като на зрелище, на нещо "като". Това, че отсъстват атрибутите на съвременността е за да бъде подсилено усещането, но така или иначе, възстановките са подобие. Участниците са по- високи, на по- голяма възраст, определено по- съвременно изглеждащи. Това, че участниците са различни, ме води и към това, че е допустимо в някакви граници и реквизитът да е различен, без да се губи усещането за автентичност, характерно за всяко зрелище. Естествено, въображението добавя достатъчно за да се вживеем, така че автентичността на хламидата прибавя гордост за автора, но не и въздействие за зрителя. След като участниците играят, а реквизитът е игрови, стигам до своята основна теза- речта в историческите възстановки. Тя трябва да присъства, но не може да бъде старинната. В контекста на игровостта, речта е съвременна, а значи неавтентична, което обхваща и цялото събитие. Смятам историческите възстановки за едно театрално зрелище, което не може да бъде откъсвано от историческия момент и патоса на времето. Как така ще бъде представена сцена от битка, без чрез реч да бъде въведена публиката в причините, драмата или трагедията на момента? Как ще бъде представена битка с фалшифициран вик на простия селянин- воин "Ма... ви византийска" или както е по сценарий. Без думите на апостоли, зовящи за бунт, за борба , като за една обща веселба срещу поробителя, истината ще бъде осакатена. Какво, че кремъклийката е истинска, щом става дума за турско присъствие? Смятам историческите възстановки за форма на театрално зрелище, акцентираща върху автентичността на костюмите и реквизита. Обаче много ми липсват "култови реплики" от историческите филми и зрелища. Повтарянето на такива култови фрази от комедии извежда култа към смешния герой, култ към някой за присмех. А историята ни поучава с героичното в себе си, а не с комичното. Кой помни "Като не щеш мира- на ти секира!", след който българите громят войниците на империята?

От първият коментар реших, че имаш колебания в избора Сега разбирам, че това е нов ник на стар съфорумец, който се опитва да пропагандира свои религиозни възгледи, срамувайки се да каже към коя деноминация принадлежи. Явно не вярваш в силата на божеството зад теб, щом подобно на св. Петър не казваш на коя вяра си последовател. Ако се колебаеше, наистина атеизмът е изборът на 21 в., но при реалната ситуация, на мисионерстване, а не на избор, нещата са други. Разбира се, че имаш човешкото право да вярваш в ангели, в отвъдния живот и чудотворно възкресение на отличниците. Лично аз го намирам за опора на сакатите, но на мнозина ви е необходимо. Имай повече вяра в божеството. То помага само ако му се довериш. То е като при патериците- ако не се подпираш пълноценно, само ще ти тежи. Е, може и да използваш патерицата да удариш злобно, а религията да ползваш за да си въобразиш, че си над другите. Ако ти помага- прави го. Виждал съм и някои злобни инвалиди, сърдити, че другите ходят без патерица.

Моля. А защо не избереш здравия атеизъм, а през компетентния 21 в. вярваш в задгробен живот?

Повтарям се но... бащата на Симеон Радев казал на протестантските мисионери в Македония: "Ако живея праведно, както съм православен, ще вляза ли в рая?". Отговорили му с Да. "Тогава защо да си сменям вярата?" Колкото и да е лошо за църквата, хубавото на православието за вярващите е, че попът не се бърка да ръководи от близо енориашите. Кюретата и пасторите ги държат доста изкъсо и твърдо. Имай предвид, че православието ни е спасило под турците. Католиците са прогонили Кирил и Методи, а англиканите са били от страната на османците.

Към кое вероизпитание принадлежиш? Разкажи за основните му особености.

Мощна ирония в анонса на темата

Ще просветля отново един много популярен израз. Благодаря за подхвърления намек Плутарх. Настолни беседи. Изречения на царе и пълководци. "Тракийският цар Реметалк, който се отметнал от Антоний към неговата страна (на Август) подпийнал прекалено на пир и му досадил с натякване за това съюзяване. Тогава Цезар, вдигайки чаша за друг от присъстващите царе казал "Обичам предателствата, противни са ми предателите""

От същия източник "III 38. ... несвикналата още с римската власт Тракия, като била разделена между Реметалк и децата на Котис, на които поради малолетност бил настойник Требелен Руф, се бунтувала, обвинявайки Требелен, пък не по-малко и Реметалк, че оставя неотмъстени обидите, които търпи народът. Койлалетите, одрисите и диите, силни племена, се заловили за оръжие под предводителството на разни началници, но еднакви по своята незнатност; това била причината, че не могли всички да се съединят за страшна война. Едни от въстаналите размирили местното население, а други преминали планината Хемус, за да разбунтуват и отдалечените племена; най-много и най-добре подготвените обсадили царя и града Филипопол, основан от Филип Македонски." Явно, вождове на "несвикналите с римската власт" не може да са някакви си Втори. Трябва да са знатни, със силен дух... абе, Първи.

А вы простой болгарский заключенный, И вам товарищ серый штатский волк.

Може и на малко име "Втори", макар че "другаря княз" има хубав парадокс, който ми харесва. А иначе, историята учи, че никой не се учи от историята.

Римски методи на завладяване и унищожаване. Да се поучим от гибелта на траките "КОРНЕЛИЙ ТАЦИТ ЛЕТОПИСИ (откъсите по ИТМ, с. 274 сл.) II 64. ...Тиберий бил по-доволен, че осигурил мира с мъдри мерки, отколкото ако би завършил една война с битки. Затова употребил хитрост и против Рескупорес, царя на Тракия. Над целия народ властвал по-рано Реметалк: след смъртта му Август предал една част от траките на брата му Рескупорес, а друга част на сина му Котис. При тоя дележ полетата, градовете и съседните на Гърция места били отстъпени на Котис (симпатизиращ на Рим б.м. ВсК), а необработените, дивите и близките до неприятелите области - на Рескупорес (стремящ се към независимост от Рим б.м. ВсК). Колкото се отнася до нравите им, то Котис бил кротък и приветлив, а Рескупорес - жесток, користолюбив и необщителен. Отначало те живеели в привидно съгласие, но скоро Рескупорес почнал да преминава границите, да си присвоява това, що било дадено на Котис, и срещу съпротивата му да употребява насилие. При Август той действал още нерешително, понеже се боял да не би Август, който бил виновник за раздялата на царството, да му отмъсти, ако не се покорява. Но щом узнал за промяната на императора, почнал да праща разбойнически чети, да разрушава крепостите и така да създава причини за война. 65. Нищо не безпокоело Тиберий толкова, колкото това, да не би да се разбърка създаденото вече положение. Той изпратил един центурион да извести на царете да не се разправят с оръжие. Котис веднага разпуснал събраните войски, а Рескупорес, преструвайки се смирен, помолил Котис да се срещнат на определено място, като казал, че могат да разрешат споровете си в разговор. Не се водели дълги препирни за времето и мястото, най-сетне и за условията, понеже единият от примиримост, другият от лукавство си отстъпвали взаимно и приемали всички условия. За да освети, както казвал, съюза, Рескупорес устроил пир и веселбата продължила до късна нощ в ядене и пиене. Отначало Котис нищо не подозирал, а когато разбрал най-после измамата, ако и да призовавал светостта на царското си достойнство, общите семейни богове и гостоприемството на трапезата, бил хвърлен в окови от Рескупорес. Като завладял така цяла Тракия, той писал на Тиберий, че му била готвена засада, но изпреварил злосторника. Същевременно вземайки за предлог войната с бастарните и скитите се оградил с нови пехотни и конни войски. Било му отговорено меко, че ако у него нямало измама, можел да се довери на невинността си: но нито сам Тиберий, нито сенатът ще се произнесат прав ли е или виновен, преди да се разгледа делото; затова нека предаде Котис, нека дойде и стовари върху него тежестта на престъплението. 66. Преторът на Мизия Лантиний Пандуза изпратил това писмо в Тракия с войници, на които да бъде предаден Котис. Рескупорес, който се колебаел между страха и гнева, сметнал за по-добре да бъде обвинен в извършено, отколкото в започнато престъпление: затова заповядал да убият Котис и излъгал, че се бил самоубил. Въпреки това Цезар не изменил на определения вече начин на действие, но след смъртта на Пандуза, когото Рескупорес обвинявал в неприязън към себе си, назначил за свой наместник в Мизия Помпоний Флак, стар воин, който бил в тясно приятелство с царя и затова бил по-пригоден да го измами. 67. Флак преминал в Тракия и с големи обещания склонил царя, ако и да бил недоверчив и да помнел още престъплението си, да дойде в римските укрепления. Оттук обкръжен със силен отряд във вид на почетна стража, бил довлечен в Рим, като центурионите и трибуните по пътя действали отначало със съвети и убеждения, а колкото повече се отдалечавали, откривали му по-ясно, че се намира под стража, догдето най-сетне разбрал необходимостта на положението си. Обвинен в сената от жената на Котис, той бил осъден на изгнание далеч от царството си. Тракия била разделена между неговия син Реметалк, за когото се знаело, че бил против бащините си планове, и децата на Котис; а понеже не били още пълнолетни, бившият претор Требелен Руф бил определен да управлява временно царството им по същия начин, както нашите прадеди пратили в Египет М. Лепид, като опекун на Птолемеевите деца. Рескупорес бил заведен в Александрия и там бил убит, понеже се опитал да бяга или пък му било приписано това престъпление." Историята учи, че големите племена, напр. траки, славяни, биват разделени, като за свои биват избирани по- податливите, другите биват залъгвани докато Империята добие сили и накрая си намери предлог за физическо унищожаване на тези, които се противопоставят на властта на Империята. После, след разделянето, идва владеенето.

Трая си

Споделям: Реших да възразявам за часовниците, но прочетох статията за Глобалната система за позициониране в Уики, където думата часовник е спомената много пъти. Тя ме убеди да си трая.

Тогава в какъв смисъл го използваш?

Целият коментар е поучителен, съгласявам се, че е така. Специално цитираният текст показва, че ползването на термина "поле" е много популярно.Написаното "силни полета" замества много обяснения и е съвсем разбираемо. ОК.

Часовници, но какви? Извинете, че припомням стари неща. Целият мисловен експеримент с часовниците е основан на предполагаем светлинен часовник. В един от коментарите по- назад имаше препоръчана статия, която го описва. "Часовникът" представлява тръба с дължина 30 см., перпендикулярна на движението. От единият и край се пуска лъч , в другия се отразява и при връщането се отчита 1 сигнал. Това е непрекъсната пулсация. Целият парадокс е, че светлината не се движи само по вертикала, а след като тръбата се движи в пространството, то светлината се движи по някаква хипотенуза или трионовидна крива. Сиреч светлината изминава за едно и също време разстоянието катет и хипотенуза, както при мисловния експеримент с вертикален светлинен лъч в движещ се влак. Не зная защо се смята, че и другите видове часовници променят тик- такането си при движение близо до скоростта на светлината.

От уикипедия до мрежата Вж. на прима виста и http://web.uni-plovdiv.bg/drago/engineer geophysics/gravity.pdf "Земно гравитационно поле. Маса и плътност на Земята. Приливни движения" А с Гугъл: "Гравитационното поле" Около 10 100 резултата (0,29 секунди) Така е. Едни създават един научен конструкт, други- друг за обяснение на явленията. Не влизам в спор, следя мненията.

Смятам, че терминът "гравитационно поле" е общоприет и най- вече популярен. Това, че е/осъществява се, благодарение на особености на пространство-времето и неравномерното натрупване на маса е причина за съществуването му, но не го изключва като понятие. А?

Меа кулпа. Не е логическа, а езикова. Да се чете така "При липса на експериментално установени гравитони, нека обсъждаме нещо експериментално доказано, а именно полето"

Доколкото темата е за уроци на историята. Ето един от 19 в. свързан с обединение на държави с езика дойч. Там нещата са такива, че никога не е имало племе дойч, а езикът дойч е наречен така през IXв. ТУК Естествено никой не поставя под въпрос съществуването на немски племена. Славянски племена също се общоприети, освен от някои тукашни недоразбрали. През 19 в. възниква въпросът за обединение на немскоезичните княжества. Прусия е най- мощна за момента и кайзерът й Бисмарк иска това да стане с "Желязо и кръв". ТУК Подразбира се с употреба на сила срещу тези, които са против, в случая Франция и оглавяваната от немци- католици Австроунгария, което и се осъществява. Германия става империя. Не харедвам обединение с танкове и ракети, но аз не одобрявах и бомбите над Белград, (една от бягащ невидим самолет падна в Горна баня). Това беше ужасяващ край на 20 в., който мнозина тук одобряваха. Аз не съм съгласен с военните средства, но нима България можеше да бъде освободена от турците и откъсната от съюза с Третия райх с дипломатически средства? Споменаваш кланета, но аз не зная някакви междуславянски кланета при разпадането на Югославия. Измисляш ли си или ще разкажеш? Още, за "доброволното" присъединяване към ЕС, всъщност задкулисието не попита народа чрез референдум. Не, че се страхуваше. Просто беше сигурно, че народът е за независима България, нещо което не зная защо не ви харесва. За НАТО и за еврото- също. Карай да върви, това е валс. Основният въпрос, който всъщност ми задаваш е "ЗАЩО трябва се обединяваме подчиняваме от РУсия?" Аз не твърдя подобно нещо. Аз намирам за положително обединението на славяните и политиката на Русия в това направление. Ти четеш в историята "подчинени", там където аз чета "съюзени" и обратно. Аз смятам, че в рамките на СИВ България беше силна, ти, че в рамките на ЕС България е силна. Аз смятам, че грешиш. При това смятам, че подчинение са изпълнението на решенията от Брюксел. Фактът- дерогация показва, че решенията от там са във вреда на България. За съжаление, откривам, че преинечаваш написаното от мен, което ме кара да мисля, че преиначаваш или пък възприемаш погрешно това, което става по света и у нас. Ще се самоцитирам

Чудна работа, славяни няма, а славянски езици има. (!?) Няма нищо чудно по форуми да се ценят различни мнения. Ето, някои смятат, че българите са иранци, а иранците изобщо не смятат така. По форуми смятат, че българите сме велики, а в чужбина ни смятат за нищожни. Обединението е връх на дипломатичността. Не зная с какви средства дошлите от отвъд Дунава българи са обединили славяните. Зная, че български царе са обединявали славяните като са отвоювали от Византия земи със славянско население или са завземали съществуващи славянски страни. Примерно Сърбия. В съвремието, славяните не можахме да се обединим в Балканска федерация, а Югославия бе раздробена. За обединение с Македония ... забрави. За Шойгувци и Кадировци вж. обединението на България от "дошляците" Аспарух или Асеневци. След присъединяването към ЕС, не се обединяваме с поляци и чехи, а сме поданици на държава на германци и французи, приобщила унгарци, гърци, португалци и между другото поляци и чехи. Все едно, че в Рим са били обединени елини и готи. Има едно непопулярно стихче за обединението "Долари и лири обединяват траки и илири." Друго пък гласи "Защото ги били, ги били обединили".

Намирам отколешната политика на Русия за обединение на славяните за положителна. От веки веков е известно, че славяните сме много и ако бяхме обединени, щяхме да сме изключителна сила. Само враг на България може да иска надписът на Народното събрание да е със стойност на графит.

Можеш ли да раздалечаваш събитията ходене до тоалетната? А можеш ли да раздалечиш Черно море от Дунава?