Втори след княза

Първото ми оправдание е, че не съм от ранга на Декарт от времето на Нютон, поради това не мога да дам идея, равностойна на Айнщайн. Другото е, че не е необходимо някаква нова система да надгражда, усъвършенства Декартовата. Подобие: образното мислене изгражда образа на къща в съзнанието. Той дори може да бъде означен с някакъв такъв йероглиф ^ (покрив). Друг начин на мислене е абстрактният,в който обектът се наименува и се означава с нещо съвсем друго- думата "къща", която не прилича, не дава наглед на обекта. Нагледността не е надградена, а е направено нещо качествено ново. Ако искаме да позиционираме в пространството някакво тяло, представено като точка х с координати а,в,с и енергия Е, нещата се усложняват, а при повече данни стават невъзможни. Щом идеята за таблично представяне, каквото се използва сега не решава, според теб, представянето, то аз не се сещам, но допускам да има друго представяне. Казус: за ученици машинно може да бъде представен нагледно модел на двумерно и дори тримерно разположение на две тела, като бъде предадено и тяхното въртене, но за по- сложни процеси това не е достъпно, а и не добавя разбиране. Все пак, не е необходимо да рисуваме къща, когато можем да напишем думата. Наистина преди това трябва да бъде научен езика и буквите, за да бъде разбрано.

Размишленията ми за Декарт не са научна, а субективна новост. В този смисъл, пред себе си потвърдих, че приносът му за математизиране на науките и изразяване на Нютон/Галилеевата физика в Декартова координатна система е безспорен. От дискусията тук се вижда, че тези постижения са недостатъчни и се налага нов подход, с повече измерения. Това се отнася не само за физиката, но и за другите науки, наблюдаваните явления в които се представят чрез множество променливи. Илюстративната роля на графиките в две и три измерения се отнася за все по- малко събития. Залагам на системния подход, при който взаимодействията се илюстрират чрез блокова диаграма (както и правите обсъждайки две системи движещи се една спрямо друга),а следенето на променливите да е чрез таблично/матрично представяне. Повтарям се, че допълнителни измерения не само могат, но и трябва да се въвеждат, но Декартовата координатна система не може да ги онагледи. Доколкото нас ни интересува промяната на функцията при различни стойности на аргументите, при повече от три, компютърът ще ни даде стойност, която ни удовлетворява като знание, макар да не може да я онагледи. Какво от това? За науката вече не е необходимо аксиомите и резултатите да са очевидни. Та, да се набутат нови измерения в Декартовата система е непрактично. Нещо ново ще да е.

Комплексният подход е толкова сложен, че открития от сам човек, макар и въоръжен с компютър са невъзможни. Примерно военните действия между Русия и Украйна не зависят от един фактор. Заложих на брой жертви, но това не е достатъчно. Картографско проучване на актуалната обстановка също не е решаващо- трябва да се имат предвид и наситеността с войски и оръжия, значимостта на обектите, вкл. медийното им значение за промените в заеманите територии. Уви, медийното значение може да се преформатира и при загуба на важен обект той да бъде обезценен, но за някакво обективно заключение има други и множество, по- значими фактори. При това тези значими фактори се осъзнават и съответно държат в тайна. Друг пример са военните действия в Газа. От пръв поглед съдбата на Хамас е предопределена- Израел разполага с по- големи сили и възможности (съюзници, хора и оръжие). Обаче въпросът е защо тлее конфликтът и защо Хамас е по- радикална от Хизбула. Един прост и верен, но непълен отговор е, "Защото условията там са различни". Обаче кои условия? Набляга се на това, че хората там били "диви", но индианците в резервати, да речем нямат радикални организации. Отбелязва се натискът на Израел и това, че всяко действие има противодействие. Обаче, както споменах, Израел разполага с много по- големи военни възможности за победа, а Хамас с всяко поколение се възражда. Демографията на района, състоянието на доходите и битовите условия пораждат бунт, вместо примирение и път към смъртта. Действия, които убиват, тях ги мобилизират. Но и българите в Османската империя- рая, натоварена с данъци и тероризирана от военни и паравоенни нападения оцелява, а не загива. Може би раждаемостта е отговорът. На всеки 17 т. Хамас има нов рекрут, какъвто турците са присвоявали у нас. Ние сме можели да търпим и жените са раждали за да оцеляваме. Е, и мъже са участвали, при това не са били турците според генетичните изследвания Ангажирането ми с реални проблеми е отглас от разбирането ми, че откриваните закономерности е продукт на полезна умствена дейност по решаването на нещо практическо. Определянето на разстояния, наклони, височини на недостъпни точки е поискано от практиката и е довело до тригонометрията. Определянето на площи, обеми е изисквано от практиката и е довело до планиметрия и стереометрия. Съпроматът и оная "Еврика" също са след заявка от практиката. За да имаме реална представа за случващото се, мисленето по практически въпроси е от първостепенно значение.

Няколко думи за обстоятелствата при които лорд Актън- уважаван ерудит, човек с влияние над У. Гладстон (с улица на негово име) е написал тези думи. Актън е ревностен католик, но и привърженик на либералите/виги. Привърженик е на Конфедерацията в Гражданската война на САЩ. Размишленията му го водят до противопоставяне на постулатите за непогрешимост на папата и неприкосновеност на краля- в случая кралица Виктория. Смята, че положението във властта неоснователно внася сред хората опрощение на несправедливи или престъпни действия на върховната еднолична власт. И ако тези най- високостоящи в йерархията са закриляни с настоящ имунитет, то историята е редно да ги обсъжда критично. Защо простосмъртният бива съден за подстрекателство към убийство, а на кралете, заповядали братоубийство се прощава? За подробности, вж. препратката по- горе. Наистина, този коментар се отнася до критика на монархията/ абсолютната власт, което не е по темата, но Монтескьо разглежда тези два основни начина на управление- република и монархия, а допълнително аристокрация, което е олигархия и деспотизъм. Т.е. републиката и монархията се преливат, преминават при някакви условия едно в друго. Едно от условията за преминаване на републиката в монархия е натрупването на излишък, превръщащ се в разкош. "републиката загива от разкоша, а монархията — от бедността". В българската история това се вижда както при преминаването от еснафския и икономичен начин на живот в малките градове, заложили основите на Априлското въстание и по- сетнешната новозабогатяла буржоазия, поискала цар, но също и при прехода от социализъм на равенството към неравенство- възможност за трупане на изразяващи разкош придобивки. Наистина, дънките и касетофоните от 80- те години са варакосан разкош, както прочее и пълненето на библиотеки с книги, които днес се изхвърлят, но това е тенденцията в която хората искат да се изтъкнат, да парадират с нещо повече от другите. Монтескьо намира разкоша за благоприятен за монархията. Обаче в условията на държавни несполуки, водещи до бедност, криза, разкошът не помага, не може да бъде поддържан и бързо запада като градински басейн, на който не можеш да плащаш водата. Тогава хората отново се насочват към идеите за равенство и република.

Възползвам се от един цитат в заключена тема, който гласи "властта трябва да е разделена.Следва се принципа за разделение на властите.Власта развращава и корумпира, абсолютната власт -абсолютно". Конкретно думите за абсолютната власт често и неправилно се приписват на Монтескьо, дори в Уикицитат.бг е даден Монтескьо като автор на сентенцията "Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно". "Power tends to corrupt, and absolute power corrupts absolutely." Авторът е лорд Актън. Това лесно може да се провери на https://en.wikipedia.org/wiki/John_Dalberg-Acton,_1st_Baron_Acton, както и при търсене на английския текст в мрежата. Уважаваният Монтескьо няма отношение към корупцията.

Небрежен си. Добрият изказ, за да защитиш тезата си, би бил "завършвал със смърт". Но щом завършва с психически увреждания...

Два спорни въпроса. Първият е по- интересен: Какво правим, когато за едно събитие има два разминаващи се разказа? Примерно за смъртта на Ницше от Уики има няколко. За произходът на прабългарите, също. Тогава НА ВЯРА и според предразсъдъците си всеки си избира разказ на който да вярва. Да не мислиш, че на следователите им е по- лесно, когато един свидетел разказва едно, а друг съвсем друго. Вторият въпрос е : Симптоми на сифилис или на психична болест са следните писма на Ницше, пак от уики „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати" При това не пречи психическата болест да е следствие от сифилис, но както писах по- горе, причина за смъртта са мозъчни удари/кръвоизливи. Нейсе, ти вярваш в друг разказ и толкова. Прочее и за Молиер е известно, че е боледувал от туберкулоза. Поради това не казвам, че е умрял защото е играл на сцената. Моят разказ е за това, че е бил оптимист, че ще му се размине и може да си играе... а ако не беше играл, дали нямаше да му се размине?- и тогава някои са надживявали Жълтата гостенка.

Имам прекаленият оптимизъм като симптом, а не като трайна нагласа. Като нагласа е приемливо- оптимистите по- леко приемат несгодите и шансът за успех е по- голям. Много близък, в 40-те има рак на панкреаса. Надежда няма. Когато казва "Ще се оправя", мълчим, защото знаем, че няма. Не го и лъжа, но се надяваме... безпочвено. Ако и ние пред себе си или помежду си речем "Абе, ще се оправи", значи нещо не ни е наред и на нас. Нещо психопатно ще е. Прочее, Ницше умира след остра психична болест, последвана от няколко мозъчни удара.

По- скоро един съсед, който се разведе когато децата им станаха самостоятелни и казваше, че се чувства отново млад да сваля мадами. Само че вече му беше минало времето. По- симпатична беше една стринка, която се пенсионира и започна да рисува с молив. Тя си въобразяваше, че ще стане художник. По отношение артистите, Молиер, който настоява да изиграе "Мнимият болен" и припада на сцената, а умира след няколко часа. ... но оценявам как мислиш. Искам да споделя едно стихче или хайку, или не зная какво, което добре се отнася с темата Жестока съдба, като фас на леда, с последния си плам стопяваш, това, което ще те загаси.

Неадекватното възприемане на ситуацията, особено когато е съпроводена със силни емоции изразени в смях, безгрижна активност е белег за дезориентация и остър психичен проблем. Планинари разказват, че преди бяла смърт, измръзващите е възможно да се кикотят не на място. Искам да кажа, че прекалените оптимисти е добре да бъдат следени, те са загубили чувство за ориентация и е възможно за тях да идва нещо лошо. Естествено не става дума за професионални актьори. Те умеят да се преструват.

Проявявам интерес за това фонетично положение. Моля за пояснение относно необичайното име на растение "джулюн"- тук. Връзката с башкирски тук дава наименование "Һыу сәтләүеге", в което виждам присъства "й" и "у". Това растение няма аналогично име, обяснимо със славянски език.

Има един анекдот за Люли. Като диригент на кралската музика, подавал темпото с масивен жезъл, следван от ударите на големия тъпан. При един такъв концерт си смазал палеца на крака. Последвало възпаление, гангрена и лекарите, съобразно тогавашните познания, решили, че е необходима ампутация на крака. Именитият композитор отказал с мотива, че тогава не би могъл да танцува. А после умрял. Шегичка някаква. Предполагам, че той е вярвал безумно в силите на живота и в своето божествено покровителство. Велик оптимист, който е имал не малко чудеса в живота си, издигнали го от бащината мелница, до любимец на краля. Може би Люли нямаше да напише ненадминат шедьовър, ако бе спасен за живот, но пък сред сонма от ангели танцува. Не бива, не бива да се губи поглед за реалното, защото животът не прощава никому.

Именно "прекаленият", защото оптимизмът е хубаво нещо, но прекаляването е откъсване от реалността.

Това се обяснява успешно с клането на българските родове след покръстването

т.е. тюркската теория не е отхвърлена, а е състоятелна алтернативна теория Тюркската теория се съчетава добре с това, че и днес тюркски народи се смятат за българи, като съседите им също ги смятат за българи. Ако тези народи се смятаха за перси, сармати или каквито и да е други, само тогава тюрската теория щеше да е с нестабилни основи.

Споделям, че затварянето е гибелно. Подкрепям отвореността и независимостта.

Добивам впечатлението, че ултрасите (кого ще бием днеска), се прикриват зад националистически пристрастия, но са определено русофоби. В момента са уж путинофоби, но само изчакват, за да емнат и руските граждани и всичко свързано с Русия- вече има гласове против руската църква и живеещите в България руснаци, които на практика са предпочели друга страна, а не Русия. Факт е, че не споменават никак нацията, а само Путин и Русия. Те нямат виждане за българска независимост и просперитет.

Господа, ако не възразявате, моля да се върнем към основната тема.

Това наистина е проблем. Ето пример , scaner said: "Армия, которая собиралась превратить Америку в радиоактивный пепел, не смогла удержать небольшой посёлок Урожайное в Донецкой области" Което може и да се интерпретира така Четвъртата по численост армия в света, въоръжавана без ограничения с възможно най- модерно оръжие и обучена по най- модерни стандарти, постигна венеца на своята контраофанзива за месец и половина. Превзе Урожайное. Чисто технически въпрос, Как да постигнем обективност?

Грешиш. Просто сме на различни политически позиции и това изменя от думите до изводите. Хрумва ли ти нещо за да рационализираме при тези условия дискусията?

Разбирам, така е. https://russkiymir.ru/fund/ Види се руснаците подкрепят носителите на руския език и култура по света. РКИЦ София е имено това. Съответно Институт Сервантес за испанския, Гьоте институт за немския. Ами явно така го правят всички и не е осъдително. Ние също го правим по света, от САЩ до Македония и не всички ни винят, че сме националисти. Обмен на култури. Русия също.

Русский мир се отнася за територията на Русия, каква ти външната ориентация! Не го ли разбираш? Австроунгария, една разпаднала се империя не може да се сравни със Севастопол и Донбас. Тя е била независима столетия, а Севастопол и земите на ЛДНР са Русия, до създаването на УССР. Става дума за преразпределяне на съветското наследство, от което Западът отнесе Източна Европа и иска още.

Вече се прокрадва това, сърбинът, чифутинът, съвместно с геройската кръв.

Това определено не е очевидно. Следва да се докаже, което се надявам да направиш. Независимо, че не става въпрос за българския национализъм, това е съществен въпрос и си струва да бъде обсъден. От моята гледна точка се вижда следното: Русия е многонационална и многоконфесионална страна. За да се получи хомогенна нация е нужно нещо обединяващо. При социализма, това беше идеята, че пролетариите се обединяват срещу капитала, олицетворен от колониалните страни. Нито елитите, нито масите на утвърдения СССР са чувствали по теория национални различия, те всички са експлоатирани пролетарии по отношение капитала. С отварянето на СССР и достъпа до богатства, възниква стремежът за това аз/ние да сме по- богати и възниква противопоставяне- "защо не аз/ние, а ти/вие". Интересен е моментът с Рамзан Кадиров, който утвърждава единство с Русия. Първо, защото Ахмат Кадиров му е завещал, че заедно с Русия са по- силни, второ защото се убеди, че Чечения ще стане нищо ако раздорите продължат. Така и други усещат необходимостта от близост/единство в страна с богати ресурси и огромен пазар. До тук, интересът е сплотяващ фактор. Обаче не е достатъчно, необходимо е и друго- да се създаде единна нация в границите на страната. САЩ го постигат условно чрез един официален език, но там тези, които се смятат за поселници от векове са поизтребени и в резервати, не са компактни. Днешна Русия, която завари Сталинският подход по Националния въпрос (очевидно е, че този въпрос е съществувал отколе), в който всяка народност има свой език, паралелно с руския се опитва да създаде Русский мир, в който хората да се чувстват една нация. Русия решава важен за съществуването си въпрос. Своето съществуване. Не търси жизнено пространство, но и не желае да остъпва територии, особено стратегически важни и населени с руснаци. По- скоро Западът иска да откъсне територии. Припомням, че не престават мисионерските набези в които кой знае защо католици и протестанти се опитват да отнемат православни. От прогонване на Седмочисленици от Моравия, до прогонване на православни от Киево- печорска лавра. Това е съвместно с овладяване на банки, суровини и индустрия- у нас е видимо навсякъде, просто трябва непредвзет поглед. В Украйна дори и земята. Така че Русия формира нация, а този сложен, нестабилен момент е използван за да бъде опропастена, срещу което се защитава. В български план, съществува заплаха от обезличаване на нацията, но националистите не са в защита на българско, а против руското, което по същество не ни засяга.