Втори след княза

Любопитството ми към Църковните пари е породено от статията https://www.researchgate.net/publication/337387700_Pari_bez_drzava_Pari_i_paricni_znaci_na_pravoslavnite_hristiani_v_Osmanskata_imperia_XVII-XIX_vek Става дума за небрежно сечени ламаринки с набит кръст, с които българите са заплащали църковни услуги. Тъй като са паралелни пари, в България са били иззети. Известно ли ви е дали някой музей съхранява подобни? -..pdf

Не се натрапвам, но много ми се ще да пробваме с примери. Пиша го дружелюбно и с интерес към метода. Много силен метод е да имаме факти и това, което пишеш като сигнали, примерно за демография, икономика, технически новости, но това е друг метод, при това много по- сериозен. Сканер ми обръща внимание в темата за светлината, че във физиката уподобяването на нещо очевидно, не върши работа. Съгласен съм, физиката е много развита, но историята е все още основана на "разкази". Това дава простор за примерите. Много бих искал да разбереш разликата в методите. Не факти, статистика, а исторически примери. Още по- добре ако от тях не сме се поучили.

Методът на уподобяване с минали събития не е нов, но не е добре изпипан. Използва го и Ж. Желев във "Фашизма". Най- важно е да се използват историческите примери като а) идентично, б)сходно, в) противоположно. Това, че е научен, е в прилагането на аргументи и факти за уподобяването. Това Желев не прави, а ни оставя да се досещаме, което прави спомената книга да не се смята за научна.

Не знаеш ли, че има династии? Благодарение на династията Франция става велико европейско кралство. Моля, дай пример за персонална империя с кратък срок на годност. Това би било сериозно начало.

На мене ми хареса идеята за полето като някакво пространство с някакви потенциали в различните точки, но това ме насочва към темата Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях с трите пространствени измерения и енергетически потенциал. Встрани, знаеш ли дали ония Херцови силови линии на магнетизма зависят от големината на стружките? Ако са по- големи, другаде ли се позиционират или на същото място, където ситните? Все едно ли е да са стружки от струг и пила?

От подобието с кой исторически факт стигаш до този извод? Ако уподобим Евроатлантизма с Рим или Империята на Каролингите, то те винаги са били противници на България. Крум успешно е противостоял, а Моравия опитала чрез Светите братя и азбуката, но тевтонците ги прогонили. Разбираш ли метода, който името на темата предлага?- някакъв исторически пример от който не сме се поучили. А пророчествата са друг метод, те не искат исторически примери.

Това е твоето разбиране за темата, авторът има друго, аз разчитам трето. Бих прочел твоето мнение за това, от кои уроци на историята не сме се научили. По възможност без емоционални изблици. Разбираш, че емоциите навеждат към пропаганда и кръчмарски приказки,а не наука.

Именно.

"Гадното" на съвременната физика е, че твърденията се доказват математически. Това стеснява много кръгът от способните за разбиране и нови идеи. Като картинка ми е пред очите, как светлината е ..., обаче това трябва да се докаже. Затова, "гадно".

Тюх, да се не види. Все някой тегли към насока, за което си има група и множество теми. Някаква натрапливост ли е? Много ми е интересно от какъв пример в историята Русия не се учи за настоящата война, както е заглавието. А като имаме предвид примера, ще коментираме дали ще ги има същите последствия. Предполагам, че Русия се учи от Гражданската си война след 1917 г. и от Отечествената, защото и сега посланията са такива- "Нацистите/белите искат да ни погубят. Да се сплотим и победим". От тези две войни Русия излиза победител. Тогава СССР е космическа сила, строи атомна енергетика. Може би друг пример? А? Защото този пример намеква за победа на Русия и разширение до Одер.

Не бих си и помислил, че миналото и бъдещето са паралелни. Намирам, че са последователни етапи. Даденото клипче ме насочи и към изменение на размерите при нагряване/изстудяване и към промените в агрегатното състояние или към пружиниране или махало. Размислих се, приемам, че процесите са реверсивни, обаче "Никой не може да влезе два пъти в една и съща река". Е, ако бъде вложена достатъчно енергия и работа, и ако физическите закони позволяват, нещата стават. Ползвам случая от клипа. Лаборантът започва да разклаща колбата. Пред него предстои реверсивния порцес. Той реализира (вероятностно, защото за любител на криминалета в този миг може някой да го гръмне и счупи колбата) една бъдеща промяна. Тя съвпада с тази от миналото, но не е реализирана още. Тя е следваща, а не предишна. Бих погледнал и на изразходването на енергия. За промяната е изразходвана механична енергия "е". Ако процесът ни отвежда към миналото, тази енергия следва да се върне към източника. Тя не се връща като механична енергия, значи процесът е цикличен, връща се в начално състояние, но не и в миналото. Махалото се люшка, минава през познати точки, часовникът цъка, но е предназначен да мери изминало време.

Да, магнитният вектор е умопостроение, което няма общо със спин или нещо измерено. А знаеш ли колко неестествено е да си представя частица вълна. Хем го знам. Докато частица- специфичен елемент от вълната е лесно. Да речем, някой си е донесъл мощи на св. Иоан. Той смята, че св. Иоан е във всяко късче и тия три костички от ръката го изразяват изцяло- те са и костички, но и св. Иоан, равносилни са му. Частта е равна по сила на цялото. Друг смята, че това са фаланги от пръстите му и не го изразяват напълно. Наистина, те съдържат неговото ДНК, обаче не са целостта му. Само заедно с много други, ще изразят св. Иоан. Частите съставят цялото и го изразяват само частично. Връщам се на частицата- вълна. Зная как е постулирано преди 100 г. Разбирам, че квантовата механика няма аналог в Нютоновия свят. Но ме чопли едно "обаче..." .

Смятам това разбиране за по- скоро философско, отколкото физическо, заради това ще изложа и своето философско разбиране за времето. Настоявам, че има минало. Примерно пред нас е свещ, изгоряла наполовина. Тя е била запалена преди 1 ч. в миналото. Има и бъдеще. Тя ще изгори след 1 ч. в бъдещето. Междувременно текат други процеси. От запалването на свещта до угасването й земята ще се е извъртяла на 30 градуса, бирата в хладилника ще е изстинала, а звездите над Фамагуста ще са изгрели. Тези процеси също имат минало, бъдеще, някои и периодичност- като денят и нощта или въртенето на турбината в АЕЦ. Най- труден ми е въпросът дали има възвратими процеси, т.е. такива, които се връщат в идентично със сегашното положение от миналото. Това с турбините не става, дори да се завъртят в обратна посока, в тях са настъпили изменения- две молекули от вала са се разпрашили и положението не е същото. Зареждането на разредена батерия също не е идентично, иначе нямаше да говорим за живот на батерията. Ако имаше възвратими процеси, специално за тях щеше да има връщане в миналото. Съгласен съм, че несъбитийността е безвремие. Няма тиктакане. Несъбитийността, смятам няма нищо общо с разграничавнето на събитията. Можем своеволно да слагаме граници на събитията. Примерно денят да започва в 00.00 ч. или при изгрев, или при залез или при трети петли. Събитието с моята досадна свещ е същевременно, а то значи и съразмерно, т.е. измерено с 7200 тик-такания. Мога и за повече събития дадам примери... ето, бирата от миналото е изстинала и прогнозирам бъдещето й

Промяна в разбирането или по- скоро в обяснението Изхождам от това, че всяка точка от диаграмата съответства на някакъв вектор на магнитното/ел. статичното поле. Частицата бива излъчена с този вектор и го запазва трайно при движението си- в случая надясно. Това осигурява движението на вълната с максималната скорост. Частицата, която се движи непосредствено след нея има съответно извъртян вектор, който също съхранява. Така се оформя вълната. Нейната честота и амплитуда се определят от последователността на споменатия вектор, без да се влияе скоростта. Много е различно от морската вълна, понеже до плажа частиците не се движат със скоростта на вълната и на далечни разстояния, а кръжат около спокойното си състояние. Ако имаше етер, щяхме да приемем, че етерните частици предават една на друга енергия и движение, а до решетката достига само последната. Но, не би. Излъченият в антената/излъчвателя фотон лети до края. Така по- близо ли е до квантовата физика? ПП Примерът с етер е по- нагледен.

Не е така. Наистина жалко.

Можеш ли да обясниш по какъвто и да е начин вълна без носещи я частици? А също, ако може, в смисъла който намираш, да обясниш полето без поведението на материя или частици в него. Винаги ме е спъвало понятието за поле. Това е много важно за всички ЕлМг явления.Що е то ПОЛЕ?

Зная, зная, много мислят като теб.

Допускам, че мнението ми е погрешно, но без да го защитавам като свръхценност го излагам като възможност да се изкаже и профан(не е толкова обидно, то значи невежа в някаква област). Благодаря предварително, че не критикувате смазващо. Смятам, че вълновите свойства на поток от фотони са естествени за електромагнитните явления. Те биват излъчвани с последователни промени на характеристиките, според пораждащия ги процес. Още с излъчването си, те са частици, които идат на вълни. Това, че един фотон има вероятностите за дифракция и интерференция на цялата вълна си обяснявам с някаква негова характеристика още при излъчването. Допускам като най- близко до ума поляризацията, спина. Заради това и дадох пример с фалцирана топка, удряща гредата. Фотонът бива произведен с този спин, а другите в лъча, преди и след него имат променяща се характеристика, присъща на момента от графиката (не е точно, но не мога да го кажа иначе) на генерирането им. Това е удовлетворяващият ме отговор Светлината/ел магнетизмът е поток от фотони, идещи на вълни.

Зачетох темата но не съм увлечен. 1. Не съответства на форума, който не бива да забравяме е "Наука", а авторът откровено пропагандира религията на християните 2. Авторът е допуснал груба грешка, смятайки, че врамките на християнството има религии. Не, християнството е религия, а православието, католицизмът, протестантството и хиляди други знайни и незнайни са наименувани като конфесия, деноминация, църква, вероизповедание. 3. Вдъхновен, авторът разчита, че божеството ще му помогне (в Петдесятната църква е така) и не си прави труда да избегне противоречията. Досмеша ме, като прочетох в цитирания текст упрек към православните, че не четат библията, а слушат попа и веднага след това думите на основоположника на религията, че който СЛУША словото ще има вечен живот. 4. По темата: Не смятам която и да е религия за добър подход към обяснението на света чрез божество. Намирам добри психологически практики в различни деноминации. Смятам българското православие за немощно и изостанало и се учудвам, че много хора му се доверяват, вместо здрав скептицизъм. Като народно вероизповедание и държавна църква смятам, че не е редно да бъде изоставяно българското православие заради други вероизповедания. То, казваме, че ни е запазило в тежко робство, а сега да се отива към католицзъм или протестантство е кощунство. Прочее, такъв е реда. В България базите са на Империята, парите от догодина ще са на Империята, наред е религията. Ясно, та ясно.

Това не разбирам. Първо предлагаш полуфотон, което май не е съвсем по квантовата механика. После излъчване от този полуфотон, което интерферира и стига до цяло петно от пиксели. Това цяло петно изисква много енергия. Писах, че ако е "снежна топка" е по- разбираемо- дели се на две, отделните фотони интерферират и пр., което е разбираемо. Обаче въпросът за сам фотон остава.

Смятам, че заради това въвеждаме мярката за продължителност на процесите- време. Все още не знаем всичко, но да речем можем да кажем- "Сега е 10.00 ч., след 24 ч. ще бъде светло. Днес е 13.11 и е есен. Тя ще продължи още месец, след това идват зимни студове, а след 120 денонощия ще бъде пролет и ще се затопля". Познаваме и продължителността на други процеси, но не всички необходими, за да можем да кажем "Понеже Пешо има такива гени и живот, ще живее нещастно до 120 г. и ще се занимава с физика"

Благодаря, това е много остроумно. Приемам го, макар да остава едно съмнение, дали се отчита един фотон или нещо като снежна топка от фотони, т.е. нещото, което експериментаторите не могат да разделят на по- малки. А имаш ли мнение по втория въпрос? Аз си представям така: екранът е от фоточувствителни пиксели. Ако попадне един фотон, ще се възбуди един пиксел. А тук става дума за изображение от много черти и пиксели. Ако е лъч или "снежна топка", ми е по- разбираемо, но сам фотон? По- скоро е някаква неопределеност, че с по- голяма вероятност ще възбуди пиксел в някоя от по- вероятните линии, където при лъч има натрупване и че с по- малка вероятност ще попадне в тъмните зони. Бих го онагледил така: Опитен футболист рита с фалц срещу много тясна вратичка, разделена от стълб на две, така че силата, скоростта на топката да е една и съща. Ако топката влезе без да докосне стълбовете, тя попада в централната интерференчна линия. Ако удари стълб, се отклонява, обаче не само според това къде е центъра на тежестта спрямо точката на докосване, но и според фалца- моментът на въртене. Така се получават най- вероятните линии на попадане на топката. Сега, като има машини за изстрелване на тенис топки, макро експериментът става достъпен

Моля за разяснение. Изпратен е единичен фотон към два процепа и на екрана се получава интерференчна картина от вълна. Какво всъщност е регистрирано на екрана? Как експериментаторите са разбрали, че това е само един фотон, без да го унищожат?

Благодаря, така е, но в случая можем да се абстрахираме Съгласен съм. Затворена система се движи спрямо Земята със свръхзвукова скорост, а вътре в нея физическите закони са си същите. Така е. В това е и относителността, нали? За външен наблюдател звукът вътре се е движил с два пъти по- висока от физически възможната във въздух скорост. Стана дума и съм съгласен и с това, че тези скорости се подчиняват на Галилеевата относителност и съответните трансформации. И все пак една максимална скорост може да изглежда два пъти по- голяма за външен наблюдател. Само дето наблюдателят наблюдава поведението на някаква затворена система, но не и това, което става вътре в нея. Хубавата илюстрация на Галилеевата относителност за детето на палубата на пътуващ кораб, което подхвърля топка вертикално на палубата и я хваща, а за наблюдател от брега изглежда, че я хвърля и посреща по парабола се отнася за отворена система в която няма прегради за погледа. Конкорд и ракетите не са такива. Относно влакът и фенерчето на Айнщайн, влакът се движи с пренебрежимо малка скорост спрямо светлината и сумата или разликата на скоростите може да се сведе до сумиране с безкрайност: А+безкрайност=безкрайност или А+с=с. И все пак, какво би видял, би си представил наблюдател извън затворена система за това, което става вътре, съотнесено с това отвън? Вътре си са обичайните закони. Вън са си обичайните. Съотнасянето им изисква едни трансформации, които допускат едни различия. Правата се превръща в парабола, максималната скорост се удвоява ... аз обаче съм до тук. Слизам от атракциона с луди влакове, самолети и кораби.

Съгласен съм. Обаче смятам, че в аналогиите между вълни с ограничена максимална скорост има основание за подобие. Поради това, в измислената история за кьоравата кобила тук разказах, че проблемите свързани с опознаването на света чрез едни вълни, се решават чрез други, с по- висока скорост. Дано колайдерите помогнат и изнамерят такива. Предполагам, че в коментара ти относно обекти, движещи се с подсветлинни скорости неволно си пропуснал, че се наблюдават и чрез излъчената от тях светлина. И това не се отнася само до астрономически обекти, но и до частици. Споменах, че и аз така мисля- това прави изследването им по- сложно.