новорегистриран2

То и командирът на османския флот при обсадата от 1453 е с български родители, но тук става въпрос за съзнателни действия на васали. Даже в битката при Анкара сърбите се престарават... П.П. Ако има тема по въпроса, нека преместим там дискусията, за да не разводяваме темата.

Т.е. славяни = хора на словото, а немците = чужденци, е невярна хипотеза?

Също и в битката при Ровне, предават кръстоносния поход от Владислав, също така блокират опитите на Скендербег да обедини силите си с унгарците... Изобщо геройство от всякъде... Ето и видео за падането на Цариград, с предистория:

Ако може някой да разясни на незнаещите, като мен, как така "слОвени", латинците и гърците го чуват като "склавени"?

https://en.wiktionary.org/wiki/sclavus

Интересна е ролята на сърбите през 1453. Тези отявлени борци за "православни ценности" изкопават тунел, който да подкопае стените на Цариград и са в челните редици на последния, успешния, щурм.

Ciao The word derives from the Venetian phrase s-ciào vostro or s-ciào su literally meaning "I am your slave".[1] This greeting is analogous to the medieval Latin Servus which is still used colloquially in parts of Central/Eastern Europe. The expression was not a literal statement of fact, but rather a perfunctory promise of good will among friends (along the lines of "at your service" in English). The Venetian word for "slave", s-ciào [ˈstʃao] or s-ciàvo, derives from Medieval Latin sclavus, deriving from the ethnic "Slavic", since most of the slaves came from the Balkans. This greeting was eventually shortened to ciào, lost all its servile connotations and came to be used as an informal salutation by speakers of all classes. In modern Italian language, the word (s-ciào in Venetian, s'ciao or ciao in Lombard, ciao in Italian) is used (in addition to the meaning of salutation) as an exclamation of resignation (also in a positive sense), as in Oh, va be', ciao! ("Oh, well, never mind!"). A Milanese tongue-twister says Se gh'hinn gh'hinn; se gh'hinn nò, s'ciào ("If there is [money], there is; if there isn't, farewell! [there's nothing we can do]"). https://en.wikipedia.org/wiki/Ciao

STRAVA "When the Huns had mourned him [Attila] with such lamentations, a strava, as they call it, was celebrated over his tomb with great revelling" (Getica 258). Jacob Grimm drew attention to Lactantius Placidus' scholion on Statius: "Pile of hostile spoils: from the spoils of enemies was heaped up the pyre for dead kings. This rite of burial is said to be observed even today by the barbarians, who call the piles 'strabae' in their own language" (exuviarum hostilium moles: Exuviis enim hostium exstruebatur regibus mortuis pyra, quern ritum sepulturae hodieque barbari servare dicuntur, quae strabas dicunt lingua sua), (Thebais XII, 64). The passage would be of great importance if it actually were written in the fourth century, the date of the scholion. However, quae strabas dicunt lingua sua is a marginal note which slipped into the text, penned by a man who knew his Jordanes. The initial consonant cluster precludes the Turkish etymology offered by B. von Arnim. Grimm reconstructed from Gothic straujan, "to strew," *stravida, das auf dem Hügel errichtete, aufgestellte gerüste, eine streu, wenn man will ein bette (lectisternium). Since then this etymology has been repeated so often that to doubt it is by now almost a sacrilege. How exactly "to strew" acquired the meaning "funeral feast" — for that is the meaning of strava, not Streu or Bett — remained obscure. Starting with "to strew" some authors arrived at "funeral feast" via "to heap > pyre > "to make a bed for the dead"; others associated strewing with strewing sacrificial gifts for the dead > honoring the dead > funeral. They would have found a way to connect straujan with strava even if it should have meant coffin, tombstone, or quarreling heirs. Actually, no Germanic language exists in which a word derived from "to strew" means cena funeraria. There remains the Slavic etymology. Le festin qui suivait la tryzna s'appellait piruŭ ou strava. Strava est slave; le mot est employé de nos jours encore au sens de "nourriture," et on le trouve dans les documents vieux-tchèques et vieux-polonais de XIVe et XVe siècles avec la signification spécial de "banquet funèbre." Vasmer and Schwarz objected to this etymology in that in Jordanes' time the word for "food" must have been sutrava and therefore could not have been rendered as Strava. This cannot be taken seriously. Should Priscus have written s° traba? Besides, Popović proved, to my mind convincingly, that the form strava could have existed side by side with sutrava. Occasionally and under special circumstances foreign words were borrowed for an old, native burial custom. But it is most unlikely that the Huns turned to Slavs for a term to designate what was doubtless a Hunnic custom. One of Priscus' or Jordanes' informants seems to have been a Slav. Knowing neither Hunnic nor Slavic, Priscus or Jordanes could have taken strava for a Hunnic word. http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_9.html

Hunnic ruler near the Maeotis. in Malalas is almost certainly misspelled. The Turkish etymologies listed by Moravcsik are not particularly convincing. Sanoeces One of the three duces of the Gothic and Hunnic troops sent to Africa in 424. Sanoeces is possibly to be emended to *Sandeces; compare Sondoke in a list of Bulgarians in the evangeliary of Cividale (eighth or ninth century), Sundicedat in a letter of Pope John VIII to a Bulgarian nobleman, 879 A.D., and Nesundicus (*Sundicus) uagatur, the name of a Bulgarian who attended the eighth ecumenical council in Constantinople in 869-870. He shared with Balas the command over six hundred "Massagetae" in Belisarius' army in 530; later he became ruler of the Kutrigur. [401] Theophanes' description of the Byzantine forces in Africa, A. M. 6026, is taken from Procopius III, 11. Of the twenty-one names of his source, Theophanes selected the twelve more important ones. The biblical, Greek, Latin, and two barbarian names, Pharas and Balas, are in Theophanes the same as in Procopius, but where Procopius has and , Theophanes has and . There can be no doubt that is the correct reading; it occurs four times without any varia lectio. was assimilated to , a Byzantine name of probably Persian origin and "In the villages," wrote Priscus (EL 13111-15), "we were supplied with food — millet instead of corn — and medos as the natives call it. The attendants who followed us received millet and a drink of barley, which the barbarians call ." As is known from Julius Africanus' Embroideries and Diocletian's Edictum de Pretiis, the Pannonians drank kamos (kamum) long before Attila. The word is Indo-European. Vámbéry's Turkish etymology kamos = qymyz, followed by Dieterich, Parker, and, for a while, Altheim, is to be rejected, -os is the Greek ending, kam- is not qymyz, and qymyz is a drink made of milk, not of barley. Medos, too, is Indo-European, either Germanic or Illyric. http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_7.html

Някой, ако има машина на времето, нека се върне назад 1000 и няколко години и да попита белградския боритаркан Радислав, кавхана Исбул, кановете Маламир и Пресиян какъв им е "идентитетот"?

Ето го в полската уикипедия какво пише: https://pl.wikipedia.org/wiki/Kolędowanie Т.е. съм станал жертва на поредното безумие в уикипедия... Благодаря за уточнението!

Интересен факт е, че Рождеството Христово в съвременния български носи името на славянското божество Коляда? Имаме и коледуването: https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/Калядаваньне А от прабългарската вяра/вярвания какво имаме запазено?

https://www.ceicdata.com/en/indicator/bulgaria/nominal-gdp-growth Предвид, че БВП за миналата година бе ревизиран нагоре до 101 млрд. лева и инфлацията се вдига, като нищо тази година ще стигнем 110 млрд. А при запазване на сегашните темпове на номинален плюс реален растеж, през 2019 може да стигнем 120 млрд. лева БВП. Или иначе казано "невижданите" 60 млрд. евро... От цялата история с инфлацията виждам следните положителни моменти: 1) производителността на труда, за която дс креатурите от разните "работодателски организации" постоянно лаят, ще се увеличи номинално. Следователно креатурките ще трябва да си търсят нови доводи... 2) с навлизането на електромобилите потреблението на нефт ще спадне, т.е. инфлационно напомпаните доходи номинално ще си останат, но с по-висока покупателна способност 3) повече пари в бюджета = повече разходи

А съвременните българи, какво общо имат с българите дошли с Аспарух? Изобщо защо фокуса е все към Аспаруховите българи, като през вековете най-голямо влияние са оказали Куберовите. Ама как?! Ей тъй: 1. Сегашните земи на България са били многократно разорявани, а населението почти избито. 2. А това в югозападните земи е почти незасегнато. 3. По турско време се извършва едно ново заселване на почти обезлюдените земи... познайте откъде са дошли заселниците? https://bg.wikipedia.org/wiki/Македонска_имиграция_в_България#Миграционни_вълни_от_Македония_към_България

https://www.economy.bg/featured/view/32886/Krizite-v-drugi-strani-vryshtat-interesa-na-nemskiya-biznes-kym-Bylgariya https://www.economy.bg/business/view/33070/VOSS-Autmotive-Bylgariya-e-mnogo-atraktivna-investicionna-destinaciya-v-momenta Tова е само началото... И става въпрос за доставчици Tier 1

Гледам дискусията е тръгнала в посоката, към която трябва... сметките. Да видим какво е положението при БВП: 2017... 101 млрд. лева, за тази година го очаква МФ да нарастне с 3,5%, а като добавим и инфлация от поне 4-5%, та като нищо ще стигне 110 млрд. лева. 2019, ако инфлацията и реалния растеж се задържат в сходни параметри може да минем 120 млрд. лева... Това 60 млрд. евро БВП. След 2020 цените на енергоресурсите ще започнат да спадат, защото масово ще започнат да се продават електромобилите, така че инфлационното помпане на БВП сега ще има и своите положителни страни в бъдеще. Ако всичко е наред и успеем да поддържаме реален растеж от 2-3% към 2025 БВП спокойно може да достигне едни 165-170 млрд. лева, че и повече, ако се ускори инвестиционната активност и увеличаването на заплатите. Това са повече от 85 млрд. евро. Сравнително по-добра отправна база за харчене за изграждане на въоръжени сили. Пак дотогава големите инфраструктурни проекти трябва да са завършени и няма да има оправдания, освен ако не ни спретнат още един аец...

А какво мислите, дали търговската политика на сащ е в следствие на прощевките на един човек или по скоро става въпрос за осъзнаването на един необратим процес - регионализация на световната икономика. Мисля, че правилно е посочено по-горе обособяването на няколко големи икономически зони... ДА!!! Така е! Но също така имаме градове от по 30 милиона души население, имаме и градски агломерации от по 70-80 милиона... Имаме революционни технологии като 3Д принтирането и постепенната автоматизация. Същевременно има ясно изразена тенденция глобалните компании, предлагащи продукти еднакви продукти за масовата публика, отстъпват на малки и специализирани компанийки... Т.е. имаме все по-явни предпоставки за нов тип феодализация на икономиката... Дали ще се случи не знам, само споменавам факти...

Поздравления за труда! От посоченото виждам, че индустрията рязко спада след 1980. Защо? 1. Не е конкурентноспособна на западните им конкуренти; 2. Явно не е била насочена към cutting edge технологии, а към задоволяване на местните нужди. 3. Имала е конкурентни предимства, когато заплатите са били ниски и гръцкия пазар затворен. През 80-те това се променя. 4. През 80-те Гърция би трябвало да преживее криза, която да доведе до оздравяване на икономиката. Но еврофондовете се явяват като спасително въже и кризата е отложена с 30 години. Ето интересен линк с данни http://www.greekdefaultwatch.com/2010/09/did-1980s-ruin-greece.html

Само "край Вардаро" знаят истината...

В САЩ освен държавен има и частен сектор.

Поредните безумни глупости... Ако това твърдение е вярно, то развързва ръцете на руснаците да отговорят със същото или дори може да бъде разтълкувано като Casus belli...

Хубава тема, поздравления за което. А сега нека да изразя несъгласието с някои изводи относно Гърция и Румъния. 1) Гърция Да, гръцката икономика е, както е описана по-горе, "корумпирана и неефективна", но това не са основните причини за срива й. До 1980-те гърците имат сравнително развита промишленост (предвид размерите на страната), но същата е в криза. Ставайки членка на ЕО през 1980 и някоя гръцките компании се изправят пред западните си конкуренти, което естествено води до загуба за гърците. Т.е. индустрията е не само криза от години, но и се изправя пред конкуренти, разполагащи със значително по-големи домашни пазари, на които могат да разчитат. Последствията са ясни... в наши дни смело може да се твърди, че Гърция има по-малка индустрия, дори от Сърбия. Предвид така създалата се обстановка е ясно, че икономиката трябва да се преструктурира и да се даде път за развитие на икономически сектори, които могат да устоят на западноевропейските си конкуренти. И тук идва мястото на селското стопанство, леката промишленост, услугите (туризма) и корабостроенето + потребление, стимулирано чрез държавния бюджет. Друга важна предпоставка бе достъпа до западен и местен капитал, което улесняваше всякакви бизнес начинания, вкл. в съседните страни и играта на икономически империализъм на Балканите. Т.е. големите количества свободен капитал доведоха до лоши инвестиции. Явно, че и този модел е ограничен във времето от демографския фактор, та след 2008 видяхме как един след друг тези сектори се свиха и само туризма има някакви перспективи, доколкото в Европа поколенията близки до бейби бума все още са част от работната сила и имат високи доходи. 2) Румъния Румъния е страната с най-развитата индустрия в региона и разполага с най-голямо население, природни ресурси и територия (ако не броим Турция). Т.е. има всички налични предпоставки да расте икономиката, друг въпрос е, че местните "работодатели" по начин на мислене не се отличават от българските. Т.е. рядко на някого би му хрумнало дори да си помисли да повишава заплатите доброволно или поради заслуги. Тук е мястото на държавата и политиците да постигнат баланс в интересите на всички обществени групи. Та при наличието на всички необходими фактори, вкл. намаляваща работна сила, и нежеланието на "работодателите" да увеличават заплатите, е естествено държавата, чрез административни мерки, т.е. с вдигането на МРЗ и заплатите на държавните служители, да принуди и частния сектор да започне да ги увеличава. Така че смятам, че Румъния има още вътрешни резерви за увеличаване на заплатите докато се постигне поне нивото между 1500 и 2000 евро. От там ще трябва да започне преструктуриране на икономиката иначе ги чака застой. 3) Къде сме ние? Номиналният ни БВП е малък, а още по-малки са населението ни и заплатите ни. За да се спре емиграцията трябва да се достигнат нива на заплатите равняващи се на средноевропейските в момента, т.е. 1000-1100 евро. Ако се запазят сегашните темпове на растеж (около 10% на година) ще ни трябват още 4 години, т.е. 2023. За сравнение румънците и гърците получават средно около 1000 евро. Защо това е важно? Защото без хора не се прави бизнес! А като няма млади и предприемчиви хора никой няма да инвестира, просто защото няма хора, а ще отиде там където хората са в изобилие. Бившите комунисти, за които по презумция човешкия живот няма никаква стойност, с действията си целенасочено изпъдиха над половината от работната ни сила и едва сега, 30 години по-късно, осъзнаха, че няма да има кой да им работи в открадното. И започнаха кроежите на планове как да се заместят изпъдените българи с колонисти от бившия ссср, което естествено е поредната налудничава идея на тези същества. Това ще да рече, че освен увеличаване на заплатите трябва да се върви към създаване на достатъчно на брой кадри за професиите на бъдещето. Приятно е да се види, че се предприемат стъпки и в двете посоки. http://www.codingburgas.bg/

Лично аз не съм против това български компании да инвестират в чужбина, но все пак нека се съобразяваме, че: 1. Големите български компании са изключително малко на брой и те са "средни", ако трябва да се сравняват със съседите ни; 2. Средата в България в момента не е предпоставка за това да се търсят нови, по-евтини дестинации. Другарите успешно го сториха това през 90-те, а и превърнаха България в подобна дестинация. 3. Липсата на големи количества инвестиционен капитал. ----- Надеждите на родните робовладелци да привлекат балами от Украйна и бившия СССР са просто една неосъществима мечта и ще трябва да увеличават заплатите. https://asia.nikkei.com/Economy/Poland-cracks-door-open-for-Filipino-workers А както е видно, дошлите веднъж в България украинци повече не се връщат тук да работят.

http://business-review.eu/news/number-of-foreign-workers-in-romania-hits-all-time-high-but-businesses-say-much-more-are-needed-to-avert-workforce-crisis-180891