gmladenov

Когато скъсяването на дължините бъде потвърдено, тогава и аз ще го приема. Но дотогава не. Да се каже "не можем да проверим теорията по технически причини ... но знаем, че тя е вярна" е невалидно. Щом не можем да потвърдим, значи не знаем дали теорията е вярна или не. Технологичните лимити не са никакво извинение/оправдание.

СТО има две "фантасмагорични" следствия: скъсяване на дължините и забавяне на времето (наричам ги по този начин, защото те нямат аналог във всекидевния живот). Да кажем (условно), че едното от тези две следствия я проверено експериментално. Другото, обаче, със сигурност не е. Нека критерият за вярност на СТО да бъде, че и двете нейни следствия са проверени експериментално. Значи по този критерий СТО ... в най-добрия случай ... може да се смята за полу-вярна. Нека сега да те попитам: ако една жена е полу-вярна на съпруга си, тя брои ли се за вярна? Ако това е моята жена, аз лично няма да я броя за вярна. За другите не отговарям.

Много спорно, колега. Експериментите за "забавяне на времето" са много измислени (според мен). Ти явно ги приемаш за убедителни, но аз не. Фактът си остава, обаче, че скъсяването на дължините никога не е демонстрирано експериментално. Замисли се за значимостта на този факт: СТО+ОТО се смятат за една от двете основи на модерната физика (другата основа е квантовата физика). Значи едната от двете основи на физиката никога не е потвърдена експериментално. За теб явно това не е проблем. Ти вървиш с потока и за теб е най-важно да си в крак с официалната наука. За мен, обаче, е най-важно официалната наука да не ни будалка и затова държа всякакви твърдения да имат покритие - а в случая със скъсяването на дължините говорим за твърдение без покритие. Факт.

Тук си напълно прав ... но винаги е много изкушително да се поспори за фантасмогириите на СТО.

Хехе, има и един много по-прост вариант: просто опровергаваш теорията теоретично. Работи се усърдно по въпроса.

И това защо да е мой проблем? Фактът е, че скъсяването никога не наблюдавано и никога не е потвърдено експериментално. Ако физиците не могат да го потвърдят или опровергаят, значи те трябва да се замислят дали СТО наистина е научна теория, а не някаво религиозно учение ... защото един от критериите за научност е фалсифицируемст (опровержимост).

Колега, актът на постулиране е същото като "една баба казала". Дори тази баба да е Айнщайн, това не означава автоматично, че постулираното е безспорен физически факт. Нека да се отбележи, че скъсяване на дължините никога не е наблюдавано. То се приема за исина просто защото баба Айнщайн така е казала.

Колега, нека да ти разясня нещо. Скъсяването на дължините е наистина математическо следствие от постулата на СТО за постоянство на скоростта на светлината (c=const). СТО първо постулира c=const ... след което изразява този постулат математически чрез формулата за Лоренцовата трансформация. И като приложим формулата излиза, че дължините на движещи се обекти са скъсени. Значи имаме матеметически резултат "скъсяване на дължините" - и всички, които сме чели СТО, се съгласяваме, че такъв математически резултат наистина съществува. Само че тук сме на следващо ниво на дискусия и питаме: Ние хубаво имаме математически резултат "скъсяване на дълините", но ако Лоренцовата трансформация наистина описва реалността, то математическият резултат би трябвало да има и физически смисъл. Нали така. Ако ЛТ описваше някаква витруална (субективна) реалност, тогава няма какво да се кахърим дали дължините са скъсени или не. Просто приемеме, че във витруалната реалност така работят нещата. Но нали ЛТ уж описва нашата истинска, обективна реалност. В този случай е съвсем резонно да се съмняваме в математическия резултат на ЛТ ... след като той описва фантасмагория като скъсяване на дължините. Ако скъсяване на дължините не е просто математатическа фантасмагория, дай тогава покажем, че то е реално. Аргументи от рода на "дължините се скъсяват защото c=const" не показват, че скъсяването е реално.

Г-н Кипен, за пореден път се убеждавам, че вие нямате техническо мислене. Ако сте умен, ще си дадете сметка за тази ваша предразположеност и ще стоите надалеч от теми, изкискващи техническо мислене ... като например математика и физика. Иначе просто ще станете обект на присмех.

Много думи, малко реч, г-н Кипен. Вие сте един от малцината виртуози по празнословията, които съм срещал. Голяма рядкост е някой да изпише толкова много думи и нищо да не каже. Това е талант. Г-н Кипен, възможно ли е вашето празнословие също да бъде обяснено с "постулирането на c=const"? Този постулат явно обяснява всички загадки във вселенета (като например скъсяването на дължините). Тогава защо да не приемем, че вашето виртузоно празнословие също е следствие от този постулат.

В английския език има един често-използван идиом: не се сравняват ябълки и портокали. Смисълът му би трябвало да се ясен: не можем да сравняваме обекти без обща база за сравнение. За да имаме обща база за сравнение, не можем да мерим с различни аршини. Точка. Иначе излиза, че аз съм по-бърз от светлината и съм по-добър футболист от Стоичков.

Много правилна отметка. Само че тогава въпросът става: защо мерим с различни аршини в различните отправни системи? Може ли въобще да се говори за обективни измервания ако мерим с различни аршини. И какво показваме като мерим с различни аршини. Основен принцип в науката е експериментите да се провеждат при иодентични условия, за да можем да съпостявяме резултатите. Но ако ще мерим едно-към-гьотере, тогава за каква наука въобще става дума?

Хубаво. Това е аргумент. Но този аргумент противоречи на допускането, че движението не влияе и не променя физическите атрибути на телата. Значи в крайна сметка се получава следния казус: постоянството на скоростта на светлината изисква физическите атрибути на телата да се променят в резултат на движение: конкретно, техните дължини да се променят само че по условие физическите атрибути на телата не се променят в резултат на движение Хайде сега реши казуса.

Както казах: защо слонът е сив ... ами защото не е червен.

Да бе. Защо слонът е сив ... ами защото не е червен. Същият въпрос като към Гравити: на какво основание дължината на едно тяло се смята за относителна.

Обратното също е вярно: ако твърдиш, че дадена величина е относителна, как го доказваш? Ти доказал ли си, че дължините са относителни? Нямам спомен. Аз вече показах защо дължините не би трябвало да са относителни: протяжността е материално свойство и ако мерим с един аршин, това свойство не може да има различни стойности в различните отправни системи. Какъв в твоят аргумент, че това не е така.

Много от обясненията на СТО се опитват да бъдат интуитивни и така се заършва с повече объркване вместо разбиране. Долната картинка (която аз вече съм поствал) е най-важната за разбирането на термина "измерване". Отправната система е система от аршини (измервателни линийки) и часовници. Вече пояснихме, че две събития са едновременни ако часовниците в точките на случване на тези събития имат еднакви показания. Значи когато говорим за имерване на време, гледаме показанията на часовниците. А когато говорим за измерване на дължини/разстояния, тогава пък гледаме показанията на аршините. В отправната система на подвижен наблюдател, например, аршините ще покажат, че земята има по-къс хоризонтален диаметър от вертикалния. Значи земята е елипсоид, а не сфера. Това показват аршините и това се приема за "измерване" на диаметъра на земята. Оттук се поставя и въпроса: ако два наблюдателя използват същите аршини (тоест, мерят с един аршин), защо единият мери земята като сфера, а другият като елипсоиод. Защо има разлика в измерванията? Това е въпросът, който неизмеенно възниква когато говорим за СТО - и затова казваме, че според СТО реалността не е обективна. Нали уж мерят с един аршин ... пък получават различни резултати.

Има разлика, съгласен съм ... но ние по условие приемаме движението за относително/субективно. Дали някой се движи или не наистина зависи от гледната точка и никой не твърди, че движението е обективно/абсолютно. Но когато става дума за свойства на материалните тела - като дължина/протяжност - няма причина тези свойства да се смятат за относителни/субективни. Вчера Гравити попита реторично: след като скоростите са относителни, защо дължините също да не са. Само че как от едното следва другото? След като скоростите са относителни, това означава ли, че температурите също са относителни? Или пък че налягането също е отосително: например, стационарен наблюдател мери едно налягане, а подвижен мери друго. Значи за движението и скоростите няма проблем, че са относителни. Въпрсът е защо материалните свойства трябва да се броят за относителни.

Обратимо или не, защо броим, че дължината/протяжноистта на дадено тяло е различна в различните системи. Не знам дали си чувал, но според СТО когато една сфера се движи, нейната форма се изменя на елипсоид. Това е заради скъсяването на дължините. Нашата планета Земя е сфера и според СТО подвижен наблюдател я вижда като сплескана. Тоест, според него Земята е плоска. Хайде сега да си говорим сериозно: ако Земята не е плоска, защо подвижният наблюдател я вижда като плоска?

"Относителна реалност" е същото като "различна реалност". Преведено на езика на математиката, "относителна" величина е величина, която има различна стойност в различинте отправни системи. Например, скоростите са относителни ... което маматически се изразява в това, че дадена скорост има различни стойности в различините отправни системи. Обратното: когато една величина има същата стойност във всички отправни системи, тя не е относителна, а обективна. Значи обективност и относителност са антоними. Не можеш да имаш обективна скорост ... която също така е относителна.

Е да де. Значи нямаме обективна реалност, а субективна реалност във всяка ОС.

Колега, обективност е два наблюдателя да мерят някаква физическа величина и да получават еднакъв резултат. Тук по подразбиране се приема, че те използват единна метрична система. Ако те изпозлзват различни метрични системи - например единият мери скоростта на вятъра във възли, а другият в км/с - то е нормално техните измервания да са различни. Но ако двата наблюдателя използват единна и стандартизирана мерна система, те трябва да получат еднакви резултати от измерването на една и съща физическа величина. Ако аз и ти мерим протяжността на дадено тяло ... и получаваме различни измервания, независимо че използваме единна мерна система ... то ние не мерим едно и също нещо. Другият вариант е, че нямаме обективна реалност и всеки си мери каквото си поиска.

Разбирам какво казваш, но не си прав. Ако два наблюдателя използват една и съща метрична система, няма причина те да мерят протяжността на едно тяло по два различни начина. Смисълът на обща и стандартизирана метрична система е именни този: да ни даде "обективно" измерване на протяжността. Ако двата наблюдателя използват една и съща метрична система ... и въпреки това измерват протяжността на едно тяло различно, значи няма как да говорим за обективна реалност. Това е принципен проблем със СТО. СТО нормализира идеята, че два наблюдателя виждат две различни реалности (откъм време и разстояния) ... и това някак е нормално. Значи в едната отправна система ти си Скенер, а в другата ти си Принтер ... и това хич не е странно. Нали така.

Хехе, за огледалото си прав, но за СТО не си. И аз отначалото си мислех, че скъсяването на дължините и забавянето на времето са някакви визуални ефекти. Нещо като изкривяване на перспективата (perspective distortion). Но ако единият близнак от парадоска на близнаците е по-млад от другия, това просто ефект ли е ... или може би е "реално"? Същото и със скъсяването на дължините.

Аз вече казах: дължината на едно тяло е негово присъщо свойство. Тя зависи от броя атоми, съставляващи тялото, както и от между-атомните разстояния(най-грубо казано). Така дължината в същност е материално свойство. Ако дължините се менят в зависимост от гледната точка, тогава излиза, че материалните свойства не се определят от материала, а от гледната точка. При това положение обективна материална реалност не може да има, защото обектвиността по условие предполага независимост от гледната точка. Естесвтено броят атоми на едно тяло няма как да зависи от относителната скорост на това тяло спрямо страничен наблюдател. Същото важи и за между-атомните разстояния. А щом тези две физически величини не зависят от относителната скорост на тялото, тогава няма никаква логика то да си променя дължината в зависимост от това в коят отправна система се намира. Знаем, че релативистине не мислят така, но това си е техен проблем.