gmladenov

От мрежата: Ударите на САЩ и Израел срещу Иран биха могли да повлияят на хода на войната в Украйна и на руската политика като цяло, но естеството на това влияние ще стане ясно едва след като стане ясен резултатът от кампанията в Близкия изток. На фона на ескалацията в Близкия изток, в руското информационно пространство се засилиха дискусиите за широк спектър от сценарии, вариращи от нова вълна на мобилизация до „сделка“ и ограничаване на военните действия. Този разширяващ се набор от сценарии е свързан с действията на САЩ и Израел срещу Иран. Ако САЩ и Израел постигнат решителен успех, се очаква администрацията на Доналд Тръмп да засили усилията си за изтласкване на Русия от световните енергийни пазари. В такъв сценарий Москва би имала значително по-малко място за маневриране, главно поради засилената зависимост от Китай като ключов купувач на енергия. Следователно в момента е изгодно за Кремъл да поддържа текущи преговори с Вашингтон. В момента няма признаци за значителен напредък в преговорите между Русия и Украйна. Въпреки постигнатите по-рано споразумения по редица технически въпроси в Женева, страните възприемат подход на изчакване. Съобщенията за евентуално отменяне на следващия кръг от преговори в ОАЕ се отхвърлят като неверни, но самият факт, че те се разпространяват, отразява общото състояние на несигурност. Настроението в Москва и Киев остава предпазливо и очакващо. Междувременно общите турбуленции и тревожност се увеличават, което ще се отрази на вътрешната политика.

Още от мрежата: На Иран е нанесен съкрушителен удар. Върховният лидер Али Хаменей, министърът на отбраната, командирът на Корпуса на ислямската гвардия, секретарят на Съвета за отбрана и няколко други високопоставени военни и цивилни служители са убити. Засега тяхното място ще бъде заето от тричленен Съвет за лидерство, състоящ се от президента реформатор Пезешкиан, главния съдия Мохсени-Еджей (консерватор) и факих (експерт по ислямско право) от Съвета на пазителите. Плюс координаторът Али Лариджани - един от най-авторитетните лидери на Иран, довереник на покойния Хаменей и лидер на „иракския клан“ на власт. Иран отговори с удари по американски бази в Персийския залив и съюзническите столици. Два американски радара бяха ударени и се водят дискусии за затваряне на пролива. Това не ни дава увереност, че Техеран има конкретен военен план или желание да го приложи. Атаките досега изглеждат символични. Изглежда, че обезглавяващият удар, планиран от американците, е предназначен да служи на същата цел като отвличането на Мадуро: сигнал към неговите наследници, че същото може да се случи и на тях и следователно те трябва да действат според американските инструкции - и тогава властта ще остане. Това не е опит за промяна на режима, а по-скоро за поемане на контрол над него. Прякото сваляне на режима и инсталирането на негово място на диктатор Пахлави е много рискован ход. Страната е разделена между ислямистки поддръжници и врагове, различни служби за сигурност, плюс сепаратисти в етническите покрайнини. Неспособността на Пахлави да се справи с това ще доведе до колапс, по-лош от този в Ирак. Американците разбират всичко това. При Тръмп те са готови да сключват сделки с онези, които могат да се задържат на власт без външна помощ. В Сирия, след падането на Асад, те работят с терориста Джулани. Във Венецуела те не се опитаха да свалят боливарите, а просто ги принуждават да правят това, което САЩ изискват. С други думи, те не искат да разрушат съществуващите структури на управление и да поемат произтичащите от това проблеми, а вместо това поемат контрола над съществуващите институции. Сега е напълно възможно Ислямската република да си остане на място. Ще се променят само нейната външнополитическа ориентация и степента на суверенитет за ключови решения. Единственият въпрос е доколко новият Съвет на лидерите и структурите на КСИР са склонни да сключат подобна сделка.

Тръмп заяви, че Иран иска да преговаря, така че планира да проведе нови разговори с представители на иранския режим. „Съгласих се да говоря“ — Доналд Тръмп каза пред The Atlantic, че иранските лидери искат да възобновят преговорите. „Те искат да говорят и аз се съгласих да говоря, така че ще говоря с тях. Трябваше да го направят по-рано. Трябваше да се съгласят по-рано за нещо, което е много практично и много просто. Чакаха твърде дълго“, каза Тръмп в телефонен разговор от клуба си в Мар-а-Лаго малко преди 9:30 ч. сутринта, според журналиста Майкъл Шерър. На въпроса дали разговорът му с иранците ще се проведе днес или утре, Тръмп отговори: „Не мога да ви кажа това.“ Той отбеляза, че някои иранци, участвали в преговорите през последните седмици, вече не са живи. „Повечето от тези хора ги няма. Някои от хората, с които правехме бизнес, ги няма, защото това беше голям — беше голям удар“, каза ми той. „Трябваше да го направят по-рано, Майкъл. Можеха да сключат сделка. Трябваше да го направят по-рано. Опитаха се да се държат твърде умно.“

От мрежата: Въпреки че лидерите на САЩ и Израел заявиха, че сега иранският народ трябва да вземе властта в свои ръце, изглежда, че това не е реалистично. Ако се случи, Тръмп и Нетаняху със сигурност няма да възразят, но те не изглежда да таят илюзии за това. Хаменей и обкръжението му свършиха доста работа и засега на върха всичко изглежда спокойно; властта е поета от наследници, Иран се съпротивлява, а Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) и други служби за сигурност не са се сринали. При тези обстоятелства, особено в разгара на война, митинги за сваляне на правителството са много малко вероятни. Първо, активистите са вече в затвора; второ, ще има още по-малко човечност от преди; трето, хората не обичат да се събират на тълпи по време на въздушни удари. Действията на САЩ също не говорят, че САЩ цели сваляне на режима в Иран. Ако Тръмп смяташе това за своя основна цел, той вече щеше да е признал Реза Пахлави за легитимен владетел, да е преговарял с него и да е сключил сделки, които биха могли да накарат населението или част от силите за сигурност да се закълнат във вярност на новия лидер на страната. След като обаче потвърди смъртта на Хаменей, Тръмп каза нещо съвсем различно: "[Да се договорим] сега е значително по-лесно отколкото беше преди ден, очевидно." Реално Вашингтон иска да се върне към ядрената сделка - но с ново ръководство, което ако не по-умерено, ще бъде по-наплашено. Когато Мадуро беше отвлечен, се говореше много за незаконно правителство, избори, опозиция и Мачадо. Но къде са Мачадо и демокрацията сега? Делси Родригес ръководи страната и САЩ я признават. САЩ изискват спешни избори от Киев, но не и от Каракас, особено след като Родригес се съгласи с всички искания на Тръмп и дори започна да облекчава санкциите срещу Венецуела. Изглежда, че същият сценарий се явява базов и за Иран. Така че в действителност това, което виждаме сега, е именно междинен сценарий, при който ударите са предназначени единствено да принудят иранския режим да сключи сделка, а не да го свалят.

От мрежата: Американската и израелската операция срещу Иран структурно напомня на операциите на НАТО срещу Югославия: масирани удари срещу промишлеността, енергетиката и транспортната инфраструктура. Целта на подобна кампания не е военна в тесен смисъл, а политическа и икономическа – да предизвика верижна реакция: икономическа криза, след това социални турбуленции и в крайна сметка вътрешна дестабилизация на режима. Подобна стратегия изисква огромни ресурси. Това не са еднократни действия, а системна, високотехнологична война. За САЩ това означава използването на скъпи, сложни оръжия, чиито запаси не са неограничени. Нещо повече, Вашингтон действа по същество без широка западна коалиция – дори Лондон се дистанцира. Европейските оръжейни складове са до голяма степен насочени към Украйна. Вашингтон и Йерусалим би трябвало да осъзнават рисковете от продължителна кампания. Следователно, техният интерес е да прекратят конфликта възможно най-бързо, в рамките на няколко седмици, преди той да се изроди във война на изтощение. Израелските отбранителни сили обявиха края на „мащабен удар“ срещу Иран. Очаква се нова серия от удари след оценка на щетите и допълнително разузнаване на целите. Иран е готов за преговори и деескалация, но агресията първо трябва да спре, заяви външният министър на страната. Следващите дни наистина ще бъдат решаващи. Или блицкриг, или продължителен, изтощителен конфликт. Междувременно ситуацията в самия Иран остава несигурна. Техеран в момента комуникира с външния свят чрез външния министър Арагчи. Не е ясно дали Хаменей и иранският президент са живи, както и кои от силите за сигурност са оперативни в момента. Известно е, че ударите са били насочени към обекти, в които се помещават високопоставени служители на иранския режим. „Те са действали в координация с разузнавателни данни.“ Има основания да се смята, че ситуацията е сложна и кой в момента координира управлението на Иран остава неизвестно.

В делфините се наблюдава игра с риба-балон. Текущата теория за тази игра е, че делфините използват рибата-балон (или по-точно отровата от нея) като наркотик:

Не само приматите се напиват, а и други животни, включително слонове. Слоновете и маймуните са умни животни и със сигурност могат да запомнят, че консумацията на ферментирали плодове има "ефекти". Ако тези ефекти бяха токсични/неприятни/нежелани, тогава защо тези животните продължават да консумират ферментирали плодове.

Ех, тая Русия мира не ти дава.

Ами ти си си навил на пръста, че само подобряване на отношенията с Русия ще спаси Европа от неизбежна гибел. Така стигаме до това да говорим за Русия. Апропо, попитах ИИ за БВП на ЕС и Русия. Прогнозата за 2025г е ~19.5–20.5 трилиона USD за ЕС срещу ~2.1–2.3 трилиона USD за Русия. Тоест, икономиката на ЕС а ~10 пъти по-голяма от тази на Русия. Тези цифри показват, че няма никакъв смисъл да споменаваме Русия в разговор за бъдещето на Европа. С руснаците не сме в една и съща лига.

Не знам дали се причислява към "методите за социално инженерство", но аз виждам и друга прилика между политика и религия: политическите пристрастия са дефакто религии - в смисъл на системи от вярвания. Съответно политическите караници са си направо религиозни войни.

Гърция се надява да замени Русия на европейския газов пазар, съобщава Файненшъл Таймс. Страната се позиционира като южноевропейска врата за внос на втечнен природен газ (LNG), предимно от САЩ, тъй като ЕС се готви да забрани изцяло доставките на руски газ до 2027 г. Географското местоположение на Гърция, заедно с разширяването на капацитета ѝ за производство на LNG, модернизацията на инфраструктурата ѝ и тесните връзки с Вашингтон, биха могли да ѝ осигурят ключова роля на европейския газов пазар, след като забраната за руски внос влезе в сила. Министърът на енергетиката Ставрос Папаставру се застъпва за по-тесни връзки със САЩ, представяйки енергетиката като котва за трансатлантическите отношения във време на засилено напрежение между Вашингтон и Брюксел. Критиците твърдят, че Европа рискува да размени една геополитическа зависимост с друга. Повече от 80% от вноса на LNG на Гърция през 2025 г. вече е дошъл от САЩ. Американският LNG обаче е структурно по-скъп от руския газ от тръбопроводи преди войната и е податлив на глобалните колебания в цените, отбелязва изданието.

Вместо да остави Путьо спокойно да си присвои Украйна, Европа взе че си развали отношенията с него. Егаси балъците.

Текущата тема е за европейските космически компании, но подтекстът е за конкурентността на Европа. Затова не е извън темата да обсъждаме именно конкуретността на Европа. Дир.бг има днешна статия точно по тази тема: На тазгодишната Европейска индустриална среща (European Industry Summit), белгийският министър-председател Барт Де Вевер представи своите тези за пробемите на европейската икономика и тяхното преодоляване. Позовавайки се на актуални данни, той отбеляза липсата на напредък по ключови показатели за конкурентоспособността, като обърна специално внимание на съотношението между бюрокрация и иновации в структурата на европейската работна сила: "Днес в Европейския съюз повече от два пъти повече хора работят по прилагането и контрола на правилата, отколкото по иновативни изследвания", посочи премиерът и уточни: "1,7% от нашата работна сила е заета с изобретяването на технологиите на бъдещето... В същото време 3,9% от нашата работна сила прекарва дните си в управление на регулации. Това е ужасяващ структурен недостатък, който просто не можем да си позволим". Барт Де Вевер формулира три основни направления за действие: Премахване на идеологическите бариери пред различните видове енергия. Тоест, Европа трябва да се освободи от идеологията си за зелена енергия, която забавя иновациите вместо да ги ускорява. По-конкретно, Европа трябва да се среми към административно опростяване - или дерегулация. "Трябва спешно да ускорим амбициозната цел за намаляване на административната тежест за всички предприятия". Геополитически реализъм и търговска политика. "Трябва да гарантираме, че няма да се превърнем в губещите в нечия чужда игра". Инвестиции и задържане на капитала. Трябва да решаваме проблема с липсата на достатъчно рисков капитал в Европа, което принуждава иновативните компании да търсят развитие отвъд океана. В заключителната част на своето изказване Барт Де Вевер обвърза икономическата мощ директно с отбранителните способности и суверенитета на Европа. "Индустрията е нишката, която свързва тези три (икономика, технологии и отбрана). Без индустрия няма технологично лидерство, без технологии - няма отбранителна способност. Без тези две - няма стратегическа автономия", заяви той. Премиерът завърши с призив за ясно приоритизиране в рамките на следващия бюджет на ЕС. "Европа трябва да спре да се опитва да прави всичко, навсякъде, едновременно. Съществува ясна триада от водещи приоритети - иновации, производителност, конкурентоспособност. Това трябва да бъде нашият фокус. В противен случай декарбонизацията на Европа ще стане синоним на деиндустриализация, а в крайна сметка и на бедност и незначителност", заключи Барт Де Вевер. https://dnes.dir.bg/na-fokus/planat-na-bart-de-vever-shokova-terapiya-za-ikonomichesko-otselyavane-na-evropa

Значи според теб Европа е в политическа криза, защото избягва да се сближи с Русия. Хмм, доста тенденциозно (да не използвам по-силни епитети). Пак да кажа, не Русия е проблемът на европейската конкурентност. Япония от 30 години е в стагнация - без никога да е получавала евтина енергия от Русия. Очевидно не руската енергия е в основата на японската (не)конкуретност. И Япония не си решава проблемите като изоставя демокрацията. Същото и с Европа. Няма дикатор да ни реши проблемите. Нищо не ни пречи да си кретаме още години наред без икономиката да расте като американската. Ако искаме такъв растеж, ще трябва се откажем от някои граждански придобивки. Няма две добри: хем искаме 30+ дни отпуска, хем искаме да сме като хамериканците. Не става.

Евтиният руски газ е минало. Как да се "сближим" с Русия, за да получаваме евтин газ - при положение, че Русия през ден ни заплашва с Орешници и ядрени удари, нарича ни "подсвинки", не ни иска на преговорите с Украйна, смята ни едновреенно за еврогейове и нацисти и още и още? Как въобще е възможно сближаване с тази враждебна и войствена държава? Да се съгласим Русия да вземе Уктрайна може би? И освен Украйна да и предложим Полша и Прибалктика - а защо не и нас? Това не е ли прекалено висока цена за "евтиния" руски газ? Апропо, ето какво казва Джемини, ИИ-то на Гугъл, по повод руската енергия. Да не забравяме, че Русия е тази, която ни спря "евтиния" газ. Руската енергия по-евтина ли е за Европа? Въпросът за „евтината“ руска енергия е комплексен и динамичен, особено в контекста на 2026 година. Краткият отговор е: исторически руският тръбопроводен газ беше значително по-евтин, но днес ситуацията е коренно различна поради политически, инфраструктурни и пазарни промени. Ето разбивка на основните фактори: 1. Тръбопроводен газ срещу ВПГ (LNG) Преди 2022 г: Русия доставяше газ основно чрез тръбопроводи (като „Северен поток“). Този метод е изключително икономичен, защото липсват разходите за втечняване, транспорт с танкери и регазификация. Преди кризата Руският газ беше с 30–50% по-евтин от втечнения природен газ (ВПГ) от САЩ или Катар. Сега (2026 г): Повечето тръбопроводи са спрени или работят с минимален капацитет. Дори когато цената на самия ресурс е ниска, „геополитическата надбавка“ и рискът от прекъсване на доставките го правят икономически непредвидим. 2. Скритите разходи на зависимостта Европа научи по трудния начин, че ниската цена на фактурата не винаги означава „евтино“. Енергийно оръжие: Когато Русия ограничи доставките през 2022 г., цените в Европа скочиха над 10 пъти (достигайки над 300 €/MWh), което струваше на европейската икономика стотици милиарди евро под формата на субсидии и загубена индустриална конкурентоспособност. Инфраструктура: Преходът към нови източници изисква огромни инвестиции в нови терминали за ВПГ, които в краткосрочен план оскъпяват енергията за крайния потребител. 3. Текущата ситуация (2025–2026) Според последните данни към началото на 2026 г.: Пазарни цени: Цените на природния газ в Европа (TTF) са се стабилизирали, но остават около два пъти по-високи от нивата преди войната. Извод: Руската енергия беше основата на евтината европейска индустрия в продължение на десетилетия. Днес обаче тя вече не се счита за „евтина“, защото включва огромен риск. Европа е избрала пътя на енергийната диверсификация, предпочитайки да плаща по-висока пазарна цена за сигурност, вместо по-ниска цена за политическа зависимост.

В руските образователни институции тече кампания за мотивиране на студентите да напуснат обучението си и да подпишат военни договори. Министерството на образованието и науката на Хабаровски край публикува наръчник за набиране на студенти за присъединяване към безпилотните сили. Регионални кампании за набиране на студенти за присъединяване към въоръжените сили се водят от есента на 2025г, но това е първият път, когато е публикувано официално ръководство.

Генералният щаб на украинските въоръжени сили е потвърдил, че е атакувал завода Воткинск в Удмуртия с крилати ракети FP-5 "Фламинго". Заводът сглобява ракети като „Искандер“ и „Ярс“. Според анализатори, ударът няма да доведе до преустановяване на работата на завода, но в същото време предствалвява усшешна демонстрация на възможности: заводът във Воткинск се намира на 1400 км от украинската граница, което означава, че ракетите „Фламинго“ не само летят – което досега беше проблем – но летят много далеч, избягвайки противовъздушната отбрана и поразявайки стратегически цели.

Проблемът на Европа не е достъпът до евтина енергия, а цялостната политическа система. В САЩ има много по-малко регулации на икономиката, а също така в САЩ не се харчат пари за социални програми. Цената на тяхната конкуретноспособност е социално неравенство и разделение. За да станем по-конкуретнтни на САЩ, трябва социалните разходи драстично да се орежат и да станем див Запад като САЩ. Аз лично не съм много сигурен, че това е печеливш ход. В същото време, обаче, естествените процеси в обществото са такива, че неизбежно все повече ще се заприличваме на САЩ (ако междувременно не се се разпаднем). Стратегически, за Европа и Русия е най-добре да са първи приятели. Но това няма как да стане докато руската държава е устроена като феодално-фашистка диктатура.

Украйна може да воюва още няколко години, заяви командирът на Националната гвардия Александър Пивненко в интервю за Би Би Си. Той се противопостави на изтеглянето на войските от Донбас, но заяви, че военните ще изпълнят заповеди, ако ги получат. „Прекратяване на огъня по линията на стълкновение - това вече е история, която можем да разберем“, добави Пивненко. Според него изтеглянето на войските обезсмисля няколко години война: „Можеше просто веднага да се договорим и да се изтеглим.“

Върховният съд на САЩ отмени митата на Тръмп Върховният съд на САЩ отмени мащабните мита на президента Доналд Тръмп, които той въведе по силата на закон, предназначен за използване при национални извънредни ситуации. С 6 на 3 гласа съдиите потвърдиха решението на по-долната инстанция, че използването на този закон от 1977 г. от президента е превишило правомощията му. Конституцията на САЩ предоставя на Конгреса, а не на президента, правомощието да налага данъци и мита. Но Тръмп вместо това се обърна към законово правомощие, като се позова на Законa за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA), за да наложи тарифите на почти всеки търговски партньор на САЩ без одобрението на Конгреса. Тръмп използва митата като ключов инструмент в икономическата и външнополитическата си политика. Те бяха в основата на глобалната търговска война, която той започна след началото на втория си мандат като президент. Тази война отчужди търговските партньори, засегна финансовите пазари и причини глобална икономическа несигурност. https://news.bg/int-politics/varhovniyat-sad-na-sasht-otmeni-mitata-na-donald-tramp.html

Русия полека-лека отпада като космическа сила. Роскосмос е на ръба на фалит, а аварията в Байконур от 27-ми ноември 2025г ще спре всякакви руски космически мисии за поне две години. Да се инвестира в космическо сътрудничество с Русия на този етап е доста безперспективно.

Не подценявай иранците. Техните ракетни удари по време на сблъсъка с Израел бяха доста компетентни. Така че те хич не са идиоти. По каквото виждам, американска военна операция в Иран има няколко цели. Едната е да намалят военния потенциал на Иран, за да престане да тормози Израел. Другата е, че САЩ искат да премахнат санкциите и да извадят иранския нефт на открито. Китайците са се изхитрили и купуват (само?) санкциониран нефт с големи отстъпки - от Русия, Иран и Венецуела. Така дефакто Китай купува нефт на под-пазарни цени и това явно дразни САЩ. Венецуелският нефт вече отпадна, сега остават иранският и руският. Тръмп вероятно затова иска да спре войната в Украйна - за да махне санкциите срещу Русия. С Иран е същата история - Тръмп иска да махне санкциите и търси да постигне някакви договорености. Затова "мачкат".

Пустите московци станаха китайци. Мария Захарова с обръщение на китайски по случай Китайската нова година:

От мрежата: Настоящият развод между САЩ и Европа – който беше де факто фокусът на Мюнхенската конференция по сигурност през 2026 г. – е напълно логичен и естествен. Тъй като САЩ официално се отказаха от по-нататъшното изграждане на Вавилонската кула и доктрината за американоцентричен свят, ние трябва, с цялата си неизбежност, да помним, че... Самият брак между Америка и Европа съществува едва от 1945 г., времето на пълното (само) поражение на Европа в една-единствена голяма световна война, продължила (с прекъсвания) от 1914 г. Нещо повече, това беше очевидно неравноправен брак. В него САЩ бяха водещата и насочваща сила, докато Старият континент беше зависим и подчинен младши партньор. Слабостта и ограничените възможности на Европа в този съюз не са проблем, а характеристика. Самото възникване и развитие на Европейския съюз като лек римейк на Западната империя на Карл Велики вече дразнеше Вашингтон и от определен момент изглеждаше токсично и враждебно. Нещо, което Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс формулират открито, докато професионалисти като Марко Рубио изразяват евфемистично и цветисто. Америка се формира чрез отхвърлянето на Стара Европа. Чрез отхвърлянето на нейната аристократична йерархия и религиозна несвобода. А освен това тя винаги е била бенефициент на всякакви европейски нещастия и беди. И докато упрекват Европа за сегашното ѝ трудно положение, американските лидери забравят да споменат, че то до голяма степен се дължи на политиките на глобалния хегемон и модератор – самите Съединени щати – от 1945 до 2025 г. А могат ли Америка и Европа да се обединят отново в някое бъдещо време? Да, разбира се. При три условия. 1. Пълен преход към доктрината за мултицивилизационен свят. 2. Постигане на общо разбирателство, че Съединените щати и Европа са неразделна част от единна, обединена, християнска цивилизация. Това не отрича вътрешноцивилизационнате борби, които те са водили през целия си (не)съзнателен живот, но със сигурност не изключва тяхното преодоляване и премахване. 3. Изграждане на основата за (повторно) обединение под формата на постсекуларен синтез. Кога ще се случи всичко това е неизвестно. Според принципа на неопределенноста, човек може да разбере или съдържанието на една историческа тенденция, или графика на нейното прилагане - но не и двете едновременно. -- На конференцията в Мюнхен присъстваше и Гавин Нюсъм, евентуалният демократичен кандидат за следващите президенстски избори в САЩ. Пред журналисти той заяви, че Европа трябва сама да поеме своята сигурност. Изказването на Нюсъм показва, че сегашната американска политика не е приумица на Тръмп, а трайна нова тенденция в американската политика. Ако Нюсъм стане президент, той едва ли ще критикува Европа за нейната либералност - след като той самият е демократ/либерал. Но е ясно, че Европа вече не може да разчита на военния чадър на САЩ.

В руските Т-г канали пишат, че засега това е само прототип. Тепърва трябва да се внедрява на практика - което не се знае колко време ще отнеме.