gmladenov

Много сме говорили за времето. За мен то е човешка абстракция, която ние въвеждаме като помощно средство за осчетоводяване на събития и мерене на продължителности и скорости. Всеки природен процес се характеризира с някаква продължителност. Времето е нашият аршин, с който оценяваме тази продължителност. То не е свойство на материята; последното е продължителността ... а времето е само мерило. Според мен за да се брои нещо за съществуващо, то трябва да е материално (тук включвам и радиацията). Вакуумът не е съществуващ; той е празнотата между съществуващи материални тела. Времето без материя също е безсмислено като понятие, защото ако няма материя, то няма какво да мерим с време.

Хмм. Нека имаме парче радиоактивен материал с период на полуразпад 10 минути. За подвжижен наблюдател, обаче, този период ще е 20 минути ... ако наблюдателят се движи със скорост 0,87с спрямо материяла. Значи периодът на полуразпад не е свойство на материала ... а е относително свойство, което е различно за различните наблюдатели. Как ти се вижда тази постановка.

Да, но това не означава, че времето се забавя. Има някакъв друг фактор, който остава необяснен ... и вместо това забавеният разпад на частиците се обяснява със забавяне на времето. Аз лично не се наемам да спекулирам какъв е този фактор ... но с абсолютна сигурност твърдя, че не е забавяне на времето ... защото такова просто няма. Нали затова ги пускам тези парадокси ... за да се види, че забавянето на времето е фикция.

Сетих за много прост пример за относителност на едновременността: парадоскът на ключалките. Имаме гаражна врата, която се отваря вертикално. В двата края на вратата има по една ключалка. За наблюдател, който е в покой спрямо ключалките, те се отключват и заключват едновременно. Същите тези операции са неедновременни за подвижен наблюдател. Това се има предвид под относителност на едновременността в СТО: две събития, които са едновременни за еден наблюдател за неедновременни за друг ... без никаква видима причина защо. Така се изисква от теорията, а не че има някакъв физически смисъл. В класическата физика двете събития са едновременни и за двата наблюдателя. Тоест, там едновременността не зависи от движението ... както е изкушително да си помисли човек ... заради всички подвеждащи примери по темата.

Айнщайн се брои за гениален и велик заради тези идиотии.

Да. Ако съм те разбрал правилно, е точно това.

Да.

Ако е само едно събитие, тогава не можеш да покажеш никакъв абсурд. В едната система събитието има едно време, а в другата - друго. Няма проблем. Тукашният парадокс е за това, че две събития ... за които е физически безмислено да са неедновременни ... според Лоренцовата трансформация са неедновременни. Значи Лоренцовата трансформация произвежда физически-безсмислена ситуация. Скенер най-накрая зацепи. Сега чакаме да ни обясни как няма никакъв проблем единият край на планетата да спре преди другия.

А така, най-накрая изглежда, че имаме общо разбиране за ситуацията. Браво. Сега проблемът/парадоксът: Какъв е физическият смисъл на това едни точки от планетата да спрат преди други? Планетата разтяга ли се докато едни точни са спряли, а други все още се движат? Или може би нещо друго се случва? Как ще обясниш това неедновремен но спиране на различните точки от планетата в системата на метеорита ?

Не съм съгласен, но със съотборници не споря.

За да не е объркващо, ето още едно обяснение на събитията в парадокса. По условие, когато метеоритът се блъсне в планетата, той от движещ се става покоящ спрямо планетата. Това "единично" събитие може да се раздели на две събития в системата на планетата: левият край на планетатата се оказва в покой спрямо метеорита в момент (t=0) десният край на планетатата се оказва в покой спрямо метеорита в момент (t=0) Тези две събития са едновренменни в системата на планетата. Когато ги транслираме с Лоренцовата трансформация в системата на метерорита, се получава следното: левият край на планетатата се оказва в покой спрямо метеорита в момент (t'=0) десният край на планетатата се оказва в покой спрямо метеорита в момент (t'=-1,125) Значи същите две събития, които са едноврененни в системата на планетата, стават неедноврененни в системата на метеорита. В задачата се пита какъв е физическият смисъл на тази неедновременност. Какво означава, че единият край на планетата спира (се оказва покой ) преди другия.

Лапландец, не е така. Спирането на метеорита в системата на планетата е "единично" събитие. Спирането на планетата в системата на метеорита не е единично събитие, а има множество времена. От там идва парадоксът. Единият край на планетата спира преди другия.

Двете събития са спирането на левия и десния край на планетата в система на метеорита. Нали точно в това се състои парадоскът: как е възможно левият и десният край на планетата да спрат неедновременно? Това няма никакъв смисъл.

Обяснението на Скенер има за цел да подведе.

Тази твоя страна явно не е много рационална. Няма как рационален човек да вярва, че като се движи главата му става плоска (това не е майтап, питай Скенер).

Да, така е ... ама спирането ми се вижда най-ясно като пример. Докосването е само в една точка, докато спирането може да се брои за цялата отправна система. Нашите приятели и без това на нищо няма да се съгласят ... но поне да си заявим позициите.

Въобще не е перфектно. Скенер го изкарва, че показанията на часовниците по никакъв начин не са свързани. Всеки от тях показва някакво време в едната система ... на което съответства някакво друго време в другата система. Тогава къде въобще има парадокс? Това е порочна логика. Когато в отправната система на платенетата метеоритът се удари в планетата ... и спре ... часовниците в цялата отправна система показват (t=0). Това ни дава основание да кажем следното: спрямо левия край на планетата, метеоритът спира в момент (t=0) спрямо десния край на планетата, метеоритът спира също в момент (t=0) Значи метеоритът спира едновремено спрямо двата края на планетата: в момент (t=0). Когато приложим Лоренцовата трансформация, обаче, получаваме следното: спрямо метеорита, левият край на планетата спира в момент (t'=0) спрямо метеорита, десният край на планетата спира в момент (t'=-1,125) Значи сметките показват, че в отправната система на метеорита, левият и десният краища на планетата спират в различни моменти от време ... или неедновременно. При това десният край спира по-рано от левия (t'=-1,125 е преди t'=0) ... тоест, преди метеоритът да се е ударил в планетата. Какъв е физическият смисъл на тази неедновременност? Ами никакъв. Какво значи десният край да спре преди левия? Планетата разтяга ли се или прави нещо друго, за да може десният край да спре преди левия. Това са пълни глупости. За по-просто, ситуацията може да се опише по следния начин: кога спира метеорита в отправната система на планетата: в момент (t=0). кога спира планетата в отправната система на метеорита: ами няма един единствен момент, в който това се случва; имаме (поне) два момента: - десният край спира в момент (t'=-1,125) - левият край спира в момент (t'=0) ... тоест, след десния Проблемът тук е "относителността на едновремеността". Именно заради нея планетата не спира в един единствен момент в отправна система на метеорита ... а спира "на части". Това е абсолютно същия проблем като в парадоска на ключалките и парадокса на пресата. Всички тези парадокси показват едно и също нещо: как едновременни събития в едната система са неедновременни в другата ... и какви са абсурдните последствия от тази изкуствено-наложена неедновременност.

Интуицията ти е напълно правилна и точно така се обосновава концепцията за относителност на едновременността. В СТО, обаче, тази концепция има друго значение и от там се получават обърквания. Първо, да направим уточнението, че времето в една отправна система е общо за цялата система. Нагледно това си визуализира като 3D-решетка от часовници. Часовниците в цялата отправна систеа ... която представлява цялата вселена ... имат еднакви показания. Така ако разбойникът стигне до оградата в 9часа вечерта, това събитие се случва в 9часа вечерта в цялата отправна система ... нищо че информацията за него не е достигнала до всички краища на тази система. Това е основното объркване между интуиция и теория. Според интуицията дадено събитие не може да е едновременно в цялата отправна система. В действителност, обаче, всички часовници в тази система имат еднакви показания когато събитието се случи ... независимо колко далече са те от мястото на събитието. Относителността на едновремеността в СТО има съвсем специфично значение. В горния горния пример с метеорита и планетата това се изразява по следния начин: когато метеоритът се блъсне в планетата, часовниците в двата края на планетата ... в нейната отправна система ... имат еднакви показания. В отправната система на метеорита, обаче, когато планетата се блъсне в метеорита, часовниците в левия и десния край на планетата имат различни показания край. Сега ще отговоря на Тантин и ще дам повече подробности.

Ами както се оказва в СТО има теоретична грешка. В никакъв случай не ми вярвай докато не го покажа ... но имай едно наум. Засега можеш да приемеш, че Айнщайн е човек и винаги съществува теоретичната възможност, че той е сбъркал. Бог не греши, хората грешат ... така че нямаш никакво основание да отхвърлиш възможността, че Айнщайн също може да е сбъркал.

Да де ... и като прочетох се оказа, че концепциите за "относителност на дължините и интервалите време" иде от кой ... ако не от Айнщайн. Източник: http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf, алинея "§ 2. Об относительности длин и промежутков времени". Именно за заради физическата несъстоятелност на тези относителностти са всички тукашни битки. Ако един се съгласиш, че тези концепции са фалшиви, аз не знам за какво ще се караме тук.

Така е според Айнщайн. Но ако той е сбъркал ...

Да де, но според СТО земята е кръгла спрямо стационарен наблюдател и плоска спрямо подвижен. Смяташ ли, че чак такава относителност е реална? Има ли причина движението да променя формата на земята ??

Като се говори за относителност, имай предвид следното: Галилей първи забелязва, че когато си в трюма на плавно-движещ се кораб, ти не можеш да кажеш дали корабът се движи или не. Това е първоначалната идея за относителността: че инерциалното движение е неоткривамо с механичен експеримент. Тоест, няма механичен експеримент, който можеш да направиш в трюма на Галилеевия кораб, който да ти каже дали се движиш или си в покой. След няколко известни опита през втората половина на 19-ти век, назрява идеята, че няма и електромагнитен експеримент, с който един наблюдател може да определи сам дали се движи в космоса или е в покой. Оттам инерциалното движение се смята за неоткриваемо и също така за стриктно относително: за движение може да се говори само ако разстоянието между два наблюдателя се променя с времето. Съответно всеки от двата наблюдателя смята себе се за покоящ, а другия за подвижен. Това е идеята, че двата наблюдателя имат различни гледни точки или перспективи. На теория, разликата между гледните точки би трябвало да състои единствено в това кой се движи и кой е в покой. Тоест, кои обекти от реалността са в движение и кои са в покой ... спрямо наблюдателя. Айнщайновата относителност, обаче, въвежда и други разлики и тук нещата стават "дебели". Заради Специалната Относителност хората примета за напълно нормално двата наблюдателя да виждат съвсем различни неща. Именно за това са всичките парадокси, които аз пускам във форума: единият вижда едно, а другият друго. Това не е нормално, защото гледната точка на наблюдателя би трябвало да определя само кой се движи и кой не. Но заради Айнщайн гледната точка определя и други неща. Още по- лошо: създава се впечатлениято, че всякакви разлики са нормални. От една гледна точка аз съм Гошо, от друга съм Пешо ... и това се приема за нормално, а то не е.

По коя (некуцаща) логика планетата спира неедновременно в отправната система на метеорита? Защо съвсем очевидно това не се случва едновременно в двата края.

Това е грешно тълкувание. Спрямо момент t'=0, момент t'=-1.125 е в миналото. Значи спирането на десния край е в миналото спрямо спирането на левия край.