gmladenov

Не съм загубил нищо. Ето постановката на Ники. В ляво прътът се движи по диагонал спрямо стената. В дясно имаме същата постановка, но завъртяна обратно на часовниковата стрелка. Завъртяната постановка е изцяло еквивалентна на първоначалната постановка, но движението на пръта вече не е диагонално, а хоризонтално. Това ни разрешва да приложим простата форма на Лоренцовата трансформация. Когато приложим ЛТ върху завъртяната постановка, прътът и стената остават успоредни в примовата система. Значи нямаме парадокса, за който Ники отвори текущата тема.

Скенер, ето я задачата: Релса с дължина M се приближава успоредно към Стена със скорост VРС (надолу в картинката). Индексът до скоростта означава м/у кои обекти е скоростта. Прът с дължина L=√2 (корен квадратен от 2), се движи по Релсата със скорост VПР (на ляво в картинката). В стационарната система релсата е успоредна на стената, а прътът се движи по релсата. Значи и той е успореден на стената ... въпреки, че се движи по диагонал спрямо нея. Движението на пръта спрямо стената е диагонално и от там идва цялото объркване. Ники не прилага правилно Лоренцовата трансформация за подобно диагонално движение. Ако завъртим цялата постановка, движението става по оста Х и тогава можем да приложим простата форма на Лоренцовата трансформация. Иначе имаме проблема как да приложим ЛТ за диагонално движение.

Ако съм разбрал правилно примера на Ники, движението на пръта/влака е диагонално ... но релсите са успоредни на стената. Така че и влакът трябва да е успореден. Ето постинга на Ники с условиете на задачата: ТУК.

Ти си прав ако гледаш прът-релса-стена. Тогава имаш преобразувание К->К'->К". Само че аз разглеждам само прът и стена. Тоест, само К->К', В предишен постинг аз показах, че релсата в същност е излишна в неговия пример. Може само с прът и стена. Объркването на Ники идва от диагоналното движение и затова аз показвам, че такова движение е еквивалентно на "завъртяно хоризонтално" движение. Ротацияата на Вигнер (благодаря, не бях чувал за нея) помага за трите движения прът-релса-стена ... но пак е само за хорозонтални движения. Така че пак имаш проблема с това как прилагаш Лоренцовата трансформация за диагонално движение.

ОК

Не е така. Аз специално уточних, че диагоналното движение от неговия пример е еквивалентно на "завъртяно хоризонтално" движение. При това положение вече можем да прилагаме простата форма на Лоренцовата трансформация. Ако не беше завъртането, тогава ти си напълно прав и трябва да се направи това, което ти казаваш. Моята идея беше да покажа, че диагоналното движение може да се сведе до хоризонтално ... и тогава смятаме по простата формула и всички си идва на мястото.

Ники, ето как изглежда тнасформирането на робм от стационарна система в подвижна/примова система и коефициентът на Лоренц е (γ = 1,5). Както казах по-горе, в примовата система имаме сплескване/разтягане по оста Х. Примовият ромб не е подобен на стационарния, но все пак е робм. Тоест, срещу- положните страни остават успоредни след трансформацията.

Няма завъртане, а сплескване/разтягане в хоризонтална посока. Така действа Лоренцовата трансформация. Различният наклон в примовата система идва от сплескване, а не от завъртане. Сплескването важи както за обекти в движение, така и за обекти в покой. Така че успоредеността между обект в покой и обект в движение не се нарушава.

Принципно да ... освен че трабва да имаш разширение на ромба, а не свиване. Имаме свиване на ромба като преобразуваш от подвижна към стационарна. В обратния случай (твоята графика) имаме разширение на ромба. Ето деформацията, която се получава при диагонално движение: Диагоналното движение (ляво) е еквивалентно на "завъртяно хоризонтално" движение (дясно): Като приложим Лоренцовата трансформация (ЛТ) на "завъртяното хоризонтално" движение, се получава следното: Както се вижда, ЛТ променя наклона и хоризонталните размери на георметричните фигури. Вертикалните рамери остават същите, обаче. Също така успоредността между пръта и стената се запазва.

Абсолютно си прав ... но както всеки релативист ще ти обясни, разделечаването на часовниците води до тяхното разсинхронизиране. И колкото и да спориш че си прав, сегашното виждане на науката е, че движещи се часовници се разсинхронизират. Така въпросът за синхронизацията остава отворен. Като цяло, имаме следната патова ситуация: а) или приемаме без възможност за потвърждение, че синхронизирани часовници не се разсинхронизират по време на раздалечаване б) или приемаме без възможност за потвърждение, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки Ако искаме да измерим еднопосочната скорост на светлината, трябва да приемем а); няма как ... а днешната физиката не се съгласява с това.

Ники, не се сърдя. Просто не ми се спори. ОК съм да сме на различни позиции. Всяко взаимно движение може да се сведе до движение по оста Х, както е конвенцията. Ето пак прътът и стената от твоя пример. В ляво прътът се движи по диагонал. Същото това движение може да се представи като движение по оста Х ... с просто пре-ориентирне на координатната система (дясно): След като пре-ориентираш координатната система, вече можеш да ползваш простата форма на Лоренцовата трансформация ... и според нея прътът и стената ще си останат успоредни както в стационарната система, така и в примовата. Ти си убеден, че не си разбраан ... но в действителност си много добре разбран.

ОК

Лоренцовата трансформация прави следните преобразувания по оста на движение: окръжност в стационарната система -> елипса в подвижната ... и обратното квадрат в стационарната система -> правоъгълник в подвижната ... и обратното Значи ЛТ свива и разтяга размерите на телата по оста на движение. Тъй като по конвенция това е оста Х, можем да кажем, че ЛТ променя хоризонталните размери на телата - и това е всичко което тя прави (тук не броим времевите преобразувания). От разтягане/свиване на техните хоризонтални размери, прътът и релсата в примера на Ники няма как да излязат не-успоредни. Това е принципно положение.

Ники, на няколко пъти се опитвам да ти посоча къде се бъркаш, но ти не ме чуваш. Принципно, за да може прътът и релсата от твоя пример да се окажат неуспоредни в примовата система, то Лоренцовата трансформация (ЛТ) трябва да завърти пръта ... а тя принципно няма подобно действие. ЛТ не е "завъртаща" трансформация. Затова без да гледам твоите сметки мога да кажа, че няма начин да се получи това, което според теб се получава. На този етап аз просто приемам, че имаме различни виждания за това как работи ЛТ. В никакъв случай не искам да ти налагам своите виждания и затова не ми се спори. Ако има нещо конкретно да кажа, ще го кажа.

Ники, аз просто гледам да стоя настрана ... а не че темата не ме интересува. Аз като бабите едно си бая - колко е грешна СТО - и затова сам гледам да се спирам (освен като стане бой с развалени яйца, на който не мога да устоя ). Иначе от самото начало съм ти отговорил, че не виждам парадокс в твоя пример. Така че аз не защитавам Скенер, а просто аз също не виждам парадокс. Тъй като от дълго време изучавам Лоренцовата трансформация, мога да твърдя, че много добре я разбирам и знам тя какво прави. Затова съм напълно сигурен, че в твоя пример няма пардокс.

Твоята система е тази, в която ти си в покой. Това не означава, че в тази система няма други хора и обекти (освен теб). Напротив, цялата вселена се намира в тази система.

Ама защо този тон и отношение?? Проблемът с еднопосочното измерване на скоростта на светлината е съвсем реален ... дори да не признаваш СТО за вярна (както аз). Това е принципен инженерен проблем.

Грешка-човешка. Опитът на Физо не мери еднопосочна скорост на светлината ... а това на Ромер не е измерване, а само изчисление. Така че в същност нямаме еднопосочно измерване на светлината. Ето постановката на Физо. Има огледало ... а щом това е така, значи мериш двупосочна скорост.

Така е. Брои се, че това са еднопосочни измервания/наблюдения ... но те страдат от същия базов проблем: в опита на Физо, например, как знаем че неговите часовници в двата края на постановката са синхронизирани? Ние преспокойно можем да измерим еднопосочна скорост ... но как гарантираме, че това измерване е коректно, след като не можем да гарантираме, че два разделени часовника са синхронизирани. Именно това е проблемът с еднопосочното измерване. Пробемът стои дори да не приемаме СТО за вярна.

Както и да го погледнеш, ти и охлювът сте в една система. Разликата е, че в твоята система охлювът се движи, а ти си в покой ... докато в системата на охлюва е обратното: ти се движиш, а той е в покой. И в двата случая, обаче, вие сте в една система. В случая Скенер е напълно прав. Всички точки от пространството присъстват във всички възможни отправни системи ... но имат различни координати в различните системи. Значи координатите на точките са различни в различните системи ... но точките задължително присъстват във всички системи.

За да измериш скоростта v на твоя обект, ти трябват синхронизарани раздалечени часовници. Но ако имаш такива часовници, ти ще можеш директно да измериш еднопосочната скорост на светлината. Тоагва за какво въобще ти е обектът.

Явно не си запознат с постулатите на Специалната Относителност на Айнщайн. Вторият постулат повелява, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Ако някой измери различни еднопосочни скорости на светлината, това автоматично ще обори Айнщайн.

Ако си в космоса да ... но на земята не. Явно не съм те разбрал. Аз си мислех, че предлагаш практично решение за измерване на еднопосочната скорост на светлината. Ако ще се ходи в космоса, и без това имаме "мисията невъзможна".

Ако разбирам правилно твоята постановка, тя има проблем със скоростта на обекта v. Няма как да гарантираш постоянството на тази скорост. Светлината няма ускорение и винаги е постоянна (или поне би трябвало да бъде). Всеки обект с маса неизбежно трябва да се ускори, за да достигне до дадена скорост. След това пък трябва да му поддържаш скоростта постоянна. На практика това няма да работи; няма как да гарантираш постоянна скорост v ... а оттам и цялата постановка пропада.

Напротив. Кой ще бистри всичките тези въпроси ако не философията.