gmladenov

Още една анимация от мен по темата. Тя показва движението на светлинните лъчи в стационарна и подвижна отправни системи: ляво: отправната система на наблюдател, който е в покой спрямо източника на светлина дясно: отправната система на наблюдател, който е подвижен спрямо източника на светлина и спрямо покоящия наблюдател Светлинните лъчи нарочно имат различни цветове, за да може да се проследи кой наблюдател от кои лъчи приема светлина. Както се вижда на анимацията, стационарният наблюдател приема светлина от един единствен лъч: червения лъч. Това е вярно както в стационарната отправна система (ляво), така и в подвижната система (дясно). Подвижният наблюдател, от друга страна, приема светлина и от трите останали лъча: синия, жълтия и зеления. Това пак е вярно както в стационарната, така и в подвижната отправни системи. Двете точки в зеления лчъ представляват условни описания на фотони. Ако условно приемем, че всеки лъч представлява поток от фотони, то тези фотони ще пътуват вертикално надолу от източника на светлина към приемника. И както се вижда на анимацията, независимо че траекториите на фотоните са наклонени, то лъчът като цяло остава вертикален: фотоните остават вертикално подравнени. С други думи, както нееднократно бе уточнено в тази тема, движението на наблюдателя не променя посоката на светлинните лъчи. Те остават вертикални както в стационарната, така и в подвижнат отправни системи ... независимо че всеки индивидуален фотон (условно казано) от тези лъчи има наклонена траектория в подвижната отправна система. Така за пореден път виждаме, че "класическото" обяснение за звездната аберация в същност е погрешно. Според това обяснение светлинните лъчи се наклянят в подвижната оторавна система. СТО също приема, че лъчите се наклянят в подвижната оторавна система и съответно нейното обяснение за аберацията също е погрешно.

Противоречия виждат само онези, които са назубрили материала, но не ги бива в мисленето. Иначе те отдавна да са разбрали, че в материала е допусната грешка. Следната анимация илюстрира фронтът на светлинна вълна, който достига до стационарен и подвижен наблюдатели. (За яснота съм показал само един фронт, като вълните също така са от далечен източник и съответно могат да се приемат за прави, успоредни на траекторията на движение. Ако източникът беше по-бизък, вълните щяха да са дъги, а не прави.) Както се вижда на анимацията, фронтът на вълната достига до тях едновременно ... без значение кой от двамата сме избрали за стационарен и кой за подвижен. Това е важно поне по две причини. Първо, то обяснява защо в класическата физика нямаме "напречен" доплеров ефект (за разлика от СТО). Щом фронтовете на светлинните вълни достигат едновременно и до двата наблюдателя, то и двамата ще измерят една и съща честота на вълната: честотата на излъчване. Значи въпреки че се движи, подвижният наблюдател няма да измери доплеров ефект - а според СТО той ще измери напречен доплеров ефект. Второ, след като светлинните лъчи са перпендикулярни на светлнните вълни, то следва, че светлинните лъчи ще са вертикални и в двете отправни системи ... без значение коя е стационарната и коя е подвижната. А според СТО, лъчите са вертикални само в стационарната система. Вълновото обяснение на аберацията в същност е по-простото, защото то много ясно показва, че аберацията на Брадли няма как да е причинена от движението на наблюдателя.

Ама ти съвсем си изглупял. Аз колко анимации с лъчи да покажа ?!? Погледни тук, тук и естествено първоначалния постинг на темата.

Митът, че аберацията се причинява от орбиталното движение на земята, възниква заради корпускулярната теория за светлината. Както нееднократно показах, обаче, това обяснение спира да работи ако на светлината се гледа като на вълна. Така че не набутвай аберацията като класически ефект. След отпадането на корпускулярната теория, тя не може да се счита за такъв. Аберацията си е чист релативистичен ефект, който на всичкото отгоре е невалиден (както всички други релативистични ефекти).

Според СТО посоката на лъча се променя, но в действителност тя не се променя. Спри да рецитираш СТО евангелието наизуст и погледни действителността.

Това е точно така. Но след като хване един фотон от даден лъч, наклоненият телескоп хваща фотон от съседния лъч, после от следващия съседен и т.н.. Същата тази логика показва, че лъчите в същност не си сменят посоката. Ако си я сменяха, в телескопа щяха да влизат фотони само от един лъч ... а както самият ти казваш, това не е така.

Много добра аналогия и много верни разсъждения. Точно оня ден разсъждавах за подчертаното.

По-базов е само Първият постулат на СТО, според който законът на Снелиус трябва да важи и в двете отправни системи. А щом той важи се получава така, че някои събития няма как да се случат и в двете системи. Твоите аргументи, че ъгълът на отражение зависи от скоростта на огледалото, са пълни нелепици.

Както се видя още от първоначалния постинг, според СТО двете гледни точки не са еквивалентни: размерите и ъглите в двете отправни системи са различни, а събития, които се случват в едната система, не се случват в другата. Ако ти на това му викаш еквивалентност, значи наздраве ... защото явно няма да се разберем.

Ти просто показваш интерференция на две вълни. Въпросът е дали вълните си сменят посоката в отправната система на движещ се наблюдател.

Съгласявам се, че тук сме на различни позиции.

Прав съм. Ти изхождаш от представата, че вълните са съставени от частици - фотони - които се движат под строй заедно с вълната. Само че тази представа не е вярна.

Посокота на фотоните е посоката на вълните; двете са идентични. След като движението не променя посоката на вълните, значи то не променя и посоката на фотоните.

Не е така, колега. Лъчите са абстракции, не физически обекти. Лъчът на вълната е въображаема линия, която е перпендикулярна на вълната. Посоката на вълната не се променя от движението. Следователно, посоката на лъчите също не се променя. Горе го показах с лъчи, а ето го сега и с вълни: Както се вижда, независимо че траекториите на отделни точки от вълните са наклонени, то вълната като цяло остава успоредна на траекторията на движение. Тоест, движението не променя посоката на светлината. Това показват сметките (Галилеевата трансформация). Според митът за аберацията, светлинните лъчи се накланят от движението, но според Галилеевата трансформация, посоката на вълните - а от там и на лъчите - не се променя от движението. Аз вярвавм на сметките, не на митовете, така че от моя гледна точка движението не променя посоката на светлината. От тук нантатък всеки да прави каквото му се пие. Направи чертеж и сметки и покажи, че лъчите се накланят. Иначе иди се почерпи.

Ето анимация, която показва какво става. ляво: два успоредни лъча в стационарна система дясно: същите два лъча в подвижна система Както се вижда на анимацията, ако приложим Галиеевата трансформация върху точките от лъчите, лъчите в подвижната система остават перпендикулярни на оста на движение. Траекториите на точките наистина са наклонени ... но лъчите като цяло остават вертикални. Тоест, движението не наклонява лъчите ... както върви митът за аберацията.

Да, прав си. Сега те разбирам. Много добро уточнение. Аз лично не съм мислил за това.

Там е цялата работа, че лъчите не се накланят. Това показват сметките. Е да де ... и точно така се стига до парадокса, че в едната отправна система лъчите достигат до фото-детектора, а в другата не достигат. Нали за това е темата.

Ами не го разбираш парадокса, това стана. Според теб законът на Снелиус (за отражението на светлината) не важи за подвижни огледала. Явно важи някакъв друг закон ... според който ъгълът на отражение зависи от скоростта на огледалото ?!? Дай да го видим този закон тогава. Ти като всезнайко не може да не го знаеш. Ето поредната анимация от мен. Показва, че парадоксът е още по-дебел отколкото си мислех. Горе: класическа физика Долу: СТО Според класическата физика, докато огледалото се движи спрямо вертикалните лъчи светлина, от негова гледна точка то е в покой, а светлинната среда е тази, която се движи, заедно с лъчите. Така двете системи са идентични във всеки един момент от време. Нямаме никакакви протоворечия и отразените от огледалото лъчи достигат до фото-детектора и в двете системи. При СТО, от друга страна, едната система няма нищо общо с другата. В подвижната система размерите са различни, ъглите са различни и отразените от огледалото лъчи не достигат до фото-детектора. И въпреки тези очевадни разминавания с действителността, тя се приема за вярната.

Колега, според Първия постулат на СТО, законите на физиката са едни и същи във всички отправни системи. А ти твърдиш, че законът на Снелиус е различен в стационарна и подвижна системи. Вземи се стегни, ако обичаш.

Не съм съгласен. Природата го е измислила много умно и хитро: когато се движиш спрямо вълни, тяхната посока остава една и съща както в стационарната, така и в подвижната отправни системи. Затова всички трикове с огледала ще работят и в двете системи, защото ъгълът на вълните е същият. Пиша тема по въпроса, но не знам кога ще е готова. Там ще изложа повече аргументи.

Пълни глупости. Ако един закон е валиден в покой, той е валиден и в движение. Иначе илзиза, че движението променя законите на физиката. Как се познава, че Скенер няма аргументи в спора: когато започне да те оборва с фиктивни закони на физиката, които самият той е изфабрикувал.

Старче, нали знаеш в БГ как разказваме вицове: "този го знам по друг начин". Благодаря за линка, но той показва друг проблем с аберацията. Аз също показвам, че аберацията не е съвместима със СТО - но го показвам по друг начин. Единият не изключва другия.

Дай линк де.

Причината е, че СТО ти е насадила грешна представа за това как се движи светлината. Ти приемаш модела на СТО за верен, след което ни обасняваш защо нещата не се получават . А те не се получават, защото моделът на СТО за разпространение на светлината е грешен.

Това не е вярно. Иначе излиза, че докато едно огледало е неподвижно, законът за отражението важи, но когато огледалото започне да се движи, законът за отражението спира да важи. Глупости.