gmladenov

Не знам какво е истинското обяснение за аберацията, но със сигурност не е орбиталното движение на земята около слънцето. Под какъвто и ъгъл да падат светлниите вълни върху подвижен наблюдател, неговото движението не променя този ъгъл. Движението само забързва или забавя попадането на вълните и точно това причинява доплеровият ефект - забързването или забавянето. Но тъй като ъгълът на попадане на вълните остава същият, нямаме промяня на привидната позицията на източника спрямо наблюдателя. Тоест, нямаме аберация. Голямо объркване е станало с тази аберация. Гурото на времето явно не се е усетил за вълните и се е объркал. Звучи невероятно, но е много просто да се покаже.

Естествено, че съм чел обяснението на СТО за аберацията ... но се съгласявам с него. Ако не си забелязал, аз не броя СТО за вярна.

Най-общо казано: В класическата физика скоростта на светлината е относителна. И когато приемникът се движи спрямо вълните, имаме доплеров ефект ... плюс промяна на относителната скорост на светлината. Ако светлинните лъчи са напречни на движението, обаче, доплеров ефект няма. Това е така, защото ако лъчите са напречни на движението, то вълните са успоредни и съответно доплеровият ефект няма откъде да дойде. В СТО скоростта на светлината не е относителна и винаги е с. Така че движението на приемника предизвиква само доплеров ефект, без промяна на скоростта на светлината. В СТО, обаче, доплеров ефект се наблюдава и при напречно движение на приемника спрямо лъчите. Това е принципът. Щом скоростта на светлината трябва винаги да е с, значи трябва да имаме и напречен доплеров ефект. Така излизат сметките, а физическото обяснение е, че времето на източника е забавено в отправната система на приемника. СТО въвежда следната формула за доплеров ефект, която е в сила както за надлъжния, така и за напречния доплеров ефект. Тази формула замества формулата за класическия доплеров ефект за светлина: Тук w е изместената честота, w0 е оригиналната честота, а θ е ъгълът на аберацията в отправната система на приемника, причинен от движението. (СТО приема, че напречното движение между приемника и лъчите причинява привидна промяна на посоката на светлината ... тоест, аберация).

Продължаваш да не разбираш. Движение спрямо вълни от достатъчно далечен източник не променя ъгъла на тези вълни спрямо наблюдателя. Следователно, аберацията не може да се предизвика от движението. Вникни малко в написаното.

Лъчите са радуси на светлинния фронт. Значи те принципно са перпендикулярни на вълните ... след като радиусът на една окржност е перпендикулярен на тангентата. Тангентата е фронтът на вълната, която "удря" наблюдателя, а радиусът е лъчът.

Може да се спори (макар и не много убедително), че и това покзазва.

Тахев не се изразил правилно, но в крайна сметка е прав, защото приемникът винаги е точка от окръжността/сферата на вълновия фронт.

Ти повдигна, че според опита на ММ излиза, че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. И дефакто си прав. Но опитът на де Ситер се смята за необоримото доказателство срещу балистичната теория на светлината (според която скорсостта на светлината зависи от скоростта на източника).

Никога, защото не това е причината за аберацията. Ти това кога ще го вденеш??

В класическата физика напречен доплеров ефект няма. Това е много добре известно. В СТО има напречен доплеров ефект ... и то точно заради звездната аберация. Според обяснението на СТО за звездната аберация, лъчите от Гама Дракон са векторна сума от скоростта на светлината и орбиталната скорост на земята. И като векторна сума, тяхната скорост естествено излиза по-висока от скоростта на светлината. По тази причина СТО въвежда напречен Доплеров ефект, който държи скоростта на тези лъчи да не надвиши скоростта на светлината.

Не разбираш. Виж картинката горе.

Според опита на ММ, всяка от следните възможности може да е вярна: Земята в покой спрямо етъра. Скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Има пълно увличане на етъра/светлината от атмосферата. ?? Първото очевидно не е вярно, за второто има неоспорими доказателства против, а за третото има противоречиви доказателства: нулево, частично, и пълно увличане. Заради противоречивите доказателства се приема, че увличане на етъра/светлината няма ... и точно там е грешката на физиката, защото тя не тълкува правилно опитните доказателства. Опитът на Ейри показва пълно увличане на светлината/етъра от атмосферата ... а той се тълкува като доказателство, че увличане не същестува.

Вълните от Гама Дракон са успоредни на орбиталната равнина. Перпендикулярни са лъчите, а не вълните.

Колкото източникът е по-близо, толкова фронтът на светлинните вълни е "по-заоблен". И обратното: колкото източникът е по-далечен, фронтът е "по-плосък". За много-далечни звезди като Гама Дракон, фронтът на светлинните вълни е напълно плосък.

... или достатъчно-далечен източник.

Колега, нещо не вдяваш. Брадли използва вертикално-падащите лъчи от Гама Дракон за да обясни аберацията. Аз пък използвам същите тези лъчи, за да оборя обяснението на Брадли. Как ще оборя неговото обяснение, ако използвам други лъчи? Нали трябва да има сравнимост.

Погледни долу как се движи наблюдател спрямо светлинни вълни, пристигащи "отгоре" (като тези от Гама Дракон, пристигащи на земята). Ляво: наблюдател в покой спрямо източника. Дясно: наблюдател в движение спрямо източника, но погледнато от неговата перспектива. Забележи червените фотони. Покоящият наблюдател вижда тези, които идват "от север", докато подвижният наблюдател вижда тези, идващи "от североизток". И в двата случая, обаче, светлинната вълна като цяло пристига под еднакъв "попадащ ъгъл" до наблюдателя. Именно този ъгъл определя привидното положение на източника (звездата). И след като той не се променя от движението на наблюдателя (земята), значи привидното положение на звездата си остава същото; тоест, аберация няма. Иначе казано, звездната аберация няма как да се причинява от орбиталното движение на земята около слъцето. Обяснението за нея е друго.

Тук съм напълно съгласен. Всичко в СТО е следствие на Втория постулат. Ако той се приеме за истина, СТО няма как да се изкара грешна (освен парадокса на релативизма).

Ти казваш: "... скоростта на светлината зависи от скоростта на източника". А вторият постулат на СТО изрично постулира, че скоростта на светлината не зависи от източника.

Ти се изказваш неподготвен ... след което не ти харесва като те поправят. Решението е просто: не се изказвай неподготвен.

Сега, остава да покажеш неподвижното тяло, да си определим спрямо него скоростта и ... "пей сърце!" - абсолют, докрай! Не си го измислям аз, че има значение кой се движи и кой не. Това показват сметките ... а на теория не би трябвало да е така. Значи имаме проблем с теорията.

Ами това е точно така !! Именно това беше смисълът на темата за края на релативизма. Разпространението на светлината е такова, че има значение кой се движи и кой е в покой. А щом това е така, значи наистина край на относителността на движението и край на релативизма като цяло.

Всичко, което казваш за движението на източника и приемника, е така. Но то не доказва, че аберацията е причинена от орбиталното движение на земята.

Съгласен съм, че разстоянието не променя ъгъла на вълните. Това наистина е така. Но не мисля, че примерът със скутера е приложим за аберацията.