gmladenov

.

Ти приемаш наблюдателя за стационарен, а източникът за подвижен и смяташ спрямо това. А в същност имаме две перспективи: От перспекитивата на наблюдателя, той е стационарен, а източникът е подвижен. Но от гледна точка на източника, наблюдеталят е този, който се движи. Значи стационарна е перспективата, от която гледаш. И след като имаме две страни, имаме и две стационарни перспективи (и съответно две подвижни). А от твоите сметки излиза, че има само една стационарна система и само една подвижна. Това не е вярно.

Ти казваш, че етърът не е абсолютен ... след което описваш абсолютен етър.

Абсолютно си прав. Видя ли темата за края на релативизма.

Етърът не е абсолютен и затова всички получават нулев/отрицателен резултат. Проблемът не е в технологията на опитите.

Могат да се намерят, но на английски. Тук например има кратък списък на опити от 60-те и 70-те години, които са правени с лазери, а не интерферометри: https://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SR/experiments.html#modern-laser За мен тези опити са важни, защото те са на друг принцип ... и пак показват същото като ММ. Значи ако приемем, че ММ е грешен, защо получаваме същите резултати с опити на друг принцип?

Да, това е така. И ако ММ беше единственият опит, показващ липсата на етърен вятър, тогава си струва да спорим. Но след като има достатъчно други опити, които показват същото, липсата на етърен вятър може да се счита за безспорен факт. Какво означава този факт е въпрос на тълкувание. Но фактът си остава, че етърен вятър никога не е измерен.

Тук вече си прав. Значи няма етърен вятър. Именно това показва опитът.

Щом пътят на светлината е различен, ММ все щяха да измерят някаква фазова разлика като завъртят апарата, дори да не е 90°. Фазовата разлика е циклична, така че в зависимост от това как е завъртян апарата, тя ще е различна. Но няма вариант тя да е никаква, както и да завъртиш интерферометъра.

Да да, но ти мериш етърния вятър единствено чрез скоростта на светлината. Няма друг начин. Значи няма събиране на скорости, защото ти няма как да определиш скоростта на етърния вятър отделно от скоростта на светлината.

Напротив, щом пътищата са различни, неизменно ще има дефазиране. Именно затова апаратът на Майкелсон е толкова гениален и си заслужава Нобеловата награда.

Тахев, етърът се е приемал за стационарен и за единствената отправна система, в която скоростта на светлината е изотропна (еднаква във всички посоки). Съответно за наблюдатели, които са в движение спрямо етъра, скоростта на светлината не е изотропна. Именно това е етърният вятър: неизотропна скорост на светлината. Така че няма отделен етърен вятър, с чиято скорост трябва да се съобразяваме. Етърният вятър е самата разлика на скоростта на светлината в различните посоки. Принципно, опитът на ММ и неговият резултат не могат да се поставят под съмнение. Никак не е случайно, че Майкелсон е получил Нобелова награда за апарата си. Виж тълкуванието на резултата е съвсем друга история.

Естествено, че фазата зависи от разстоянието. А скоростта на светлината със сигурност е еднаква и за двете рамена, така че тя не е фактор в случая.

Ако си по средата на междугалактическото пространство и натиснеш педала на газта до дупка ... спрямо какво ускоряваш? Щом ускорението е относително, задължително ти трябва отправна точка.

Казвай да чуем.

Приемам, че не те интересува как работят нещата в реалността. Предпочиташ да вярваш на митове и легенди ... което е твое право.

Движението води само да привидно забързване или забавяне на вълните, но не променя ъгъла на попадане на вълните. Значи това, което ти ще възприемеш, е доплерово отместване на честотата на вълните в резултат на движението. Това, което няма да въприемеш, е промяна на позицията на източника. А аберацията е привидна промяна на позицията на източника.

За енти път: движение спрямо вълни не променя техния ъгъл спрямо движението. Пробвай това, което казах на Малоум: Нарисувай няколко вълни като успоредни прави. Избери по две точки от всяка вълна. Направи векторна сума с вектора на движението. Свържи получените точки от сумирането. Като свържеш получените точки ще видиш, че се получава отместена вълна ... която има същата посока като началната вълна. Тоест, ъгълът на вълните спрямо посоката на движение не се променя ... а това означава, че аберация няма откъде да се получи. За да имаш аберация, движението на земята трябва да промени ъгъла на звездните вълни ... а то не го променя. Не знам защо ти си решил, че движението спрямо вълни променя тяхната посока. Няма такова нещо. Направи сметките и ще видиш.

Ами не. Забележи следното: според Брадли Айнщайн, аберация има аз вертикални лъчи и лъчи под ъгъл ... но няма за успоредни лъчи. Значи успоредно на движението няма аберация. Вълните от Гама Дракон са успоредни на движението. Покажи как се получава аберация на нещо ... не само вълни ... което е успоредно на движението.

Почваш с успоредни вълни и показваш как се накланят ... и така разбираш, че няма как да наклониш успоредни вълни с движение. Пробвай и ще видиш.

Ама защо си нарисува вълната под наклон спрямо движението на земята ?!? Ако звездните лъчи пристигат вертикално ... както е според Брадли и Айнщайн ... значи звездните вълните пристигат успоредно на орбиталната равнина на земята. Защо тогава ти рисуваш наклонен фронт на вълната, а не успореден на движението ?!? Поовтаряй след мен: Ако според Брадли и Айнщайн звездните вълни пристигат успоредно на орбиталната равнина на земята, защо аз рисувам тези вълни под наклон ?!? Ако според Брадли и Айнщайн звездните вълни пристигат успоредно на орбиталната равнина на земята, защо аз рисувам тези вълни под наклон ?!? ... Хайде сега нарисувай фронта на вълната да е успореден на движението на земята. След това измисли причина защо този фронт се наклонява ... защото движението на земята няма как да го наклони. Значи има някаква друга причина за наклона. Коя е тази причина?

Добро начало. Хайде сега нарисувай окръжност с радиус 153 св. год. да видим дали светлинните вълни ще имат формата на дъга ... или на права.

Чакай сега. Обяснението на Брадли приема, че лъчите "падат" вертикално спрямо орбиталната равнина на земята ... но заради движението на земята се изкривяват. СТО прави абсолютно същото допсускане: че лъчите падат вертикално ... но заради заради движението на земята се изкривяват. В крайна сметка, както Брадли, така и СТО имат едно и също обяснение за аберациата: че звездните лъчи от Гама Дракон падат вертикално ... но заради движението на земята се изкривяват. Работата е там, че ако звездните лъчи падат вертикално ... значи светлинните вълни падат успоредно на орбиталната равнина на земята. И в този случай движението не причинава изкриваване на светлинните лъчи. Надявам се разбераш тази логика.

Ама защо изкривяваш лъча ?!? Ти автоматично приемаш, че има изкривяване. Откъде-накъде? Нали затова показвам картинките с вълните, за да покажа, че като броиш светлината за вълни, няма откъде да се получи изкривяване. Това е уловката. Като броиш светлината за лъчи, изкривяването е неизбежно. Но като я броиш за вълни, изкривяването изчезва. Затова ти казах да нарисуваш вълни, а не лъчи - и ти пак нарисува лъчи. Светлината не е лъчи, а вълни. Лъчите са логическа абстракция, с която проследяваме пътя и посоката на вълните. Но физически обект лъчи няма !!

Много добре. Давай да видим какво ще излезе. И не забравяй да рисуваш вълни, а не лъчи. Картинките ги правя на Microsoft Word и на Paint (вградената програмка за рисуване в Уиндоус). Щрихи на салфетка също става.