gmladenov

Само да уточния, че то ни е пробутано като реално (така пише в учебниците), но в същност не е реално.

Лапландец, има усукване заради различните времена, в които левият и десният червени маркери горе достигат до центъра на вала. Ако се приложи Лоренцовата трансформация това излиза.

Според Лоренцовата трансформация (ЛТ), левият и десният червени маркери горе пристигат неедновремено до хоризонталния център на вала в подвижната система. След като в стационарната система те пристигат едновременно и очевидно са изравнени, как е физически възможно те да пристигат неедновремено в подвижната система? Значи левият маркер изостава спрямо десния. За мен единственото физически-възможно обяснение е, че валът е усукан. Иначе защо левият маркер би изоставал от десния ?? Кажи ако имаш по-добро обяснение.

"Работи умно, а не много". Така върви приказката. Преди въобще да се стигне до физически експерименти, не е лошо да се покаже, че дадена теория е стъпила на здрави теоретични основи. Иначе си губим времето да правим физически експерименти. Всичките тези теми срещу СТО показват, че нейните теоретични основи са в същност глинени крака. Мисловните експерименти това показват.

Здравейте, В тази тема ще представя поредния парадокс на Специалната Теория на Относителността (СТО). За този парадос научих от нашия уважаем съфорумец Лапландеца (@laplandetza). Надавам се той да даде допълнителни коментари и разяснения. Моята цел тук е да покажа диаграма на парадокса и да изброя противоречията, които той демонстрира. Парадоксът е много прост: Имаме стационарна и подвижна отправни системи, които се движат една спрямо друга с релативистична скорост. В стационарната система имаме въртящ се вал, който е маркиран с двойки маркировки както е покзано на следната диаграма: В момента, в който валът прави пълен оборот, червената двойка маркировки се намира точно в хоризонталния центъра на вала, както е показано на диаграмата. Двете маркировки достигат едновременно до центъра на вала. За да изчислим времевите и пространствени координати на вала в подвижната отправна система, трябва да приложим Лоренцовата трансформация (ЛТ). За яснота няма да показвам сметките, но след прилагането на ЛТ в подвижната система се забелязват следните ефекти (в сравнение със стационарната система): валът е удължен валът е усукан валът се върти с по-ниски обороти Удължението на вала е обратният ефект на известното релативистично скъсяване на дължините и се получава когато преобразуваме стационарни -> подвижни координати (скъсяването се получава в обратна посока). Усукването се получава заради относителността на едновременността: според ЛТ червената маркировка в десния край на вала пристига до хоризонталния му център преди маркировката в левия край. Това е физически възможно само ако валът е усукан. Оборотите на вала пък намаляват заради различния темп на времето в двете системи. Парадоксът тук е, че двата наблюдателя виждат две съвсем различни и противоречащи една на друга реалности. По дефиниция, отправните системи са различни перспективи на една и съща физическа реалност. Тогава как е възможно, обаче, валът да е усукан в подвижната система, но да не е усукан в стационарната система? Или защо той се върти с различни обороти в двете системи? Значи тук не става дума за различни перспективи на една и съща реалност, а за две алтернативни/паралелни реалности. Теории, които описват паралелни реалности, не са наука, а паранаука.

Да, гледа го. Но траекторията на ракетата е успоредна на повърхността на водата. Така че там няма откъде да дойде изкривяване от движението. Ако мислиш различно, направи една схема да видим.

Да, прав си. В горната картинка не съм включил наклона на водата, който се получава от различните времена в левия и десния край. Ако го включа, ще стане трапец. Прав си. С горната картинка исках само да покажа, че движението не променя наклона на повърхността на водата ... както Гравити си мисли.

Нали водата се покачва вертикално нагоре докато ракетата се движи. Значи тук се получава същата ситуация като при падащия дъжд: смяна на посоката от вертикална към наклонена. Ети ти падащия дъжд: Ето и покачващата се вода (дъжд отдолу нагоре): Работата е там, че смяна на посоката има само по вертикалата, а не по хоризонталата. Така завършваме с успоредник.

Да де, успоредник.

Ти явно виждаш водата като отделна система. Добре. Виж тогава горната картинка с трапеца.

Нали нивото на водата непрекъснато се покачва. Значи имаме вертикално движение на водата. Аз не го бях написал в началото, но след като Гравити и Ники го повдигнаха, трябваше да се изясни. Ракетата наистина се движи ортогонално спрямо покачващото се ниво на водата. В същото време, обаче, тя се движи успоредно на повърхността. Така движението деформира водата на трапец.

Я помисли малко. След което си промени постинга докато е време, щото ако тази елементарна геометрия не я разбираш, значи си последна дупка на кавала по тези въпроси. И най-вече дупка.

Защо ??

Аргументирай се, майна. Откога успоредното движение се води ортогонално ??

Ето ти деформацията на басейна, която се получава от движението. Движението на ракетата е успоредно на повърхността на водата, а не ортогонално. Така че наклонът на повърхността не се променя от движението. Движението на ракетата спрямо стените на басейна, от друга страна, вече е ортогонално и при тях наистина ще наблюдаваме деформация: Странно, че ти като разбирач по физика и математика не ги знаеш тези неща.

Ако наклонената вода не ти е парадокс, не знам какво ще те впечатли.

Да, сега те разбирам ... само че това няма значение. Няма ограничение всичко в стационарната система да е замръзнало.

Явно и аз не те разбирам. Според мен системите са две: ракетата и басейна. Водата в басейна не е отделна система. Според теб кои са трите системи?

Голям образ и виртуозен футболист. От време на време гледам на Ютюб клипчета с негови изпълнения. Мир на праха му.

Концепцията за относителност на еднвременността е следствие от Втория постулат на СТО и Лоренцовата трансфромация. Иначе за нея нямаме независими наблюдения. Така че нека не приемаме безусловно, че нееднвременността е обективно съществуваща. Ако се покаже, че Вторият постулат е грешен, то цялата идея за относителност на едновременността отива на кино. Имаме нееднвременност за индивидуални наблюдатели, както е в известния пример с влака и светкавицата. Този пример, обаче, е подвеждащ. Той показва неедновременност за индивидуални наблюдатели ... но се използва да оправдае неедновременност на ниво отправни системи.

Както обсъдихме веднъж, ти бъркаш индивидуален наблюдател и отправна система. Индивидуалният наблюдател трябва да чака години, за да наблюдава събитие, случило се на светлинни години разстояние. В неговата отправна система, обаче, това събите се слъчва в момента на случването. Отправната система не трябва да чака, защото "обхватът" на една отправна система е цялата вселена. По-разбираем пример: Имаш двама стационарни наблюдателя - Ани и Боби - които се намират на светлинни години разстояние един от друг. Тъй като те са стационарни, те се намират в една общя отправна система. Ако дадено събитие се случи при Ани, Боби трябва да чака години, за да го види. Но в тяхната обща отправна система, времето на събититието е когато Ани го вижда, а не когато то "пристигне" про Боби. Ти гледаш само индивидуалните наблюдатели, а не отправната система.

Да, движението на водата е ортогонално, но ракетата се движи успоредно на повърхността на водата. Така че движението няма как да промени наклона на повърхността. Това се потвърждава и от Лоренцовата трансформация, която запазва у-координатите еднакви и в двете системи. Точно за това говорех в предишния си постинг. Според теб наклонена вода е нормално ... както е нормално, че единият вижда водата като водоравна, а другият като наклонена. По тази логика ако и двамата виждат водата като водоравна, това би било ненормално. Откъде-накъде водата (в покой) е водоравна ?!? По кой физичен закон. Дефакто ти това казваш.

Няма ортогонално движение. По дефиниция всяко движение в СТО е успоредно на оста х. Виж как е нарисуван басейна в първия постинг: успоредно на оста х. Съжалявам, но говориш наизуст. Примерът с басейна е специално измислен, за да покаже физическата безсмисленост на въпросната относителност на едновременността. Абсурдът с наклонената вода се получава именно защото двете събития "водата довстига ниво у" в двата края на басейна са неедновременни в подвижната система. Това е физически нереално и точно затова съм дали този пример. Нека да подчертая, че в примера имаме един единствен физически обект и две наблюдателни перспективи. Едната от тях очевидно е измислена и нереална: първо, наклонена вода (в покой) няма второ, защо двата наблюдателя виждат по различен начин един и същи физически обект Според СТО излиза, че двата наблюдателя виждат две различни реалности, едната от които дори не е реалност, а халюцинация. Но вместо да признаете това явно безсмислие, ти безпочвено твърдиш, че движението на ракетата е ортогонално на басейна, а Скенер се прави, че е най-нормално водата в басейна да е наклонена ... само в едната отправна система. Чий го крепите и за какво? За да не му развалите хатъра на гуруто, вие отричате действителността.

Какво от това, че двете събития нямат причинно-следствена връзка? Това няма никакво значение. Парадоксът тук е, че водата достига едно и също ниво в двата края на басейна неедновременно ... което е физически безсмислено. Дали тези две събития са свързани или не няма значение. Безсмислието си остава: как така нивото на водата в даден момент е различно в различните краища на басейна ?!? При това само в едната отправна система, а не в двете. Няма закон на физиката, според който това е възможно.

Като приложиш Лоренцовата трансформация, винаги ще излизе, че водата достига едно и също ниво в различни моменти от време в подвижната система. Проверката как ще промени ситуацията? Дори с проверката, ти пак ще завърши с едно ниво в два различни момента. Какъв е физическият смисъл на това разминаване във времето?