gmladenov

Ами точно това е проблемът. Значи според всички вас излиза, че разликата във времевите персперктиви между два наблюдателя може да промени периода на полуразпад на урана (както и твърдостта на стоманата - защо не). Помислете малко върху това, което съм написал: Разликата във времевите персперктиви между два наблюдателя причинява промяна на материална характеристика. Значи връщам си часовника с два часа назад - и хоп, твърдостта на стоманата се е променила. Вие това казвате.

А така. И като събереш двете парчета уран в лабораторията (след като едното от тах е путувало в космоса), ще откриеш ли разлика в техния разпад?

Хубаво. Но както поставих условието на задачата, двете парчета уран накрая се събират на едно място в лабораторията и се сравняват. Значи измерваме "на място" и двете. Ако това физическо имерване открие разлика в разпада, значи имаме реална промяна на материалната характеристика на урана "период на полуразпад". Щом имаме такава реална промяна, е редно да зададем въпроса: може ли тя да бъде причинена от разликата в перспективите на двата наблюдателя? Разликата в перспективите е логическа разлика, а не е физическо въздействие (просто единият наблюдател гледа от една перспектива, а другият от друга). Значи може ли таза логическа разлика да промени периода на полуразпад на урана? Ти наистина ли вярваш, че това е физически възможно?

Достатъчно пъти се поясних какво имам предвид под "физическа промяна". Ако след всичките тези пояснения още не си разбрал какво имам предвид, значи е време да потърсиш експертна оценка на умственото ти състояние.

Зависи. Ако на теб тъпо и упорито ти начукват канчето, че земята е плоска, ти кога ще схванеш? Същото нещо когато "експерти" ти начукват канчето, че е възможно да имаме материални промени без физически въздействия. Ти си вярвай в тези суеверия колкото си поискаш - само не ми ги пробутвай за наука.

Странна задача. Ако си безсмъртен и можеш да се променяш и развиваш, ти няма ли да станеш Бог в един момент?

Според Скенер космическото пространство е абстракция. От там ироничната забележка защо наричаме пронстранството хомогенно. Ако ние сме измислили пространството, може ли да го наречем грапаво?

Ако на така наречените експерти не им стига акъла да разберат какво говори един лаик, те доколко заслужават да се смятат за екперти. Ти приемаш експертите за умни и образовани, а лаиците за тъпи среднисти. Ако един умен и образован човек не може да разбере уж по-тъпия от него, кой е по-тъпият ?? Най-високата степен на образование в Западния свят е Ph.D. , което е Доктор по Философия. Тя се дава не само за специалност Философия, а за всички науки. Наименованието на тази степен идва от времето когато "философия" се е употребявало като синоним на "любомъдрие", а не като име на тясна специалност. Не е много мъдро от твоя страна да делиш експерт от философ, но ти е простено. Очевидно си лаик по тези въпроси.

Право в десятката. Не знам дали си се замислял, но идеалният капитализъм е робовладелство с един единствен робовладелец, който прибира абсолютно цялата печалба на земята.

Това го покрихме вече. Смяната на относително местоположение в космоса няма способност да промени периода на полуразпад на урана. Нито пък начина, по който ние хората описваме тази смяна на местоположение. Виж колко е просто: отправна система = човешка измислица => не може да променя материални характеристики

Пространствено-временните отношения са наша хорска измислица. Значи според теб илиза, че нашите хорски измислици могат да променят обективни физически свойства на материята. Това от Дядо Мраз ли го научи ?? Кажи и ние да се посмеем.

Смяната на мерките не променя материални характеристики. Само ги изразява по друг начин. Ако разходим едно парче уран из космоса и след това измерим променен период на полуразпад, това е физическа промяна, а не смяна на мерките. Смехотворният опит с мюоните въобще не доказва забавяне на времето.

Аз задавам казус: Дадена материална характеристика не може да се промени без физическо въздействие. Получавам отговор: Кога ще разбереш, че може. Естествено, че това никога няма да го разбера или приема. Вашите суеверия наистина са ми непонятни. Вие си вярвайте, щом ви харесва. Ако признаете, че СТО е религия и суеверие, аз си сядам. Но ако ще я броим за наука, няма как да млъкна.

Казаха ми го 20 пъти, че и повече ... но никой не е доказал/показал защо като разходиш едно парче уран из космоса, неговият период на полуразпад се променя. Движението само по себе си няма способност да променя физически свойства. Времето пък е фикция/измислица и като такава то не може да проименя материални свойства. Значи няма какво да промени периода на полуразпад на движещо се парче уран. (Виж джедайската Сила може.)

Обективен = който съществува независимо от съзнанието ни. Тоест, независим от наблюдателя. Периодът на полуразпад на урана е негово обективно свойство, което съществува независимо от наблюдателя и е ненезависимо от неговата отправна система.

"Собствено" предполага субективно/частно, а не обективно/общо. Ако те разбирам правилно, ти казваш: "субективното/частно време е обективно/общо за всички" ??

Естествено. Само че прочети внимателно какво съм написал: Ако периодът на полуразпад е обективно свойство на урана ...

Шпага, отделните отправни системи са различни перспективи на една и съща реалност. Ако периодът на полуразпад е обективно свойство на урана, то не може да е различно от различни перспективи.

Именно. И щом е така, значи "забързването" и "забавянето" на времето са фикции - каквото е и самото време. Значи като повозиш едно парче уран из космоса, няма какво да му забави или забърза периода на полуразпад. Докато парчето уран се вози из космоса, нищо не се "забавя" или "забързва". Така че периодът на полуразпад не се променя. Не може фикции да го променят, защото фикции не променят физически свойства. (Разбира се тук не броим Силата от Междузвездни Войни, за която многократно е доказано, че може да променя материата - само че това е друго.)

Не го броя за доказано. Многократно сме обсъждали: ако времето е физическо, то ще бъде обективно и еднакво за всички.

Няколко думи за реалната ситуация: Откъде-накъде ние приемаме, че времето не променя твърдостта на стоманата, но променя периода на полуразпад на урана? Никой не е измерил дали времето наистина влияе на тези физически свойства, така че ние в същност спорим въз основа на някакви наши допускания, а не въз основа на факти. На Ютюб съм виждал как гравитацията влияе на атомните часовници - но гравитацията е реално физическо явление, което може да се измери с физически имервание. Времето, от друга страна, не е физически-измеримо и никой не е показвал по друг начин, че то е физическо явление. Значи как може да си мислим, че то променя свойства на материята. Възможно ли е силата на мисълта (или любовта) да променя периода на полуразпад на урана?? Това някой наблюдавал ли го е? А защо вярваме, че времето го може?? В момента ние спорим за научна фантастика: че някакво въображаемо явление (времето) променя свойствата на материята. Нека първо да докажем, че времето е физическо явление - и чак тогава може да говорим, че то е способно да променя свойства на материята, като периода на полуразпад на урана.

Според мен нямаме никакви основания.

Естествено, че си прав, но това е друго. Тук мерим характеристики, които се влияят от движението: дължина на вълната или честота. Периодът на полуразпад, от друга страна, няма как да се влияе, нито пък твърдостта на стоманата. Ето пак примера: В лабораторията правим радиокавно датиране на две парчета уран. Също така измерваме твърдостта на две парчета стомана. Качваме едното парче уран и едното парче стомана на високо-скоросттна ракета и ги возим из космоса в продължение на 10г. След като ракетата се върна на земята, сравняване парчетата уран и стомана в лабораторията. Има ли вариант да измерим разлика в твърдостта на пътуващото парче стомана? А защо вярваме, че ще измерим различна степен на разпад на двете парчетата уран? В крайна сметка до това се опира.

Ами по-горе съм отговорил на част от въпроса, остава да го прочетеш, и сам ще си отговориш. В основата на всичко лежат условията на измерване. Ти също смесваш измерване и материална характеристика. Материалната характеристика е обективна и не зависли нито от измерването, нито пък от движението. Не съм специалист по радиоактивен разпад, но вчера проверих, че той не зависи от температурата (освен при екстремни температури). Значи температурата не влияе на разпада. Същото и с движението: то също не променя периода на полуразпад. Така че ако в две различни системи измериш различен разпад, значи ти просто измерваш с различен аршин ... а не че периодът на разпад се променя. Материалните свойства/характеристики в същност не се променят от нищо. Така че не е реално да се очаква промяна при движение. Това е принципно положение. Твърдостта на стоманата, например, е различна при различни температури, но за дадена температура (и равни други условия) тя от нищо не може да се промени. Твърдостта се определя от атомната стуктура на стоманата, така че защо очакваме движението или каквото и да било друго да я промени? Абсолютно същото е и с периода на полуразпад. След като периодът на полуразпад е обективно свойство, той не се променя, независимо от условията. Така че това, че измерванията са извършени при различни улсовия няма никакво значение. След като мерим обективна/непроменлива материална характеристика, резултатът трябва винаги трябва да е един и същ - иначе явно мерим с различни аршини.

Както сме се разбрали, аз съм по-велик от Айнщайн и никога не греша. Помисли малко: ако Айнщайн е направил грешка и аз я открия, кой е по-великият - аз или Айнщайн?