gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10390 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
46
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
ЕК за интервюто: Съжаляваме, че Путин получи възможност да повтори лъжи https://dnes.dir.bg/svyat/ek-za-intervyuto-na-karlsan-sazhalyavame-che-putin-poluchi-vazmozhnost-da-povtori-lazhi С последното интервю на руския президент Владимир Путин бе дадена отново възможност да повтори стари лъжи, довели до човешко страдание и военни престъпления. Това заяви говорител на Европейската комисия, попитан за оценка на думите на руския държавен глава по повод нападението срещу Украйна. Не видяхме нищо ново в това интервю, Путин повтори стари лъжи и манипулации, изкривява фактите, прояви враждебност към Запада, обобщи говорителят. Съжаляваме, че получи възможност да разпространява пропаганда, добави той. -- Путин е умел манипулатор и използва всяка обществена проява за манипулиране на общественото мнение. В тази война Русия естествено е невинното агънце, нападнато от вероломния Запад. Как иначе.
-
Нищо подобно. Хората като цяло са еднакви, затова никоя нация не може да претендира за изключителност на хората. Виж обществата и културите вече може да се изключителни. Като бяхме млади често си повтаряхме "купонът е такъв, каквъто си ги напарвиш". Същото и за общесвтото: то е такова, каквото си го направиш. Има общества, които са изградили и постигнали много. А има и такива, които единстено копаят и продават суровини, след което харчат изкарание пари за танкове и нападения на съседите си. Ние на кои искаме да приличаме? И какво правим по въпроса.
-
Тук си напълно права - но отговорността за въпросния консенсус не е индивидуална, а на държавата (или ако щеш на индивидите, които са решили да учавстват в управлението на държавата). По чуждите телевизии има реклами "пийте прясно мляко" или пък "тютюнопушенето убива". Това са реклами, платени от държвата, с които тя култивира здравословен начин на живот. Нашата държава трябва да прави същото за нашите проблеми. Консенсусът, за който ти говориш, се създава с агитация и пропаганда - което е ролята на държавата. Не приемем, че той е работа/отговорност на индивидите. За да има резултат, индивидите трябва да бъдат агитирани и подръчквани. Ако оставим нещата на самотек, завършваме с орел, рак и щука - което е естественото състояние на българина като общност. Винаги съм казвал: заради българския индивидуализъм у нас никога няма да се роди нов Хитлер; веднага ще му свият сърмата. Но пак заради същия индивидуализъм ние не можем да се сплотим за постигането на национални цели и идеали.
-
Ти "индивидуализираш" проблема, с което аз лично не съм съгласен. Ако те слуша човек, ще реши, че ние сме нация от болни индивиди ... а според мен проблемът не е индивидуален, а социален/културен. Пример: типично за нашата култура е представата за веселие като "йедене и пийене". Да се веселиш е да седнеш на трапеза отрупана с храна и пиене. Пък после четем статистиките и се вайкаме, че сме на челни позиции по инфаркти, цироза, белодробни заболявания и какво ли още не. В случая проблемът е изцяло социален/културен, а не индивидуален. Съответно за да се намалят изброените негативни показатели е необходимо социална промяна, а подобряване на индивидуалните лечения. На национално ниво това означава най-вече пропагнадиране на здравословен начин на живот и на национални ценности и постижения. В това отношение си права, че държавата не прави достатъчно да ни промотира като единна нация, а всеки сам трябва да се оправя.
-
Типично българско черногледство. Националното самочувствие идва от историята и постиженията на нацията и в това отношение ние имаме с какво да се гордеем ... както и всяка друга нация, разбира се. В случая зависи как се гледа на нещата: или никоя нация не е изключителна (което е истина), или всички нации са изключителни по техен начин (което също е истина). Както върви приказката, бутилката е или полупразна, или полупълна. Зависи как го гледаш.
-
За добро псическо здраве е по-добре да се надценяваш отколкото да се подценяваш. Американците живеят със самочувствието, че са №1 в света ... а дефакто по десетки показатели изостват от други държави. Значи може да се каже, че високото им самочувствие е неоправдано. Нека и ние да се надценяваме вместо да се ядосвяаме колко сме зле. Но както вече посочих, трябва все пак да се внимава, защото именно националната грандомания води до рапалването на войни.
-
Проблемът не е със самоидентификацията ни, а с нашето национално самочувствие. Колко често чуваме реплики от рода на "тая скапана държава" или пък "този загубен народ". Подобни реплики издават ниско национално самочувствие и негативно отношение към държавата ... което в същност е неоправдано. Да отиде човек в страна от третия свят и веднага му става ясно, че ние сме Европа и че сме много по-добре от страни, които не смятат държавата си за скапана, а народът си за загубен. Значи може да се каже, че българинът клони към черногледство ... а имаме от какво да се гордеем.
-
Вече сме били васали на Москва и когато времената станаха по-свободни, хората скандираха "45 години стигат". Тъмни времена наистина. Засега никой не казва "17 години стигат", въпреки че най-свободно може да излезе на площада и да почне да скандира. Значи хората като цяло нямат против да сме в ЕС. Аз лично не виждам нищо лошо в това да сме част от европейското семейство. Каква е ползата от самоцелна независимост, освен да се бием в гърдите, че сме независими.
-
Грешно разсъждение. Има големи/силни държави, които са водещи в политическо, икономическо и културно отношение. Има и малки държави, които нямат избор, освен да следват големите. Не случайно съществува поговорката "когато атовете се ритат, магаретата си траят". Малките слушат големите и траят - а не обратното. Това ни най-малко не означава, че ние не можем да се смятаме за изключителни. Напротив. Ние задължително трябва да се смятаме за иключителни ... докато си знаем мястото.
-
За психическото здраве на човека е добре тя/той да имат високо самочувствие, дори то да няма покритие. За нациите като цяло също е добре да се изживяват като велики - но трябва да се внимава, защото ако решиш, че си по-велик от другите, историята може да те накаже. Примери много. Германците се помислиха за по-велики от другите, разпалиха война и бяха наказани. Сърбите се помислиха за много велики, разпалиха война и бяха наказани. Сега руснаците се мислят за велики и разпалиха война - и това няма да завърши добре (в дългосрочен план, ако не в краткосрочен). Ние сме народ с богата и славна история и имаме много поводи за национална гордост. Но ако сме умни, в никакъв случай не бива да се мислим за по-велики от другите.
-
Украинските атаки срещу обекти в Русия са много важни, за да може руснаците да усетят, че водят война. Путин прави всичко възможно те да не го усетят. Но за съжаление орките са многобройни и имат нефт, с който да поддържат високи военни разходи. Украинците се справят блестящо с каквото разполагат, но без външна помощ не могат. А както се вижда, външната помощ е на час по лъжичка.
-
След 10-ти ноември хората искаха да си върнат отнетите им земи. Това беше волята на народа, а не пъклен план на гадните западняци. Връщането на земите доведе до раздробяване на селксото стопанство. Ама иди при хората и поискай пак да им вземеш земите, за да правиш едро земеделие. Да видим как ще посрещнат. В наше село като попиташ "какво садите", ти отговарят "садим субсидии". Сади се и се култивира това, за което лошият ЕС плаща.
-
Аз лично не вярвм, че Украйна ще си върне териториите. Поне на този етап. Санциите срещу Русия също не постигат целта си. Евентуално ограничават печалбите от нефто- продажби, но в никакъв случй не са довели до срив на икономиката. Ефектът на санкциите и войната е, че руската икономика се преструктурира. Разходите за война се явяват стимул за икономиката - но този стимул е едностранен. Стимулират се определени икомонически субекти за сметка на други, както и за сметка на обществените разходи. Това води до дисбаланси, които неизбежно ще дестабилизират икономиката в един момент.
-
До 2000-та година дългът на САЩ расте, но плавно - след което се наблюдава много бързо нарастване. Аз лично оставам с впечатлението, че някъде към края на 90-те години икономистите там са си променили мисленето и отношнеието по въпросите за дълга и фиксалните политики. Изглежда, че там не се притесняват особено за този огромен дълг. Имаш ли коментар по въпроса?
