tantin

Няма значение каква е формата. Ако масата е равномерно разпределена по цялата повърхност, то еквивалентната сила на привличане е нулева по цялата вътрешност на тази затворена повърхност. Това се доказва с итеграли.

Разбирам много добре гледната ти точка. Разбирам много добре гледната ти точка. Давам следния пример с електричеството: имаме заредена метална сфера. Заряд Q . Волтметъра ни показва извън сферата напрежение 200 волта. Колко ще покаже волтметъра при същата тази постановка ако вкараме измерителната сонда през дупката вътре в сферата? Пита се в задачата има ли вътре в сферата електрическо поле или няма такова? (не питаме за интензитент, или потенциална разлика). Питаме по принцип - в точките вътре в сферата има ли електрическо поле или такова изобщо не съществува ?

Ако нямаме база за сравнение с външния свят то едва ли ще можем да го установим това гравитационно поле. Подобно на експеримента с падащия асансьор. Човекът в безтегловност не може да каже дали е в равномерно праволинейно движение в космоса или пък е в свободно ускоряващо се падане. Ако обаче измерваме разни величини и имаме база за сравнение : като налягане, електрическа проницаемост, скорост на светлина във вакум и машина за измерване на скоростта на светлината в това пространство - вероятно все нещо ще измерим. Примерно с опита на Саняк измерваме дали има някаква ротация в пространството. Ако имаме уред за измерване на електрическата и магнитна проницаемост - то най-вероятно по тези параметри ще се открие присъствието на гравитационното поле. Съответно и С ще се окаже различно. Не забравяй че повечето от уредите за измерване са сверени и настроени за параметрите на външния свят.

Да го кажем в по-научен език: присъствието на гравитацията в така описаната сфера се изразява в променено количество енергия на единица пространствен обем спрямо вакума. Но понеже ние знаем че гравитацията променя размера на пространствените величини - то гравитационното поле прави пространствените клетки по-малки, сбити една в друга. Дори и без да имаме въздух, пространството ще се намира под увеличено "пространствено налягане".

Атмосферното налягане в кухината ще е огромно. Въздуха в центъра на кухината ще се е втечнил заради огромното нялягане, кухината моментално ще бъде запълнена с такава течност от втечнен въздух. Ако обаче имаме вакум - поведението на тяло потопено в центъра би било като на плуващо тяло във вода с маса равна на масата на водата. Тялото ще се движи свободно из водата, но ако поискате да го изваадите извън водата изведнъж започвате да усещате тежестта му. Колкото повече го вадите - толкова по-тежко става.

https://www.theguardian.com/notesandqueries/query/0,5753,-65124,00.html Is there any gravity at the centre of the Earth? Colin Veitch, London, UK Yes. There's gravity everywhere - it's an intrinsic property of all matter that has non-zero mass. If you were at the centre of the Earth it would feel like you were weightless. This is because all of the forces on you that result from the Earth's gravity are balanced. Mass attracts mass. There is the same amount of earthly mass in every direction. So you would be pulled equally in each direction and the net force on your body would be zero. This does not mean that there is no gravity at the Earth's centre. There's an awful lot of gravity there! Mike Burton, Twickenham, UK

Ако нямаше поле в кухината, то потенциала на точките от кухината би бил равен на потенциала на точките от безкрайния вакум. Примерно сравняваш точка вакум от единия край на Космоса с точка вакум от другия край на Космоса, между тях няма потенциална разлика. Полето между тях е нулево. Но ако сравниш потенциала на безкрайния вакум с точка от кухината - имаш разлика, значи имаш го и полето.

При така нарисуваната картинка, ако пуснем предмет да пада свободно през дупката - в първия участък ще имаме равноускорително движение - ускорение. Във централния участък - кухината около т.А ще имаме равномерно движение с постоянна скорост. А в следващия участък движещият се предмет ще се забави.. Забележи че при прехода от централната област в кухината през стената на кухината към отвора нямаш рязка промяна във потенциала, тоест там където полето го има и там където полето го няма имаш плавен преход. Потенциала се изменя плавно, в точката на стената се изменя скоростта на изменение на потенциала.

графика на потенциала

Там е работата, че има проявления. Проявлението не е вътре в самата кухина, а спрямо вакума в безкрайното пространство. Това е смисъла на потенциал.

Това е напълно реализируем експеримент. Не е нужно да се дълбае дупка в земята, може да се направи голяма оловна сфера и да се направи един отвор и една сферична кухина в центъра и. Потенциалът е центъра на сферата е максимален по стойност, макар че знакът на тази стойност е отрицателен спрямо вакума.

Потенциалът се дефинира като количество работа за пренасяне на един заряд (или единица маса) от дадена точка до безкрайността (във вакума). Примерно 1кг маса - потенциалът - това е количеството енергия за да се придвижи този килограм извън гравитационното поле на земята. Ако издълбаем дупка дълбоко в земята - колкото по-дълбоко стигаме толкова повече енергия ще ни е нужна за да извадим този килограм в Космоса. Дори и в сърцевината на земята да няма гравитационна сила или потенциална разлика то работата за пренасяне на този 1 КГ ще е значителна. Точките от нашата въображаема кухина в центъра на Земята ще са с равен потенциал и това ще бъде максималния потенциал измерен изобщо някъде на Земята. Съответно и работата за извеждане в Космоса от тези точки ще бъде максимална.

Трябва да правим разлика между съществуване на поле и интензитет на полето. Полето си съществува и при нулев интензитет. В случая се сблъскваме с недостатък на "дефиницията" за поле. Това че интензитета е нулев не означава че няма поле. Защото потенциала на полето не е нулев. При ненулеви потенциали - полето е там и реално си съществува. Но не можем да измерим потенциални разлики в този участък. Ако обаче сравним потенциала от вътрешността с потенциала извън сферата или в безкрайност ще се получат съвсем други стойности.

Има. Такова е да речем гравитационното поле в голяма сфера, при която масата е разпределена само във външната повърнина. Ако направите кухина в центъра на земята, там човек би бил в безтегловност - понеже гравитационното поле е хомогенно. Полето го има, но сили няма да действат.

Да се върнем пак в моята любима тема за прабългарите. Тюрко-езични, славяно-езични или кой знае какви - може и сармато-езични иранци... Относно ирано-езичието и сарматския произход има кой да го защитава и доказва. Знаете че моите търсения до момента ме изведоха на следата на ранните тюрки - тези същите от групата на чувашите, които по принцип не могат да се разбират с останалите тюрки. Чисто и просто - езиците им са несъвместими. За да могат да си общуват свободно прабългари и тюрки трябва или дълго време да са били в контакт едни с други, или да имат преводач. Това се вижда перфектно при чувашите. Тогава тюрки ли са прабългарите ? Теоретически казано - да. Практически - дори и да имаме следи за такова тюрко-езичие - то е толкова слабо представено, че може дори да бъде игнорирано, отричано, оборвано, доказвано за несъществуващо... Така или иначе господстващия род на Дуло ни е оставил някакви малки такива намеци, леки следи, насоки... И какво от това ще кажете вие? Император Лъв V Арменец - арменец ли е или е византиец? Филип I Араб - арабин ли е или е византиец? Максимин Трак - тракиец ли е или също е ромей, византиец, римски пълководец? Тука опираме до много тънки политически нюанси, до вкуса на времето, до политическата или националната или някаква си местна за онова време и за онова място кауза.... Това вероятно е философски въпрос, въпрос за оцеляването, въпрос дори не толкова лингвистичен или национален, а въпрос за закрепване, за задържане, за оцеляване на власт-имащите. В тоя смисъл си мисля че колкото и да се напъват лингвистите, археолозите, генетиците и всички останали - вероятно отговора за "прабългарската върхушка", нейния възход, развитие и край - могат да бъдат по-лесно обяснени от философите, от политическите анализатори, от специалистите свикнали да анализират властта и нейните взаимоотношения с масите. Управляващата върхушка на Дуло има твърде явен "неславянски" произход. Същите са до голяма степен идентифицирани от групата на тюрко-езични племена наричани още като булгари и хуни. Същите по-късно дават наименование на Първата Българска Държава и от там нататък хаоса става пълен. В смисъл че кои са истинските българи (прабългари), кои са славяните, кой от кои е - става невъзможно да бъдат разграничени.. Веднъж наименовани с Държава на българите , всички стават българи и от началните "тюрко-езични " булгари - тюрко-езичието им става неоткриваемо, баш-прабългарите стават рядкост и едва ли не символ на най-висшата власт, богаташи, боляри, висши чиновници, аристокрация. Езика на цялата тая държава контролирана от българската аристокрация става "български"... И от там нататък ходете и ги разграничавайте кой бил прабългарин / тюрк/ и кой бил славянин / пак български поданик / ... До такава степен се омесват понятията щото става невъзможно едните да бъдат разграничени от другите. Най-вероянто за някакъв период от време да е имало и дву-езичие.. В смисъл че пра-българската аристокрация е научила славянски.. Но отностно славянското поданическо 'българско' население - никакви следи от тюрко-езичието.. Господарската класа не е оставила "прабългарки" - " тюрскки" или "булгар-чуваш-ски" говорящ елит. Към кой момент точно са били ликвидирани тези предполагаемо тюрко-говорящи боляри и аристократи? Може да е по времето на превратите в ПБД. Може да е в края на ПБД, когато Византия превзема цялата територия на ПБД. Може да е по времето на нашествието на Никифор - когато византийския император успява да превземе столицата и подлага на тотално унищожение това което предполагаме да е било "прабългарския" център, мястото на физическото струпване и съществуване на компактни прабългарски маси. А също възможно е да не се е случило никакво физическо ликвидиране на прабългарите. Същите да са проговорили на езика на техните поданици - "славянския" същите да са се влели в официалния църковен и държаен език. Прабългарският им език да е останал като език за "втора употреба". Без писменост и без сериозна поддръжка на държавата "прабългарският език" е останал като някакъв второстепенен език на малцинството, дори и привилегировано това малцинство изглежда е превключило към езика на мнозинството.

Колебая се какво да ви предложа: квантова механика, проекции на 4Д в 3Д , оператори на Хамилтон/Лаплас, електромагнитна динамика? Тръгваме от светлината и от СТО, после разговорите ни се завъртат към гравитацията и четвъртото измерение. После се намесват други фактори. Щеше ми се да дискутираме още по експеримента на Саняк, но там тръгнах да проверявам уравненията на Максуел за оптичните кабели - горе долу всичко е известно, уравненията са сложни за разбиране. Ще ми се да се хване една тема и да се кара до изясняване. Ако желаете можем да си отворим тема за връзката между квантова механика и ОТО ? И дори можем да предложим някви модели как тази връзка се реализира в реалността.

Да, такива са механизмите, но това въобще не са "високите честоти". Това няма нищо общо с 5G. Това са йонните токове със скорост няколко метра до няколко стотин метра в секунда. Това е на много пъти по-бавно от електрически ток.

Оцветяването при добър избор на критериите дава идеална представа за конкретен параметър, примерно ъгъла пси. Когато имаме частица, движеща се в 4те измерения тази частица се движи по някакъв закон описван от тези 4 измерения. Като я проектираш в 3Д пространството - познай какво се получава: някаква вълнова функция.

Имах една грешка при изчисленията, като я поправих всичко пак се върна към нормалната сфера. А ето какво се получава при малко по-различни стойности за ъглите: Да го наречем че това не е пълна проекция, а е частен случай, подмножество на 4Д към 3Д. Това го давам само като интересна картинка . По вертикалата на Z съм дал четвъртата компонента , цвета се задава от ъгъла на пси. (това не са х, у и зет).

Нещо се бърка тук. Как от горното уравнение, свеждащо се тривиално до сфера в 3-мерното пространство, може да се получи по-сложна конструкция като винт? Там е работата че при проекция от 4Д в 3Д нямаме тривиална сфера. При W=0 или W= const - без съмнение ще се получи сфера. Нека да сме генерирали набор от 4Д стойности за хиперсферата ни. Приемаме че това множество е статично. ( Няма да добавяме нови координати, няма да променяме съществуващите координати.) Ясно е че в така дефинирания масив W не е константа. W си има конкретни в дадения случай произволно генерирани стойности. Значи в случая проекцията от 4Д към 3Д няма как да се изобрази само и единствено в една 3Д - сфера, а ще се разхвърли върху всичките концентрични 3Д сфери с център 0,0,0,0. Ако промяната на W става по някаква математическа или друга по-обща закономерност - то няма никакъв проблем да покажем и как 4Д сферата се трансформира в спираловидна плоскост. Аз вече дадох формулите ( подобно на полярни координати) за една такава транформация.

Нали трябва по някакъв начин да генерираш точките за 4Д? Имаш ли по-добра идея как да създадеш множество с 20000 точки за които да направим визуализацията? Дай ми конкретен алгоритъм, формулата и аз ще ти я визуализирам на софтуера който ползвам. (R-studio) Ами аз мога да взема набор от 4Д пространството, избирам си по кои координати да го изобразя и ти го показвам. Само ми дай множеството ти от точки. Мога и всичките само в 1 цвят да ги покажа, но става още по-сложно за разбиране. Защо реши че е двумерна сфера? Двумерната сфера е окръжност? Сферата в 3Д е само обвивката, в която се проектира конкретното решение за конкретен набор (избор ) на точки. В програмата за визуализация се ползва 4-мерен масив с координатите по х,у, зет и w. . Ако искаш визуализирай по първите 3, ако искаш си правиш такава комбинация от тях каквато пожелаеш. Но да речем че първите 3 са симетрични, понеже ние ги асоциираме с реалното пространство около нас. 4-та е иреалната, несъществуващата. В интерес на истината от математическа гледна точка няма никаква разлика между 4-те. те са напълно трансформируеми една в друга. Но ние така или иначе ги асоциираме с познатото ни 3Д пространство. Нямаш никакъв проблем да ги покажеш в 3Д или в някакви по-особени проекции. Цветовете помагат за разграничаване на точките. Нищо повече, дават ни идея кое е до нас или кое е някъде назад в далечината, кое е да речем в центъра или кое е в периферията на сферата.

Обвивката в 3Д задължително е сфера. Това вече го споменах. Но формата на проекцията не е задължително да е сфера. Може да са тези винто-образни плоскостни елементи, може да са някакви вътрешни елипсовидни повърхности и подобно. И аз се учудих какви интересни форми се получиха след като пуснах програмата за визуализация. Математически казано: проекцията на 4Д в 3Д е вписана в сфера с радиус R. Но формата на тази проекция зависи изцяло от избора на точките в 4Д. Ако пожелаем можем да проектираме 4Д сфера в куб.. Никакъв проблем няма с това.

формулата я знаеш: X^2 + Y^2 + Z^2 + D^2 = r^2 Всяка точка която отговаря на това условие е част от повърхността на 4Д-сферата с център 0 (0,0,0,0)и радиус r. Давам ти формула по която можем да получаваме колкото си искаме точки от 4-Д сферата: Да речем че отместването е нулево, тоест център 0 (0,0,0,0). Формулата е следната: x = r*cos(psi)*cos(theta)*cos(phi) y = r*cos(psi)*cos(theta)*sin(phi) z = r*cos(psi)*sin(theta) w = r*sin(psi) Няма нужда да ви доказвам че в дадената тук формула X^2 + Y^2 + Z^2 + w^2 = r^2 Всеки ученик от 5-6 клас може да го докаже. Тази формула е вярна за всеки ъгъл: пси, тета и фи. Генерирате си стойности на ъглите и получавате точки от 4Д повърхността. Ако искате да изключите 4-тата компонента, слагате пси=0 и сте изцяло в 3Д пространството без никаква 4-та компонента. Но нашата цел не е да изключим 4-тата компонента изцяло, а точно обратното - да видим как 4-тата компонента влияе на проекциите на 4-Д пространството в 3Д. С така генерирания набор от точки за х,у,з и w правим оцветявания и визуализации така както ние решим. Точките си имат твърдо зададени координати в 4Д. А като им добавим цвят и като ги проектираме в 3Д ще се види много добре къде отиват тези точки, в коя част на 3Д формата ще се материализират.

Ето още един примери за проекция от 4Д в 3Д: Взимаме точки от 4Д повърността и ги проектираме според стойностите им в 3Д. Лявата страна е по Х,У и Z, а в дясно са по W,X,Y. Много добре виждате - това което е сфера в 4Д не е непременно сфера в 3Д. Възможно е 4Д сферата при подходящ избор на точките да се проектира в друга форма, обаче каквато ще да е формата - тя ще се впише в сфера с радиус R. Повърхнината от 4Д се трансформира във вътрешни усукани повърхнини - които може да имат различна форма според избора на подредбата. В случая от лявата страна се получава подобие на винт.

Виж колко красиво се получава с цветовете: Всеки цвят може да го разглеждаш като отделна проекция (сечение) за дадена стойност на W.