tantin

А какво е това - което е отклонило сферите в експеримента на Кавендиш? Какво е измерил Кавендиш? Ако това не е гравитационно поле -какво е то всъщност? Вие как го наричате и как го обяснявате? Какво значи това "имитиране" на гравитация? Гравитацията не може да бъде имитирана. Гравитацията е изкривяване в структурата на пространството.

Няма съмнение че гравитацията е вид "поле", част от структурата на материята и на пространството. Няма съмнение че гравитацията се разпростира и прониква навсякъде в пространството, във вътрешността на материалните обекти, на отдалечени обекти. Знаем законите по които гравитацията се формира и разпространява. Знаем премного за формата на изкривяването около гравитационните обекти. Сега дали носителите на това поле или гравитация са "гравитони", или разновидност на фотони, или други микрочастици, кварки, стрингове и прочие - там нещата отиват на под-атомно ниво, на ниво недостижимо до съвременните измерителни уреди и познания. Едва ли ни е нужно да познаваме "гравитона", за да твърдим че сме овладели гравитацията.. Електричеството е овладяно и впрегнато в работа много преди да се опознае същността на електромагнитните вълни. Радиото и телевизията са вкарани в употреба почти век след като е започнала употребата на електричеството. И така нататък. Пробменливото гравитационно поле е толкова слабо, че на практика няма никаква практическа стойност. Вие сам можете да изчислите каква би била силата на въртящ се тежък предмет - примерно дипол - и какво влияние ще окаже променливото гравитационно поле на околните обекти. При дипол от черни дупки вече може би има някакви излъчвания на гравитационни вълни - там науката сега се опитва да измери такива излъчвания и изглежда че има някакъв напредък.

А защо да не са впрегнали гравитацията в мотори? Ами Водните електрически централи? Водениците? Дори и самолетите са един вид машини за преодоляването на гравитацията? Можете сами да си дадете сума ти примери как човечеството по един или друг начин се възползва или приспособява към гравитацията. За да се създаде гравитационен мотор - направете си сами теоретична конструкция доколко би било възможно или практично да се създават такива устройства. На теоречично ниво знаем премного за гравитацията, дори в голяма степен познанията ни по гравитация са доста изпреварващи тези по електричеството.

Още в далечната 1797 година е извършен опит със създаване и измерване на изкуствено гравитационно поле. Прочетете го внимателно г-н Младенов и тогава твърдете че не можело да се създава или измерва гравитационно поле. Учудва ме как показвате пълно непознаване на историята на Физиката.

Показваш пълно неразбиране на електричеството. Полето не го създаваме ние, създават го електрическите заряди, тези които ние пренасочваме и управляваме, подобно на течност, да речем водата. Така както са създадени водните мелници - така ние насочваме зарядите, да речем в лампата. Създаваме път за електричеството, акумулираме заряди и пускаме потока с електрони наичан ел.ток. Тази потоци от електрони създават електрическо и магнитно поле. По същия начин можем да "създаваме" гравитационно поле. Прочети за опита на Кавендиш. https://ru.wikipedia.org/wiki/Эксперимент_Кавендиша Създаваме не е най-правилна дума. Позиционираме източник на гравитационно поле.

Колкото сме овладяли електрическото поле, толкова сме овладяли и гравитационното. Може да се каже че гравитационното поле е овладяно първо. Човечеството е яхнало гравитационното поле и се ползва от него по всевъзможен начин. Рибите и птиците примерно са овладели гравитацията с по-голямо съвършенство. И гравитацията и електрическото поле са свойства на материята и на пространството. Човекът нито създава ел.заряди, нито ги унищожава. Те си съществуват откак я има природата. Същото е и с гравитацията. Това е част от закона за запазване на енергията.

Така го е формулирал автора на това изследване - СВЕТОСЛАВ ДИАМАНДИЕВ. Това е интересно като съвпадение, понеже между предполагаемата година за възкачване на Авитохол и последната дата от Именника са точно 600 години. (165 - 765 ) Права сте че за онова време границите са твърде абстрактно понятие и че едва ли това е било особен повод за празнуване.

За този надпис на СУБиГи ми се иска да го коментираме отделно, давам за пример как се ползват 2 записвания за И. Апострофа ми изглежда да е "прабългарска" иновация за записване на Ъ . Така ако прочетем Кана-СЮбиги би трябвало да се произнесе като: Кана-СъБиГи . При това, ако забелязвате в Сюбиги - имаме нещо като апостроф между Г и И. Ако този апостроф съответствува на Ъ, това би следвало да се прочете като СъБиГЪЙ .. Нямам друго обяснение защо буквата между С и Б липсва. Това което виждаме е апостроф.. Имаме почти 20-тина записа за Субиги и знаем че това е думата. А в този запис много съмнително С-то е отделено от БИГИ.. До такава степен че множество тълкуватели четат тази титла като Канас от Бога, княз от Бога... Ако моето предположение за ' = Ъ е вярно, то този надпис би се прочел като : Кана-Събигъй Омуртаг. Снимката съм я взел от тук: https://www.otizvora.com/files2019/pg-kanas.pdf

Прегледах из списъка на старобългарските надписи и виждам че имаме приблизително 17 надписа където се използва титлата на Субиги. http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm При това болшинството от надписите се отнасят за Омуртаг. Поне 3 се отнася за сина на Омуртаг - Маламир . В останалите надписи използването на титлата Сюбиги е съмнително. Хамбарлийски надпис на хан Крум: „Крум, архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол ... Преглеждаме този надпис: Хамбарлийски надпис https://www.otizvora.com/files2019/pg-kanas.pdf Имаме поне 2 проблема: първият е че е възможно тази титла -звание да се отнася само и единствено за Омуртаг и семейството му. От толкова много владетели, защо само 2 от тях се обозначават с такова звание? Ние лесно можем да отнесем тази титла към Бога , или Джагбу, или Великолепния и подобни значения.. Обаче проблемно е това че не всички владетели се самообозначават като Субиги.. Не забелязваме тази титулатура да е отразена в гръцките или латинските източници.. Дори и в старо-българската книжнина - пак не се забелязва използването на подобна титла за царете или техните предшественици. При Омуртаг това звание на практика се среща във всичките му надписи. На база надписите, оставени от един единствен владетел и неговия син трудно можем да правим обобощения за всичките владетели или за пра-езика им като цяло. Затова трябва да сме предпазливи в тълкиването на Субиги. Видимо това е прабългарско наследство. Видимо това не е нито гръцка, нито славянска дума. Аз виждам паралел с тюркското Джабгу, като и с чувашкото Чаплъ..

Поглеждаме как е записан Чъргу_БъИлъ в още един надпис: Пресияновият надпис https://bg.wikipedia.org/wiki/Надпис_от_Филипи ητξιργου βοιλ- αν κ(ε) τον κανα βοιλα HTZIPГОУ ВОIЛ Това е ясно и разбираемо: ИЧъРГУ БОиЛ . (или ИЧиРГУ БОиЛ ) Забелязвате ли че се използват 2 отделни символа за И: H и I .. В този запис както виждате между Z и P има една вертикална черта, която е най-вероятно за кратко и слабо И. Ако И беше нормално - щяха да го запишат с Н.. Това се вижда много добре и в един друг запис: За този надпис на СъБиГи ми се иска да го коментираме отделно, само го давам за пример как се ползва латинската форма на И. Записа е с една отвесна черта, а такава буква в гръцкия език май че няма.. Поправете ме ако греша. Някакво различно записване за Йота. Отделно че апострофа ми изглежда да е "прабългарска" иновация за записване на Ъ . Така ако прочетем Кана-СЮбиги би трябвало да се произнесе като: Кана-СъБиГи . При това, ако забелязвате с Сюбиги - имаме нещо като апостроф между Г и И. Ако този апостроф съответствува на Ъ, това би следвало да се прочете като СъБиГЪЙ .. Нямам друго обяснение защо буквата между С и Б липсва. Това което ние виждаме е апостроф.. Имаме поне 20-тина записа за Субиги и знаем че това е думата. А в този запис много съмнително С-то е отделено от БИГИ.. До такава степен че както знаете множество тълкуватели четат тази титла като Канас от Бога, княз от Бога... Ако моето предположение за ' = Ъ, то този надпис би се прочел като : Кана-Събигъй Омуртаг. ПП. Втората снимка съм я взел от тук: https://www.otizvora.com/files2019/pg-kanas.pdf

Тази тема е започнала много добре през далечната вече 2010. 11 години по-късно откривам множество теми посветени на прабългарската тематика. Но понеже това е тема , посветена само и единствено на "Чъргубилите", ще ми се да продължим или да приключим започнатите дискусии. Като начало Чъргубилите е по-правилно да се се наричат Чъргу-боили . Това е мое мнение. Нека все пак да видим два класически надписа, на различни езици, но обозначаващи една и съща длъжност. Това е прабългарски надпис. Езикът на който е надписа: прабългарски - тюркски, вариант на тюркските езици. Ичиргу-буле ( ичиргу-буйле) - което се равнява на ичиргу-боила . Типична длъжност на висш военен командир при прабългарите. Да погледнем и славянската версия при чргу-боила Мостич: Сьдє лєжитъ Мостичь чрьгѹбыліа бывыи прі Сѵмєонѣ цр҃и и прі Пєтрѣ цр҃и ос(м)иѭ жє дєсѧть лѣтъ сы оставивъ чрьгѹбыльство і вьсє імѣниѥ быстъ чрьноризьць ї въ томь сьврьши жизнь своѭ. Едва ли някой може да има и най-малките съмнения че това е една и съща военна длъжност. Тоест наименованието на тази длъжност се запазва в по-късните години, тюркското звучене е предадено почти неизменно в славянския надпис. Веднъж установена в началната прабългарска държава и структура - тази длъжност се ползва с почти непроменено наименование и в славянския старобългарски език. Дори можем да кажем и нещо повече: Боила в славянския запис може да се произнесе и като: Бъйля , бЪилiЯ, бъЙлiЯ, бъ:Иля. На мен ми се се струва че третата версия бъ:Иля ще е най-правдоподобна, кратко ъ, ударение на "И" , и кратко, отсечено Я в края. Ако го изкажем с Й, то тогава задържаме за повече време звучността в Й. Получава се нещо като иЙи . Ако го изкажем с "И" то няма време за иЙи, произношението е директно ъъИлъ или ъъИля - леко удължаваме ъ, силно и ударено И (но кратко по време) и приключваме с Лъ или Ля. По подобен начин и за прабългарското записване - можем да го моделираме като бойле, боИле , буле, боУле .. Аз бих заложил на боИле, понеже така се доближаваме до други известни ни надписи.

Задавали ли сте си въпроса какво значи кандидат при прабългарите? Много е лесно да си го преведем като кандидат, тоест стажант, ученик, на пробна служба или подобно. Но какво е значението на тази дума в древността? Източник: https://www.academia.edu/42352695/ΚΑΝΙΣΚΙΟΝ (Юбилейный сборник в честь 60-летия профессора Игоря Сергеевича Чичурова) Ето и коментара на Бешевлиев: http://www.promacedonia.org/vb/vb_11.html

Грешиш. Тези от Манджурия са други. Прото-тюрките изобщо не идват от Манджурия, там са други племена, близки до до манджурите и монголиците както и ти казваш. Прото-тюрките са си до Алтай, някъде до Хакасия и възможно е дори да са по-близо до Урал. Тези от Манджурия са по-близки към корейците. Смесванията на индо-европейци с алтайци започват много по-рано - още от 2-3 хилядолетие преди Христа. Предполага се че скити и кимерийци са също резултат от подобни смесвания. За да е картинката още по-неясна - в тези смесвания участвуват също кети и фино-угорските племена. Затова и има голямо разнообразие от тюркски езици.. После с доминацията на тюркския каганат започват да се разпространяват по-еднообразни или стандартизирани говори, резултат от централизацията и голямата мобилност на тези народи.

Кашгари ни показва как точно са се смесвали тюркско-алтайски с ирански езици в Средна Азия. Ако това, което ти казваш за прабългарите е вярно, то процеса на смесване ще е много подобен на описания от Кашгари. Това езиково смесване което описва Кашгари се е случило много по-рано. Най-вероятно са се смесвали още от времето преди да се формират прабългарите . Кашгари ни описва какъв е крайния резултат след множество такива смесвания.

Описанието на живота и обществото оставено ни от Махмуд ак-Кашгари ни показва следната ситуация: богати търговци се ползват от укрепените крепости и пътищата по пътя на коприната. Тези крепости са отбранявани и добре обслужвани. Археологическите разкопки показват будистки, християнски и зороастрийски находки. Манихейски също. Сигурността обаче по тези места се осигурявала от тюрките. Владетеля -кан, каган, ябгу - има своя войска -орда. Владетелите имат лятна резиденция и зимна резиденция. Основните градове - крепости са съсредоточени по пътя на коприната. По всичко личи че градовете са основани от согдийските търговци, а тюрките са помощен персонал и платена армия. Болшинството тюрки са номади и се местят с животните от място на място. Зимните стоянки на номадите са сравнително постоянни. Имат си определени територии за паша на животните и не обикалят безразборно. При описанието на множеството родове около Седморечието прави впечатление присъствието на споменати родове като Кочу, Кучу, КашГари.. Има и такава крепост - Кочу. Значението на "коч-" в тези тюркски езици според Кашгари е да мигрират. Това което в руския е навлязло като "кочует', преместват се от място на място.

В описанието на Махмуд ал-Кашгари има няколко имена на племена с доста познато за нас звучене: Кучи , Кашгар, Качнгар Баши. Това ни напомня на кутригури, кучигури. Дори и името на Махмуд ал-Кашгари е възможно да е е произлязло от свързани с кутригури/ кучигури. За него район сведенията на същия автор ни казват следното: Они (гузы) когда смешались с персами, то забыли часть (своих) слов и вместо них начали употреблять персидские, как, например, кувшин называют «афтаби», а он по-персидски – «афтаба», ожерелье называют «кылыда», а оно по-арабски – «кылада». А тюрки называют кувшин – «кумган», а ожерелье и кольцо – «бакан». /амулет, верижка, украшение/

Докажи го това ? Като погледнеш из речниците ще видиш че турците и другите тюркски групи използват други думи за същото.

И сега най-интересната част: ако обърнахте добре внимание в горния пример с "перчем" : тази дума има много специфично произношение при всичките тюркски народи. При славяните също можем да кажем същото.. Близостта между чуваши и българи по отношение на перчема не е случайна.. Това е пра-българско влияние - и понеже такова търсим и такова откриваме . Можем да забележим и други интересни неща. Махмуд Кашгари ни казва и кои са точно тюрките, които употребяват това наименование: тъй наречените: Нузы . Най-вероятно това са познатите ни вече Нушиби . Възможно е също такива да са ногайците или други. Нека да видим къде са обозначени въпросните Нузы/ Нушиби на картата на Кашгари . На тази карта можете да ги видите между Тараз и Явинч. https://ru.wikipedia.org/wiki/Нушиби (Пять племён нушеби, входившие совместно с пятью племенами дулу в организацию государства десяти стрел в Западнотюркском каганате . ) На картата въпросните Нузы са обозначени като Nzl . Това се пада между Тараз и Yavinc ( Yafınç).. Предполагам че е някакъв древен град около Бишкек. Търсения от нас град Nzl (Näzäl) според показаната карта се намира между Тараз и Yafınç , някъде в Седморечието.

https://www.tretavazrast.com/articles/прабългарски-обичаи,-запазени-в-габровските-села-топлеш,-зелено-дърво-и-етър Можете да прочетете цялата статийка. Думата "перчем" е най-вероятно с прабългарски произход, освен ако не е от кумани или печенеги от по-късните времена. Защо ви давам за пример точно тази дума: Има я описана в речника на Махмуд Кашгар http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Machmud_Kasgar/text1.htm |401| Беджкем – знак. А это кусок шелка или хвост дикой коровы, которым отмечают себя богатыри в день боя. Нузы называют его берджем. Същият този знак, за който говори Махмуд Кашгар го имат и нашите прабългари с бръснатите глави. Това което се нарича "берджем" при нас се е запазило като "перчем" . При останалите славянски народи тази дума не е същата. За сравнение в чувашкия откриваме перфектно обяснение за значението на тази дума: пĕрчĕн отдельными частицамиçипе пĕрчĕн-пĕрчĕн уйăр — разбирать нитки, отделять нитки одну от другой пĕрчĕн-пĕрчĕн суйла — выбирать по зернышку çӳç пĕрчи — волос, волосокçӳç пĕрчи çинче тытăнса тăр — перен. висеть на волоске "перчем" - има същото значение както Кичур. В чувашкия обаче откриваме още множество други значения за тази дума. çӳç пĕрчи - това означава перчем коса. Чус = коса.. Продължавам с още един пасаж от габровската история: Чуп или Чус (чуп) както видяхме в горния пример от Чувашия е със значение на коса, кичур коса.

https://diamandievsv.com/media/uploads/Кановете_до_Умор.pdf Интересно е това мнение че поръчител на Именника бил кан Умор.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дуранкулак Някой виждал ли го е този "прабългарски календар" - рабош - от Дуранкулак ? Не откривам никакви материали по него. Повечето такива календари са от 18-19 век и са с отбелязани християнски празници по тях.

Един от прочитите на 𐰖𐰉𐰍𐰆‎ Yabghu е Djabgu. В прабългарския вариант това би могло да е Djуbigi / Chjуbigi / Sjуbigi . В тюркската йерархия имаме подчинено положение на Yabghu спрямо кагана. Обаче в нашия случай титлите на кана и на Sjуbigi се отнасят за едно и също лице. Възможни са 2 обяснения: По времето на Старата Велика България когато има васални зависимости спрямо Тюркския Каганат или спрямо Аварите - най-вероятно прабългарският владетел е бил за определен момент в подчинено положение. Възможно е той да е носел титла на Sjуbigi , но да не е притежавал независимост като кан или каган.. При отхвърлянето на аварската зависимост владетеля, който вече е бил Sjуbigi да се е обявил за кан и така се получава кане-Sjуbigi . Друг вариант би било да имаме само и единствено титлата Sjуbigi . Кане-Sjуbigi би могло да означава сюбигито на Кана.. Тогава ще имаме един Кан + неговия Sjуbigi . При втория вариант превода би бил: Ханския наместник - сюбигито Омуртаг ... / това обаче не отговаря на нашите данни/. Ако погледнете обаче: Djabgu / Chаpgu --> чаплă в чувашки със значение на Велик - това може да ни даде по-ясна представа как се е стигнало и до нашето сюбиги. (по-вероятно е да се е казвало шюбигИ - с ударение на последното И.) (ПП. Случайно това да ви прилича на Шабла ? Заблежете също приликата с чувашката дума. Имам също подозрение че чувашкия запис на "чапла" се произнася като "шаблъ" . Ако търсим общото то прабългарската дума се доближава до "шубги" или "сюбги" .)

Да погледнем още един вариант в чувашкия: "голям" . пысăк, мăн, аслă; йышлă; большая дорога - мăн çул, аслă çул; Думата аслă - ни прилича много на нашата "аслъ", котето пък е турцизъм от по-късната Османска империя: " aslı" . В етимологичния речник го дават като заето от арабския. Вероятно по същия начин е влязло и при чувашите по време на съседството им с мюсюлманската Волжска Булгария. (Обаче значението на думата ашлъ / асллъ е "истина", "наистина" . В този смисъл това не е търсеното от нас значение за Велик владетел. ) пысăк - büyük - възможно е да имат някаква връзка, но не виждам директна връзка с нашето Субиги. йышлă - Ювиги - също не изглеждат взаимно свързани. Най-добро като съответствие ми се струва : чаплă .

Да потърсим съответствие на прабългарското "ΣΥΒΙΓΙ " - сюбиги, ДЖУБиГИ, ЧУБiГИ . (За момента все още не сме сигурни в произношението) . Чувашки: Турски: büyük Тувински: улуг карачаево-балкарский - Уллу Кримо-татарски: великий - ulu, büyük, yüce Виждате как "Джабгу" се е трансформирало към "Чаплă в чувашкия, Дж - в Ч е напълно разбираемо. Б в П е също закономерно.. Относно Г - в Л не мога да го обясня. От друга страна има преминаване от Юбгу към Улуг . Най вероятно се е преминало през Юбгу - Юлгу - Улуг. Не мога да кажа дали турското буюк е свързано със същия корен. Ако се питате как така Дж или Ч е било записано със Σ, то отговора е в шептящите звуци. В чувашкия има такива примери където с се произнася като Ш или пък Ч преминава в нещо като Ш. Ш и С са вече по-близки , отделно че Ш в гръцкия се записва най-често със сигма или двойно-сигма.