tantin

От времето на Кубрат до времето на написване на "Слово на Тълкувателя" са минали почти 2 века и половина. Кубрат си е византийска креатура - СВБ до голяма степен е създадена с помощта на византийците - за да се вклини между авари и тюрки и за да се прекъсне тюркската експанзия, както и да се намали аварското влияние. Кубрат е по-скоро личен приятел на византийския император отколкото вярващ и набожен християнин.

През 680 -681 г Аспарух минава Дунава. Но реално той си е имал хора и подчинена територия още преди да премине Дунава. 680 година е условно събитие - на устаноявването на Българите на Балканския полуостров, южно от делтата на Дунав. 671 година я извеждаме по събитията от именника - а именно смъртта на Кубрат и 3-годишното управление на БатБаян. Приблизително през 671 г Баян пада под властта на хазарите. Но Аспарух не остава там и не се подчинява на хазарите, а повежда свои хора на запад. Приблизително 10 години той се подвизава между Карпатите и Черно море, установява своя власт в Онгъла или Буджака. Дори и в именника е казано: Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега. Годината на Авитохол е 153. До последната година на БатБаян 668 - имаме точно 515г. 668 г е последната година на б.Баян (665-668) . В тоя момент голямата Кубратова България се разпада. Аспарух става независим владетел. Дотогава вероятно е бил местен велможа. От 668 до 680 има 12 години. Това е времето преди минаването на Дунава. Реално Аспарух пак си е имал дружина и хора, но е бил от другата страна на Дунав.

Пренасям от последната активност към тази тема, понеже да се пише в темата на Sir е неблагодарна работа. Само проблеми мога да си изкарам там. Ако някои от вас все още се колебаят кои са тези "фюфилски и от аравитски писания" ? Аз доста си мислих по тоя въпрос. По отношение на аравитски - едва ли има голямо съмнение - аравитски - това е с произход арабски или арамейски. Но нека помислим за фюлфилски? Какво може да бъде: Отговорът който намирам за себе си това е "Вавилонски". Вавилон - Фафилон - фафилийски - фюфилски. Имах и друго възможно обяснение: християнски - библията на Вулфила - Вулфила - Фафилски - фюфилски. Тоест да са ползвали готската азбука от библията на Вулфила, но нямаме особени сведения за арианство от страна на прабългарите. Византийците щяха да го забележат това нещо.

Относно вярванията на прабългарите: има една езическа практика, запазена още от пред-християнското време - това са жертвоприношенията и ритуални угощения - курбан. Курбанът е типично тюркско жертвоприношение, угощение на участниците, снемане на кожата на животното, събиране на рода, изготявне на колбаси, /бахур/, кървавица. Етимологията на болшинството от тези понятия около курбана е предимно тюркска. Славянските "рождественски" угощеня са повече постни, с тестени изделия , плодове и сладкиши. Тюркско-прабългарските приношения са чисто месни - ползва се месото на прясно-закланото животно. Древните прабългари са ползвали конско месо, но впоследствие то е било заменено със свинско, овче, телешко. Възможно е тези "скварни" течности, за които става дума в Слово на Тълкувателя" да се отнасят за кървавицата, за бахура и за ползването на тези продукти с кръв и вътрешности. Възможно е също да са се употребявали подобни течности и като някакви напитки, подобно на супа и на бульони, но в случая нямаме особена база за сравнение.

Картата ти не е лоша, но тези които си нарекъл "тюрки" са премного на изток. Реално тюрките трябва да ги сложиш на мястото на енисейците и дори по-на запад. Енисейците ги изместваш на север, и леко на запад. Относно вероизповеданието на прабългарите, много обичам тоя цитат: https://liternet.bg/publish/akaloianov/slovo.htm Превод от доц. дфн Мария Спасова "От фюфюлските и от аравитските писания като се научиха, българите вкусват от сквернотата, изтичаща от срамните удове. Те са по-скверни и по-проклети от всички народи." Дали са били тенгрийци, будисти, манихейци или магове? "Словото на Тълкувателя" не ни казва кой знае колко много. Но все пак нещо ни казва. Пили са някаква скварна течност... Дали това е било кръв, дали някаква друга течност не става ясно. На мен ми е по-интересно кои са тези аравити и фифилци? Аравити - може да са араби, арамейци, дори и евреи. Защо от техните писания те се научили да пият такива скверни течности? Явно се намеква че вероизповеданието на прабългарите към него момент вече е записано, има го в някакви писания. Най-вероятно е записано с вариант на финикийската азбука. Фифилци-те са по-трудни за определяне.. Аз си мислех за вавилонци, за халдеи. Но в "Слово на Тълкувателя" се говори отделно за магове и за халдеи. Значи че не са съвсем халдеи или зороастрийци. Фюфилци би могло да бъде все пак разновидност на финикийци. Тогава какви ще да са тези фюфилски и от аравитски писания ? Най-вероятно ми се струва да е някаква разновидност на манихейството. Знаем че манихейството се разпространява до Минусинската котловина и също по пътя на коприната пристига в Китай. Но прабългарите нямат вид да са манихейци - монаси - мисионери. Прабългарите са войни. При тях има някаква каста на колобъри. Дали тези колобъри са шамани, или пък да са манихейски мисионери на служба , шаман приел елементи на манихейството, някаква тяхна си специфична интерпретация на манихейство или тенгризъм. По ценното от словото на тълкувателя обаче е разграничението дето той прави между славяни и българи.

Допреди Авитохол няма никакви българи в северното причерноморие. Абсолютно никакви. Вероятно хуни-бълари се формират около Зиези. Ако следваме модела на хуните - то прабългарите трябва да са на много голяма територия. За сравнение: Атила покрива цяла Европа, пребивава на Каталунските полета, среща се с папата, идва на лов на Балканите, жени се за Германска принцеса. Бащата на Атила ходи да се бие с персите. За тоя народ разстоянията не означават нищо. Те ги преодоляват безпроблемно. Ако пра-българите са шетали из централна Азия - какво пречи да са обикаляли из Кангюй, Хакасия и Монголия? Сравнете с европейските разстояния и северното причерноморие. Да не забравяме че Атила идва доста по-късно от Авитохол, най-вероятно те са смятали Атила за "прероден" Авитохол, понеже китайци и будисти вярват в преражданията. Така без проблем можем да си обясним 300 те години . Иначе няма как да си обясним присъствието на Ернак и липсата на великия му баща.

Давам за пример следната статия: http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Prabaalgari - plemenno delenie.htm В случая не приемам " про-иранските" тълкувания на И.Иванов. Лингвистичните му познания са слаби и го отнасям към групата на ЖВ. Но откъм историческа обосновка, времеви анализ, географско разположение и сведения дадената от него карина на разположение и сведенията за племената си заслужават вниманието. Ето още една статия: http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Utiguri i kutriguri.htm И.Иванов добре обосновава за племенното деление. Езиковата група обаче на племената никак не е обоснована строго. Там където има ирано-говорящи има писменост - согдийски, манихейска. Иранските елементи са твърде малко и недостатъчни, за да бъдат причислявани прабългарите към "иранците". Езикът на прабългарите си е "Булгар" - и е ранно-тюркски, смесен с монголски и ирански. Вероятно е донесен от района на Иссик-Кул. Коректно би било също да го наричаме: БлъГАр, бльГарски, защото така се е произнасял и така е документиран в старобългарските текстове.

Все пак нека погледнем още веднъж Волжска България. Там са запазени най-добре възможните остатъци от прабългарите. От една страна - чувашите - смесица на прабългари с фино-угри. От друга страна волжските татари - смесица на прабългари с монголски татари. Между тях трябва да е имало междинната група - прабългари - която обаче е била унищожена от монголските татари. Вариант 2 : когато прабългарите мигрират на Волга - заварват там фино-угри на десния бряг на Волга и кумандинци на левия бряг. На десния бряг се формират чувашите, на левия бряг - източно - се формират волжските татари, смесвайки се с по-многобройни кумандинци. Така те преминават към кипчакски говори. На базата на пресечните точки между чуваши и волжски татари може да се изгради картина на езика на прабългарите. Такава вече е направена, но няма единство в мненията. Възстановката, която правят Дибо и Мудрак - не се приема от българските специалисти. Би било наивно да очакваме че прабългарите са монолитни и хомогенни като общност. Това се вижда от 50-те или 100-те вариации на тюркски езици, които наблюдаваме. С изключение на Турция и донякъде Азърбайджан - навсякъде турския е някаква смесица. Още през 11-12 век положението с тюркските езици е било подобно. За това ни съобщава Кашгари. Ако погледнем Приазовието - вижда се че там има прекалено много реки, блата, море, огромно езеро. Тази раздалеченост на областите западно от Азовско и източното до Кавказ благоприятстват формиране на диалекти и раздалечаване на езиците. В тоя смисъл още по времето на Великата България на Кубрат и по-късно в Хазарския каганат - диалекти вече съществуват. Различията са съществени. Причисляването на дадено племе към барсили или към българи или към савири е не само езиково , но и културно - на база произход, традиции и други елементи. Тези племена, за които знаем че се отнасят към прабългарските живеят разделени в различни географски области. Разделя ги Азовско море и Кримския Босфор. Това разделение и времето - около 200 години създават условие за формиране на трайни диалекти и нови смесени говори. Когато говорим за прабългарски: трябва да сме наясно че не може да има такъв монолитен език. Има поне 5 вариации , диалекти , дето да ги отнасяме към прабългарските. Ако е имало чист "прабългарски", то той е съществувал на предишното им местообитание - Хакасия, или Кангюй или Седморечието, или Имеон. Преди да ги поведе Авитохол. Но във времето на Авитохол прабългарите са били малобройни. От тях се формират множество народи. Значи няма как да се установят точните характеристики на "прабългарския", понеже такива не са фиксирани твърдо, не са записани, не са документирани. Само на базата на 20 думи от именника и 20-тина титли не може да се възстанови цялата картина на древен изчезнал език.

Твърде много въпроси в опит за приемане или отхвърляне на очевидното. Ами такива са фактите, такава е реалността. Реалността няма нужда от доказателство, тя е самото доказателство. Фотографът прави снимка на действителността, но съдиите решават че това е Фотошоп, фалшификат. Кое може да докаже автентичността на една снимка: друга снимка или описания от очевидци. И ние сега имаме няколко снимки, всеки се опитва да докаже че снимката на другия е фалшива. Нека сравняваме по действителността, а не по други фалшификати.

Нека да оставим хората с повече професионализъм да изясняват фонетични и други особености. А ако прабългарите са Кангюйци и Хорезмийци? Възможно е да не са нито тюрки нито иранци. Каквито и да са били, техният език е разтворен в славянското море.

Ама не е така Маке ! Ти и множество нови изследователи буквално игнорирате Златарски и другите. А техните изследвания и аргументи все още си важат в огромната си част. Вие вкарвате в заблуда множество млади и незапознати хора, включително хора с научна насоченост. Това което го повтарям аз е резултат от многотомни изследвания, сравнения, анализи. Златарски и множество други около него са свършили огромна работа, дори понякога са им липсвали данни, а ние ги откриваме по-късно такива данни в подкрепа на дадени от него версии.

когато говорим за тези различия - те не очертават принципно нов език а дават детайли - диалекти . Сравнете писмен език от 1876 и само 1896 години по-късно - през 1900 ? Разликата е огромна заради многото промени. Тези различия в диалектите си ги има още между утигури и кутригури. Аварите също са от подобна група - но и там би трябвало да има още по-голямо диалектно разминаване. Същото и с хазарите. Има си множество думи, които са разбираеми и за едните и за другите. Това би моголо да е една от причините за разпада на старата велика България. Примерно хазарите са от същия диалект, който са източните кубратови българи. Но Кубрат и свитата му да са привилегировали повече западните диалекти. Ако имаха запазена писменост можехме да коментираме, но като няма - няма. Това си е по-скоро проблем на тюрките отколкото български проблем.

Напротив. Това е официално приетата версия.

Ами така е, най-вероятно да има остатъци от волжско-български. Горе долу подобен е езика и на прабългарите - на върхушката - управляващия род, болярите и колобъра. В Първата Българска Държава, в първите 20-30 години след минаването на Дунава тоя език все още е ползван измежду елита, после се запазват само елементи от него. Прабългарският обаче не е чист тюркски, в него има много иранизми по причина на скитите и донякъде сармати.

Бъркотията с ковчег трябва да я погледнем по от далеч. Още от по-прости думи като кутия и кошница. Или кофа: Да не споменавам също че всичките изброени подобни думи са родствени като: кутия, ковчек, кораб, креват, къща. Родството се забелязва през кутия - преминала в най-различни форми и където откриваме родствените: coffin - ковчег. Въобще не мисля че има смисъл да намесваме тюрки и прабългари в тоя случай.

Има все пак една особеност: ползването на дж . Имаме запазени много такива започващи с "дж". Подобно се среща и при кримските татари и при карачай-балкарците. Примерно думата: джер- джур - за земя и пръст. Подобно е и при джус - за 100. Числото седем от именника също е било с голяма вероятност "джитем" преди да стане на читем. Прабългарката върхушка изобщо не е била многобройна, а прислугата им не ги знаем дали са от същите, най-вероятно са разноплеменни. Дори и за болярите изобщо не можем да твърдим че са от същото племе като Дуло. Възможно е да е имало още към него момент разминаване в диалектите на родовете им. Колобъра и царския род обаче би трябвало да са от една и съща група, щото това е част от управляващата идеология. Без рода на колобъра едва ли щяха да се задържат за толкова дълго.

Погледни малко примери в старобългарски текстове и сам ще се убедиш защо. https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_10813/ в повечето случаи примерите ни говорят за брачното легло и за младоженци. Едва ли младите влюбени след сватба ще хукнат по замъци и крепости или непристъпни места.

κράβατος, krábatos masculin Variante macédonienne de κράββατος Много е вероятно "леглото" като мебел и като понятие да е стигнало до Азия с войните на Ал. Македонски и от там да е станало популярно в централна Азия. Всичките други варианти за скитски или славянски произход са слабо вероятни. Гърци и римляни са тези, дето подаряват легла на авари и хуни. Това са били предмети от лукс.

Ето още нещо, за което си заслужава да коментираме: Думата е "легло". Tatar карават Uzbek karavot Greek κρεβάτι Russian кровать Croatian krevet Tajik/Tajiki кат Kirgiz Керебет старо-български чрътог, креват, ложе уйгурски: كارىۋات Karivat Думата за "легло" се вижда че присъства в много подобна форма при тюрки, славяни и дори при гърците. Едва ли йугурите са я взели тая дума от руснаците. Едва ли пък гърците са я взели от славяните или руснаците. По-скоро си мисля че тя е наследство от скитите. По одной из версий слово «кровать» происходит от слова «кров»[3]. Согласно Фасмеру, это слово происходит из древнегреческого κράβατος κραβάττιον, среднегреческого κραβάτι(ο)ν, новогреческого κρεβάτι[4]. Легло - на шведски - Säng - така че тази връзка с кръв може и да е верна . Примерно blood - /Блъд/ - bed /бед/ - на английски. В такъв случай ще излезе че гърците са я заели от тая дума от славянизираните скити: кров - е отишло при гърците като кровать. ПП. Крова́ть. Древнее заимствование из греческого (византийского) языка. Греки называли свое ложе для сна «краббата» (в другом по времемни произношении «краввати»). Это слово перешло от них к русским еще в киевские времена.

Славяните не спят на легла. Те спят директно на земята, на слама или в най-добрия случай на рогозки. За мен бе по-важно да си изясня смисъла на тая дума. И тя не е толкова за дворец или палат или царски двори. Виждаме че смисъла е повече за брачно ложе, за специално почистено и украсено място за младоженците. При обикновенните хора, живеещи в полуземлянките и където са поне 10 човека в някакво подобие на стая - ясно че няма как да се направи "чрътогъ" за младоженника и булката му. Освен ако не му направят нова шатра или полуземлянка. Но това едва ли биха го нарекли с такова име. Значи най-вероятно става дума за заемка. "Чрътогъ" е по-скоро тази мебел - брачното легло или царското ложе - там където спи владетеля и никой не смее да го безпокои. Такова ложе имал Атила, такива легла имат и тюркските кагани. В случая няма как да търским славянска етимология. По-вероятно това да е заемка. След като знаем какво означава тая дума би било възможно да дадем някакви обяснения, но ако това е заемка е безмислено да търсим славянска трансформация. По-вероятно думата така е заимствана и така е влязла до като е била заменена с "ложе" - легло.

Такива изобщо няма. Сарматите са добре известни на римляните. Водят се няколко войни. Има техни рисунки, статуи на колоната на Траян. Това колко пъти да ти го обяснявам МейкБулгар. Между прабългари и сармати няма никаква връзка. Историята със сарматите е следната: след като те свялят скитите - вземат надмощието в голямата територия на Скития. Но започват се войните с Римляните. Сарматите въоръжават техните слуги (лимиганти) . После обаче слугите на сарматите вдигат голямо въстание и същите сармати са принудени да бягат при техните врагове - римляните - щото слугите са били по-жестоки и безпощадни. Сарматите предпочели да станат слуги на римляните , отколкото да попаднат в ръцете на бившите си роби.. Това е накратко историята, предадена ни от римляните. Аз дори имам подозрения че сарматите са се слели с даки и власи. Никакви прабългари-сармати няма и не съществуват такива.

Тази връзка за която ти намекваш е връзката славяни-скити както и по-древната връзка между славяни и индо-европейци. Прабългарите донасят друг пласт, връзка между скити-тюрки-хуни. Затова имаме съвпадения по линия на скитите.

Защо да е невъзможно? Напротив, много е възможно и е лесно видимо: Чардак - Чърдок -Чрток - Чрьток - чрътогъ Да допълня още, че под чардак се разбира не толкова чертата или четириъгълника, а покривалото. Чардак е също със значение на навес, има връзка и с чадър. (чдр) . Възможна е и някаква тюркска етимология за същото, но не мога да го твърдя със сигурност.

По-късно, чрътогъ я заменят с ложе. (легло). (царское ложе, царские ложа ).

Възможно е да са хунски, или по-ранни - скитски. Доколкото се сещам БосФорос - го извеждаха като данък волове. Но от Бос до Бик има разлика. Отделно можем да разглеждаме паралел между Bull - вол. Германското "bolle", "bul" е влязло при славяните като вол, при естонците е pull. Така че "бик" е с ясно източен азиатски произход, но за ролята на прабългарите вероятно си прав.