tantin

Да, възможно е. Квантовата механика ни дава всевъзможни примери за това как една частица се намира на много места или пътува едновременно по множество пътища. Ти поне нали уж беше застъпник на КМ ? Времето във времевата система на летящия фотон има съвсем друго измерение. За летящия фотон няма време.. Има само начало и край на съществуването му. За да е още по-объркана картинката: летящия фотон не е само на тези 2 места, а може да е на още безброй места по всичките възможни траектории. В отправната система на Фотона имаме Нулево Време и цялото пространство на Цялата Вселена.. Фотона може да я обиколи цялата тази система за 0-во време, но къде и в кой момент ще приключи съществуването му зависи от други фактори: примерно сблъсък с някой електрон или измерителната система на нашия изследовател.

Понеже стана дума за възрастта на информацията: примерно получаваме светлина от далечна звезда, но докато информацията пристигне до нас тази звезда вече е угаснала. Не съществува. Тоест звездната картина е една умряла картина, вероятно 50% от звездите които наблюдаваме нощем вече са умрели, изгаснали.... По този въпрос едва ли има нужда да спорим.. Обаче в цялата тази картина на полу-умрялата вселена изниква още един въпрос: знаете ли колко е стар фотона, който ние получаваме като зрителна картинка? Знаете ли колко време е изтекло за фотона, който е тръгнал от умрялата звезда и е дошъл при нас за 5 милиарда години наше време? Отговора е 0 секунди.... Точно така: чиста 0.. Времето за което фотона е пристигнал от далечната умряла звезда до нас е нула. (измерено във времевата система на летящия фотон) Щото СТО и другите теории доказват че при движение със скорости на светлината времето става нулево.. Представете си че сложим едно огледало и отразим тоя фотон на обратно. И така пак за 0 секунди фотонът ще се върне обратно при вече умрялата звезда, но тая звезда ще я няма от много милиарди години време. Значи че един фотон може ей така да си пропътува из цялата вселена и да направи преход от едно време-място - да се отрази в друго време място и да се окаже в съвсем друго време-място. Такива огромни разлики се получават заради скоростите , но във Вселената на пространство -време - това е напълно допустимо. Времето тече с различни скорости в различните точки на пространството.

Аз подозирам че нашият участник в проекта на Райх е влязъл в противоречие с групата на останалите и нещо не могат да се разберат по въпроса за усуните или траките. А отделно че трябва да опишат за всяка проба - откъде е, откога е датирана, в всякаква съпътвстваща информация. Едва като съберат всичко ще публикуват официално и неофициално. Вероятно на нашия участник са му забранили строго да изнася информации от кухнята.

Защо разтягате излишни локуми? Тези неща са от Физика за 5ти клас. Координатна система, отправна система, реалност.. Най-простото е с влака: единия учен седи във влака и прави измервания. Друг учен седи на земята и прави същите измервания. После си сверяват сметките. Дори не е нужно да са учени. Може да са търговци, продавачи на слънчогледови семки. Един килограм семки в движещия се влак същото ли е ако влака е спрял? Вие знаете отговора за семките.. но това е пример за КС.

Не е така. Ти грешно тълкуваш. Тази константа С се получава по един куп пътища. Един куп уравнения стигат до тая константа. В тоя смисъл това е универсална константа. Както щат да я измерват, в какви да е КС, все се стига до С... Оказва се че това С = скорост на светлината. Но същото С е равно и на един куп други неща. В тоя смисъл е универсална константа и дори не зависи от инерциалната система в която правиш измерване.

Гравити направи забележка: че трябва да правим разлика между 1. това което вижда наблюдателя ( мираж), и 2. това което се е случило в действителност.

Браво, Танитине. Така ме развесели. Виж сега друг парадокс: тази картинка на теб ти се вижда нормална ... а когато аз кажа "чакайте бе, хора, това не е нормално", ти го броиш за ненормално Тази картинка е напълно по СТО. Докато ти винаги изкарваш науките че са грешни, а твоите представи за "верни". Аз директно ти го доказвам че наблюдателя получава изкривена картина и няма никакви начини и методи тази картина да бъде поправена. При това в зависимост от позицията на наблюдателя имаме различни изкривявания.

Да го кажем така: "Миражите" са единствената форма под която ни се представя "действителността". По-действителни от миражите са науката (и "СТО",) чрез които ние разкодираме тези миражи, за да разпознаем действителността.

Всичката информация за действителността идва в най-добрия случай със скорост на светлината. Или както ти казваш - мираж. Нямаме никакъв, абсолютно никакъв друг начин да получим едновременна или предварителна информация относно далечната действителност. В такъв случай ни се налага да приемем че реалността е "мираж" .

А ако наблюдателя е застанал от едната страна на пресата, то картинката която той ще регистрира е нещо такова: Предполагаме че успоредността се запазва. Но понеже нямаме абсолютно време, то виждате какви изкривявания във формата и успоредността се получават.

Нямаш никакъв начин да го докажеш, че една такава звезда вече не съществува. За наблюдателя на земята това са събития в реално време. (звездата съществува). За учен - изследовател - въоръжен с подходящата теория и инструменти - звездната картина е вече историята на едно умряло минало. (звездата не съществува) Да речем че изследователя направи прогноза че за 5 милиона години звездата ще е угаснала. Трябва обаче да минат тези 5 милиона години и едва тогава ние ще установим че това "угасване" действително се е случило. Дори бих допълнил предния отговор: Колкото и желязна да е теорията, колкото и самоуверен да е Ученият-изследовател - не може да се предскажат събитията от бъдещето. Примерно сметките покажат че за 5 милиона години някоя звезда е угаснала. А ние получаваме тази информация 3 милиарда години по-късно. Докато седим на земята и чакаме звездата да угасне - представете си че идва една комета от съседната система - вкарва допълнително термоядрено гориво към угасващата звезда и удължава живота на тази умираща звезда с още 15 милиона години.... Теоретически такава концепция е възможна.. Но какво се е случило в действителност - само и единствено наблюдението - реалната информация от мястото на събитието може да го потвърди или отхвърли.

Нямаш никакъв начин да го докажеш, че една такава звезда вече не съществува. За наблюдателя на земята това са събития в реално време. (звездата съществува). За учен - изследовател - въоръжен с подходящата теория и инструменти - звездната картина е вече историята на едно умряло минало. (звездата не съществува) Да речем че изследователя направи прогноза че за 5 милиона години звездата ще е угаснала. Трябва обаче да минат тези 5 милиона години и едва тогава ние ще установим че това "угасване" действително се е случило.

Това е елементарно. За наблюдателя, застанал отпред по средата информацията от средата ще пристигне най-напред. (понеже скоростта на светлината е крайна. ) Забавянето на пристигането от страничните крайща ще има ефект на изкривяване на линията на горната преса. Долната преса е неподвижна и при нея няма да има такъв ефект на изкривяване.

Ето за пример как ще изглежда влака ако наблюдател е в точка B или в точка C. Приемаме че наблюдателите в тези 2 точки са неподвижни, а влака е с голяма скорост, съпоставима със скоростта на светлината.

Това горното е фантастика, а това е от реалната археология:

Първата постановка - това е формулиране на условието. Направа на графиките. Разбираема схема. Обозначение на координатните системи, скорости, ускорения, времена в двете или 3-те КС. В момента обсъждаме поне 3-4 варианта на тоя парадокс. За да има "строгост" в обсъждането ни трябва строго дефиниране на условията. Примерно - релсите се движат? Не е практично да разглеждаме движещи се релси. Цялата координатна система в която са релсите може да бъде разглеждана за движеща се. Но движещи се релси не ни помага в една такава ситуация.

Ники, аз пробвах на няколко пъти да поясня че няма никакъв парадокс с тоя влак , но не се получи. Изписаха се 10 страници с предимно философски възгледи и много малко, почти нищо откъм физиката. Най-простото нещо е да вземеш 2 координатни системи - едната статична и другата движеща се в посоката на движение. И тогава ТЛ са безпроблемни. Да, обаче при твоята постановка имаш 3- до 4 КС. Много елементарно би било да очакваш че ТЛ ще се проектират перпендикулярно по отношение на 3-та и 4-та КС. Може би всяка една от релсите също ще трябва да се разглеждат като отделни КС. А ако наблюдателя се движи не по релсите, а се отдалечава сферично? Най-лесно казано - парадокс няма, а има проектиране от едни координатни системи в други. Тези относителни скъсвания на дължини ще доведат до привидни усуквания в други КС. И не е верно че нямаме подобни експерименти или наблюдения. Земята се движи с огромна скорост - 2000 км/час. Влакове имаме със скорости до 300 км в час. Имаме предостатъчно експерименти потвърждаващи и наблюдаващи СТО. Това с влака не е парадокс, а е недоглеждане в детайлите. При големите скорости едновременност в отделните точки на влака се нарушава. Времето също се изкривява, това го знаете. Ако се приложи строго СТО - то най-вероятно ще се получат доста по-изкривени фигури и за влака и за релсите. Но зависи от това къде е наблюдателя .

Между 3000- 2000 г пне индо-европейците на големи вълни се изнасят през степите и колонизират нови пространства. Създават укрепени градове. Водят със себе си много добитък. Въоръжени са и добре организирани. Местните нямат никакъв шанс срещу тях. Първите ИЕ изобщо не се смесват с местните азиатци. С времето обаче картинката се сменя. Идват неголеми бойни отряди ИЕ и си вземат за жени местни азиатки. И така се заформят скитите. Ямненци, афанасиевци и другите ИЕ са основно скотовъдци. Съответно миграцията им е следвала големите реки, щото им е трябвало вода и храна за животните. Отпосле и местните стават скотовъдци. Допреди това са били ловци. Има обмяна на опит, смесени бракове, смесват се погребалните обичаи. И така се появяват скитите там на онези места дето е станало смесването. Има селища и места където живота не е прекъсвал 3000 години, слоевете са един след друг и се вижда как са се сменяли културите . Аз си мисля също че тюркизацията е започнала още при скитите. Трудно може да се сложи там една линия и да се каже: ето тука са ИЕ, а там са тюрките. По-вероятно едни да са били повече омешани, други по-малко. А може и да са съжителствали паралелно, да са се допълвали взаимно подобно на земеделци и скотовъди.

Асимилацията протича не толкова с езиково смесване, а повече с претопяване. Идва по-многоброен и мощен народ. Налага своите традиции. Местните от един път се оказват малцинство, периферия. Налага се нова социална структура. Браковете , избора на съпруг/ съпруга вече стават по новите правила. Една част от завоюваното население се оказват в позиция на слуги, роби, прислужници. А друга част от местното население бяга, спасява се. Тези от местните, които по-бързо научат езика на завоевателя по-бързо се издигат в новата социална структура. Най-вероятно става смяна на собствеността върху стадата и пасищата. Старите собственици стават слуги на новите.

Това което вижда и регистрира наблюдателя не отразява непременно формата и положението на обекта. Това вече го обяснихме. Наблюдателя е в невъзможност с просто око да регистрира събития при скорости съпоставими със скоростта на светлината. Информацията идва със закъснение, а информация за минали и сегашни събития идва по едно и също време.. ( информацията за сегашно време я няма , все още не е пристигнала, а миналото време се наслагва във фалшива едновременност). Отделно историята в влака ни дава още един парадокс: колелото на влака би трябвало да се движи с двойно по-голяма скорост в горния си край. Понеже долния край на колелото е винаги в допир, неподвижно в точката надопира, то гория край се движи с двойно по-голяма линейна скорост. Представете си влак със скорост на светлината, то колелата му ще имат въртящи се части със скорост двойна на светлината. Ясно че това е невъзможно, дори и теоретически. В практически условия колелата ще се разпаднат при скорости много порядъци по-малки от скоростите на светлината.

Отделно - ще има и релативистичен ефект свързан със скоростта на придвижване на светлината. Подобно на ударната вълна на звука. Светлината от по-близкото разтояние ще пристигне до наблюдатела едновременно със светлина от отдалечените точки по релсите. Това ще създаде илюзия за едновременната поява на влака на множество точки по релсите. После влакът от веднъж ще изчезне, дори ще се създаде илюзията за по-голяма скорост от реалната, понеже фалшивата опашка зад влака ще изчезне. Фалшивата опашка на влака се дължи на забавянето на светлината от отдалечените задни части на влака. (по-голям път за изминаване , през което време предната част вече се е придвижила по-близо до наблюдателя) . Виждате че наблюдаващият е в невъзможност да измери дължините, поради ефектите за забавяне и неедновременност на регистриране на местоположенията.

Така е, за страничния наблюдател релсата няма да е перпендикулярна, а ще е под наклон. Това ще създаде дори илюзия за удължаване на ширината на влака, понеже всяка наклонена линия е по-дълга от перпендикуляра.

Ами точно такава е ситуацията. Тюркските езици са толкова разнородни и разнообразни диалектно, че носителите им не могат да се разбират помежду си. Една част от тях изобщо не са имали писменост и все още са слабо описани. Граматиките са създадени по-късно, но и в граматическо отношение имат множество разминавания. Така както славянското море помита коренните жители на Балканите, подобно имаме скитски - хунско - тюркски морета / и монголи също/. Да не забравяме че степите са много слабо населени. Големите градове са малко, а в случаите на войни най-пострадват точно големите градове. При това няма единна "тюркска" централизирана структура, а има множество разпръснати племена и центрове в борба за надмощие. Прабългарите също са част от тези структури.

https://eurogenes.blogspot.com/2018/07/an-early-iranian-obviously.html?m=1 Според този блогър (eurogenes) иранците са наследници на срубная.

http://files.archaeolingua.hu/2021O/Upload/Kiss_E21O.pdf HUNGARIAN ARCHAEOLOGY