Делтата на Дунав е съвсем младо образувание. Нейната съвременна морфогенеза е твърде динамична, с постоянно променяща се конфигурация. Това е свързано с изменението на бреговата линия, образуването и срастването на отделни острови, както и на протоци между тя.
Съвременната делта на р. Дунав
Издигането на морското ниво над 1 m често е водило до пълно заливане на по-голямата част от нея. Последната такава трансгресия е протекла през нимфейдско време (2500-1500 г. назад). При подобна ситуация реката се разделяла на два ръкава. Северният или левият е заобикалял планината Бабадаг и се е вливал пак чрез по-малка делта в морето, северно от Исакча, откъдето е започвал плитък залив. Десният канал е следвал сегашната депресия Карасу по направление гр. Чернавода – гр. Констанца. Тогава, през антично време и в ранното средновековие, масивът Бабадаг е представлявал остров.
При античните автори този остров е известният Певки (Пюки). Именно той през VII в. е представлявал предмостие на Аспарухова България към Долнодунавската равнина, т.е. това е бил самият Онгъл - място, най-подходящо за разгръщане на конница поради неговия хълмист терен и твърда скална основа (Балтаков, 1988; Балтаков, Кендерова, 2003). Трудно може да се приеме широко разпространеното твърдение, че Онгъла се е намирал в блатата и лиманите в западните части на сегашната Одеска област на Украйна.
Естественият канал Черна вода - Констанца е продължил да съществува почти до ХVІІІ в. Това може да се види на приложения фрагмент от Френската военна карта от 1704 г. (вж. картата на ІІ корица), където този конал е представен като основна транспортна артерия между Средна Еврапа и Проливите.
<a href="http://www.geography.iit.bas.bg/2005/4-05/pp7-18-2.html">
Делтата на р. Дунав в началото на 18 в. - фрагмент от копие на френска военна карта
Видно е, че по неговото протежение е имало читири фара и трайно мостово съоръжение, свързващо Добруджа с ос трова, който тогава са наричали „Татарско поле“, а самият мост е бил известен като „Мост на ескадроните“. Тогавашната делта на Дунав сега е осушена. Нейната форма е била по-различна, с други острови и полуострови, а северният канал се заустявал в един врязан навътре в морето залив срещу сегашния остров Гезирен.
Най-новата история на формирането на делтата е твърде интересна, но тя е обект на друго изследване.
http://www.geography.iit.bas.bg/2005/4-05/pp7-18.html