Thorn

Интересно е, че още минимум от 11 век именно онези, които са известни като булгари, говорят тюркски език. Няма нито едно сведение, че някога са говорели някакъв друг. Евентуалното им нетюркоезичие преди това е умозрителна теория, а не "историческо събитие". Моята версия. Основно на логика и аналогии. Прабългарите са заселени основно в североизточна България. Идея си нямам какъв език са говорели, но за епохата са много вероятни хетерогенни образувания. Така, че може да е имало и различни групи. Включително говорещи ирански, говорещи тюркски и дори говорещи славянски. И смески между тях. Не изключвам "българи" още тогава да е било политоним - т. е. онези, които са под властта на "българите", които и да са те. При завоеванията на Крум и крумовата династия са завладени огромни райони, където това "прабългарско население" не е пребладаващо. Предполагам, че доколкото е имало прабългари в повечето нови области, те са били тънък военно-административен слой. Стоял е въпросът с интеграцията на това население, което вече е било преобладаващо славянско. Интеграцията както в цяла останала Европа е станала с приемане на християнството. Обща за всички, задължителна религия с йерархична организация, като ръководството и е строго в ръцете на владетелския дом. Т. е. правителствени емисари включително по места, независещи от местните родови, кланови и племенни структури. Нещо като аналог на тоталитарна политическа партия, ако не броим, че структурата на такива партии всъщност е аналог на църковната, а не обратното. И както се случва в ранните феодални империи, език на църквата е езика именно на това население дето трябва да се интегрира. Франките са говорели немски, но език на църквата им е латинският на повечето им поданици (e, те са говорели всъщност на ужасно варваризиран латински, но класоческият им е бил горе долу разбираем, не са се опитвали да им проповядват на франкски). Т. е. в български условия - славянския. А "истинският" български си остава за домашно ползване на "прабългарите", както и немският за истинските франки. После се случва ужасното Светославово нашествие и последващото завладяване на североизточна България от Византия. Дори Самуилова България всъщност не обхваща именно "етнически българската" в смисъл на етнически прабългарска територия. После през 11 век именно тази територия е опустошена от печенегите. Но опустошена е слаба дума. Там е изтребване и унищожаване. Повечето селища въобще прекратяват съществуването си за период от няколко века. Е тогава някъде изчезват и прабългарите и езика им. При това ако приемемы че езикът им е тюркски, то е вероятно претопяването им в тюркските групи, живеещи на тази територия от тогава та до ден днешен. Включително тези групи частично да са техни потомци.

Добре де, а защо волжските българи са тюрки? Какво е обяснението на този факт от гледна точка на ирано-славянските теории?

Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; Треска те хваща, а? - шепнеше тихо, с подмигване бай Ганьо. - А като дойдоха русите, кой обра говедата по турските села, а? Откога имаш ти тези богатства, а? Кажи де! - Ама че и ти бе, бай Ганьо, правичката да си говорим - шепне бай Михал, - нали от руско време ти останаха водениците. Кажи, не е ли тъй? - Хайде, хайде, то с тебе не може човек дума да прохортува. То било, каквото било. Сега не е тъй. Сега Задунайская губерния, разбираш ли?

Почти нищо не знаем за тази Македония. Нищо за 8 век. Ще се напъна накрая да прочета Микулчич. Някой чел ли го е?

ž , j, š, št, č, ə , ju, ja,

Тъкмо по това време не се сещам.

Като цяло съгласен.

Виж ситуацията в бивша Югославия, днешна Сърбия. Едновременно се употребяват две азбуки, формално равноправни. И двете са отлично приспособени за особеностите на езика. Просто две отделни графични системи, но нищо повече.

Съгласен съм, че кирилицата включва знаци за специфичните звуци на славянския език в тогавашна България. В този смисъл, сравнението ми с маймуницата беше донякъде непълно. Черноризец Храбър още тогава си го е описал и няма нужда ние да го доизмисляме. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ[1] и други тям подобни. И така беше много години. След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той — „аз“. От „а“ започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той — по гръцките. Съотношението между глаголица и кирилица е предмет на много спорове, но безспорно е, че онези ТОГАВАШНИ ГРЪЦКИ БУКВИ, които са съответствали на славянските звуци са заети без изменение в кирилицата, а допълнително са добавени такива, които да съответстват на липсващите в гръцкия език, изброени от теб звуци. Т. е. - кирилицата е гръцкия алфавит, пригоден за български език с добавянето на няколко нови букви. Повечето западноевропейски езици днес имат азбуки, конструирани именно по този начин, но никой не претендира че, те са някакви нови азбуки, а не просто адаптирана латиница. Вижте особено скандинавските азбуки или чешките с хавчици и германските умлаути. Е, тук вместо да слагат допълнително точки и ченгелчета или да изобретяват стандартизирани съчетания като немското sch, което е просто начин да се напише "ш" , са избрали да въведат няколко специални знака, но принципна разлика няма. Съгласен съм, че определянето на допълнителните звуци в славянския, дефинирането им като такива и решението да бъдат въведени специални букви за тях е определено филологическо постижение, даже и "професионално", доколкото терминът е подходящ. И съм съгласен, че опит с ползване на гръцката азбука под формата не несъвършено съответстваща на българския славянски език "маймуница" е най-вероятно да е бил натрупан именно в България. Което обаче не е аргумент за това, че и глаголицата е създадена тук.

Значи няма новости. В района има някакви села, но не и функциониращ град, дори и само като военна крепост.

Повечето от това което е написано за тази "куберова българия" е ненаучна фантастика.

Това за мен е новина. Дай подробности.

Дори изказано за Средновековието, такова разграничение между град и село е спорна теза, характерна за марксическата историография, но не е чак толкова общоприета. Пък и дори средновековните градове запазват до голяма степен аграрния си характер, да не говорим как в ранното средновековие много от античните градове стават чисто аграрни центрове, включително и във Византия. За съвременниците определящо е наличието на укрепление. Самата дума град идва от ограда, или по-точно и двете идват от гард - пазя, опазвам (откъдето гардероб, гвардия и т. н.). Съвременните историци също широко използват точно този критерий и именно въз основа на него определят Йерихон като най-стария град в света. Защото има стена и кула.

В описанието на Теофан вероятно става дума за Никулицел, който е на юг от Дунава. Константин Порфирогенет пише в средата на 10 век. Ако прочетеш цялото Де администрандо импери, ще видиш, че вече даже срещу Силистра е печенежка територия. Но български селища в Буджак (Южна Бесарабия) са археологически установени. Там се развива и епизодът с бягството на ромейските пленници през омуртагово време.

Кога това? Въобще нямам спомен за съществуване на Варна през ПБЦ. Дали не беше и възстановена чак по византийско време? А Варна явно е реката. Колкото до подписването на договор в изоставена от векове баня в един запустял град - интересна фантазия.

Първото нещо в Европа, което би могло да се нарече "град" е Сескло.

Айде бе! Има. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.

От моите ровения, стигнах до извода, че има основания златото от Юнаците, а вероятно и това от Хотница, да се смята за по-старо от варненското. Но те са новооткрити, а иначе варненското претендираше за най-старото обработено злато в света. Доста рових, в никакъв случай за "5-10 минути", отхвърлях съмнителните, в повечето случаи чисто туристически източници, но наистина не намерих по-старо.

Аха. Вннтр са многобройни като пясъка на морето. Абсолютно сигурен съм, че точно това щеше да приведеш. ОК, но: Първо, това е художествено преувеличение в късно пропагандно писмо със съмнителна достоверност. Второ, отнася се за т. нар. Велика България на Кубрат и Баян, а не за Аспаруховата орда, която е САМО ЧАСТ от нея. Извод - ирелевантно. Фактически, това което знаем за българите НА АСПАРУХ, е че са се събирали на достатъчно малка площ всичките. В Онгъла. Всяко варварско кралство е по-голямо. А после - в сегашна североизточна България. Това е.

Айде бе! Точно пък за някъде около 650-700 г. ?

А основанията за това твърдение са?

Смокиня е.

С естонския няма да стане. Той е фински диалект.

Пропусна готски имена от типа на Тотила. Което веднага ни навежда на въпроса ние всъщност хунски имена ли знаем или готските прозвища на хунските вождове? Освен това въпросът едва ли има точен отговор. Представи си по аналогия въпрос - на какъв език са говорели татарите? Веднага виждаме днешните татари, че говорят тюркски. Обаче татарите през 12 век са монголско племе. Съответно са говорели монголски. Обаче монголците на Чингис хан не са татари, просто съседите им са пренесли известното им име татари на тези, които в момента владеят земите им, пък и са им родствени. Обаче ордата която владее Източна Европа след средата на 13 век, съвременниците и потомците наричат татари. Обаче аристокрацията им е монголска и говори монголски. Обаче повечето редови татари говорят тюркски. Обаче повечето редови татари от Златната орда, всъщност са местни тюрки. И повечето им предци са си живели по онези места, говорели са ранна форма на сегашния "татарски език", но не са иподозирали, че потомците им ще ги пишат с някакво монголско име. Те са си говорели тюркски езици, но са били примерно кумани (къпчаци) или българи. Обаче аристокрацията на тези късни татари също говори на тюркски. Обаче самата тя има несъмнен монголски произход - Чингизиди. Отделно, че в становете им са се мотаели всякакви руснаци, алани, арменци, угри, мордва, мещера, башкири и т. н. Подозирам, че същата каша е била и в стана на Атила и от петнайсет имена и три незнайно от кого чути думи (протославянски) едва ли са възожни правилни изводи.

Кофти логическа грешка, наричана "учетворяване на термина". Конкретния народ, наричан "тюрки", който създава Тюркския хаганат може и тогава да се е формирал, но етническа общност, говореща на езици, родствени на езика, на който говорят тюрките е имало от преди това. Съответно, на какъвто и език да са говорили в племето на Атила, аргументът, че не е тюркски, защото самите тюрки още не са се сформирали е без значение.