Стоедин

Не разбирам от генетика и подобни изследвания, но ако това което си написал е вярно, то тутакси това "проучване" отива в кошчето.

*държави

Аеций, от години не бях влизал тук и какво да видя? Станал си опозиционер Само не ми казвай, че слушаш Нойз по чисто естетически и меломански подбуди! Нали, знаеш, че той е иноагент и предател за Рашка федерашка?

Малко руски пънк за лека нощ.

Обожавам подобни карти и "изследвания"! Нерде са Македония, Босна , Косово, Черна гора и Словения? Там славяни явно няма, а и вероятно не са балкански дъжави?

Част от коментарите в тази тема, според мен, са срамни и нихилистични! Това събитие е едно от най-забележителните и велики явления в нашата история и вместо да се гордеем с него и да почитаме героите, които са го реализирали, пишем простотии от сорта, че е прибързано, че спънало демократичното развитие на България, че обслужвало интересите на княз Александър и т.н. Пълен потрес,честно казано! Три причини да се гордеем с това събитие и да го честваме като национален празник: 1. Чисто българско дело; 2. Безкръвна револююция; 3. Вече 140 години Съединението е факт и никой в света не го поставя под съмнение и не иска неговото ревизиране. И ако това е малко ще дам още една причина като бонус. Това е едно от малкото събития за което огромната част от българското общество е на едно мнение и го приема като нещо положително и полезно за нас. С някои изключения както се вижда от мненията на част от хората във форума...

Реформите на Клеомен са безнадежно закъснели и недостатъчни. Свобода на илотите не се дава, а се дава възможност илотите да се откупят плюс данъчна реформа, която да е по справедлива(вероятно превенция срещу поредновъстание на илотите). Правят го малка част от илотите вероятно поради финансови причини или пък от недоверие към спартанците. Следователно не се дава гражданство на всички, а само на тези, които си плащат за това. Дълго време има рестрикции и към чужденците, но Клеомен допуска чужденци- наемници също да получат гражданство. Всичко това се прави не защото Клеомен е демократ, а защото демографския потенциал на спартанците е малък и се чуди как да попълни армията си, за да може да наложи спартанското господство в Пелопонес отново. Мнението на Аристотел относно реформите в Спарта са несериозни, защото той не е обективен наблюдател на процесите, а е силно пристрастен и откровенно антодемократично настроен както учителя си и учителя на учителя си(който не е писал книги, запомни това, а ако си на друго мнение го докажи като цитираш поне едно заглавие) Напълно, частично, бледа сянка или дебела сянка са субективни твои оценки. Фактите са, че за по малко от година Спарта и нейните протежета са изметени от Атина, а от началото на 4 век пр. Хр. Спрта на няколко пъти е побеждавана от атинския флот. Демократичното управление е възстановено и морския съюз също е подновен. Спарта напълно се проваля в Пелопонеската война, защото се проваля в опита да унищожи основния си конкурент, наплашват дори собствените си съюзници и карат почти всички гръцки полиси да се настроят срещу тях, икономиката им е в упадък, финансово са зависими от Персия, започва разложение в спартанския елит и системата наложена от Ликург, в демографска криза са и военния им потенциал е нищожен. Кой всъщност е бледа сянка до идването на римлчните? Атина нанася поражения на спартанците по море и по суша. Битките при Книд(394 г. пр. Хр.) и Лехайон(390 г. пр. Хр.), например? Македония не превзема Спарта, но не само нея. И други полиси запазват формална независимост, но реално Старта е зависима от капризите на поредния македионски цар. Например, през 222 г. пр. Хр след пореден разгром на спартанската армия, македонския цар Антигон Досон влиза в Спарта ("демократа" Клеомен Трети бяга в Египет) и се разпорежда в Пелопонес като у дома си. В Спарта АКОСТИРАТ??! Октавиан и Ливия. Къде това? В планината Парнон ли? Евротас е плавателна може би? Благодаря, за информацията! А относно историческия туризъм, който предлагали спартанците да попитам това е доказателство за предприемчивия им капиталистически дух, вероятно? Аз верно съм даскал по история в едно от най старите училища в България(от 1846 г.), а ти, прощавай, кой беше? Може би доцент или дори професор по история в някой университет? Сподели, не бъди стеснителен, моля те!

Спарта не се демократизира, а поради свръхконсерватизма си напълно изостава от променящия се свят около себе си. В следстви е на което търпи непрекъснати поражения и се опитва да оцелее, но е безнадежно закъсняла. Пълната капитулация на Атина и триумфът на Спарта продължават по малко от година. Демокрацията е възстановена, флота е възстановен, укрепленията са възстановени, съюза е възстановен. А Спарта переглъща всичко това и търпи поражения не само от Атина, но и от Тива, Македония и Рим. Общо взето Пелопонеската война затрива Спарта и победата е Пирова. Относно осакатения елит на Атина: Това твои думи ли са? Тези явно не са от най-способните водачи, но пак попиляват "демократичните капиталисти" от Спарта... Извинявай! Ти не си като другия манипулатор. Ти наистина си вярваш на фантазиите за "социалистическа"Атина, за Античния Сталин - Перикъл, за "демократизацията" на Спарта. Спирам до тук, защото разговора с теб по тази тема е безсмислен. Все едно глух и сляп да спорят. Избери си кой от двамата си, а за мен остава другата роля. Айде, със здраве остани!

Режимът на Тридесетте тирани е кратък, но изключително жесток олигархичен режим, който управлява Атина за около осем месеца, от 404 до 403 г. пр.н.е., след поражението на града в Пелопонеската война. Предистория и установяване на властта След като Атина се предава на Спарта през 404 г. пр.н.е., спартанският пълководец Лисандър налага условия за мир, които включват премахването на демокрацията и установяването на олигархично управление. За целта е назначена комисия от 30 атински граждани, известни като "Тридесетте". Тази комисия е съставена предимно от аристократи, антидемократично настроени граждани и привърженици на Спарта. Водещи фигури в режима са: Критий: Екстремист, който е бил ученик на Сократ, но става известен с безмилостната си жестокост. Терамен: По-умерен олигарх, който се противопоставя на най-крайните действия на Критий. Характеристики и действия на режима Управлението на Тридесетте бързо се превръща в период на терор, насилие и политически репресии. Основните им действия включват: Премахване на демократичните институции: Премахнати са народното събрание и съдилищата с народно жури, а властта е съсредоточена в ръцете на 30-те. Политически чистки: Управляващите без съд и присъда екзекутират политически противници и заловени демократи. Източниците сочат, че са убити около 1500 души. Налагане на олигархия: Режимът създава списък от 3000 граждани, които получават право на участие в управлението, докато на всички останали са отнети гражданските права. На практика дори това ограничено гражданство не е гарантирано. Конфискации: Извършват се масови конфискации на имуществото на политическите опоненти, метиците (чужденците с разрешено пребиваване) и заможните граждани. Разкол в управлението: Разликите в подхода водят до разрив между Критий и Терамен. Критий обвинява Терамен в умереност, след което го осъжда и екзекутира. Сваляне на властта и възстановяване на демокрацията Жестокостите на режима предизвикват масова съпротива. Демократично движение: Много атински граждани бягат от града, за да се спасят от терора. В Тери, край границата с Беотия, те се организират под ръководството на демократичния лидер Трасибул. Битката при Пирея: През 403 г. пр.н.е. силите на Трасибул нападат Пирея (пристанището на Атина), където побеждават армията на Тридесетте. В битката Критий е убит. Спартанска намеса: Спарта първоначално подкрепя Тридесетте, но по-късно, под ръководството на спартанския цар Павзаний, се договаря за възстановяване на мира и демокрацията в Атина. Край на режима: Тридесетте тирани са свалени от власт, а оцелелите им привърженици се оттеглят в Елевзина, където по-късно са унищожени от силите на възстановената демокрация. В крайна сметка, атинската демокрация е възстановена, като е обявена амнистия за повечето от участвалите в режима. Краткият период на управление на Тридесетте тирани обаче остава един от най-мрачните в историята на Атина

Или не познаваш материята и спекулираш, или просто маниполираш. Почти нищо от написаното не е вярно. 1. В Спарта няма частна собственост, няма пари, има колективно управление на геронти(28), които са над 60 години(почти като Политбюро на КПСС), ефори(5) и двама царе(генерални секретари) и псевдонародно събрание което приема решенията на геронти и царе със акламации(само си пуснете кадри от някой конгрес на КПСС и ръкоплясканията след реч на поредния вожд). Децата са до 7 годишна възраст в семейството, а след това се одържавяват. Живеят заедно, хранят се заедно, тренират и учат заедно. Свръхмилитаризирано общество, отношението към илотите е като към крепостни селяни в царска Русия или колективизираните селяни в СССР. Спарта е класическо затворено общество разчитащо на автаркия в икономиката, силна армия за дипломация и репресии във вътрешната политика. 2. Перикъл не е председател на някаква митична Демократична партия и не е социалист, със сигурност. Виж, речта му произнесена при погребението на бойците загинали за Атина в една от големите битки. Ще цитирам по памет: Не е срамно да си беден в Атина, но е срамно да не положиш усилия да преодолееш бедността. 3. Управлението в Атина е доста по сложно от това в Спарта и не зависи от волята на един човек, дори да е Перикъл да взема решение за съдбата на някой стратег и гражданин на полиса. Остракизма е жесток метод за справяне с проблем за който не намират решение във Ваймарската република, например. Атиняните се опарват с Пизистрат и се опитват да не допуснат подобен рецидив. 4. След смъртта на Перикъл в Атина има изобилие от способни политици и талантливи военачалници и това се доказва много скоро след края на Пелопонеската война когато окупацията на Спарта е премахната и марионетния режим рухва, а демокрацията е възстановена. V век пр.н.е. (около 450–400 г. пр.н.е.) Перикъл (около 495–429 г. пр.н.е.): Най-влиятелният атински държавник и стратег от тази епоха. Той ръководи Атина по време на разцвета ѝ и в началото на Пелопонеската война, като е инициатор на мащабни строителни проекти като Партенона. Ефиалт (починал 461 г. пр.н.е.): Ранен лидер на демократичното движение, който прокарва реформи за ограничаване на властта на аристократичния съвет на Ареопага. Убийството му проправя пътя на Перикъл към властта. Клеон (починал 422 г. пр.н.е.): Популистки атински политик и демагог, който се издига на власт след смъртта на Перикъл по време на Пелопонеската война. Никий (починал 413 г. пр.н.е.): Атински стратег, известен с по-умерения си подход по време на войната. Той е основен инициатор на Никиевия мир, но е екзекутиран след катастрофалната Сицилианска експедиция. Алкивиад (около 450–404 г. пр.н.е.): Харизматичен, но противоречив атински държавник и стратег, който сменя съюзниците си между Атина, Спарта и Персия по време на Пелопонеската война. Терамен (около 455–404 г. пр.н.е.): Атински политик, изиграл ключова роля в олигархичния преврат през 411 г. пр.н.е. и по време на режима на Тридесетте тирани. IV век пр.н.е. (около 400–350 г. пр.н.е.) Трасибул (починал 388 г. пр.н.е.): Атински стратег и демократичен лидер, който води съпротивата срещу Тридесетте тирани и възстановява демокрацията в Атина през 403 г. пр.н.е. Конон (починал около 390 г. пр.н.е.): Атински адмирал, който възстановява атинското морско могъщество след поражението в Пелопонеската война, като побеждава спартанците в битката при Книд (394 г. пр.н.е.). Ификрат (около 418–353 г. пр.н.е.): Известен атински стратег, провел военни реформи и постигнал редица успехи срещу спартанците. Тимотей (около 411–354 г. пр.н.е.): Син на Конон и също успешен атински стратег, възстановил част от атинските владения. Хабрий (починал 357 г. пр.н.е.): Виден атински стратег, известен със своите победи и с тактическата си иновация в битка. Демостен (384–322 г. пр.н.е.): Една от най-известните фигури от IV в. пр.н.е., макар и предимно оратор и държавник, а не военен лидер. Той се противопоставя силно на Филип II Македонски. Фокион (около 402–318 г. пр.н.е.): Атински стратег и държавник, който служи като генерал многократно, но често се противопоставя на Демостен по въпроса за Македония.

Атина е "капиталистическа", а Спарта е "тоталитарна и социалистическа" в този сблъсък.

Да не съм дребнав, но това за Сократ ме накара да се усмихна. Сигурен съм, че знаеш колко негови книги има и написаното от теб е неволна грешка.

Вербуването на агенти почива на три неща до колкото помня. Изнудване с компромати, купуване с облаги и идеологически подковани полезни идиоти. Понякога може да се комбинират два от тези фактора. Остава да гадая в коя категория е Каравелов. Подозирам, че е второто и третото при него. Взел, че умрял малко иначе щеше да е лидер на Либералната партия и министър-председател вместо брат си Петко с още по силно русофилска външна сила...

Глупавата ми шега отиде твърде далеч. Извинявам се!

Тръмп се размина на косъм за Нобел за мир, защо и аз да не помечтая?? И да, това е дефиниция на понятието ВРЕМЕ. Без съмнение, доста скапана дефиниция, но все пак не съм физик