Стоедин
Потребител-
Брой отговори
1982 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
12
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Стоедин
-
Предварително се извинявам за това което ще цитирам. Смятам, че е откровена лъжа, но съм любопитен дали някой от съфорумците е наясно с живота в днешна Норвегия. Допускате ли, че дори една дума от цитата е вярна, знаете ли за подобни истории в скандинавските страни? За трескавото формиране на нови т. нар. “толерантни ценности” в Западна Европа разказва правозащитничката Ирина Бергсет. ВЪПРОС: Ирина, разкажете как попаднахте в Норвегия и какво впечатление ви направи тази страна? ОТГОВОР: През 2005 г. в Москва се омъжих за гражданин на Норвегия. Тогава синът ми беше на 7 години. Отидохме да живеем там. Норвегия става независима през 1905 г. Може да се каже, че тази страна едва сега се формира, но всъщност става точно обратното – норвежкото общество морално деградира. Обаче тогава все още не знаех това – а бях чувала само, че стандартът на живот в Норвегия бил най-висок в света. Предложиха ми да работя като учителка в селско училище от нов тип – по прогресивен датски образец, наречено “Ридерсанд”, т. е. “школа за рицари”. В сравнение с нормалната образователна система норвежките училищни програми са като за умствено изостанали. Началното училище е от 1-ви до 7-ми клас. Задачата на държавната учебна програма за това време, до 13-годишна възраст, е децата да научат азбуката и да знаят да смятат, за да разбират ценоразписите в магазините. В клас не се чете на глас, защото това било “срамно”. Домашното за една седмица са 5 или 8 думи на английски, в зависимост от това, колко иска детето. Норвежкото училище е пример за пълна деградация на образованието. Литература – няма. История – няма. Физика – няма. Химия – няма. Естествознание – няма. Има природознание, наричат го “обзор”. Децата изучават околния свят само в общи черти. Знаят, че е имало Втора световна война. Всичко останало се смята за насилие над детето и неговата психика. Най-богатата страна в света не храни децата в детските градини и в училищата. Дават им някакъв буламач, наречен “доматена супа”, от тези сухите в пакети, веднъж седмично. Не ме гледайте учудено, да, точно така: и в държавните, и в частните детски градини – храна веднъж седмично. Моят по-голям син в Русия учеше в обикновено училище. Затова в Норвегия го смятаха за вундеркинд. До 7 клас в норвежкото училище той не учеше нищо – просто нямаше нужда. Там в училищата висят плакати: “Ако родителите ти те карат да си учиш уроците – позвъни ни! Ние ще ти помогнем да се освободиш от такива родители!” Единственият начин да се тренира паметта на сина ми беше пианото. Предупреждавах го: “Само да не си гъкнал някъде, че майка ти е толкова взискателна…” Нещастието ни връхлетя на 6-та година след моето пристигане в Норвегия. Тогава не знаех нищо за тяхната система “Барневарн”. Живеех си със собствените грижи: работата, домът, семейството… Слабо се интересувах от държавното устройство на страната, в която се бях преселила. Да, чувах, че някъде някому отнемат децата, но нали аз бях нормална майка? ВЪПРОС: Какво стана с вас и децата след като се разведохте? ОТГОВОР: Разведох се след 3 години семеен живот. Беше конфликт на култури. Вярно е, че всеки селски дом там има нормална тоалетна и баня – но норвежците по навик ходят да пикаят зад къщата… Живях сама с децата 3 години. Взех банков кредит, купих жилище, устроих си нормален живот, никога не съм получавала социална помощ: работех, отделях достатъчно време на децата си. Понеже бившият ми мъж, норвежецът, обиждаше сина ми от първия брак, поставих условие да не се виждат. С малкия син обаче трябваше да се среща, такъв е законът. Стараех се детето да не нощува при баща си – опасявах се да не го бие. Но от детската градина и общинските структури ме принуждаваха да давам детето. Отначало то оставаше при баща си по 2 часа в събота или неделя, но последния път прекара там почти седмица – имало температура, когато го отвел в 30-градусов студ при роднини в Тронхайм. На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели болно в устата и дупето. Разказа ми неща, в които отначало не можех да повярвам. Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги “пускат” на съседите. Отначало не можех да повярвам на тези умопобъркващи неща. Написах заявление в полицията. На 8 март ни повикаха в службата за защита на децата “Барневарн”. Разпитът продължи 6 часа. Бяхме само аз и двете ми деца. Тяхната система за закрила на децата служи само да демонстрира, че уж се бори с тези педофилски кръвосмешения. Но после ми стана ясно, че задачата на центровете “Барневарн”, каквито има във всяко село, е само да открият кое дете се оплаква – а после да го изолират от родителите му, като по този начин го накажат. От вестниците узнах случай, когато 8-годишно момиченце е било осъдено да плаща съдебните разходи и компенсация на изнасилвача си, задето бил задържан в ареста. Всъщност, в Норвегия на педофилията не се гледа като на престъпление. На 8 март 2011 г. за пръв път отнеха от мен двете ми деца. Отнемането става така: детето просто не се връща от детската градина или училището. Тоест, практически го отвличат, то изчезва. Това е, защото го крият от вас на секретен адрес. Тогава ми казаха: “Нали разбирате, вие се оплаквате от насилие над Вашето дете. Затова трябва да Ви прегледа лекар и да каже, че не сте психически болна”. Разбира се, аз не отказах. Поликлиниката се намира на 10 минути път с кола. В нея ме настани сътрудница на “Барневарн”, като каза: “Ние ще ви помогнем, тук ще си поиграем с децата ви”. Децата останаха не къде да е – а в службата за закрила на детето. Сега разбирам, че не е трябвало да ги оставям. Когато вече бях в поликлиниката, по-големият, Саша, тогава той беше на 13 години, позвъни и каза: - Мамо, нас ни карат в приемно семейство! Тогава се намирах на 10 километра от децата си, които “Барневарн” откарваше на секретен адрес. Според закона там децата се отнемат, без да се предявяват никакви документи. Единственото, което можех да направя, е да се овладея. В Норвегия не е прието да се плаче, това се оценява като заболяване, и “Барневарн” може да изиска да бъдеш принудително вкаран в психиатрия. ВЪПРОС: И всичко това става с мълчаливото съгласие или даже съдействие на държавните институции?! ОТОВОР: Оказа се, че в Норвегия има държавен план, квота по отнемане на деца от родителите им. Органите по опеката даже се съревновават в неговото изпълнение. Всяко тримесечие те публикуват графики, диаграми – в кой район колко деца са отнети. Наскоро ми попадна един документ – отчет на шведски специалисти. Това е доклад за случаите на отнети деца в Швеция и съседните й скандинавски страни: (http://www.familypolicy.ru/read/1403). Става дума за странно явление. В този доклад се казва, че в Швеция 300 хиляди деца са отнети от родителите им. Тоест: цяло едно поколение е откраднато от родните им майки и бащи. Учени, криминолози, юристи, адвокати – хора с традиционни ценности, които все още помнят, че някога в Швеция е съществувало семейство, недоумяват. Те казват, че се случва нещо, което не разбират. Извършва се държавен погром над семейството. Специалистите уточняват, че приемното семейство получава дневно 10 000 крони (около 50 хиляди рубли или 1250 евро) за едно прието дете. Отделно агентът на “Барневарн” получава от държавния бюджет голяма награда за всяко отнето дете. Такава е практиката във всички скандинавски страни. При това приемният родител може да си избира деца като на пазар. Например, ако ви хареса ето, онова русо и синеоко момиче, достатъчно е да звъннете в “Барневарн” и да кажете: “Аз имам една малка стая за приемно дете”. И после само споменавате името и адреса. Ще ви доставят детето. Тоест: отначало се намира “наемно семейство”, а вече после “поръчаното” дете се отнема от родните му родители. Норвегия е на първо място по отнемане на деца от родителите, там това е държавна политика. Ето заглавие в норвежки вестник: “20% ОТ НОРВЕЖКИТЕ ДЕЦА ВЕЧЕ СА СПАСЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ”. Това са около 200 хиляди деца, които са “спасени” и вече живеят не у дома си с татко и мама, а в приюти. Един норвежки приют получава около 300 хиляди евро годишно за всяко дете. Ако пък детето стане инвалид, парите се увеличават. Тоест: колкото повече травми и осакатявания, толкова повече пари получава приютът – затова и служителите там, и приемните родители имат изгода децата да стават инвалиди. Според статистика, публикувана в норвежките вестници, от всеки 10 деца, родени в Норвегия, 8 са деца на имигранти, а само 2 – на коренни норвежци. Процентно най-много деца в “Барневарн”, отнети от имигранти, са на руснаци. Именно руски деца отнемат на първо място. Практически всички деца, родени от един или двама руски родители, се смятат за рискови и се водят на отчет в “Барневарн”. ВЪПРОС: Ако отнемат детето, какво могат да направят родителите? ОТГОВОР: Почти всеки месец в Норвегия се самоубива по една руска жена. Защото, когато при вас дойдат и ви отнемат децата, вие сте абсолютно безпомощни – сами срещу Системата. Казват: “Ти правиш омлет не по норвежка рецепта – значи си против интеграцията”. Или: Ти принуждаваш детето да си мие ръцете – значи, упражняваш насилие върху него”. Или: “Ти куцаш – и не можеш да си играеш с детето в пясъка. Значи си лоша майка, затова отнемаме детето ти!”. Системата за “закрила” на детето в Норвегия е построена на презумпция за вина на родителите.
- 6 мнения
-
- 1
-
-
Разбрах, КАПИТАЛИЗМА УБИВА, а как трябва да бъде? И Фружине, без алабализми от рода "държавата да помогне на бедните", става ли? Обясни ми какъв ти е идеала за България. Как трябва да се развива държавата, икономиката, науката и пр. Дай модел, пример някакъв. Ето една ролева игра да наоправим(може в друга тема)- всеки да опише как трябва да станат нещата, а не как не би трябвало да са. Става ли?
-
Като прочета няколко подобни мнения едно след друго и усещам как ме налазва едно човеконенавистничество... До къде се докара народа!? Дърева и Райчев напълно са му промили акъла. Все повече започвам да разбирам Невски, защо е толкова остър и критичен.
-
Фружине, какво точно искаш от живота? Би ли ми обяснил, ако не те мързи как си представяш идеала за България? Капитализма те боде, разбирам, но каква е алтернативата според теб? Извинявай за многото въпроси, но се чудя атакистите за какво се борите, аджеба...
-
Така се почва. Шегички за гей-шпиони и политици-педераси. После като пребият някого в парка щото им приличал на педал всички ще кажат, че стават грешки понякога. Последната фаза ще е да се превърне в държавна политика превенцията и лечението на педерастията с кастрация, лоботомия и затвор...Тогава наистина ще падне веселба, нали?
-
Някой знае ли точно колко ни е територията след балканската война? Срещал съм различни цифри и се чудя на кого да вярвам? От 160хил.кв.км. до 176хилкв.км. Тук пък виждам 170хил.кв.км. Колко е вкрайна сметка територията ни? А колко е на Санстефанска България? И за нея съм виждал цифри от 170хил.квкм. до 175хил.кв.км. В крайна сметка излиза, че сме изпуснали питомното да гоним дивото...
-
Темата е епична и следователно затварянето и се превръща в малка трилогия от типа на Властелина Анкети, допитвания, модераторски намеси(ще затворя, затварям, затворих)...Темата от самото начало е провокативна и води не към дискусия, а към злобни подмятания. Буковски е велик автор(Галахад тичай към библиотеката за среща с Чонкин веднага), но е изтърсил голяма глупост и това се превръща във форумна пандемия.
-
Развесели ме. Ще ти се да сте мнозинство... Ти не харесваш педали и евреи, аз не харесвам комунисти и нацисти. Май не сме много различни? Обаче на мен никога няма да ми хрумне да ви товаря другари на вагоните за някой концлагер, а вие ще го направите при първа възможност. Това е разликата между "смотаните" либерали и "доблестните" нацисти и комунисти. Проблема е, че един път вземе ли властта партия с тоталитарни уклони започва да си прави каквото иска криейки се зад държавата. И тази мърсотия полепва по всички. Няма невинни. Да се пропагандират подобни идеи във форума за мен е неприемливо.
-
Либералите, негрите и педерасите са превзели света, но форума на БГ Наука бавно го превземат нацисти, фашисти, комунисти, антисемити и хомофоби.
-
Чета спомените на Надежда Манделщам. Тя разказва за Блюмкин доста интересни неща. Той е един от първите чекисти, склонен към насилие и театрални жестове. Обичал да парадира с властта си, да размахва нагана си на публични места и да контактува с интелигенцията(поети и пр). Изобщо чешит. Имал е конфликт с Осип Манделщам и няколко пъти го е заплашвал с убийство, но винаги когато има много хора около него които да го спрат. През 1926(дано не греша годината) пътуват в едно купе и Блюмкин е изключително дружелюбен и открит в разговора с поета. Враждата е по повод ходатайство на Манделщам за един унгарски граф(не му е бил никакъв), който Блюмкин искал да ликвидира. Чрез Бухарин и Дзержински поета успява да спре Блюмкин и това поражда конфликта. Според мен е бил авантюрист, пяна изплувала в тези смутни времена и края му е логичен. Убийството на Мирбах според Надежда Манделщам сварва напълно неподготвени Дзержински и ЦК, но те бързо се окопитват и го обръщат в своя полза. Болшевиките използват хора като Блюмкин, а после ги премахват. Класика.
-
Тъпото е, че винаги се залита в крайности. И аз не искам привилегии за различни малцинства, а равни права. Но тук се отричат елементарни права за хомосексуалистите и постояно се слагат од общ знаменател. Много научен подход, нали? Ако приемем, че гейовете са само 1% от населението(а те са много повече според мен), това прави ок. 70 мил. души по света. Как може всички те да са долни същества? Харесвам Бладимир Буковски като автор, но подобни внушения са доста некоректни. Това, че нещо не го виждаме не означава, че то не съществува. Точно това обаче искат разни мачовци. Гейовете трябва да се крият, за да спят спокойно хомофобите.
-
Ами, признавам, че на мен трудно ми се угажда. Какво точно си доказал? Че царя се мъчи да ограничи произвола на чиновниците и аристокрацията? Ок. От това обаче не произтича нищо за самоуправление на селските общини какъвто извот ти направи. това е догадка. Може да си прав интуитивно, но нищо не си доказъл напрактика. Манастирите не си управлявали имотите! Какго реши това? Царя дарявал манастирите под натиска, едва ли не, на селяните! Аз това разбрах, греша ли? С какво в този период превъзхождаме Унгария, например? Обясни малко по подробно, моля те. Нали спомена, че си правил проучване. Защото Твърдение, че техните градове били гола вода(перефразирам) спрямо нашите в посочения период не е достатъчно без аргументи. Извинявам се ако съм пропуснал някаква информация пусната от теб в тази посока, но е неволно. Можеш ли накратко на базата на няколко критерия да сравниш нашите най-значими градове и техните?
-
Темата уж е за култура, уж съпоставяме с Унгария, уж за градска архитектура се говореше, а сега забихте към селски общини и игумените! За какво иде реч? Само ще вмъкна, че Унгария се появява на картата на Европа като държава към края на 10 век, ако се не лъжа, нали? И как така ни дърпат напред във всяко отношение? И те са завладени от Византия(за кратко) и тях ги бастисват татарите(май по силно ги удрят отколкото нас,а?), но към 1300-1400г. в икономическо и военно отношение ни превъзхождат. Не съм задълбавал в тяхната история(Скуби може да помогне) и не съм наясно как стоят нещата с книжовното дело и изкуството, но ние имаме един проблясък от ок. 1350 до към 1400г.( с малко уговорки до към 1430г.) и толкова. Кое е специалното на нашите градове(изключвам Търново)? Площта, броя на жителите, архитектурата, стопанството, науката и образованието, укрепленията? Кое наистина? Не искам да съм в ролята на нихилиста отново, но не мисля че нашите градове от този период са нещо значимо. Културата ни също. Например от построяването на Боянската църква до Теодосий Търновски и Евтимий зее пропаст. Ако някой може да ми каже нещо значимо като достижение на средновековната ни култура за периода от 1250 до 1350г. Хайде тук сте начетени хора и вероятно сега ще ме засипете с информация и факти.
-
Бая се чудих къде да си пиша въпроса и се набутах тука. От известно време ме занимава едно странно съвпадение на имена(не буквално, а като повторяемост на сричките) на личности от ПБЦ и ВБЦ. Имам предвид Кракра и Тертер. Сещате ли се за други имена от нашата история с подобна повторяемост на сричката? Кра-кра, Тер-тер,...? Напомнят ми за думи като ма-ма, ба-ба, ка-ка. Като казах кака и се сетих за един знаменит футболист с това прозвище. Получил го е от по малкото си братче което не можело да казва Рикардо, мисля и казвало само ка-ка. Възможно ли е имената им да са били трудно произносими на български и да са се получили тези им форми? Как са се появили тези странни за мен поне имена(Кракра и Тертер)? Тюркски ли е произхода им?
-
Това не е вярно! Нито един от тези автори не е пишел и публикувал даром. Изключение са Паисий и Раковски, но останалите са "печелбари" по твоите критерии. Как въобще ти хрумна да напишеш подобна небивалица, че били безсребърници и пишели безвъзмездно?! Бива манипулации, бива, но това вече е оливане! Ако им четеш частната кореспонденция на споменатите автори все за пари говорят(в смисъл как не могат да вържат двата края). Или на теб ти допада идеята творците да тънат в мизерия,а?
-
Абе, не намесва Запада, но въртите сучите и стигнахте до Ческо, Унгария и готическите катедрали. На фона на Сърбия, Влашко и Албания сме титани, казвате, а? А, добро утро! За мен материала от който е построен града не е важен. Може да е дърво, камък или кирпич, все едно. Въпроса е какви са му функциите(съдържанието), а не черупката. Как може да се задълбава за архитектурата като темата е за културата? Или аз нещо не съм разбрал... През посочения период не сме цъфнали и вързали по отношение на културата. Има периоди на възход и такива на упадък. При сърби и власи е същото. Ако темата е за периода от 1331 до 1371, например или от 1371 до 1421 да правим някакъв съпоставителен анализ и пр, но цели два века са си бая време.
-
Много едностранчиво се разглеждат нещата. Отново. Кое по-важно строителния материал или институциите? Материята или духа? Тук пак се почнаха лакърдии за кой е по-по-най, но същината, за мен, се заобикля. Какви са по дух градовете в западна Европа и какви са у нас? Там се заражда буржуазия, гилдии, цехове, самоуправление, съюз с владетелите срещу феодалите, търговия, университети, а у нас как стоят нещата? Май малко по различно, нали? Влад Цепеш е насърчавал местните търговци и е преследвал немските, а у нас владетелите разширяват непрекъснато привилегиите на чуждите търговци. Голяма работа, че в Червен имаме болярско жилище 2 000 кв.м.(греша ли в квадратурата?), новина ще бъде когато открием документ за съществуването на градско самоуправление и организации на градското население(цехове, гилдии и пр). Ако има такъв и се цитира тук в тази тема веднага ще поднеса извиненията си. До тогава ще си мериме...храмовете.
-
Не знам. Какво да коментирам по напред? Това е някаква лудост...Двете средновековни изображения, например. Аз виждам как въоръжени хора секът невъоръжени и паднали на земята хора, а автора на темата вижда някакви захвати и пр. После Левски, Вазов, исихазъм, гимнастика...класически тюрлю-гювеч, съжалявам. Защо си фантазирате подобни щуротии? Един друг беше обяснявал, че Паисий е нещо като Брус Ли, а зографските монаси били досущ като шаолинските си събратя. Абсолютна лудост. Наистина не разбирам.
-
Аха, схванах! Не годината, а императора е под въпрос. Така озаглавена темата, а и дискусията са малко двусмислени. Още веднъж благодаря за уточнението. Имам един въпрос към медиавистите. Последната ни война с Византия не е ли похода на Амедей Савойски? А този поход е малко по късен като датировка, нали?
-
И последната българо-византийска война е от коя година в крайна сметка?
-
Хъм...Малко ми е сложно да ти проследя мисълта, но ще направя малка поправка. Куликовската битка е доста по късно от времето за което пишеш. Монголите пердашат половци и руси в битка при една река(Калка), ако не се лъжа...
