Aspandiat

От името на целия форумен екип заедно с админите, правя търженствена декларация, че всички ние си посипваме главите с пепел, настъргано индийско орехче, суроватка на прах или кой каквото иска, и заявавам, че всите българи са виновни и трижди проклети до 70-то коляно за предаването на 11 000 евреи на германците. С надеждата Ник1 да се чувства удовлетворен. П.П. И една лична декларация: Пет пари не давам за изтеглилите късата клечка.

Кухулине, я не им се връзвай на тия, сигурно и там е имало "едни пари за усвояване".

Ти живееш чрез носа си, бре, (централно)азиатски варварин-гастроном такъв.

Между другото, когато вървеше данданията в Катуница, в един друг форум срещнах следната чудна мисъл: "Бездомните кучета, циганите и педерастите - трите колоса на съвременна Европа"

Като стане на 12 години, на всяка да се зачислява със закон по един вибратор, за да не се чувстват угнетени.

Сус, бе византиец такъв, ти жулиш мастика. Кумис само за тебе, о тюрковъдний.

Ресав, жив и здрав и от мен и все така с интерес към родната история!

Къф дрейф, направо драйф, даже не драйф, а словестна диария ви е налегнала. Съвсем ви изтървах за какво спорите. Ама май основно се въртите около това дали Крум като е слизал от коня да се облекчи, струята наляво или надясно е сочела.

Някой помни ли вече за какво изобщо спорите?

ДРАГИ МИ ГЕНАДИУС, бях цял месец на малък кораб в околностите на Аполония Понтика (днешният Созопол – бел. авт.). Прекарах добре, посрещнат възторжено от аполонийци, земляци на моя патрон Божидариус. После по пътя Марцианополис (Девня) – Мелта (Ловеч) пристигнах в Состра, където местният политически нобилитет на малкото градче южно от кастела (Троян), заедно с много гости на планината, се бяха събрали на голяма вечеринка с огньове пред Порта претория на крепостта (Главната източна порта на Состра). Всички бяха добре облечени, напудрени и най-важното - в добро разположение на духа в навечерието на местните избори, които, слава на Цезаря, нашия император Борисовус, ще се състоят. НО НЕ ЗА ТОВА ТИ ПИША. Вечерта пътувах по един тъмен квартал, където, както знаеш, е разположена моята вила субурбана (крайградска вила в кв. „Попишка"). Като изключим дупките по пътя, всичко беше наред до момента, в който колесницата ми се натъкна на три жалки призрачни създания, които от десет дена спяха под открито небе на главния път в квартала. Разбрах от достопочитаемите жители на квартала, че тези нещастници, и то да ме прости главният едил на града, са римляни, живеели незаконни без регистрация пред магистратите години наред. Понеже не плащали напоследък данък на господарите на къщата, в която до скоро живеели, били изхвърлени, струва ми се справедливо, на улицата. Като разбрах, че тези хора нямат латрини (тоалетни), вода и глинени лампи за осветление, си помислих дали фекалиите ще потекат към форума (центъра) на нашия град. После се успокоих – трима човека, малко лайна. Най-малкото обаче колесниците на планинците, жители на квартала, ще лепнат все пак някое малко лайно и ще го закарат пред главната базилика (Общината) на града. ПИША ТИ ТЕЗИ РАБОТИ, Генадиус, защото не е нормално в нашия цивилизован век, когато империята се разширява в цяла Европа, хора да живеят като роби. Е, все пак да ти се похваля. По акведукта, дето група разбойници го разрушиха пред две години, тече малко вода. Снощи дори се окъпах и си припомних хубавите вечери в Рим... ПРОЩАВАЙ, но ще свършвам. Бързам да залостя портите, защото наоколо няма улично осветление и градска стража. Пък и напоследък виждам в родния си град непознати мургави сирийци, чиито коне от колесниците серат на воля по току-що закърпените друмове на града. Не че имам нещо срещу местните сирийци, ама да ни опазят боговете от новите. Все сме в очакване на варварите! септемврийските иди (средата на месеца) Твой Йоанис http://troyan21-stat...og-post_30.html

Вятър работа е тази статия. През 1939 г. целият тогавашен световен запас от тежка вода е пренесен от Норвегия в Англия, преди да бъде окупирана от немците. Германците просто няма с какво да направят бомбата. Както горе с основание посочи Warlord, американците с огромните си ресурси едва сколасват да спретнат 2 бомби и да ги изпробват срешу Япония в края на войната. За справка - докато върви проектът "Манхатън", само среброто, глътнато от него, е било десетки ако не и повече тонове.

Подавам жокер към темата - името Семен Могилевич и всичко произтичащо и свързано с тази личност.

Графе, успокой малко топката. Ето ви и тема за загубите в средновековните сражения. Смятайте и спамете по-малко. http://forum.boinasl...%E0%E3%F3%E1%E8

Може, може. Аз в моменти на разчувстване й казвам точно така. Както и "ракийка".

Аеций, един въпрос. На какъв принцип са били очертани границите на префектурите? Това изяснено ли е? Например на мен ми е много интересно защо Ориенс не е ограничен до Босфора и Дарданелите, а стига чак до Сердика.

Браво, Аеций. Ще го чета подробно всичко по-нататък, че сега нямам много време. Затова пък ще използвам повода да хвърля малко светлина върху източната политика на империята. Докато Сасанидите се разпореждат в своята част (по-голямата) на Армения, законният аршакидски цар в изгнание Тиридат ІІІ (Трдат ІІІ) служи в редовете на римската армия. Съгласно сведенията от арменските източници през 276 г. Трдат се прославя с храбростта и подвизите си по време на войната на император Проб с готите. Макар че императорът теоретично признавал Трдат за законен цар на Армения, смъртта на Проб не му позволила да елиминира сасанидския контрол върху Армения, където управлявал Нарсех и да наложи там своето протеже Трдат. С възкачването на римския престол на Кар (282–283) имперската мощ най-сетне е насочена на изток срещу Сасанидите. Легионите, водени лично от императора, навлизат в Месопотамия и достигат персийската столица Ктесифон, без да срещнат особена съпротива от страна на Варахран ІІ, тъй като вниманието на последния било насочено на изток, където брат му Хормизд бил вдигнал въстание против него в Сакастан. Скоро обаче Кар умира ударен от мълния и римските войски, водени от новия император, сина му Нумериан, са принудени да изоставят Месопотамия. Карин, наследил брат си Нумериан през 284 г., умира при неясни обстоятелства. Според арменския историк Мовсес Хоренаци в неговите войски бил и Трдат, а вероятно и преди това е участвал в похода на Кар в Месопотамия. След смъртта на Карин и възцаряването на Диоклециан на римския престол ситуацията в Предна Азия започва да се изменя решително във вреда на Сасанидите. За да подсигури западния си тил във войната с брат си Хормизд, Варахран ІІ установява контакт с Диоклециан. Срещу римския неутралитет Варахран се съгласява да признае правата на Трдат ІІІ в римската част на Армения и да и изтегли персийските войски оттам. В източните части на страната Нарсех запазва властта си до 293 г., а в нейните западни части, в "Armenia Minor, nunc et Major addita", недалече от храма на Анахита в Ериза, разполага своя двор Трдат ІІІ в очакване на по-добри времена. Тези събития се случват през 287 г. и те се смятат за началото на управлението на арменския цар Трдат ІІІ Велики (287–330). По това време той е на около 36-37години. В следващите години, по-точно между 287 и 293 г., Трдат ІІІ царува като васал на римляните. Когато Варахран ІІ умира през 293 г., в Иран избухва поредният междуособен конфликт. Една от групировките сред персийската аристокрация начело с Вахнам застава зад Варахран ІІІ (293 г.) и го издига на престола, нещо, което предизвиква острата реакция на управляващия по това време Армения Нарсех, позиция, правеща го по подразбиране наследник на персийския престол. В отговор на молбите на другата фракция сред персийската аристокрация Нарсех потегля от Армения срещу Варахран, а по същото време, съдейки по силно повредения надпис при Пайкули, Варахран ІІІ се насочва към Армения. Нарсех удържа победа и влиза в Ктесифон, където се провъзгласява за шаханшах на Иран и не Иран (293–302). Какво се случва с Варахран ІІІ не е ясно, но като се имат предвид дворцовите нрави в иранския Изток, не може да има съмнение, че е бил екзекутиран. За да осигури тила си и доброжелателния неутралитет на римляните, Нарсех е принуден да им направи съществени отстъпки. Новият персийски шаханшах и бивш велик цар на Армения се съгласява да отстъпи на Трдат ІІІ властта на цяла Армения. По същество това било възвръщане към ситуацията от 66–252 г., когато цяла Армения била смятана за римски протекторат, управляван от Аршакидската династия. Така приключва продължилата 32 години (261–293) сасанидска доминация в земите около Арарат. Освен властта над цяла Армения Трдат получава обратно и град Тигранакерт и други селища и премества седалището си от западната област Екелик в старата аршакидска столица Валаршапат. Изглежда в Ктесифон е било гледано на тези отстъпки като временни и продиктувани от моментната нужда и след като се закрепя на престола, Нерсех решава да прибегне към оръжието, за да възстанови изгубените позиции в Армения. През 296 г. персийската армия начело със шаханшаха навлиза в римска Месопотамия, след което се насочва към западните части на Армения. По думите на Амиан Марцелин той отвоювал Армения, която "била подчинена на властта на римляните." В отговор на персийското нашествие император Диоклециан изпраща на изток цезар Галерий Максимиан. Решителното сражение между римляни и перси става в Месопотамия, между Харан и Калиникиум (Калиникион). Римската армия е разбита и се оттегля в Антиохия. Въпреки първоначалните сасанидски успехи войнатате първа започвала. На следната 297 г. сраженията са подновени и този път Галерий навлиза не в Месопотамия, а в Армения. Римляните избират този театър на военните действия, защото планинският релеф на страната бил благоприятен за римската пехота и обратното – неподходящ за разгръщане на персийската тежка кавалерия. Навлязлата в Армения 25-хилядна римска армия атакува неочаквано превъзхождащите я персийски сили и им нанася съкрушително поражение. Нарсех се спасява с бягство, но харемът му и дъщерите му са пленени от римляните, които съвсем неочаквано се отнасят с тях по царски и "запазват честта им". След този разгром римляните възстановяват властта си над Северозападна Месопотамия. По думите на Руфус Фест милостивият жест дотолкова поразил Нарсех, че той побързал да предложи на Диоклециан изключително благоприятни мирни условия. По силата на сключения през 298 г. в Низибис 40-годишен мир между римляните и персите Сасанидите се отказват от своите претенции спрямо Армения, където под покровителството на Рим като неоспорим владетел се установява Трдат ІІІ. Занапред царете на Иберия трябвало да бъдат определяни от римляните, което практически установявало имперски контрол върху почти цялото Задкавказие. По силата на договора римляните си връщат 5 провинции по западния бряг на река Тигър (Regiones Transtigritanae). Освен това получават и военния контрол върху южните части на Велика Армения – земите на Ингелена (арм. Ангелтун), Кордуена (арм. Кордук), Софена (арм. Цопк), Забдикена (арм. Цавдек), Моксоена (арм. Мокк, Мокс), Арзанена (арм. Алдзник), Рехимена, тоест всички онези земи, които можели да им служат като стратегически плацдарм при нова война със Сасанидите. Въпреки тези ампутации, Велика Армения запазва повечето от територията си и получава продължителен отдих (до 359 г.), който й позволява да преодолее в значителна степен последиците от римо-персийското противоборство за контрола върху нея от периода 244–298 г.

Айде и аз да се отчета. Из историята на Паисий Хилендарски: "През неговото царуване (на Константин V Копроним) българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години". "Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години".

Тук има някаква грешка, и то голяма. Ал-Идриси е живял през ХІІ век в двора на сицилийския крал Рожер. Иначе всичките БГ откъси от Идриси да издадени и преведени на български доста отдавна, доколкото (ако не ме лъже паметта) у нас се съхранява препис на географското му съчинение.

Интересно, интересно. Почвам вече да се замислям, че май употребата на упойващи субстанции е довело в края на краищата и до провала на отблъсването на турското нашествие.

Бях убеден, че ще предложиш поредната забрана още само като видях в "нови мнения", че си писал в темата.

Може и за длетото (от армено-иранското dashem/tashem "дялам").

Паказаха го снощи надписа. Откритието не е на Божо, а на един археолог, чието име на запомних. Но Божо по почина на Сталин "където е победата, там е и Сталин", побърза гръмко да разгласи находката и след време в историята на алкохола у нас Божо ще влезе като откривател на средновековната българска ракия. Иначе точно за Лала Шахин се сетих и аз.

Показаха го снощи по Канал 1. Пише наистина "ракиня".

Те май по-скоро са търсели еликсира на вечния живот, а не злато. Защото на френски например "ракия" е eau de vie "вода на живота".