Браво, Аеций. Ще го чета подробно всичко по-нататък, че сега нямам много време. Затова пък ще използвам повода да хвърля малко светлина върху източната политика на империята.
Докато Сасанидите се разпореждат в своята част (по-голямата) на Армения, законният аршакидски цар в изгнание Тиридат ІІІ (Трдат ІІІ) служи в редовете на римската армия. Съгласно сведенията от арменските източници през 276 г. Трдат се прославя с храбростта и подвизите си по време на войната на император Проб с готите. Макар че императорът теоретично признавал Трдат за законен цар на Армения, смъртта на Проб не му позволила да елиминира сасанидския контрол върху Армения, където управлявал Нарсех и да наложи там своето протеже Трдат. С възкачването на римския престол на Кар (282–283) имперската мощ най-сетне е насочена на изток срещу Сасанидите. Легионите, водени лично от императора, навлизат в Месопотамия и достигат персийската столица Ктесифон, без да срещнат особена съпротива от страна на Варахран ІІ, тъй като вниманието на последния било насочено на изток, където брат му Хормизд бил вдигнал въстание против него в Сакастан. Скоро обаче Кар умира ударен от мълния и римските войски, водени от новия император, сина му Нумериан, са принудени да изоставят Месопотамия. Карин, наследил брат си Нумериан през 284 г., умира при неясни обстоятелства. Според арменския историк Мовсес Хоренаци в неговите войски бил и Трдат, а вероятно и преди това е участвал в похода на Кар в Месопотамия.
След смъртта на Карин и възцаряването на Диоклециан на римския престол ситуацията в Предна Азия започва да се изменя решително във вреда на Сасанидите. За да подсигури западния си тил във войната с брат си Хормизд, Варахран ІІ установява контакт с Диоклециан. Срещу римския неутралитет Варахран се съгласява да признае правата на Трдат ІІІ в римската част на Армения и да и изтегли персийските войски оттам. В източните части на страната Нарсех запазва властта си до 293 г., а в нейните западни части, в "Armenia Minor, nunc et Major addita", недалече от храма на Анахита в Ериза, разполага своя двор Трдат ІІІ в очакване на по-добри времена. Тези събития се случват през 287 г. и те се смятат за началото на управлението на арменския цар Трдат ІІІ Велики (287–330). По това време той е на около 36-37години.
В следващите години, по-точно между 287 и 293 г., Трдат ІІІ царува като васал на римляните. Когато Варахран ІІ умира през 293 г., в Иран избухва поредният междуособен конфликт. Една от групировките сред персийската аристокрация начело с Вахнам застава зад Варахран ІІІ (293 г.) и го издига на престола, нещо, което предизвиква острата реакция на управляващия по това време Армения Нарсех, позиция, правеща го по подразбиране наследник на персийския престол. В отговор на молбите на другата фракция сред персийската аристокрация Нарсех потегля от Армения срещу Варахран, а по същото време, съдейки по силно повредения надпис при Пайкули, Варахран ІІІ се насочва към Армения. Нарсех удържа победа и влиза в Ктесифон, където се провъзгласява за шаханшах на Иран и не Иран (293–302). Какво се случва с Варахран ІІІ не е ясно, но като се имат предвид дворцовите нрави в иранския Изток, не може да има съмнение, че е бил екзекутиран.
За да осигури тила си и доброжелателния неутралитет на римляните, Нарсех е принуден да им направи съществени отстъпки. Новият персийски шаханшах и бивш велик цар на Армения се съгласява да отстъпи на Трдат ІІІ властта на цяла Армения. По същество това било възвръщане към ситуацията от 66–252 г., когато цяла Армения била смятана за римски протекторат, управляван от Аршакидската династия. Така приключва продължилата 32 години (261–293) сасанидска доминация в земите около Арарат. Освен властта над цяла Армения Трдат получава обратно и град Тигранакерт и други селища и премества седалището си от западната област Екелик в старата аршакидска столица Валаршапат.
Изглежда в Ктесифон е било гледано на тези отстъпки като временни и продиктувани от моментната нужда и след като се закрепя на престола, Нерсех решава да прибегне към оръжието, за да възстанови изгубените позиции в Армения. През 296 г. персийската армия начело със шаханшаха навлиза в римска Месопотамия, след което се насочва към западните части на Армения. По думите на Амиан Марцелин той отвоювал Армения, която "била подчинена на властта на римляните." В отговор на персийското нашествие император Диоклециан изпраща на изток цезар Галерий Максимиан. Решителното сражение между римляни и перси става в Месопотамия, между Харан и Калиникиум (Калиникион). Римската армия е разбита и се оттегля в Антиохия. Въпреки първоначалните сасанидски успехи войнатате първа започвала. На следната 297 г. сраженията са подновени и този път Галерий навлиза не в Месопотамия, а в Армения. Римляните избират този театър на военните действия, защото планинският релеф на страната бил благоприятен за римската пехота и обратното – неподходящ за разгръщане на персийската тежка кавалерия. Навлязлата в Армения 25-хилядна римска армия атакува неочаквано превъзхождащите я персийски сили и им нанася съкрушително поражение. Нарсех се спасява с бягство, но харемът му и дъщерите му са пленени от римляните, които съвсем неочаквано се отнасят с тях по царски и "запазват честта им". След този разгром римляните възстановяват властта си над Северозападна Месопотамия. По думите на Руфус Фест милостивият жест дотолкова поразил Нарсех, че той побързал да предложи на Диоклециан изключително благоприятни мирни условия. По силата на сключения през 298 г. в Низибис 40-годишен мир между римляните и персите Сасанидите се отказват от своите претенции спрямо Армения, където под покровителството на Рим като неоспорим владетел се установява Трдат ІІІ. Занапред царете на Иберия трябвало да бъдат определяни от римляните, което практически установявало имперски контрол върху почти цялото Задкавказие. По силата на договора римляните си връщат 5 провинции по западния бряг на река Тигър (Regiones Transtigritanae). Освен това получават и военния контрол върху южните части на Велика Армения – земите на Ингелена (арм. Ангелтун), Кордуена (арм. Кордук), Софена (арм. Цопк), Забдикена (арм. Цавдек), Моксоена (арм. Мокк, Мокс), Арзанена (арм. Алдзник), Рехимена, тоест всички онези земи, които можели да им служат като стратегически плацдарм при нова война със Сасанидите. Въпреки тези ампутации, Велика Армения запазва повечето от територията си и получава продължителен отдих (до 359 г.), който й позволява да преодолее в значителна степен последиците от римо-персийското противоборство за контрола върху нея от периода 244–298 г.