Aspandiat

Гледай само да не се презориш.

Алва, Япония стана западна... след като американците й пуснаха 2 атомни бомби, смазаха военната й машина и разположиха гарнизони във вид на военни бази на нейна територия. Тоест чрез брутална външна намеса, продължила десетилетия. Ако Германия и Япония бяха победили във ВСВ, нямаше да видиш японец да дъвчи дъвка, вервай ми. Алва, ами тези първи мъченици от какъв произход са? Защо ли ми се струва, че не са собствено римляни, а или семити, или елинизирани или неелизирани азиатци. За последното ти твърдение може да се спори доста, но вече се изморих от писане на дълги постове.

Алва, правиш сериозна грешка, посягайки към маздеизма в Ахеменидска Персия. Той е доста различен от маздеизма в Сасанидска Персия от ІІІ век нататък. Първият вариант е все още неотърсен от концепциите на старите предзороастрови ирански култове и затова в мидийско-персийския маздеизъм старият арийски бог Митра е на такава висока почит. При сасанидския маздеизъм той вече е принизен до един от боговете и не е на такава почит както 700 години по-рано. Така че големият кандидат да обедини духовно античния свят около Средиземно море е сасанидският маздеизъм с неговата стегнатост, обслужваща имперските политически интереси, с неговата нетърпимост към другомислещите. Неслучайно към 70-те години на ІІІ век именно персийският мобадан мобад (върховен маг) Картир извърщва същински религиозни гонения срещу друговерци или собствени маздеистки еретици. Такова нещо иранския свят не е виждал дотогава. Тук се сещам за нещо, които пропуснах в първия си пост. Античният свят, съвременен на появата и възхода на християнството, е силно обединен от нещо, което никога след това до времето на Просвещението не е съществувало. Това е огромната свобода на личната вяра и свободата на движение на всякакви идеи, в това число и религиозни. В това отношение романо-елинският древен свят прилича страшно много на съвременния западен свят. Ако я нямаше тази невиждана до ХVІІІ век свобода, християнството щеше да остане в най-добрия случай една маргинална еврейска секта и то при късмет, че оцелее. Някак си не виждам апостол Павел да проповядва в една империя, където.... Картир изтребва с огън и меч еретици и друговерци.

Алва, номерациите са от мен, ще започна в разбъркан ред. 2. За исляма си прав, че синтез може да настъпи, когато ислямският свят се секуларизира и сближи с християнския. В обозримо бъдеще обаче аз не виждам такава възможност, защото днешното втвърдяване на исляма против християнството е политическа реакция. Християно-еврейският Запад все още доминира икономически, финансово, технологично и военно. Това води до действия, целящи завоюване на геополитически позиции и ресурси. За нещастие на света те се оказаха през последните 20 години все на територии, контролирани от исляма. Това доведе до антихристиянска реакция (всъщност антизападна, ако Запада беше индуистки, реакцията щеше да е антииндуистка), която същевременно е и реакция на некомпенсиран комплекс за малоценност. Тъй като ислямският свят не е в състояние на този етап ефективно да се противопостави силово на действията на Запада и на всеобщото му вмешателство в световните дела, голяма част от населението на ислямските страни реагира ирационално - вместо да се тръгне по пътя на създаване на масово образование, допускане на жените в обществения живот и намаляване на влиянието на религиозната традиция върху икономиката, много от мюсюлманите предпочитат да заклеймят християно-еврейския запад като материалистичен, нечестив, аморален, разложителен и да потърсят убежище в "изконните ислямски ценности", за които те претендират, че е антиматериалистични, следователно духовни. Винаги съм се смял, като съм слушал обясненията за генезиса на ислямизма и ислямския фундаментализъм от разни специалисти по арабския свят, които се боят като дявол от тамян да потърсят причината за това явление в собствено западната християно-еврейска международна икономическа и прочее политика и алчност. 1. Това за търсещите утеха в религията депресирани гърци и римляни предполагам си го взел от Тойнби, когото аз не съм чел, но комуто ти вярваш беззаветно. Тук имам много големи възражения. Ти (или Тойнби) не можеш така леко да екстраполираш типичното предноазиатско-семитско възприемане на света върху останалото индоевропейско население на Римската империя. Какво имам предвид? Ще започна отдалече. Преди доста време бях чел едно кратко обобщение (за съжаление не си спомням автора) на принципните разлики между шумерското законодателство допреди края на ІІІ хил. пр.Хр. и семитското от началото на ІІ хил. пр. Хр. и по-сетне. Шумерският цар е не толкова господар, а фигура, която е натоварена да съблюдава и осигурява справедливостта спрямо поданиците му. Тоест, ако един бедняк е хванат да краде, той няма да бъде наказан за това, а ще му се осигури препитание, за да не краде повече. За разлика от един шумерски цар от ІІІ хил пр.Хр., един семитски (вавилонски) цар от ІІ хил. пр.Хр. ако залови крадец, откраднал от глад, няма да се постарае да му осигури препитание или милостиня, а ще нареди да се приложи законът, който постановлява, че за кражба следва отсичане на ръката. Този репресивен манталитет постепенно се разпространява от Месопотамия към Сирия, Юдея, Мала Азия, Кавказ, Мидия, Персия и той накратко може да се обобщи с израза "азиатски деспотизъм", при който населението се държи в подчинение не чрез уважение и привързаност към справедливия монарх, а чрез страх пред безмилостния владетел и чрез съзнанието, че върховният господар винаги при спор ще взема страната на близкия си по съсловие, а не страната на онеправдания човек от простолюдието. Това състояние на духовете има 1800-годишна история до появата на Христос в Юдея. При такъв манталитет масите, виждайки че "царят е далеко" (а и пет пари не дава), няма да вдигнат въстание за промяна на ситуацията, а примирени, защото са смазани за 1800 г., ще се обърнат към утехата, предлагаща религиите. В аналогична ситуация (при несправедливост, високи данъци и т.н.) един римлянин, грък или келт ще предпочете да вдигне бунт срещу местната римска власт с надеждата нещо да се промени. Тук вече влизам в областта на различните национални манталитети, където ти си много по-начетен и със сигурност можеш да кажеш много. На тази разлика обаче се дължи и различното възприятие на света. Римляните са били добре известни като хора, обичащи радостите на живота, както и че са свикнали да се справят сами с трудностите, а не да чакат боговете да им свършат работата. Римляните създават римското право и идеята за върховенството на закона, а не семитите от Предна Азия. Затова за мен е неприемлива теорията, че разбираш ли, те се били депресирали и затова го ударили на християнство. Спорели сме преди 2 години много за културните различия север-юг и накрая приех тезата ти за западния индивидуализъм. Заради него (мисля, че ще се съгласиш) англичаните или скандинавците не са били никога особено религиозни - те просто са свикнали сами да решават проблемите си. Такова е било и положението с римляните и с гърците от Европа. Затова никак не е случайно, че към 400 г. източните части на Римската империя са били много по-християнизирани от западните. При един римлянин, грък или романизован келт, свикнали да разсъждават трезво и практично, трудно ще мине историята за разпънатия на кръст син Давидов, който после някак си възкръснал и обещал на всеки повярвал в него вечен живот и спасение в отвъдното и при второто му идване на земята. 3. Индуизмът не е продукт на контакти със семитите, това е древната религия на индоарийците.

Храня сериозен скептицизъм, драги Алва. Всъщност това културно преплавяне, за което ти говориш по римско време, е било вече факт към ІІ-ІІІ век сл.Хр. Типичен пример е египетският херметизъм, продукт на великата леярна на идеи Александрия, съчетаващ гръцкото и източното религиозно мислене. Друг пример е митраизмът, чиито корени са в арийската древност от поне ІІ хил. пр.Хр., но намерил благоприятна почва сред легионите в цялата империя. Подобен опит за синкретизация е култът към Непобедимото слънце в империята от ІІІ век. Проблемът пред възникването на синкретична източно-западна религия обаче се оказва това, че и херметизмът, и митраизмът например са твърде елитарни култове, допускащи ограничен кръг хора в редиците си. И по тази причина не могат да добият популярност. Особено възпрепятстван в това отношение е митраизмът, който е мъжко-войнски култ и не допуска жени, а последните са най-пламенните пропагандатори на всяка религия и християнството се възползва отлично от това. Християнството като природопознавателна доктрина е нива по-долу и от херметизма, и от астралните култове в Предна Азия и съзнавайки това, църковните отци набърза заклеймяват онова, което е над нивото им (например астрология и астрономия), като звездопоклонска нечестивост и т.н. Християнството обаче има един огромен плюс пред споменатите елитарни култове. То е религия на простолюдието. В него няма езотеризъм, няма мистерии, всеки може да чете светите писания, а едновременно с това религията вдъхва някаква надежда. Ако християнството не беше възникнало, древният свят щеше рано или късно да създаде друг религиозен продукт, който да е лесно смилаем за масите и носещ някаква надежда за спасение ако не в този, то в отвъдния свят. Със сигурност обаче това е щяло да отнеме време. По ирония на съдбата иранският маздеизъм е бил най-добрият кандидат за такава обединяваща античния свят религия, но политическото противопоставяне между Персия и Рим прави немислимо възприемането на маздеизма като доминиращ и обединителен култ в империята. Всъщност възходът на християнството има още един интересен ефект. Освен, че пресича бавния процес на възникване на някакъв езически религиозен обединителен ерзац, то по парадоксален начин започва да разделя хората. Винаги съм бил изумен от наглостта на църковниците, които настояват, че извън църквата няма спасение и свети хора няма как да е имало преди появата на Христос, като езичниците преди него в най-добрия случай ще бъдат съдени според делата им. Възходът на монотеистичните религии обединява по-малките групи хора, но вече станали големи, тези обединения се противопоставят едно на друго. Ако преди ІV век никой в Римската империя не се е вълнувал от това дали съседът му се кланя на Изида, Юпитер, Митра и т.н. стига да спазва законите и да почита императорския култ, с възхода на християнството и исляма светът се оказва дълбоко разделен. Последното го казах, за да възразя на предположението ти, че ислямът може да послужи като компонент от възникването на нова световна религия, която вече не би обединила както християнството населението на ограничената по територия Римска империя, а целия свят. Ислямът е твърде различен от всички останали световни религии и не показва и грам желание да търси общото с тях. Ако се появи нова световна религия, то тя ще е взела елементи от западното християнство и от източния будизъм. Юдаизмът също няма да може да участва като компонент, защото винаги е бил национална религия на евреите, а пък хиндуизмът звучи твърде архаично за една технологична епоха като нашата. Всъщност ако се стигне до нова религия, тя ще вземе от християнството организираността му, а от будизма - бягството от реалността чрез търсене на духовни изживявания и медитативността му. Опитите за бягство от реалността не ти ли изглеждат много познати? Като че ли в момента имаме духовна среда, подобна на онази към ІІ-ІV век, позволила на християнството да избуи.

Само ще им забраним да пишат, а ще им оставим възможността да общуват чрез ЛС и така да осъществяват подривната си дейност сред нас.

Ако снимката е скорошна, това обяснява много неща. Армения отново е в крайно изострени отношения с Азербайджан и преди няколко месеца за малко да почне пак война. С този попски парад Арменската църква иска да покаже на народа, че е с него. За разлика от инфилтрираната с агенти на ДС и КГБ Българска праволславна църква, Арменската църква по съветско време беше наистина народна църква и имаше съзнанието за мисията си на щит, опазващ самобитността на народа.

Ти още ли не си му зачислил някой АК?

Гоаулди?

Би било страхотно, ако измислят софтуер, който да позволява да пишеш на ръка като химикалка, а на монитора да излиза печатни букви. Ще страхотно спестяване на време и досада от смяна на кирилица с латиница, няма да ти трябва shift за главните букви.

Графе, най-дружески ти препоръчвам ако четеш нещо от арменски автор, писал в Армения, да е преди 1991 г. След това... виждаш какви ги е напраскал Рустамович. Или пък още по-добре - чети от западни автори по арменска тематика, че са имунизирани от патриотарство. Към списъка, който е дал Галахад по-напред, ще добавя добре написаната монография от А.Н. Тер-Гевондян. Армения и Арабский халифат. Ереван, 1977.

Кой точно ноември викаш? Че да посвърша малко работа дотогава. Чакахме ги на 12 септември, но явно са спукали гума някъде около Плутон...

Графе, прегледах с весело изумление "изследването" на Рустамович. Понеже нито ми се занимава да коментирам всичко в него, нито пък виждам смисъл, без да имам претенции, че съм светило в темата за арменците във Византия, ще посоча само някои въпиущи безумия. 1. Географо-етническата логика. Накратко тя е следната - щом някой император е родом от Кападокия или Киликия, значи автоматично и по подразбиране е арменец. По същата логика Рустамович претендира за арменски произход май на всички императори, родом от Мала Азия. Примери: АМОРИЙЦЫ (от наз. фемы в М. Азии) ГАВРЫ (от геогр. наз. в Армении - Тавр) КАППАДОКИ (от наз. арм. области «Каппадокия» в Анатолии, которую греки издревле называли «Проти Армениа»*) ИСАВРИЙЦЫ (от ист. области в Киликийской Армении) ХАРСИАНИТЫ (от. наз. фемы в М. Азии) АНТИОХИ (от наз. города в Киликийской Армении) ВОТАНИАТЫ (наз. деревни в феме Анатолик в М. Азии) За "арменските" императори от Аморион и Харсианон няма какво и да се коментира, явно щом родът е от Мала Азия, значи автоматично е арменски. По-забавно стоят нещата с родовете Гавра, Кападоки и Исаврийци. За първи път научих сега, че планината Тавър (Таурос) била в Армения. За Исаврия добрият Рустамович удобно премълчава, че когато Леон ІІІ става император, арменците в Киликия не са особено многобройни, числеността им нараства рязко чак след нашествието на селджуците. Но какво значение има тук някаква си историческа обективност на фона на целта и Леон ІІІ да е арменец. Що се отнася да Кападокия, добрият Рустамович пропуска да спомене, че само част от римската провинция Кападокия е обхващала известната по антично време Малка Армения. И че няма как в тази област да са живяли само арменци (разбирай още отпреди новата ера). Същата презумптивна работа е и с: Григорий I Богослов Назианзин – (379-381) из армянской Каппадокии Аттик –(406-425) родом из армянской Севастии Несторий I– (428-431) из армянской Киликии, город Мараш (Германикея) Ето ти една карта за бърза ориентация. На Armeina I (Първа Армения) отговаря старата Малка Армения. Да продължим. ИВИРИЦЫ (от наз. ист. области в Грузии - «Иверия») От днес, Графе, да знаеш. Иберийците (грузинците) са арменци също. 2. Етимологични обяснения. Е тук вече иде по-забавната част, не падаща по-долу от "етруские - это русские" и от "саскритски = самоскритски" на Раковски. Научаваме с интерес, че "арменските" византийски аристократични фамилии са имали някакъв неустоим афинитет да носят идиотски родови имена. Например: КАНТАКУЗИНЫ (от наз. городка в М. Азии или от арм.«кандак» - изваяние или от арм. «кандак-узел» - желающий изваять). Тоест, разбирай, Кантакузенос значи "Искащите статуи". КОКОВАСИЛИИ (с арм. Гох-Василий - Василий разбойник). Всъщност прякорът не значи Василий-разбойникът, а Василий-крадецът. Аз лично ако бях аристократ, щях безмерно да се гордея с фамилията "Крадецов". МАЛАКИНЫ (от арм. имени Малак или «нежные»). Боя се, че патриотичният плам на Рустамович му е попречил да види връзката със семитското "малак" - "цар, княз" вместо да си измисля несъществуващата арменска дума "малак" - "нежен". МОНАСТИРИОТЫ (греческий перевод армянского Ванеци, т.е. происходящие из г. Вана в Армении). Тук тръпна от възхита от авторовата находчивост. Значи според Рустамян няма начин фамилията Манастириоти да идва от гръцката дума "манастир", а непременно следва да е гръцка калка на арменската фамилия Ванеци ("Манастирски, Манастирови"), идваща от думата "ванк". Същото може да се каже за смешното "обяснение" на ДУКИ, което, разбираш ли, било просто гръцки превод (Doux) на арменското sparapet "главнокомандващ". ТАТИКИИ (от арм. «татик» - бабушка). Графе, не може да има никакво съмнение, че "арменската" фамилия с името "Бабешки, Бабишкерови" е била съставена от доблестни и храбри войни. Стига, разбира се, да не знае човек, че ирански имена с корена Тат- са регистрирани северно от Черно море още векове преди Христа. ЛАЛАКОНЫ («крикуны»). Тук съм окончателно сразен от идеята, че някоя аристократична фамилия ще носи родовото име Ревльовците, Циврьовците, което значи арменското "лалкан", от което очевидно Рустамович "извежда" името Лалакони. Жалко, че Рустамович не си е направил труда да надникне в History of the Byzantine empire. E. P. Button[1906], за да види какъв е произходът на Лалаконини: "The headquarters of Petronas were established at Poson, a place situated on the frontiers of the Paphlagonian and Armeniac themes, near the river Lalakon, which flows from thenorth to south." http://www.archive.o...570mbp_djvu.txt МАВРИКИ («загорелые»). Напълно влизам в положението на Маврикий. Все пак на младини е бил войник и липсата на женско обкръжение очевидно е довело до появата на съответното родово име. 3. Други весели моменти ЛЕВУНЫ (от арм.имени Левон). Интересно как Рустамович е пропуснал топонима Левунион на Балканите, където Алексий І заедно с куманите устройва клане над печенегите. Явно и там се е бил заселил някой си Левон/Левун и е дал името на селището. ЛИПАРИТЫ. Всички познати ми арменски извори казват изрично, че фамилията Липарит е от грузински произход. Но какво значение има какво са писали разни Аристакесовци Ластивертцовци или Степаннос Орбеляновци, щом Рустамович смята друго... ВОИЛЫ. Тази фамилия илюстрира напълно как "работи" Рустамович. Родът Воилас (всъщност Боилас) е била прабългарска по произход (от титлата боил), явно емигранти в империята. Рустамович набързо поарменчва рода Боила, явно защото изглежда е открил един Вардан Воила, стратег на тема Халдия и организирал неуспешен опит за преврат срещу Роман Лакапин заедно с Тацатис (Тачат) Арменеца и за наказание пратен в манастир. Първият засвидетелстван представител на тази фамилия е известен още през VІІІ век - роденият в 752/754 г. или в 762 г. във Витиния Йоаникий Воилас, впоследствие след смъртта си през 846 г. канонизиран за светец и известен от 3 жития, но очевидно Рустамович и за миг не би допуснал, че някъде през ІХ век някой член на рода Боилас може да е взел за жена някоя арменка и оттам да се появило името Вардан Воилас. Впрочем не знам как почитаемият Рустамович би обяснил следните факти. Например известен е преписвач на име Воила Георги, чиято дейност може да бъде ограничена между 1354 и 1434 г. През 1348 г. се споменава за смъртта на свещеник на име Атанас Воилатос, собственик на лозе в околностите на Солун. Пак през XIV век са известни други хора с такова име: Воила бил парик на остров Лемнос около1355 г., а Воила – сараф в Константинопол през 1342 г. През 1342 г е споменат ведин практикон някой си собственик на земя в Гостомпус (Зихна) на име Воила. От 1341 г. е известен българин с името Воила, който притежавал имот в Св. Марина в западната част на Халкидическия полуостров. В 1341 и 1316 г. са споменати съответно двама парици в Радоливо с името Воила, а през 1285 г. дякон в Константинопол се наричал Воила. Никак не ми се чини всички тези Воиловци/Боиловци да са били арменци... ТАРХАНИОТЫ - не може да има никакво съмнение, че това родово име идва от "изконната" "арменска" дума "тархан/таркан". 4. Пълководците арменци във византийската армия В този списък има малко повече наука, доколкото арменците могат да бъдат засечени по имената им. Например Амазасп (510 г.), Нерсес - «завоеватель Рима и Германии» (555 г.), Вараз (557 г.), Нерсес, Грагат (да го беше написал поне с арменското му произношение Храхат) и Саак Камсараканы -«покорители Египта и Африки» (560 г.), Артаваз (565 г.), Глак или Гилакиос – воглаве армянской конницы одерживал победу за победой в Италии и Германии (567г), Ованнес Аршакуни - «победитель Персии» (570 г), Артаван Аршакуни –главнокомандующий Персидской, Африканской и Сицилийской армий Византии (575 г.) Вярно е, че с изключение на сирийското име Глак, разпространено обаче и в Армения, всички болднати имена са ирански. Те обаче са се срещали масово и в Армения и лично аз бих се усъмнил тези офицери да са били персийски дезертьори във византийската армия. Силно съм скептичен обаче по отношение на поарменчването на следните пълвокодци: Ситтас (528г.) Мунд – магистр армии Восток (531 г.) Буз (538г.) Валериан – магистр армии в Армении (543 г.) Мартин – командующий армией Восток (544 г.) Белисариос (545 г.) Бесс – командующий армией в Армении (550 г.) Анзалас(556 г.) На какво основание Рустамян е решил, че тези хора са били арменци, мога само да се досещам. Предполагам, че логиката му е била, че след като са служили на изток, няма начин да не са били и арменц. Логиката му е нещо от рода на че щом бащата на Кирил и Методий е бил подчинен на солунския стратег, който е бил арменец (?), няма начин и бащата на солунските братя да не е бил такъв, както един арменец инженер от Украйна беше "установил" преди време. Във всеки случай Мундо е германско име (гепидско), Бес е производно от етнонима на тракийското племе Беси, Буз (по-точно Бузас), е византийски офицер, който е действал по Дунава и името му е или иранско, или тракийско, но със сигурност не и арменско. Ситтас изобщо няма арменско звучение и ако не е някой "варварин" на римска служба, ще е или тракиец, или илириец. Анзалас също няма паралел в арменската антропонимия от което и да е време. Графе, мисля да не се хабя повече да коментирам. Спокойно можеш да си отвориш на личния компютър папка "Весели небивалици" и да пратиш кандидата на политически науки доц. Рустамович там.

След № 18 не ми се коментира. Въпросният г-н Рустамович аргументира ли твърденията си с някакви изворови данни?

Възможно е. Но ние не сме по-различни в това отношение, защото и тяхната и нашата държава от столетия постоянно се смалява и те и ние сме се вкопчили в историческото минало, търсейки в него упование за неясното бъдеще.

Браво, Графе! Сразен съм от твоята информираност като романистански стратиот-запасняк при Мириокефалон. И + ти цъкнах дори.

Бягаш ми по тъча, Опсикионский. Че те пращаме да копаш мрамор у Сардиния за ремонт на Партенона.

Народът е на военна нога не от вчера. А и арменците няма как да пазят православната традиция, защото Арменската апостолическа църква е монофизитска.

Конкретният е с перманентен бан, няма страшно.

За тези родом от района на Ван това не е само виц, а в немалка степен реалност.

Щото са набирали от тях най-добрите части от ромейската войска от VІІ до края на Х век. А който служи във войската, вратата към престола му е наполовина открехната.

Га развийш като ората темата за арабо-византийските войни, а не само да дерибействаш на гърба на почитаемия Кухулин, тогаз Спандю ще си размърда опсикиона да пише тъдява.

Ех, некропатриотизъм, както каза онзи ден колегата Глишев. Като как пък така се е случило, че отвратителните ромеи успяха да сколасат само веднъж да свършат това богоугодно дело и то чак през 1018 г., а пък след 1187 г. все не им се получаваше номерът, дори и помощта на разни савойски графове и маджари.

Петре, копирай текста в темата, че ако сайтът бъде закрит или преместен, да не се чудят хората къде да търсят материала.

Ееее, Графе, ти наложи на Патриота преводаческа епитимия, която ще му отнеме цяла петилетка поне. Като си почнал с линковете, що не направиш отделна тема в Средновековната обща история "Материали по историята на Византия" и да накачиш там линкове с монографии и статии, пък аз после ще я закача като важна, че да не се затрупа от новите теми?