Aspandiat

А името какво е? Родово име? Лично име? Търговска марка? Има ли нещо общо с гръцкото "дулос" - "роб"?

Мисля, че такава тема няма във форума, а и интересно да я обсъдим. Става дума доколко след 1054 г. (Великата схизма) православният и католическият свят тръгват към пълен разрив и културно-цивилизационно разделение. Доколко към 1352 г., когато османците стъпват в Европа, на Стария континент има "два свята". Би било интересно към обсъждането да се включи като елемент и въпросът за технологичното (военно и "цивилно") на православния Изток спрямо католическия Запад, започнало от ХІІІ век. Има ли изобщо публикации и монографии на наши автори по въпроса? Мисля, че може да се получи интересна тема. Според мен да се мисли, че от 1054 г. православният и католическият свят са в перманентна конфронтация е пресилено. Може би най-много то се наблюдава в Русия, която е далече от цивилизационните центрове на Европа и която от 1453 г. започва да се изживява като Трети Рим и единственото огнище на православието. Но през ХІІІ и особено през ХІV век православните държави на Балканите изобщо не са изолирани от католическите. Не само търговски. СЪРБИЯ Сърбия може би е била в най-добри отношения към Запада, което е разбираемо по няколко причини. 1. Само тя от балканските държави през цялото си съществуване има голяма сухопътна граница с католически държави (Хърватия, Унгария, Босна). С населението на 2 от тях няма и езикова бариера. 2. Сърбия няма амбициите на Втори Рим, които имат Византия и частично България (особено след Лионската уния), тоест не съществуват претенциите и породените от тях противоречия за културно-цивилизационно и религиозно лидерство в Европа. По тази причина Сърбия не се конфронтира и с папството. 3. Сърбия има като доброволна инжекция на западно-католически идеи славянско-католическия Дубровник. 4. От друга страна обаче Сърбия е примерно и дисциплинирано чедо на православието, което не страда от дилеми "с папата или с патриарха", като България например. БЪЛГАРИЯ България е особен случай, може би дори най-особеният, доколкото сухопътно е разделена - източните и южните й граници опират о православна Византия, северозападните й - о католическа Унгария. По тази причина докато в Парория исихастите медитират в очакване да видят Таворската светлина, в Бдин унгарците организират масово покатоличване на населението. България е страна на противоположностите (то май това е национална наша черта) - тя е първата православна държава, сключила уния с Рим (1204 г.), много по-ефективна от византийските формални 2 унии. Да не забравяме и католическите забежки и коронясването от папата на Самуил и Симеон, за което има сведения, колкото и да са бегли. Обаче през 1274 г. същата тази България обвинява Михаил VІІІ в остъпничество от православието и Търново за световен чист и неопетнен православен фар в мрака на схизматичността. Интересно е, че сякаш от 70-те години на ХІІІ век България става все по-затворена, да не кажа ксенофобска към Запада (да си припомним презрителната дума "фръзи/фрънзи" за всички западняци, нещо като днешното "гърчоля" или "турчоля"). 1. От една страна причина за това е татарската хегемония, която изважда страната от голямата европейска политика и обезсмисля търсенето на връзки със Запада. Успоредно с това България се отказва от опитите си за отвоюване на Македония, Албания и Беломорието, тоест остава без пряк морски контакт с католиците и се ограничава само до градовете по черноморското крайбрежие, които обаче се по-труднодостъпни за западните кораби. 2. На второ място - загубата на териториите във Влашко, Бесарабия, Белград и Браничево около 1300 г., което прекъсва и сухопътния контакт на България с католическия свят. Единствената католическа държава, с която България поддържа и след това тесни връзки, е Унгария, но тя не е класически пример за западноевропейската цивилизация и е много по-близка до България, отколкото например до Франция и италианските градове. България обаче не е по същество антизападна държава. 1. От една страна Търново не е било превземано от кръстоносци, а папата не е изнудвал царете за уния. 2. От друга страна в страната няма антивенецианските и антигенуезките настроения във Византия, защото италианските морски републики не заплашват България с икономическо задушаване и колонизация, а за царете и болярите са желан търговски партньор, имащ право на свои търговски общности в градовете ни. 3. Да не забравяме и германските рудари - саксонските колонисти "саси", които едва ли са били принуждавани да приемат православието. Въпреки това от своите православни съседи Сърбия и Византия България като че ли е най-затворена към Запада. Показателно е, че тя най-малко и търси помощ против турците, а когато западните християнски войски все пак пристигат, те не са посрещнати еднозначно и задължително с добро око (през 1396 г. унгарската окупация на Видин все още не е забравена). ВИЗАНТИЯ Най-отворена към Запада е Византия. Същевременно тя е най-антизападно настроена, колкото и да е парадоксално. 1. На първо място контактите се дължат на географското й местоположение и морските й комуникации с италианските републики, папата, Сицилия и Франция. Прави впечатление, че "латинските нрави" въпреки презрението към тях от страна на ромеите, започват да навлизат бързо във Византия по времето на Мануил Комнин (1143-1180). По време на Мануил византийската аристокрация дори започва да се облича по "латинска мода", появяват се ромейски подобия на рицарски турнири. Антилатинския погром след смъртта му се дължи не толкова на "латинските нрави", колкото на хазяйниченето на италианските търговци в Константинопол. Но той като че ли дава сигнал на Запада да започне да мисли за "окончателно решение" на "Източния въпрос", макар че формално добрите отношения между италианците и византийците са възстановени. Целият процес на сближаването Изток-Запад през ХІІ век (по онова време България и Сърбия са провинции на империята, Русия не е европейски фактор) е пресечен брутално от превземането на Констатинопол през 1204 г. Отношенията Запад-Византия се изместват в плоскостта: "ние искаме да възстановим империята, варвари-скихзматици такива" (гърците), "ние искаме да възстановим Латинската империя и да обърнем схизматиците в правата вяра" (папата, французите и италианците след 1261 г.). По същество политиката се смесва с религиозните и културните различия и специхики. Въпреки това след 1261 г. византийците не се оказват чак толкова непремирими към Запада и ако политическите им интереси (или оцеляване) налагат, те търсят контакти и компромиси - пример е Лионската уния от 1274 г. 2. Друг път на контакти са латинските държавици в континентална Гърция, оцелели чак до ХV век. За тези връзки пише дори Бокачо в "Декамерон". 3. От средата на ХІV век връзките (в т.ч. и династични) Запад-Византия се засилват отново, в Цариград като че ли са "забравили" 1204 г., защото от изток напират турците. Амедей Савойски се вдига чак от Италия да спасява империята, (да не забравяме каталаните от Испания десетилетия по-рано), Йоан V Палеолог пък тръгва да обикаля из Европа да търси помощ против турците и заеми, Мануил ІІ Палеолог прави същото, през 1400 г. се озовава чак в Лондон да иска помощ и пари против турците. 4. В навечерието на гибелта на империята в нея се оформят две културно-идейни течения - на твърдите "елинисти" ("никакви отстъпки и нищо общо със схизматичния варварски Запад, ние сме православни ромеи и гърци, потомци на Перикъл и Аристотел") и "латинисти" ("за бога, империята загива, само Запада може да ни помогне, и не всичко идващо оттам е лошо"). А в Италия, където върви в пълен ход Ренесанса, разбират, че на изток е заплашена от гибел не една схизматична империя, а една велика цивилизация, спасила и пренесла мъдростта на Античността. Резултатът от това помирение е унията от 1439 г., но западът реагира бавно и вяло, но въпреки това реагира. Когато на 29 май 1453 г. турците превземат Константинопол, 40% от бранителите му са доброволци от Запада. Това трябва да се запомни и да се съжалява, че истинското помирение и сближаване Изток-Запад започна сред хората, преживяли последните дни от столицата на Източната римска империя.

Да, това е цитат през Блазиус Клайнер, който пише не Панония, а Унгария. Все пак е живял през ХVІІІ век.

Пинциевата грамота не се ли оказа писан късно фалшификат?

Много добре знам, че професор или доцент се става с хабилитационен труд. Но преди това, особено за професура, човек трябва и да е издал поне 1-2 книжки. И за да не бъда обвинен, че съм голословен, ето линк към сайта ви, в който се вижда, че имате само 1 монография! http://bolgnames.com/ А ето от същата страница няколко статии с "безспорен" и "очевиден" "принос" към прабългаристиката и във връзка с нея: 1.Някои резултати от статистическата обработка на лексико-флективната структура на турски публицистични текстове. 2. Флективен състав на съществителното и глагола в турския публицистичен текст. 3. Методика за формиране на речеви навици в условията на езиков кабинет. 4. Служба, място и делитбени основи на словосъчетанието. 5. Теоретико-методологически проблеми на функционалната стилистика. 6.Съдържание и философски предпоставки на двойствения характер на езика. 7. Възникване на знака при Маркс. 8. Типология и структурни особености на трисъставните субстантивно-субстантивни словосъчетания в съвременния турски език. 9. Вътрешната структура на езиковия знак. 10. Основи на комплексна методика за теоретична преценка на стенографски системи. 11. Структура и номинативно-функциональные особенности аппозитивных субстантивно-субстантивных словосочетаний в современном турецком языке. 12. Бележки към частите на речта в турския език. 13. Координативные субстантивно-субстантивные словосочетания в современном турецком языке. 14. Към най-близкия род на езика като елемент на общолингвистичната представа за него. 15. Социалната високоорганизирана система като най-близък род на езика. 16. Възможности за приложение на българска стенографска система към турския език. 17. Същност на стенографията като наука. 18. Теоретичната лингвистика и принципът на допълнителността. 19. Място на словосъчетанието в системата на езиковите единици. 20. Турските елементи в ономастиката на Окръга. 21. Същност и характер на частите на речта в съвременния турски език. 22. Частите на речта в съвременния турски език. 23. Онтологически статус на писмото в системата на езика. 24. Подход при подбора на понятийнокатегориалния апарат в морфологията. 25. Словообразуването и лингвистичната методология. 26. Състав и динамика на логико-семантичните структури в номинативния процес. 27. Същност и характер на частите на речта в турския език. 28. Лингвистичните проблеми в “Логика” на Васил Хаджистоянов-Берон. 29. За същността и характера на езика на османотурските документи. 30. Термин, граници и онтология на словосъчетанието като езикова единица. 31. Диакритична и консонантносимволична стенографска система “Диксим” – разгърнато системно-структурно изложение. 32. Системно-структурното изложение на стенографската система – основа за преценка на нейната усвоимост. 33. Знания за Турската армия -Сборник турски военни текстове за четене, превод и развитие на устната реч. 34. Материали по география и история на Турция. 35. Именните словосъчетания в съвременния турски език. Докторска дисертация. 36. Именните словосъчетания в съвременния турски език. Авто-реферат. 37. Общи и частни проблеми на българската ономастика в нейния общобалкански контекст. Хабилит. труд. Да направим равносметка. В сайта си посочвате 60 свои научни работи. От тях 1 студия публикувана в 3 части, 1 студия публикувана в 2 части, 1 статия преведена и на немски. Реално 56. От тези 56 работи 37 очевидно нямат общо с прабългаристиката, иначе казано 66% от научната ви дейност е в друго направление. Що се отнася до системните ви занимания с прабългарската материя, като изключим 3 статии от периода 1982-1983 г. (явно в контекста на тогавашните чествания 1300 години България), след 20-годишно затишие изведнъж "изригвате" през 2004 г. със статията "Прабългарското ханско име Авитохол" в сборника "50 години специалност тюркология в СУ “св. Климент Охридски”. Следва статията "Българо-румънският надпис върху големия каменен кръст от Северна Добруджа" (2005), студиите "Надпис № 21 от българското златно съкровище “Надь Сент-Миклош” (2005), "Етимон и апелатив на българското народностно название" (2005), "Прабългарското име на цар Борис Кръстител" (2006), и монографията "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон" (2005). Искам да вметна, че 2 от трите ви студии без основание са наречени така, защото е смешно да наречеш текст от 25 страници студия. Та това е основата, върху която вие претендирате да сте най-големият прабългарист у нас. Прабългарист сте от 2004 г. насам! В периода 2004-2006 г. имате общо 607 страници по темата! Не повече. Качеството на съдържанието на тези страници е отделен въпрос. Затова слезте на земята и престанете с менторско-даскалския тон и обидите от личен характер (кой бил тъп, малоумен, недорасъл да разбере гениалните ви мисли и т.н.). Поздрави!

П.П. НЕ СЪМ ВИ ПСУВАЛ НИКОГА!!! АКО ДЪРЖИТЕ, МОГА ДА ГО НАПРАВЯ В ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ.

Професоре, моля да ме цитирате коректно. Съмненията дали ползвате или не ползвате един или друг език изрази Ка40, а не аз. Що се отнася до това кой предпочита да качва монографиите си първо в интернет, а после да ги издава на хартиен носител, не знам кого се опитвате да заблудите - форумците или себе си. Защото все още трудовете се издават основно на хартия. Да сте видяли труд от западен учен ей така качен онлай и то free? Много са малко. Извори - да. Монографии и статии се качват "първо в интернет" (а според мен само там) когато просто няма кой да ги издаде на хартиен носител по една или друга причина. Както са повечето от вашите. Впрочем, понеже доста агресивно нападате хората, в т.ч. и на лична основа, да ви попитам след като сте толкова голям учен, бихте ли посочили свои монографии, издадени преди 2005 г.? Май няма. Та се чудя как се става професор само със статии? Може би за прослужено време? А сега по темата - попитах ви по-горе, но може би не сте видяла поста ми, не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? (Да обясня на форумците, които не са навътре с езикознането, знакът * пред дума, значи, че тя е предполагаема, реконструирана). И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни? И втория ми въпрос, на който упорито чакам отговор - посочете ми домашен извор отпреди въвеждането в България като официален писмен държавен език на старобългарския (който е славянски език), в който да е записано "болгари".

Тироглифос, как смяташ, дали сведението за провинция България е късна добавка или е оставено от самия Йоан от Никиу. Защото ако не е интерполация... става ясно защо в ГИБИ този откъс липсва - неприятен прът в колелото на панславизма Ти явно разбираш от източни писмености (възхищения за което) и би могъл да кажеш.

Ами голяма част от българските академични учени не ползват интернет, а 2/3 от творчеството на професора го има единствено в сайта му.

Ползва, предполагам. С изключение на чувашкия, другите са доста близки и ако знаеш турски, ще се оправиш и с тях. Нека не оспорваме познанията по турски и сродните му съвременни тюркски езици на професор Добрев.

Авторите, авторитети в прабългаристиката, са следните, както неочаквано се оказа http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry62929

Ааааа, а Обамата накъде гледа, аааа? Мръсник с мръсник....

И кой от изброените учени има като специалност нещо общо с прабългаристиката, драги професоре? 1. Васил Гюзелев с това, че преди 40 години ходи до Ереван и там му преведоха и той сбито преразказа сведението на Мовсес Хоренаци за Вундовите българи? Това ли го направи прабългарист? 2. Моско Москов изобщо не беше ориенталист, лека му пръст, не знаеше никакъв източен език, но това не му пречеш да се прави на "прабългарист". 3. Борис Симеонов нямаше грамотна представа от историята и географията на Средна и Централна Азия и поради това пишеше какви ли не дивотии. 4. Само Златарски навремето свърши доста работа просто защото беше първият, но той е толкова "прабългарист", колкото Иван Грозни демократ. Освен това в книгите си той просто цитира западни ориенталисти. Цялата болка и завист в душата ви, професор Добрев, е че толкова омразният ви Петър Добрев ("счетоводителят") въпреки купищата си грешки и недомислици, е свършил повече работа в полето на прабългаристиката, отколкото вие изобщо някога ще свършите....

Професоре, не е ли много рисковано да извеждате етимология на етноним от предполагаема или реконструирана форма *bolq? Че и на всичко отгоре тюрките прабългари (тюрки бяха според вас, нали?) си харесали етноним, дошъл от иранско племе като усуните... И за бога, в какъв източник сте срещнали документирано, че усуните "в Минусинската Котловина имат за най-близки съседи най-малко две прабългарски племена"!?!?.

Професоре, с риск да бъда обвинен в заяждане, кой е "картотекирал" тези "30 български племена"? Пантюркистите в Казан ли? Защото само от там дрънкат, че де що е живяло между Кавказ и Архангелск, са били българи. Особен фрапиращ случай е побългаряването на башкирите, за които още Ибн Фадлан пише, че са различни от волжките българи. Именно казанските пантюрсти, щедро захранвани идейно и финансово от Анкара и турските служби, настояват за 40-те български рода (племена), всички естествено турски по произход (заете добре, че в турския и в тюркските езици няма отделни термини за "турски" и "тюркски"). Би трябвало все нещичко да сте подочул за това, все пак във Военната академия преподавате... Или там подготвят само роботи, специалисти по "леви-десни, едно, две, три"?....

Професоре, боя се, че в обратната ситуация, когато въз основа на 2 или 3 оцелели имена трябва да се докаже, например, че суварите са тюрки, изведнъж заради еврейското си по произход име ще станете евреин, тоест при 2-3 тюркски имена веднага суварите ще бъдат обявени за тюрки, но при 10 ирански, прабългарите пак ще бъдат обявени за тюрки. Както се казва, "моето си е мое, твоето пак е мое". Впрочем, какво стана с барсилите? И тях ли ще ги потурчите набързо? Ами че единството оцеляло барсилско име е Внасеп Сурхап, което си чисто иранско. Ама това не пречи, важна е концепцията. Спорни лингво-гробоупражнения, професор Добрев!

Как е доказано, че сабирите и суварите са били тюркоезични племена? Но още по-интересно ми е и ако може, професор Добрев, обяснете на нас, невежото множество от форума, защо суварите и сабирите са посочени като различни етноси в цитирания от вас текст!!!!!!

Източните провинции, в случая както хронологично ги ограничава темата - това са Египет, Киренайка, Финикия, Юдея, Сирия, Северозападна Месопотамия и арменските области (използвам старите названия, а не имената на ромейските провинции). Притежаването им никога не е било безполезно за империята - това са данъци, търговия и да не забравяме египетското жито, с което бил изхранван Константинопол. Що се отнася до ролята и влиянието на алтернативните църкви - монофизити и несториани, те не са били чак толкова силни без опората на светската власт, а тя по традиция е православна. Със или без монотелизма, който Ираклий пуска в обръщение, за да обедини по религиозен принцип поданиците си, ако не са били арабите, ромеите са щели да задържат до неясно кога споменатите области и то набирайки наемници с данъците, плащани от тамошното население, които са щели пък да го държат в подчинение. В перспектива може би Византия е щяла все пак да ги изгуби, когато различията между населенито на Египет, Киренайка, Финикия, Юдея, Сирия, Северозападна Месопотамия и православно-гръцките области в Мала Азия и Балканите са щели да се превърнат в пропаст. Но кога е щяло да стане това, не е ясно. Може би империята е щяла (ако не са били арабите) да ги опази чак до селджукското нашествие (всъщност размислите по този въпрос са си директно за раздела "алтернативна история"). Залезът на империята настъпва едва тогава, когато тя губи Мала Азия, която е много по-хомогенна етнически, основно гръкоезична и православна. Въпреки това Египет, Киренайка, Финикия, Юдея, Сирия са представлявали сериозен проблем - основно геополитически и военен - огромна гранична полоса, която трябва да се отбранява от Черно море до Синай от перси и араби и от африканските номади (блемиите) в Египет. Не бих се изненадал, ако към началото на VІІІ век в Цариград някой не е бил въздъхнал облекчено "добре, че се отървахме от тия". Трябва обаче да се опитаме да мислим с логикатата на тогавашните ромеи - за разлика от нас, които знаем, че към 650 г. империята е загубила завинаги тези провинции, те не са разсъждавали така. До 674 г. поне Византия воюва така, сякаш има всички шансове да си върне поне Сирия, Месопотамия и Армения. Трябва да си дадем сметка, че е погрешно да мислим, че всичките войни на Византия с арабите през VІІ-VІІІ век са били отбранителни. При това положение какво търси Константин V чак при Самосата и езерото Ван с войските си. По негово време византиците са поели инициативата за офанзивни действия и по суша, и по море. Всъщност ние трябва да издигнем огромен паметник на арабските халифи от VІІ и VІІІ век - ако те не напираха постоянно от изток, шансът на Аспарух да бъде оставен да си направи държава на Балканите е клонял към нула

Тук бих възразил. Със сигурност двете късни форми в откъса от "Ашхарацуйц" са bulghar (маркирал съм ги с червено - втората червена маркировка е Купи Булгхар). Всички останали, които са с К (арменската буква "кен"), не дават основание да се твърди, че са късни добавки (маркирал съм ги със зелено). Купи Булгхар, съдейки по записа, е добавка не по-ранна от втората половина на Х век и няма да се изненадам ако тези "Кубански българи" не са вннтърите, споменати като слаб и малък народ в 972 г. в "Худуд ал-алам". Останалите форми - Дучи Булкар, Олхонтор Блкар и Чдар Болкар преспокойно могат да са от втората половина и края на VІІ век, когато пише Ширакаци. Както и още по-ранни. Патканян и Сукри са заявили, че "болкар" била късна добавка по простата причина, че никъде в друг арменски текст такава форма не се среща. Същото впрочем важи и за "блкар".

Сега сме вече на изчистената тема за Сурсувул. Искам да попитам проф. Иван Добрев откъде е открил сведение за жена на име Кубера?

Ами Анхиало и Месемврия са си били византийски още от поражението на Телец, нанесено му от Константин V. По отношение на притежанието на тия два града ромеите са били винаги твърде чувствителни. Крум завзема Месемврия, вярно, но ако Омуртаг не връща града, със сигурност е трябвало да бъде отстъпен от българите по договора от 864 г. Така че напълно нормално е през 917 г. Анхиало и Месемврия да са били ромейски, ако и хинтерландът им да е бил български. Спомнете си и от 70-те години на ХІІІ век чак до 70-те години на ХІV век двата града + Агатополис (Ахтопол) са били ябълка на раздора между България и Византия.

Професоре, това, което сте написал, не е отговор, а бягане от отговора. Въпросът ми е ЛИНГВИСТИЧЕН, защото лингвистиката работи с езикови образци, а не с ланския сняг. Фактът, че вие не сте в състояние да посочите документирана в прабългарска или дори българска езикова среда дума тенгир/тенгиз, показва, че всичките ви анализи са базирани на теоретични модели като онзи горе, математическия А = В, В = С, то и А = С. Всъщност методът ви е "да допуснем, че нещо е така, след това да го съпоставим с нещо друго, което май е така и оттам да получим нещо, което сигурно е така, което пък на свой ред да обявим за нещо, което всеки нормален лингвист е немислимо да оспори и трябва да му е напълно достатъчно (иначе е пссевдолингвист), защото се било възстановявало по фонетичните закони на прабългарския език, изведени по туко що споменатия метод". Искрено ви съчувствам. Добре поне, че си имате сайт, в който да качвате вашите хрумвания. Но не смятам, че някой някога ще приеме сериозно фантасматориите ви.

Елементарен пример ще ти дам, Невский, за промяната на хората. Днес човешкият живот се цени повече в сравнение с преди 2000 г., когато в Римската империя по арените гладиаторите се избиват като скотове.

"Смелостта и решителността" на Фердинанд са всъщност хазартно поведение и наглост.