Aspandiat

Аз заради него започнах всеки ден да влизам във форума. Предлагам дори да го направят модератор в областта лингвистика. Той ще е адски доволен от такова признание.

Ами и капиталистическото общество не е хомогенно. Имаш капитализъм в Китай, в Корея, в Япония (с акцент върху дисциплината и послушанието), в Западна Европа (със социален акцент от 1945 г. насам) и англосаксонски капитализъм (който е най-безцеремонният спрямо индивида). Но има една непреходна ценност - това е работливостта. Защото в капиталистическите страни хората отрано научават, че без яко бачкане нищо не става. Нещо, което твоят любим социализъм изтри от българина и от цяла Източна Европа. Но би ли ми казал, дори и всички във форума да се съберем и да оплюем явно така омразния за тебе капитализъм, каква ще е ползата? Ако пък и откриеш икономическа система, по-добра от капитализма и частната собственост, действай. Само недей пак с твоята планова икономика, че се оригвам на кисело от нея....

Именно, професоре, в този форум съм, за да се ограмотявам, да науча нещо ново. По тази причина питам пак: не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни? И ви моля да не се измъквате, като ме пращате да чета това или онова, защото съм бил неграмотен или тъп, а да отговорите на този толкова конкретен въпрос. П.П. Освен това аз не страдам от вашата академична суетност и по тази причина не държа да се подписвам с истинското си име, както вие гордо сте се представили...

Интересна гледна точка.

Аз бих добавил още нещо - до ХХ век индустриалните икономики зависят от това дали страната ти разполага със собствени ресурси (въглища, желязо и т.н.). Затова САЩ, Германия, Франция, Англия и дори Русия дръпват напред. Дори и да го нямаше турското завоевание, Византия (Гърция), България и Сърбия през ХІХ век нямаше да са индустриални сили поради липса на съответните природни ресурси. Щяхме да сме нещо като Полша, тоест аристократични аграрни държави. Може би единствено по-добра търговия сме щели да имаме от Полша заради географското положение на Балканите. Полша, мисля, че е най-добрият аналог за това какво можехме да сме през ХІХ век (условно 1850 г.), ако ни се беше разминало османското нашествие.

Добър ден, професор Добрев, аз все още чакам отговор на въпроса си не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни? И ви моля да не се измъквате, като ме пращате да чета това или онова, защото съм бил неграмотен или тъп, а да отговорите на този толкова конкретен въпрос.

Да, но не са имали печенежки и османски нашествия, турско робство, византийско владичество. Само една 30-годишна война ги е разсипала, и после Втората световна война. Но пък не са имали 45 години комунизъм като нас.

По-търпелив вол от българина според мен няма. Ако всичко, което се случи у нас последните 20 години, се беше случило в една Франция, Англия, Испания, отдавна да е настанала революция или метеж.

Добре, но върху населението на Германия не преминават "вихрушки".

Може и така да е, но през ХІХ век Изтокът вече не е равностоен на Запада. Няма ги фактори като Византийската империя и Българското царство, няма я Душанова Сърбия, а само една Русия, плъзнала чак до Камчатка. Просто няма 2 общности, а 1 общност и 1 Русия. Иначе този конгрес наистина е едно от хубавите неща, случили се Европа. И за разлика от престъпните с глупостта си мирни договори след І световна война на този конгрес Франция не е орязана и третирана като смазан враг, който трябва да бъде жестоко наказан.

Тази комбинация не е ли прекалено мащабна за издребнялата балканска мярка от началото на ХІV век. Че тази коалиция е подобна на комбинациите на цар Симеон Велики с арабите?

Е добре, щом толкова залагаш на етнокултурата, защо тогава германското население на Германия и германското население на Англия (използвам в този случай термина в лингвистичен смисъл) в началото на ХV век се озовават в коренно различна ситуация? Германия е раздробена политически, феодализмът си е всесилен..., а Англия вече е централизирана монархия бързо отърсваща се от феодализма.

Невский, така и така си почнал, защо не пуснеш и тема "Непреходните ценности на комунизма" и "Непреходните ценности на авторитаризма". Виждам, че все към тия обществени системи те влече, но се боя, че няма с такъв апостолски патос да пишеш по тях...

Ами дай инфо да се ограмотим ние, неархеолозите.

В това отношение наистина има голяма разлика между балкано-православния Изток и католическия Запад. Един пример - в Англия кралят не смее да повиши данъците, за да не се конфронтира с парламента или пък моли парламента за субсидии, а у нас по същото време Иван Александър гледа на държавата като абсолютна бащиния и частна собственост, която разделя на синовете си (Бдин и Търново). Англия обаче не е типична средновековна феодална монархия. Нейната система всъщност е присаден (и то не абсолютно) френско-нормандски феодализъм с неговата йерархия от крепостен селянин до краля върху англо-саксонска почва, която към 1066 г. се отличава със силни свободни общини и свободи изобщо. Тях норманите така и не успяват да премахнат и като резултат от това в последното десетилетие на ХІV век крепостничеството в Англия е отменено със закон - 570 години преди това да стори "царя освободител" Александър ІІ в Русия. Всъщност може би основният единичен фактор, който ограничава произволите на властимащите на запад, е Църквата. Пример: граф дьо Еди кой си решава, че онези 1000 жълтици, които е взел на заем от епископ дьо Еди кой си, няма няма да ги върне или просто от скука застрелва с арбалета си крепостен селянин на епископ дьо Еди кой си. Епископът няма да се стресне да се оплаче на папата и той да свие сърмите на графа. Затова последния 7 пъти ще премисли, преди да прибегне към произволи и насилия. Същото важи и за поведението му спрямо собствените му подчинени и селяни - няма гаранция, че епископ епископ дьо Еди кой си няма да го упрекне в жестокост. И така от век на век се създават някакви норми на обществено поведение. В никакъв случай обаче не трябва да си мислим, че западният феодал е бил доблестен рицар. До ХІV век в повечето случаи той е неграмотен тип принуден да сдържа бандитските си инстинкти. Каква е ситуацията на Изток? Да вземем да пример България. Боляринът на Червен решава, че онези 1000 жълтици, които е взел на заем от владиката на Червен, няма да ги върне или просто от скука застрелва с лъка си крепостен селянин на владиката на Червен. За разлика от епископ дьо Еди кой си, владиката на Червен няма на кого да се оплаче. На патриарха ли? ОК, но в светските дела кой го слуша? Я да си спомним Теодор Светослав, който не се поколебава да бутне от крепостната стена в Търново партриарх Йоаким. Кой папа или архиепископ на Запад е бил "удостояван с тази чест"? Вярно е, че в политическата теория на византийците е бил разработен моментът, че ако един василевс престане да спазва законите и се отдаде на произволи, той се превръща в тиранин и тогава клетвата за вярност на поданиците му престава да е валидна и свалянето на такъв владетел не е измяна, а дело похвално. По този параграф наистина са били детронирани доста хора, но всички те си отиват в епохата допреди Комнините, когато василевс и изобщо висш сановник е можел да стане всеки кадърен човек. От ХІІ век реално властта в империята е окупирана от десетина велики гръцки фамилии и няма повече арменци, сирийци, араби на престола, императорите стават само гърци. Тогава секват и детронациите под мотото "василевсът стана тиранин", защото залинява принципът "престолът принадлежи на най-добрият". Размириците през ХІV век са съвсем прозаични - борба за власт, а не против тираничен василевс. В България обаче дори и тези следи от "демокрация" във Византия май са липсвали. У нас винаги владетелите са били от царски род (пише го още Йоан Екзарх) и случайни хора не са допускани по върховете на държавата. Социалната мобилност е била ограничена като на Запад. И като се съчетае това със съсловната солидарност (тя е универсална в цяла Европа между впрочем) и липсата на контрол и възспиране от страна на автономна и с равен авторитет сила като папския престол, възможностите за произволи на царете и болярите са поне теоретично неограничени. Още повече, че ако през VІІ-ІХ век властта на кановете била ограничавана от събранието на свободните мъже-войни ("българите се събраха на кувент", Теофан Изповедник за времето на войните на Константин V с България), с покръстването ("бой се от Бога, почитай царя") и особено по време на ВБЦ властта на царете става все по-абсолютна.

Късно арабско сведение от Х век. Едва ли има нещо общо с Дуло. Мисля, че за тия Дуласи имаше тюркска етимология - таул-ас, "планниски аси" или нещо подобно беше, не съм сигурен 100%.

И можеш ли да ми обясниш какви спорове за ресурси, надмощие и територии е имало между България и Франция през ХІІІ век? Или между България и Германия?

Интересно какво правят австро-унгарски войски на френския фронт? Обикновено немски войски са подсилвали австро-унгарските фронтове в Карпатите и срещу Италия.

Безалкохолна напитка отпреди 10 ноември 1989 г.

Рицарю, старче, това сведение къде е документирано. Има ли и точна дата?

Интересна гледна точка. В нашата историография битката при Велбъжд е обяснена като опит на Михаил Шишман да спре сръбското разширение към Македония. Но ти пропускаш и факта, че Михаил Шишман е в съюз и с византийския император Андроник ІІІ срещу сърбите. Как ще съчетаеш този факт със схемата Сърбия+Унгария срещу България+Влашко?

Фиркан, буфкан, нагласен

КГ, не смятам, че етносът тук има решаваща роля. Едно дете е като tabula rasa, 80% от това какъв човек ще стане като порасне, опира до това как ще го възпиташ. Та и с народите е така. Един пример - прусаците, дето са най-серт германци и от които славяните най-много са си патили, са основно понемчени славяни. Аденауер го е знаел много добре и понеже като западен германец (те са автентичните немци според него) и католик недолюбвал прусаците-лутерани, казвал: "прусакът е славянин, забравил кое е дядо му". Обаче си прав, трябваше по-горе да засегна и момента с азиатските елементи на православните общества, и "европейските" на католическите. България например до Х век, а няма да се учудя и до 1018 г., има силни азиатски черти - не съм чел някой в Западна или Централна Европа да изтрепва 52 СВОИ аристократични рода (Борис І). Византия поради факта, че е зачената в епохата на домината (т.е. императорът от първи между равните, става господар и деспот), е заимствала много от персийските властови доктрини за абсолютната монархия, до която Западът ще стигне със закъснение от 1000 години. България (и Сърбия) обаче не е чак толкова азиатска, колкото си мислим, защото има нещо, което я прави много близка със Запада, а именно че и тя е била родово-аристократична държава в противовес на служебно-аристократичната Византия. От VІІ до края на ХІ век българите като цяло обичайно са в цивилизационно противопоставяне на Византия, но когато при Комнините (ХІ-ХІІ век) тя започва да се доближава към Запада, връх взима родовата аристокрация, тогава България се поддава много мощно на византийското влияние, за да се стигне до положението през ХІV век да се превърне в една "малка" или "втора Византия". И тук май стигаме до ролята на религията. Ако България беше приела католицизма, вероятно щеше да се развива по пътя на Унгария, която е пример за успешно европеизиране (в смисъл на позападноевропейчване) на източен народ. Как сме щяли ние да се позападноевропейчим можем само да гадаем, но сигурно сме щяли да бъдем с единия крак в Запада, с другия във Византия. Пример: в Хърватско, макар и католическа държава, до ХІІ век се използва кирилицата. Ролята на религията като предавател на държавни доктрини и обществено структурноопределяща обаче не може да се абсолютизира. Един пример за това. Има ли във Византия, България и Сърбия т.нар. свободни градове като например Хамбург? Няма. Всъщност градовете нямат никакво самоуправление, боляринът (жупанът, архонтът) ги притежават като бащиния с изключение на по-големите или пък ги управляват като наместници. Тук обаче едва ли трябва да търсим някакво решаващо азиатско влияние, или пък роля на православието, просто България и Византия започват съществуването си като централизирани държави. Сърбия също. Докато например през Х-ХІІІ век политическото раздробяване на запад е в апогея си, монарсите търсят всякакви пътища да укрепят властта си и раздават привилегии на градовете. При нас владетелите не изпитват подобна нужда. А когато през ХІV век тя се появява, няма и следа от гражданско общество (използвам думата буквално, а не в съвременното значение). В градовете няма сили, които да извоюват еманципация от феодалите. Германия обаче е изключение от общите тенденции на Запад и то много интересно, защото е католическо огледало на православните България, Византия и Сърбия. Германската империя, подобно на България и Византия, е раннофеодална централизирана държава и цяла Западна Европа е извадила голям късмет с това, защото ако Германия беше през Х-ХІІІ век разпарчетосана като Франция и Италия, сега в Париж и Рим (и в Берлин) щяха да говорят унгарски През ХІV век, когато Балканите са политически раздробени, същото е положението и в Германия. Вероятно ако балканските държави не бяха паднали под турска власт, щяха да копират политическата еволюция на Германия и Италия от периода ХІV-ХІХ век и сигурно щяхме да си имаме наш Гарибалди или Бисмарк, които да обединят раздробените български земи.

Аз само ще допълня Тироглифос, че първоначалното отсъствие на малки букви не е характерно само за кирилицата А върху каменни надписи употребата на големи букви е било диктувано и от технически нужди - просто те са по-удобни за издълбаване

Иванко, друже, а има ли информация Радан след като е командвал обединените войски на васалите на Иван Александър, в какви отношения е бил със своя сюзерен? Дали той му е дал владенията, земята, или Радан се е признал за васал? Или пък просто е изпратен като търновски наместник? Има ли повече информация за живота на Радан?