T.Jonchev

Taм някъде - пролетта или лятото - но преди края на август 943г. Едновременност и заедност не е едно и също нещо. В тези времена координация в действията не е лесна за постигане работа, а и аз не се сещам за данни за връзки между печенеги и маджари в това време. Спокойно биха могли да нашестват едновременно в различни части на страната - която е доста обширна - и без да се сговарят помежду си).

Фердинанд със сигурност е знаел и характеристиката на кравата и всичко останало, което четем в "Съветите". Само че никога не би го написал. Бил е достатъчно интелигентен и с чувство за история, за да го направи. Колкото за царските имоти - самият факт, че вече толкова време се дрънкат частна или държавна администрация ли е интендантството, е крайно показателен. Ако беше държавна, отдавна да са извадили документи за това. Всъщност заплатите на чиновниците от това интендантство са плащани за сметка на цивилната листа - т.е. интендантството е частна администрация на царската фамилия. Ако нямаше толкова политически съображения и игрички около този въпрос, горното обстоятелство е достатъчно да реши проблема с имотите.

В цитата откривам 10 (десет) фактологически грешки. Значи текстът със сигурност е на Божо.

Може и е. В самия надпис е разчетена годината 6451, която отговаря по В.Е. на периода от 1 септември 942 до 31 август 943г.

Ежедневно по три пъти го сторвам. Хем у черкова, на литургия. Ама що ли ми требва,като връз ничии пръсти не стъпям? Свежар си е Рицарят.

Налага се да се самопоправя, защото току що попаднах на един сайт на Ангел Кънчев, където виждам начало на критика срещу моята критика на д-р Ценов (www.bgpatriot.com/web/bg/topics/bulgaria/history/cenov/cenov_critics.php). За жалост все още не е написано нищо, касаещо основните въпроси, за които е моят коментар - напр. за това как Кубрат живее ту в ΙV, ту в VII век или за солунския "цар Михаил" и за Лъв Гомост - баща на Константин Кирил Философ според Г.Ценов. Ще ми бъде любопитно какво, освен отрицание на аргументите ми, може да се каже по тези въпроси. И не само по тях, разбира се.

Според мен възможната връзка, която посочваш, е твърде разтеглива. Да се обърка Акакиевата схизма с иконоборството - хем съдържателно, хем хронологично - е бая сложно, особено за хора, за които религията е била основен въпрос. Григора е твърде отдалечен по време от събитията, които описва, така е. Именно поради това мисля, че е пообъркал хронологията и затова казах, че е излишно да базираме върху неговия текст изводите за българските преселвания, след като имаме доста по-ранни данни за тях. Всъщност неговият текст се използва не толкова за датиране на преселение по-ранно от Аспаруховото, а по-скоро за да се свържат българите със създаването на архиепископията през 535г. и да се доказва, че Юстиниан я е създал за тях. Но дори Григора не твърди такова нещо.

Макар че вече отговорих на pnp5q на ЛС, давам отговор и тук - заради Рицаря, който ме подканва да го сторя. Съмнявам се в данните на Григора за голямо преселение на българи от бреговете на Волга, през Дунава - та чак до дн.Македония по време на иконоборството. Защото Никифор Григора точно това казва - че преселението е в иконоборското време, а не когато е създадена архиепископията на Юстиниана Прима (535г.) Иконоборският период обхваща времето от 726г. до 843г. и във византологията това е достатъчно известно. По-ранните прения по въпроса за иконите и почитането им (примерно на събора в Елвира, но и други) нито средновековните, нито съвременните автори някога са считали за тресяща църквата ерес или пък за държавно поддържан религиозен курс. Така че едва ли може да се спори какво е имал предвид Григора, когато споменава иконоборството - точно периода 726 - 843г. е имал предвид, защото дори по негово време още се произнасят анатеми срещу василевсите, провеждали и поддържали тази политика. Да смятаме, че в този период е имало някакво голямо българско преселение, при положение че останалите източници (вкл. тези от VIII - IX век) не споменават нищо подобно, а - обратно - разполагаме със сведения за няколко по-ранни преселвания, за мен не е особено сериозно. Поради това не съм склонен да приемам въпросното твърдение на Григора. Що се отнася до връзката българи - Юстиниана Прима (в религиозно или в политическо качество): към това се отнасям крайно предпазливо, защото тези данни се отнасят до твърде ранно време, но самите те датират от значително по-късно - след началото на ΧΙ век. Това не изключва смесване и объркване между причините за създаването на архиепископията на Юстиниана Прима и Охридската архиепископия.

Ако ще сме точни - повече от три. Не, Помак, отдавна не е така. Направих си междувременно труда да прочета всичко, което Г.Ценов е публикувал на български, включително "Произхода". Но това четене не промени създаденото от "Кроватова България..." впечатление, а го затвърди. Не знам дали това се отнася за мен (и за мен?), но във всеки случай никак не ми е ясно защо човек, който приема тюркската теза (макар че аз никъде не съм я адмирирал) или - още повече - който не приема тезите на Г.Ценов, да е българомразец. Откога Г.Ценов е някакъв патриотичен еталон, та който не му приглася да е антипатриот? Освен това - какво общо може да има историческата истина с патриотичните щения на този или онзи? Що се отнася до "безразборното критикарене" и "носенето на вода от девет дерета": прави ми впечатление, че привържениците на Г.Ценов не си дадоха труда да аргументират несъгласието си с моите бележки и да верифицират неговите схващания по засегнатите от мен въпроси. С други думи постъпват точно по този начин, за който обвиняват колегите на д-р Ценов, а това не намирам за много логично поведение.

Конрад ΙΙΙ също е признаван от Константинопол.

Видях този пост със закъснение, но отговарям: Действително, въпросът за иконите и отношението към тях има доста дълга история - в хронологическо отношение тя значително надхвърля обхвата на т.нар. иконоборски период (VIII - IX век). Не мога да се сетя обаче за какво мое мнение става дума. Може би е нещо, което съм казал в критиката си към Г.Ценов. За да направя някакъв коментар, ми е необходима по-точна препратка. Не разбирам обаче защо трябва да разглеждаме мотивите за създаването на архиепископията на Юстиниана Прима по толкова късен извор като Григора, след като има много по-ранни известия за тази архиепископия - значително по-близки до 535г. от времето, в което е живял Григора. Да не би затова, защото те не споменават като мотив българите?

Не, не и в такъв план. Единствено историографски се говори за партии - примерно "куманска партия". Но това е по-скоро фразеология, отколкото фактология.

Лъв.

Този флот очевидно добре си е свършил работата, след като от 1800-те кораба на арабите оцеляват пет. Разбира се, заслугата не е единствено на ромейската флота. Бурите също доста са помогнали.

Tочно Петър - няма как. Когато е трябвало да учи, едва ли е било възможно да пребивава в Константинопол. За синовете на Петър обаче е възможно да го допускаме, защото е известно, че са били дълго време в ромейската столица. Всъщност Симеон май е единственият, за когото знаем със сигурност къде е учил.

Би могла да се запомни и с това, че в нея България ползва услугите на турски съюзници/наемници.

Сигурни данни няма. Според Анонима от ΧΙ век обаче първият строен от Аспаруховите българи град е Плиска.

Не е невъзможно да става дума за две нашествия и две сражения. В едното "почти ги разбил", но в другото... Да не пропускаме, че това са и данни от различни източници все пак. Не е задължително да са имали предвид едни същи събития.

Не е невъзможно. В онази епоха за град минава всяка крепост - включително и най-миниатюрната. А районът между североизточната граница и столицата вероятно е бил силно укрепен и не е изключено да е имало към стотина крепости из него - не само на брега на Дунава, разбира се.

Ка40 е съвсем прав. Понеже липсва информация - правим предположения, които тутакси след това представяме като категорично установени факти.

А езикът?

Ако от това, че в ХХ век е създаден есперанто, трябва да следва, че нещо подобно е могло да се случи и в ΙΧ век (и дори, че КиМ точно това са направили), то от факта, че в ХХ век е създаден компютърът, би трябвало да следва, че е могъл да бъде създаден и в IX век (от Лъв Математик примерно). Логиката е абсолютно еднаква.

Според мен - напълно правилни. Историографските интерпретации на това събитие страдат обикновено от презумпции: първо се решава кои да са били въпросните хуни, после се тръгва да се доказва, че наистина са били точно те. При теб това го няма - и слава Богу!

Има го: т.ΙΙ, с.380-381.

Здрасти. Добре, че искаш цитат. Така видях, че името "Аспарух" се споменава в текста, а явно съм бил забравил това. Ето ти го съобщението: Очевидно се отнася за 677/8г. - горе долу същото време, към което датира събитията и Скилица.