T.Jonchev

И още по-нататък: Засега - толкова. Това е половината книга. Останалото ще го кача допълнително. Сигурен съм, че го направих по доволно неудачен начин, но от самото начало съм си признал без бой, че в техническо отношение съм заклет член на кръжока "тия ръце не са мои", така че - моля за снизхождението ви.

И по-нататък:

По-нататък:

Мда... Със сигурност не съм единственият. Ето ви началото на книгата на Радославов - нещо не успях да се справя с rapidshare.com.

Абе и аз така, но си викам: да ни би пък само аз да съм толкова смотан, че да не я виждам ... и си замълчах. Какво да правиш? Новите дрехи на царя...

Не е някакъв несравним блясък, но е интересна като поглед върху нещата. Всъщност не си я спомням кой знае колко добре, защото я четох още като ученик - тогава поглъщах съвсем безразборно всичко, щом е история. Бях абсолютно всеяден.

Имам я - самото първо издание от 1929. Но как да ти я пратя? Ще пробвам да я сканирам, но няма да стане бързо, защото е над 100 страници.

Никой от съвременните на събитието автори не говори за подобна смърт на Алексий IV. Подобни са и данните на Хониат.

Toва известие не се връзва с Алексий IV - той нито е последният император преди завземането на Константинопол от кръстоносците, нито е умрял извън града. Последният император е Алексий V, но и той не е умрял извън града, въпреки че на 13 април 1204 избягва оттам. Ако пък говорим за Иванко, той не е зет на Алексий IV, а без малко не става зет на Алексий III. Aлексий III е единственият император от династията, който не е умрял в Константинопол.

Разказът подхожда повече на Алексий III, но нито той, нито племенникът му са били тъст или зет на Калоян. За мен "България" и "български цар" са проблематични. Може би причината е в превода - не знам.

Този въпрос съм го пропуснал. Борис се връща от Константинопол едва след бащината си смърт, така че известно време има нещо като междуцарствие. Но замонашването на Петър вероятно не е много преди смъртта му.

Две уточнения: Убиването на пленения и показан на триумф враг е характерно за езическия период. Във византийския период нито триумфът протича по онзи начин, нито душат накрая пленения владетел. Освен това Борис получава сан магистър, не патриций. Никифор обявява, че прекарал Великден в аула на Крум в смисъл, че е превзел този аул, а не че е бил там на гости. По това време между двете страни има война.

И тая тема заби в произхода.

Не мислите ли, че въпреки цялото човъркане, няма да се стигне до категорични изводи? Ако можеше - отдавна да е направено. Употребата на владетелските титли всъщност е доволно непрецизно в онази епоха - дори и в държавните канцеларии, макар това да звучи парадоксално. А като се има предвид, че повечето данни, които ползваме сега, са не документални, а литературни... Според мен работно бихме могли засега да се задоволим с "канасивиги" (каквото и да значи) - все пак това са домашни данни, при това ясно четими в лапидарните паметници.

Не. Щеше да върне границата си на Дунава.

Няма никакви данни.

Най-вероятно под "поход в Мала Азия" БД има предвид това, че в 711г. Юстиниан II се оттегля във Витиния по време на метежа на Филипик. С него са и трите хиляди българи, които Тервел му праща.

O, напротив, ценя Димитър Овчаров. Но е истина, че от доста време не съм я отварял - работя обикновено на изкуствена светлина и отблясъкът от черния фон ми дразни очите. Ти спомняш ли си да си виждал там брониран кон? Само че аз не говоря за "войната за произхода" в археологията, а в интернет. Възможно е. Аз все пак не съм археолог, а историк. Но проблемът беше има ли или не квадров градеж на Балканите преди българите. Смятам, че да. Това съм написал и не съм се впускал в никакви подробности относно хоросан и пр. Да, с дълголетните владетели е така - това тръгва дори от време, значително предшестващо Библията. За "оная страна" и "тая страна" смятам, че е ясно - става дума за страни на Дунава, това си е казано в самия текст. Напълно се съгласявам, че в случая е нормално да се търси по-простото обяснение. Имал съм предвид само, че БД казва точно обратното на това, което стои в текста. Твърдението не е мое, а на Теофан - той свързва началото на българските нападения с времето на смъртта на Моавий. Колкото до съборните протоколи - от началото на всеки от тях може да се разбере кога кой е присъствал, но не и кога е започнала войната. Не знам какво точно имаш предвид с бележката за протоколите. До 11-тото заседание Константин Погонат е бил на събора, после е отсъствал от 4 следващи заседания. От това могат да се правят изводи за протичането на командвания от него поход срещу българите, но не и за началото на нападенията им. Щом е без значение, да си говорим тогава за Аспарухова България в Пелопонес? Впрочем БД смята, че Фанагория е Кубратовата столица - посочва го поне на три места в текста. Да, разбира се. Моята мисъл беше, че нито империята, нито българите могат да се съобразяват по това време с персите като нещо отделно, като самостоятелен политически фактор, какъвто те вече не са.

Айде и ти сега! Добре, да кажем - има такъв текст в житието. Но защо той да е податка, че братята били правнуци на Сабин? Защо да не е податка, че са правнуци на някой друг? Откъде следва, че дядото или прадядото е българин? Ако четеш в македонски сайт, там ще го обявят за македонец, в сръбски - за прави сърбин и т.н.

Има такъв момент. Според житието императорът казва това, когато възлага на Кирил Моравската мисия.

Нееееееее! Има хипотеза, податки няма.

Иванко, не бъди толкова строг към Щърбов. Пита човекът и не се е изразил най-прецизно. Няма византийски (ромейски) етнос, разбира се.

И от мен честито! Но защо едиктът е на англо-латински?