T.Jonchev

Договорът между Кубрат и Ираклий, за който говори патриарх Никифор и който Resavsky споменава, е сключен ок.635г., а не в периода 626 - 629г. Точно поради тази причина е трудно да се приеме (само по презумпция, защото преки данни няма), че българите са били ромейски съюзници във войната между Византия и персите.

Аspandiat по-горе говореше за двойните стандарти - много правилно. Фактът, че Хитлер е агресор, не превръща автоматично всички, с които е воювал, в миролюбци. Фактът, че Хитлер е натворил много зло и оценката за него е свръхотрицателна не означава, че у него няма нищо положително, колкото и елементарно и дребно да е то на фона на другото. Същото се отнася и за Сталин. Обратното също е вярно: на фона на обща положителна оценка за дадена личност не е нормално да се изключват отрицателните черти. Това е валидно в някаква степен за всеки един човек, независимо дали е значима историческа личност или не. Казвам това, защото смятам, че оценките се нуждаят от обективност и безпристрастност, а не защото смятам, че Хитлер трябва да получи паметник, както побърза да предположи Хърс в обичайния си стил. Впрочем, чудя се дали според Хърс СССР, Англия и САЩ са водили съвместно ВСВ, т.е. били ли са или не съюзници в нея? След 22.06.1941г., разбира се.

Аспарух не е известен на Михаил Сирийски (вероятно не е бил известен и на Дионисий Телмахрски) - поне не се споменава никъде в хрониката му. Това е една от причините Златарски да допусне, че е възможно Булгариос=Аспарух. Но известието определено не е за Аспарух, това е ясно. То обаче показва, че в региона, в който обикновено ситуираме т.нар. Аспарухова България, е имало и българско население, сравнително скоро установено там, а не само славяни. Колкото до числеността на българите на Аспарух - хипотези колкото искате, възможности за уточняване на броя - малко.

Продължителността на преселението не е възможно да бъде определена, защото не знаем кога е започнало. Terminus ante quem е 680г. (или няколко години преди това - времето на изграждането на Добруджанския вал), а terminus post quem е ок. 3 години след смъртта на Кубрат. Само че годината на Кубратовата смърт е толкова спорна, че е изключено на базата на разполагаемите източници да бъде уточнена. Има над 20 хипотези, от които 4-5 се поддържат и в наше време.

Боже Господи, Иванко, защо се впрягаш? Та аз просто се пошегувах.

Г-н професоре, Моля Ви да не се чувствате непрекъснато в обсада и да не приемате всичко като нападка - към себе си или към свои колеги. Точно това казах: Москов лансира в съвременното изследване възможността след Тервел да е имало още един неизвестен по име владетел, от записа за който в текста да е съхранена единствено думата "твирем". Хрумването му е блестящо и съм убеден, че тази негова позиция е напълно правилна. Колкото до Бъри, той предполага, че има двама неизвестни владетели, но не се аргументира чрез "твирем", а по друг начин (доста по-неубедителен) - Москов напълно коректно е отбелязал това. Не съм казвал, че е плагиатствал от Бъри, напротив. Просто предполагам, че тази идея на Бъри го е подсетила да се вгледа по-внимателно в "текучитем твирем".

Твърде силни думи и не особено справедливи. Ние, историците, нито сме били на път "да ритнем" Именника, нито някога сме го отхвърляли като извор. Ние, историците, се отнасяме внимателно и с уважение към лингвистичните проучвания и материя, които не са наше амплоа, но които според нас имат важно място в научното изследване. Обаче няма как да приемем изчисления, основани върху презумптивни постулати, защото подобен маниер отдалечава изследването от научната обективност и го сближава с волните интерпретации, характерни за художествената литература и публицистиката.

Възможно е. Нямам претенции в линвистиката. Но все пак книгата, за която говорим, има два дяла: лингвистичен и исторически и вторият е с доста по-внушителен обем. Аз не се наемам да преценявам лингвистичния дял. Но историко-хронологическият е не просто спорен - слаб е. Като изключим това, че Москов посочва още един неизвестен по име владетел след Тервел, което е много сполучливо решение за т.нар. текучитем твирем (но все пак трябва да се отбележи, че тази хипотеза е лансирана най-напред от Бъри), останалото е ... как да го кажа евфимистично, за да не звучи грубо?

Не съм много сигурен. Тези преводи са доста хлъзгави. Сега се сещам например, че в в саксонския двор в края на XVII век има един известен барон Кеан. И него ли ще превеждаме?

Не, няма по-нови - особено пък от този калибър. Колкото до съвладетелския институт - него в "Именника" въобще го няма. Москов го измисля и именно тази измислица решава всичките хронологически проблеми и му дава възможност да твърди на сто места в текста, че в "Именника" нямало грешки - дори когато той сам посочва такива.

Където майтап, там и истина. Ка40 всъщност цитира Ганчо Ценов. В статията си "Хиляда години ли от Св.Климент?" той точно това твърди - че Аспарух е живял през IV век. Не е вярно, разбира се. Но през 1915г. на Г.Ценов му е изгодно да е вярно.

Мисля, че Москов споменаваше П.Добрев на едно-две места, коментирайки етимологии. Но нямам и аз спомен за високи оценки. Може би Resavsky греши.

Не е за учудване. Този договор не ни допада, защото не ние сме го наложили, а са го наложили на нас. Въобще оценките са доста емоционална работа в България. Аз също гласувах за договора от 681 и със същите съображения като Историк. Иначе повечето от тия договори са всъщност несравними, защото както обстоятелствата, при които са сключвани, така и целите, които преследват, са твърде различни и трудни за универсално съпоставяне.

Несъмнено - в техническо отношение и като научен апарат книгата е просто образцова. Но в календарно-хронологично отношение, каквато е всъщност приоритетната тема в нея? Слабо е да се каже, че поражда сериозна резервираност относно изводите - особено пък по въпроса за "съвладетелството".

Кеанус Магнус и Реанус са форми на имена от два различни източника.

Имах предвид, че и днес ни се ще някой български владетел да го е завладял и понеже не е - пишем какви ли не предположения за намерения и действия в миналото. В 1912г. надали е било много по-различно.

Да, да, да! Ами на Фехеровата рисунка, както и на всички снимки отпреди 1956 си личат местата, където е било закрепено това скеле. Признавам - издъних се яко!

Още настръхвам, като гледам тези кадри. Евала, Радо!

Да, първото скеле, мисля, е издигнато през 1956г. Онези проучвания са поместени в един специален доста обемист сборник.

Нямаше как да се сетя, защото не съм чел въпросното произведение на Мавъра.

Всъщност рисунката на релефа, която е качил Natan, не е ли правената точно от Г.Фехер? Magotin, произнеси се ти, аз не познавам много добре историографията около МК.

Аз не виждам никаква връзка между случая с Тервел и този със Симеон от 913г. Навремето подобна връзка виждаше Златарски, но той смяташе, че през 913г. Симеон е обявен за кесар - теза, която е също толкова несъстоятелна, както и тази на Острогорски за "василевс".

Не зная дали ти е попадала студията на Бурмов за обсадите. Стара е и не е безукорна (има я в т.1 на Избраните му произведения), но в нея са посочени всички по-ранни становища и това я прави важна от историографска гледна точка.

За Михаил, сина на Симеон - така го споменават, да. Но не казват, че е бил замонашен под това име (т.е. че е преименуван при замонашването). Така че не виждам с какво това споменаване помага в случая. За брат му Иван пък говорят, че бил вдигнал бунт (или направил заговор) и там споменават неговото име. Да не би това да значи, че е преименуван при разбунтуването (заговора)? За Михаил - Борис I. Смята се, че се е оттеглил в манастир и се е замонашил след абдикацията си ок.889г. Смятам, че приемаш това, защото не видях да посочваш някакво друго време за замонашването му. Обаче в извори, писани преди 871г., някои от които посочих и цитирах, той е наречен Михаил, включително от починалия към 880г. (т.е. преди Борис да стане монах) Анастасий Библиотекар. Е, какво да мисля: а) че е носил името Михаил (че е бил преименуван) преди замонашването или б) че Анастасий Библиотекар и останалите автори, които - пишейки преди 871 - и споменавайки го с име Михаил, са отгатнали, че ще абдикира, ще се замонаши и ще приеме име Михаил близо две десетилетия по-късно?

Както се е засилил към министерството на културата - не ми се мисли... Впрочем, археолозите ще намажат, ако стане така, а археологията има нужда от средства за разкопки. Пък може да пооправи и музеите - заплатите на колегите там са за окайване.