-
Брой отговори
4298 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
88
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Още настръхвам, като гледам тези кадри. Евала, Радо!
-
Да, първото скеле, мисля, е издигнато през 1956г. Онези проучвания са поместени в един специален доста обемист сборник.
-
Всъщност рисунката на релефа, която е качил Natan, не е ли правената точно от Г.Фехер? Magotin, произнеси се ти, аз не познавам много добре историографията около МК.
-
Не зная дали ти е попадала студията на Бурмов за обсадите. Стара е и не е безукорна (има я в т.1 на Избраните му произведения), но в нея са посочени всички по-ранни становища и това я прави важна от историографска гледна точка.
-
За Михаил, сина на Симеон - така го споменават, да. Но не казват, че е бил замонашен под това име (т.е. че е преименуван при замонашването). Така че не виждам с какво това споменаване помага в случая. За брат му Иван пък говорят, че бил вдигнал бунт (или направил заговор) и там споменават неговото име. Да не би това да значи, че е преименуван при разбунтуването (заговора)? За Михаил - Борис I. Смята се, че се е оттеглил в манастир и се е замонашил след абдикацията си ок.889г. Смятам, че приемаш това, защото не видях да посочваш някакво друго време за замонашването му. Обаче в извори, писани преди 871г., някои от които посочих и цитирах, той е наречен Михаил, включително от починалия към 880г. (т.е. преди Борис да стане монах) Анастасий Библиотекар. Е, какво да мисля: а) че е носил името Михаил (че е бил преименуван) преди замонашването или б) че Анастасий Библиотекар и останалите автори, които - пишейки преди 871 - и споменавайки го с име Михаил, са отгатнали, че ще абдикира, ще се замонаши и ще приеме име Михаил близо две десетилетия по-късно?
-
Както се е засилил към министерството на културата - не ми се мисли... Впрочем, археолозите ще намажат, ако стане така, а археологията има нужда от средства за разкопки. Пък може да пооправи и музеите - заплатите на колегите там са за окайване.
-
Да. Но понеже всички тези текстове са писани преди абдикацията и замонашването на Борис, те доказват, че преименуването му няма нищо общо със замонашването и предхожда 866 г. В почти всички изворови текстове, които коментират покръстването, многократно се споменава, че кръстник на владетеля бил самият ромейски император и Борис приел името му.
-
Аз също мисля, че не. "Черноризец храбър" според мен не е името на автора на апологията, а част от заглавието й и в този смисъл под "черноризец храбър" разбирам Кирил Философ - автора на азбуката. Колкото до автора на произведението, според мен той е неизвестно лице. Едва ли е необходимо, видим ли нещо стойностно, веднага да търсим автора му сред вече известни личности.
-
Не е аргумент, общи приказки са. А срещу тях стоят факти от изворите, вкл. от българските. Примери без изчерпателност: "Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374г." - Балшенски надпис. "Тогава, през месец август, XIV индиктион, той отправил свои пратеници до този вселенски и инстински православен предстоятел и изпратил големи подаръци както за светите места, така и за самия върховен първосвещеник. Той питал негово апостоличество какво трябва да стори повече за спасението си и какво е необходимо да се направи за останалия български народ, лишен досега от светото кръщение... След като пратениците на същия български крал, на име Михаил, били приети от светия папа..." - Анастасий Библиотекар "Historiae de vitis romanorum pontificum". "по същия начин бяха седнали и преславните съдии на височайшия български княз Михаил..." - Анастасий Библиотекар, записки от Х-тото заседание на Осмия вселенски събор (28.02.870).
-
Във връзка с последното твърдение не е излишно да се види мнението на папа Николай I по въпроса допустимо ли е или не е повторно покръстване, след като човек веднъж е кръстен - Responsa Nicolai papae ad consulta bulgarorum, titul XIV, XV, LXXI, CIV...
-
Ан гро го даваш, Арман и ан гро правиш изводите. Доста прецизно съм се изразил - след VII век. Излишно е да спориш, защото подобен пример не можеш да посочиш. А не можеш, защото всяка ромейска титла е рангова и персонална и не се наследява. Може, може. Същата "странност" проявява и Крум през 813г. За него май няма начин да се твърди, че прехлопвал Влахернските порти, когато му скимне.
-
Стемма е официалната императорска регалия във Византия - произхожда от короната (венеца) от класическия римски период и представлява именно венец (обръч) + кръст + препендулии. Тиарата е съвсем различно нещо и фактът, че римските епископи постепенно заменят митрата си с тиара, няма нищо общо нито владетелските признания и корони, които в определени периоди са изпращали на разни европейски владетели. Освен това тиарата започва да се свързва с папата доста по-късно и развитието й като символ на папската власт продължава чак до началото на XIV век. И много моля да не ми се приписва каквото не съм казвал. Който предпочита да чете изворите наопъки, да си ги чете.
-
Ако имаш нещо наум - направо го казвай. Аз не бих могъл да гадая. За да казваме, че Кувер е водел със себе си някакъв друг брат, означава да правим предположение (защото я си представи, че в надписа има граматическа грешка - къде отива тогава предположението?). Ти искаш върху това предположение да строя следващо (защо не е споменат у Теофан и Никифор). Добре, да речем че направя такова предположение - защото не е ръководил самостоятелна българска група например. А ако продължим с въпросите? Да кажем: женен ли е бил? Имал ли е деца и пр., пр. и накрая - естествено - как му е било името. Така на базата на пирамида от предположения, всяко от които може да си е много логично само по себе си, сме в състояние да "сътворим" един шести Кубратов син, чийто образ да се окаже много по-богато обрисуван от другите пет. И, естествено, веднага ще се намери някой, който да вземе цялата тази съвкупност от построени едно върху друго предположения за най-несъмнен факт и ще почне да размахва този "шести" брат я из науката, я из нета. Така просто не се прави.
-
Е, не очаквай кой знае колко. 1.В източниците не се съдържат никакви данни за български подкрепи спрямо славяни в целия период от VII до IX век. - все едно бунтуващи се или небунтуващи се. 2.Липсват данни за не само за подкрепа, но въобще за българска външнополитическа активност и за това конкретно време (783/4). 3.За пръв път името на Кардам се явява в изворите към края 789г. - т.е. над 5 години след събитията. Обаче българската историография почти единодушно приемаше, че Дунавска България е създадена на основата на съюз между славяни и българи. Тази теза, както и стремежът да се доказва колко е миролюбива българската държава и колко "справедлива" външна политика води, е причина да се пише непрекъснато за подкрепи, съдействия и т.н. Казано накратко: кихнат ли славяните, от Плиска мигом най-любезно им подават кърпичка. Тези твърдения нямат нищо общо с истината.