T.Jonchev

Това "бесът" като етноним ли да се разбира или е използвано като метафора?

Абе хора, историята за компютърна игра ли я имате?

Не се подвеждайте по съзвучието. (Х)рабан Мавър е умрял в началото на 856г. и не би могъл да напише това произведение.

Именно. "Черноризец храбър" не е името на автора, а част от заглавието "За буквите на храбрия черноризец" (монах). С други думи храбрият монах е създателят на азбуката - Константин-Кирил Философ.

Да. Но понеже всички тези текстове са писани преди абдикацията и замонашването на Борис, те доказват, че преименуването му няма нищо общо със замонашването и предхожда 866 г. В почти всички изворови текстове, които коментират покръстването, многократно се споменава, че кръстник на владетеля бил самият ромейски император и Борис приел името му.

Аз също мисля, че не. "Черноризец храбър" според мен не е името на автора на апологията, а част от заглавието й и в този смисъл под "черноризец храбър" разбирам Кирил Философ - автора на азбуката. Колкото до автора на произведението, според мен той е неизвестно лице. Едва ли е необходимо, видим ли нещо стойностно, веднага да търсим автора му сред вече известни личности.

Когато казвам "най-малко двама", това значи "най-малко двама". Дали са общо двама, трима, четирима или четиринадесет, не съм казвал и в случая не ме занимава пълният брой.

Не е аргумент, общи приказки са. А срещу тях стоят факти от изворите, вкл. от българските. Примери без изчерпателност: "Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374г." - Балшенски надпис. "Тогава, през месец август, XIV индиктион, той отправил свои пратеници до този вселенски и инстински православен предстоятел и изпратил големи подаръци както за светите места, така и за самия върховен първосвещеник. Той питал негово апостоличество какво трябва да стори повече за спасението си и какво е необходимо да се направи за останалия български народ, лишен досега от светото кръщение... След като пратениците на същия български крал, на име Михаил, били приети от светия папа..." - Анастасий Библиотекар "Historiae de vitis romanorum pontificum". "по същия начин бяха седнали и преславните съдии на височайшия български княз Михаил..." - Анастасий Библиотекар, записки от Х-тото заседание на Осмия вселенски събор (28.02.870).

Във връзка с последното твърдение не е излишно да се види мнението на папа Николай I по въпроса допустимо ли е или не е повторно покръстване, след като човек веднъж е кръстен - Responsa Nicolai papae ad consulta bulgarorum, titul XIV, XV, LXXI, CIV...

Ан гро го даваш, Арман и ан гро правиш изводите. Доста прецизно съм се изразил - след VII век. Излишно е да спориш, защото подобен пример не можеш да посочиш. А не можеш, защото всяка ромейска титла е рангова и персонална и не се наследява. Може, може. Същата "странност" проявява и Крум през 813г. За него май няма начин да се твърди, че прехлопвал Влахернските порти, когато му скимне.

Кои титли са наследствени? Можеш ли да посочиш след VII век двама ромейски кесари - баща и син - при които синът да е наследил кесарското достойнство от баща си?

Стемма е официалната императорска регалия във Византия - произхожда от короната (венеца) от класическия римски период и представлява именно венец (обръч) + кръст + препендулии. Тиарата е съвсем различно нещо и фактът, че римските епископи постепенно заменят митрата си с тиара, няма нищо общо нито владетелските признания и корони, които в определени периоди са изпращали на разни европейски владетели. Освен това тиарата започва да се свързва с папата доста по-късно и развитието й като символ на папската власт продължава чак до началото на XIV век. И много моля да не ми се приписва каквото не съм казвал. Който предпочита да чете изворите наопъки, да си ги чете.

Изобщо нямаме представа какво е правил по това време и дали е бил на трона. Казах ти, че той се споменава за пръв път като владетел на България (и въобще) в края на 789г. Годината 777 за неговото възкачване е напълно предполагаема.

Ако имаш нещо наум - направо го казвай. Аз не бих могъл да гадая. За да казваме, че Кувер е водел със себе си някакъв друг брат, означава да правим предположение (защото я си представи, че в надписа има граматическа грешка - къде отива тогава предположението?). Ти искаш върху това предположение да строя следващо (защо не е споменат у Теофан и Никифор). Добре, да речем че направя такова предположение - защото не е ръководил самостоятелна българска група например. А ако продължим с въпросите? Да кажем: женен ли е бил? Имал ли е деца и пр., пр. и накрая - естествено - как му е било името. Така на базата на пирамида от предположения, всяко от които може да си е много логично само по себе си, сме в състояние да "сътворим" един шести Кубратов син, чийто образ да се окаже много по-богато обрисуван от другите пет. И, естествено, веднага ще се намери някой, който да вземе цялата тази съвкупност от построени едно върху друго предположения за най-несъмнен факт и ще почне да размахва този "шести" брат я из науката, я из нета. Така просто не се прави.

Е, не очаквай кой знае колко. 1.В източниците не се съдържат никакви данни за български подкрепи спрямо славяни в целия период от VII до IX век. - все едно бунтуващи се или небунтуващи се. 2.Липсват данни за не само за подкрепа, но въобще за българска външнополитическа активност и за това конкретно време (783/4). 3.За пръв път името на Кардам се явява в изворите към края 789г. - т.е. над 5 години след събитията. Обаче българската историография почти единодушно приемаше, че Дунавска България е създадена на основата на съюз между славяни и българи. Тази теза, както и стремежът да се доказва колко е миролюбива българската държава и колко "справедлива" външна политика води, е причина да се пише непрекъснато за подкрепи, съдействия и т.н. Казано накратко: кихнат ли славяните, от Плиска мигом най-любезно им подават кърпичка. Тези твърдения нямат нищо общо с истината.

Възможно е да е имал. Но да се каже за кого освен Кувер се намеква в Мадарския надпис, не е възможно.

"Расате" като име на най-големия син на Борис-Михаил знаем само от българската приписка в Чивидалското евангелие. Името Владимир се споменава: - като първороден син на Борис-Михаил и непосредствен негов наследник - в разказа "Чудото на св.Георги с българина"; - като син и наследник на Борис-Михаил - в Пространното житие на Св.Климент Охридски; - като син на Борис, пленен от сърбите заедно с 12 велики боили - в "De administrando imperio"; - като предшественик на Симеон на престола (и негов баща) - у Продължителя на Г.Амартол; - във форма "Лаодамур" и като приемник на Борис-Михаил на трона - във Фулденските анали. Заедно двете имена не се споменават в нито един източник.

"Тиара" е владетелска регалия у персите, преминала оттам у арменците и други източни владетели. За римските и ромейски императори се споменава изключително рядко и те с тиара не са изобразявани нито на монети, нито на печати. Латинската дума за украшението за глава на императора (не само в републиканския период, но и в имперския) е corona, a от края на III век, когато е въведен доминатът, се появява и диадема (от грц.). Във византийския период за тази цел се използва най-вече стемма, често стефанос (тези две инсигнии виждаме на монети и печати, които са официални държавни сигнуми; разбира се - и по миниатюри и други изображения) или диадема, а тиара - много рядко.

Горният цитат не е твой, а мой.

Най-вероятно не е бил нито едното, нито другото. 1.В никой извор няма подобни данни. 2.Щом през 913г. синовете на Симеон са го придружавали в похода до Константинопол, те не може да са били твърде малки. Множественото число показва, че става въпрос най-малко за двама сина. От първия си брак Симеон има само един син (Михаил), а Петър е първородният син от втория му брак. Следователно Петър е бил един от синовете, придружавали баща си през 913г. 3.За да "обядват с императора" тези двама сина няма как да са били бебета. Самият Константин VII в 913г. е бил вече шестгодишен или седемгодишен и е изключено тези му сътрапезници да са били по-малки. 4.На колко години трябва да е бил Петър през 913г., та в 927г. да се окаже малолетен и да има нужда от настойник и регент? Според мен е достатъчно в 913г. да е бил на три, за да не е малолетен през 927г. А вероятно в 913г. е бил на доста повече, за да придружава баща си във военна кампания.

"Подкрепил"? Категорично не.

Не, в средновековната история. Нищо подобно. 1.Ти намекна, че не ги познавам , a аз отвърнах с ирония и няколко доказателства за противното. 2.Не те уча на старогръцки. В Х век говорим за средногръцки. Но в случая не става дума нито за старогръцки, нито за средногръцки, а за латински: corona е латинска дума и означава венец. Продължавам да бъда категоричен, че Симеон е получил единствено благословия и ще си остана все така категоричен, докато някой не успее да докаже с факти, че императорска коронация се извършва не само с поставяне на корона (стемма, стефанос), но и с поставяне на епириптарий върху главата на коронования. И каква щеше да е? Впрочем, щом е тъй и Симеон не е искал корона, значи се съгласяваш с това, което по-горе написах: Последното несъмнено би трябвало да ме радва. От "оня" свят? Очевидно се налага да обърна внимание, че авторите, за които става дума, са живели и - най-вече - писали въпросните текстове след 927г.

О, моля ви се, не се заяждайте! Всъщност той ми е колега - дипломиран историк е. Разбрах това от него самия, когато преди няколко години гостуваше в шоуто на Слави (скоро след като оглави БСП). Слави тутакси му зададе някакъв въпрос за Ахелойското сражение, а колегата ми попремига и ... не отговори.

Националната емоция е ангажирана с Цариград дори и днес - я погледнете какво се пише тук в темите за Симеон I. Че Фердинанд болезнено (и крайно неразумно) се е стремял към идеала на Симеон, е безспорно, но в 912/3 тази параноя е била завладяла огромно множество хора, немалка част от които - на разни високи управленски позиции, особено в армията. Прегледайте официозната преса от това време.