T.Jonchev

Добре, щом има данни (аз не знам такива, но това не значи, че няма въобще), нека да ги видим и да преценяваме. RIZAR, цитирай, ако обичаш, изворов текст, който съобщава, че: 1.Прибина е бил в България или поне че територия, в която е бил, със сигурност е принадлежала на българската държава. 2.От Аквилея към Белград пътят минава през Великоморавия (което би направило възможна срещата на български пратеници с Кирил и Методий). 3.Какви данни за Прибина и Коцел има в Чивидалското евангелие. Аз си признавам, че не го познавам цялото и междувременно също ще се поровя за неговия текст, тъй като това, което споменаваш за тези двамата ме заинтригува. Що се отнася до моливдовула, за който споменаваш, не е никак задължително архиепископът, на който принадлежи, да е бил на мястото, на което е намерен печатът.

По този въпрос имаше доста голяма статия в сп. "Минало" отпреди няколко години. Не помня обаче заглавието.

Това не е изключено, липсват обаче данни за такова нещо. Но все пак наличието на възможност не означава, че се е случило.

Страхувам се, че не разбирам много добре въпроса. Но ако той е: възможно ли е двете пратеничества - това до Рим и това до Людовик Немски - да са пътували донякъде заедно и след това да са се разделили, отговарям: напълно възможно. Впрочем фактът, че е пратено пратеничество и до германския крал, показва, че Борис не е бил никак сигурен в успеха на контакта с Рим и се е погрижил да се подсигури и с такъв с Людовик Немски и германската църква. Ако папски кораби возеха българите, това би било излишно усилие. В предния си пост пропуснах да отбележа тази подробност.

Пътят по суша е по-дълъг, защото е обиколен. И въпреки това точно по него са пристигнали в България двете папски мисии от 866г. - тази на Формоза и Павел, които е трябвало да проповядват в България и тази на Донат Остийски, която оттук трябвало да продължи за Константинопол. Анастасий Библиотекар изрично отбелязва "по суша". Това, което чета, че допускате - българските пратеници, изпратени през 866 в Рим да са пътували с папски кораб от Албания до Италия (т.е. през Адриатика) - е невероятно. За да се случи подобно нещо, е било необходимо: 1.България да владее адриатическо пристанище. Данни за такова нещо липсват. Фактът, че Борис е владеел земи в дн.Албания не означава, че я е владеел цялата. Известието, че по-късно Симеон превзема 30 крепости в тема Дирахион, които връща на империята в резултат на преговори ясно показва, че не всички албански земи са били български дори до негово време. 2.Предполагам, не допускате, че Борис се е обадил на папата по телефона, за да му изпрати кораб, който да превозва пратениците му. За да дойде за тях папски кораб (доколкото по това време папата е разполагал с кораби) на албанския бряг е необходимо да е установен предварителен контакт с оглед пътуването на пратениците. Кога обаче? Знаем, че Борис решава да установи връзка с Рим след боилския бунт, който според едно известие е бил на 28 март 866г. Знаем също тъй, че ромейското духовенство не е било изгонено преди идването на папската мисия (в "Отговорите" изрично е отбелязано, че то е още в страната) - с други думи Борис не е прекъснал общението с Константинопол преди да е бил сигурен в положителните резултати от преговорите с Рим. Ако обаче папата е поел грижата да превозва българските пратеници, това е очевиден предварителен знак за успеха на контакта - защо е трябвало тогава Борис да чака идването на Формоза и Павел, за да отстрани ромейските духовници? 3.Самият папа не контролира нито едно адриатическо пристанище. Трябва ли да смятаме, че е пращал кораби чак от Остия? И ако папски кораби са могли така безметежно да си плуват насам-нататък, как да си обясняваме непрекъсната нужда на папата от подкрепата на ромейската флота срещу арабите, за загубата на която непрекъснато се тюхкат в Рим по време на схизмата и която е една от съществените причини за прекратяването й? 4.Ако пък пътуването на тези пратеници към Италия е могло да стане така лесно с участието на папски кораб, защо двете папски пратеничества, за които споменах, е трябвало да пътуват заедно с връщащото се българско пратеничество по суша, а не по море?

Приписката в Чивидалското евангелие е единствената документална следа за маршрута на това пътуване. Не е обаче много ясно кога е направена - на отиване или на връщане. Обикновено се приема, че е било на връщане, когато българското пратеничество заедно с папската мисия минава през Аквилея. Предвид на факта, че Борис надали е бил заинтересован в Константинопол да узнаят за контакта му с Рим твърде рано (още повече че едва ли е могъл да бъде съвсем сигурен какво ще произлезе от този контакт), може да се предположи, че българското пратеничество не е пътувало през ромейските територии и не е достигнало Италия по море през Дирахион, а по суша - през северна Италия.

Не мисля, но все пак една оценка зависи и от гледната точка. На 29 май 1453 турците проникват през т.нар. Керко порта, забравена отворена след един излаз на защитниците. Наистина, тя се намира недалеч от мястото, през което се вмъкват войниците на Алексий Стратегопулос през 1261г. Но едното събитие е резултат от методична двумесечна обсада, а другото - инцидентен случай. Антивизантийските коалиции от 60-те и 70-те години на XIII век според мен не могат да се квалифицират като кръстоносни походи, тъй като въпреки схизмата все пак са насочени срещу християни, а не срещу друговерци.

Ти бъркаш. Но страницата не е кой знае колко бляскава. Войниците на Алексий Стратегопулос се вмъкват в града през едно порутено и непоправено място на стената. Не е грандиозно превземане от типа филмов екшън.

На тоя сайт са сканирани картите, които стоят като приложения към томовете на съветското издание "Всемирная история" от края на 50-те години. Не са лоши наистина, но не са много подробни.

Фружине, де да разсъждаваха по този начин всички форумни потребители, пък и мнозина официозни историци! Ама не. Ние, българите, си падаме по картонените къщички - единствената ни грижа е да изглеждат каменни. Само отвън.

Е не приемам подобен подход! Драги RIZAR, никъде не съм коментирал каква религия изповядват древните българи, нито пък какви (тюрки, иранци, туранци, хуни или трако-илири) са по произход, а понятието "шаман" изобщо не се споменава в моите постове. Мисля, че по-горе веднъж казах, че за мен въпросът не е съвсем ясен - поради това не твърдя нищо конкретно за религията им, освен че не е християнство, а езичество (както това стои и в изворите), макар че това е твърде широко понятие. От това, че възразявам срещу схващането за ранната им християнизация, не следва, че ги смятам за изповядващи еди каква си религия или обредност. Хайде стига с тоя маниер да се приписва на опонента мнение, което не е изказвал и после да го опровергаваме, все едно го е изказвал.

Нима с толкова простичката бележка, която направих, съм предизвикал този буен словесен поток? Не възразявам нищо относно българите, които са се преселили през Кавказ в Армения. Само казвам, че не всички българи са живели в Армения през първото хилядолетие след Христа. И понеже на север от Кавказ са останали достатъчно много българи, които имат различна историческа съдба от тази на преселилите се в Армения, няма как на подобно основание да бъде прието твърдението, че през III - IV век българите (в смисъл: всички българи, това поне сочи членуването) са били християни. Ето това имах предвид .

Не знам източници, които да говорят за българи в Армения през I - II век. Може би рицарят знае такива и ще ни ги посочи. Има обаче у Мовсес Хоренаци едно споменаване на българи (ако са българи, разбира се, защото има спор по разчитането и тълкуването) - пришълци в Армения от север - което преселване той свързва с царуването на Вахаршак (т. нар. Аршак I), което е през Ι век пр.Хр. Фактът обаче, че арменците били рано християнизирани (началото на IV в.), както и фактът, че в Армения е имало българи, надали са достатъчно основание за категоричността на извода: "българите са християни още от 3-4век". Мисля, че не всички българи са живели в Армения по това време, а доста малка част, така че ако тази част е била християнизирана (или се е християнизирала), оттук не следва, че още през III - IV век българиТЕ са християни. Така заявено излиза дори, че са християни преди арменците. Според мен обобщението в случая е безпочвено.

"А за Ирник просто няма място за спор - знае се кой е и откъде идва и, че е от родът Дуло!" За Ирник се знае, че е от рода Дуло, но не се знае кой е и откъде идва. За Ернах се знае кой е и откъде идва, но не се знае, че е от рода Дуло. Че Ирник = Ернах е недоказуемо предположение, а не знание.

Ей Богу - добре казано.

Не изключвам славяните и българите да са възприели името от "Пулпудева" на чисто битово равнище при общуване със завареното население. Двойнствените имена (старо / ново) не са нещо несрещано през Средните векове, вкл. и на Балканите. Сравни Константинопол / Византион в гръцките извори.

Това, което искаш всъщност (не зная дали го разбираш точно), е някой да ти напише студия, посветена на надписа - а това е твърде обемна работа за един форум, който, освен всичко друго, не е създаден, за да пише домашните на учениците и курсовите работи на студентите. Можеш да откриеш литература за надписа (освен в нета) във всяко по-солидно издание по история на България (в приложената там библиография или пък в бележките под линия), както и в обобщените библиографски справки на списанията "Исторически преглед", "Векове", "Военноисторически сборник" и "Минало". Първата студия, писана на български по интересуващата те тема, е (доколкото аз помня) на Васил Златарски и е отпечатана в една от книжките на "Българска историческа библиотека" от 1930г. Мисля, че беше книжка №4, но не съм съвсем сигурен. Същата студия я има като приложение към т.3 на "История на българската държава през средните векове" на Златарски, чието първо издание е от 1940г. (но има още две по-нови издания - едното от 70-те години, а другото от 90-те). От по-ново време се сещам за статия на археолога А.Попов (80-те години), на А.Караиванов и на М.Спасова (последната статия е от 2000г. от конференция в памет на В.Бешевлиев). Литература по въпроса несъмнено ще намериш и в известната "Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография" на Иван Божилов от 1986г.

Интересна за тази тема информация съм срещал в средновековните приписки. От една-две може да се извлече дори нещо подобно на рецепта за приготвяне.

Не съм много сигурен в подобна перспектива. Суфетите са го държали начело по принуда, защото воювайки в Италия е парирал заплахата от Рим. С унищожаването на Рим той би станал излишен за картагенската аристокрация. А да действа като Александър или Цезар е било просто невъзможно. Единият е бил цар, а другият - почти. В качеството си на обикновен пълководец Ханибал не би могъл да си осигури същата база за завоевания, освен ако не установи предварително в Картаген тирания или монархия. Но я по-хубаво да не гадаем. Каквото е станало, е станало.

Последният извод е несъмнено изключително сполучлив и точен. Но не ти ли е минавало през ум, че Ханибал просто не е искал да влезе в Рим след Кана? Ако Рим би бил напълно унищожен, какво щеше да прави той после в Картаген, където определено не е любимец?

Е, религиозен елемент има, но той е по-скоро средство за допълнителна мотивация. Целта си е 100% политическа.

Всъщност периодизациите са създадени за историографско удобство и не могат да бъдат нито универсални, нито пък свръхпрецизни. Не е и необходимо. Точно затова са в изобилие, само дето споровете около тях ми се струват доста излишни.

Рицарю, аз не знам никакво писмо, в което да става дума за арианите или пък за нещо друго, писано от библиотекар (Анастасий Библиотекар?) до български архиепископ. Някъде по-горе ти спомена нещо подобно, но само като твърдение без никакви конкретни данни. Поради това моля за отговор на следните въпроси: 1.До кой български архиепископ е изпратено това писмо? 2.В коя година е писано? 3.Какво пише в него? Ако ти е възможно, качи самия текст на това писмо и заедно ще му направим анализ по всички правила на тексткритиката.

Най-лесният вариант - отваряш изображението с Paint и там го триеш с гумата. Аз също съм далеч от техническите работи, но тук там нацелвам по нещо.

ISTORIK, Според надписите отдолу (само не разбирам защо не си ги изтрил), това е конетаблът Дюгеклен (+ 13.7.1380), но в лице и доспехи портретите ми приличат повече на голобрадия Валенщайн. Очевидно са правени поне 150 години след смъртта на Дюгеклен.