T.Jonchev

Съвсем в началото на 70-те може би не, защото тогава империята е могла да реагира, но нямаме данни за реакция. По-скоро към средата на десетилетието, когато Константин Погонат вече е ангажиран с арабската блокада на столицата.

Поход и битка през есента (на 680) е вариант на тезата на Г.Цанкова. Понеже е доста неправдоподобно набезите да са почнали през април 680г. и още същата пролет (моментално) да е походът на Контантин Погонат.

Няма начин. През 679г. все още се водят сухопътните сражения с арабите в Мала Азия и василевсът лично командва войските срещу тях. Невъзможно е в тази година да е провеждан походът на север.

Може и така да се каже, но това не значи, че битката е през 680г. Двугодишна война означава принципно две кампании (пролетно-летни), но историографските етапи не са определени сезонно, а събитийно.

"Лъжа" е думата, която Г.Ценов използва по адрес на Златарски: "той го удря на лъжа". Това е само един от многобройните примери, които могат да бъдат дадени за обругаването на Златарски от Ценов. Но аз не съм прочел у Златарски нито една дума срещу Ценов и който е прочел такава, моля да я цитира - съответно със заглавие, издание и страница. А че Златарски е бил убеден в правотата си, е така - и е бил прав за разлика от Ценов. Проф. Табов, за голямо съжаление вие не проявихте коректността да признаете, че - поне в този случай - Ценов е неправ и несправедливо обвинява опонента си. И това при положение, че неправотата на Ценов е просто очеизваждаща и доказана. Представям си на каква коректност могат да разчитат вашите собствени опоненти при не тъй очевидни случаи. Жалко, много жалко. Точно поради това академичната наука просто игнорира подобни хора - защото дискутирането с тях е безсмислено и никога не води до нищо.

Като започнем от Войнов, за всички изследвачи войната минава през два етапа: 1.От началото на набезите до поражението на императорската армия; 2.От поражението на императорската армия до мира. Във втория етап българите завземат някакви градове и пр. населени места. В този етап Константин Погонат лично не участва ("Василевсът пък, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях ...").

Не е. Той е като Партията: колкото повече греши, толкова по-прав става.

Нещо друго няма ли да се сетите, за да изкарвате Ценов прав? Който е чел Теофан е наясно чии са ушите. Който обаче иска те непременно да са български, няма да спре с претенциите към останалите. Впрочем: все още не сте отговорили на въпроса отпреди месеци - справедливо ли обвинява Ценов в лъжа Златарски във връзка с тези данни или не?

Имперските титли не се наследяват.

Ще го сторя мигом след като приведете изворови данни, че Фанагория е столица на Кубрат. Без тази подробност всичко останало е ... как да кажа ... чепуха.

При цялото ми уважение, професоре, хипотезата е крайно неприемлива: 1.Нито един извор не нарича Фанагория не само столица, но дори български град. Набеждаването й за Кубратова столица е напълно несъстоятелно. 2.При разкопките във Фанагория не са установени никакви следи от българско присъствие през седми век. 3.Разбирам добре лингвистичното изкушение Фанагория - Оногурис, но на него ще се смеят всички специалисти по историческа география: макар точното място на Оногурис да не е категорично известно, то е на поне 350 км южно от Фанагория.

Коя столица имате предвид?

Чакай сега, да не смесваме нещата. 1.Кубрат е владетелят на Старата голяма/велика България (Теофан, Никифор) - това не се оспорва, нали? 2.Във Византия Кубрат е познат като съюзник на империята, патриций и приятел на Ираклий. Поради това, че ромеите знаят кой е Кубрат, имат представа и за Кубратова България, а не че патрицианската степен е доказателство за държавност.

Българските - може би. Макар Теофан да свързва началото на набезите с времето на смъртта на Моавий (април 680), много е възможно те да са започнали доста по-рано, още по времето на блокадата на Константинопол от арабите. Но да смятаме, че Константин Погонат е организирал повече от една кампания против българите, няма основания.

От факта на българо-ромейския договор от ок.635г., от патрицианската титла на Кубрат и - евентуално - от голямото му приятелство с Ираклий. Не схващам какво искаш да кажеш с това.

Всъщност тези анали под "девета година" разбират 678, тъй като в тях като "първа година" се сочи 669 (т.е. първата изцяло Константинова година). Под "България" в изказването на презвитера най-вероятно се визира добре известната в империята България на Кубрат, на когото Аспарух се явява наследник. За ромеите Аспарухова България не е друга, новосъздадена държава. Както впрочем и за самите българи от седмия век.

Погледни. Най-старият латински препис е на Анастасиевия превод (Chronographia tripertita), а най-старият гръцки ти го посочих.

Не е за първи път. Преди няколко години говорихме за това, но си забравил. Тази част от Кавенските летописи е писана в края на XI век: "В деветата година от царуването му [на Константин IV] българското племе заедно със своя цар на име Аспарух, навлязло в ромейската земя, която сега се нарича България. Като узнал това, император Константин излязъл срещу тях с многобройна войска, но бил обърнат в бягство. Българите се спуснали да го преследват и мнозина избили; после разположили стана си до Константинопол и започнали да разрушават селища и укрепления. Прочее, принуден от това, императорът сключил мир с тях, като обещал да им плаща ежегоден данък."

Никой не твърди такова нещо. Но очевидно най-забележителното военно събитие в тази война е поражението на императорската армия при Онглоса. А че Аспарух е предприемал набези и на юг от Стара планина, е повече от вероятно. В Кавенските анали под 669г. се твърди, че стигнал дори до Константинопол.

Какво разбираш под "латински препис", при положение, че хрониката Теофан е писал на гръцки? Първият латински текст на тази хроника е преводът на Анастасий Библиотекар, правен около 60-те - 70-те години на девети век. Издаван е многократно. Най-ранният запазен гръцки препис на Теофановата хроника е от Х век (т.нар. Cod. Vat. graec. 155) и също многократно е издаван. Има още един пак от Х век (Cod. Par. graec. 1710), който също е издаван.

Презвитерът казва: "ако ме бяхте изслушали, нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, сиреч каквото претърпяхме във войната срещу България". Оттук става ясно, че: 1.Към момента на изказването империята е претърпяла поражението при Онглоса; 2.Презвитерът вярва, че ако е бил изслушан, когато е искал да говори, империята е нямало да претърпи това поражение. Кога е искал да говори презвитер Константин? Той сам в изказването си споменава: "защото аз исках още отначало да дойда на събора, за да помоля да се извърши нещо..." Оттук следва, че поражението е претърпяно между началото на събора (07.11.680) и изказването (09.08.681г.) Затова и търсим в този отрязък време отсъствал ли е Константин IV от столицата. Оказва се, че е отсъствал. Останалото boilad го е обяснил.

Е, това няма как да знаем. Разбира се, овладяването на територията на юг, включително превземането на градове, на което обърна внимание Мiroki, е отнело време, така е. Но ние не знаем колко време след като императорът е напуснал събора, се е състояла битката. Ако е била примерно през пролетта, има достатъчно време Константин IV да е предприемал и други действия да спре българите, те да са се оказали неуспешни и след това да е повел преговори за мир. Като се има предвид, че terminus ante quem за мира е краят на събора, излизат общо пет и половина месеца.

Теофан: "След като в продължение на 3 - 4 дена те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а ромеите не завързали сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзел и станал по-смел. Понеже василевсът страдал ..." Патриарх Никифор: "А българите ... избягали в своите укрепления и останали там четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат сражение с тях поради непроходимостта на мястото, те се съвзели и станали по-смели. Василевсът пък, обзет от подагра и страдащ силно, отплувал..." Виждаш, че между пристигането на ромеите на мястото и заминаването на императора за Месемврия, са минали 4 дни - никакви седмици. Дори да сложим още толкова, докато настъпи паниката, отстъплението и поражението, това изобщо не е много време.

Четиримесечното му отсъствие е напълно достатъчно за кампанията. Не забравяй, че в Онглоса ромейската армия е останала само броени дни, а е пристигнала там доста чевръсто с кораби. А и никак не е било необходимо императорът да отсъства от събора, докато армията се е прехвърляла в Тракия и се е съсредоточавала преди потеглянето на север. Това е могло да става докато той взема участие в съборните заседания. Обратно: през 680г. няма никакви данни за отсъствие на Константин IV от столицата.

"Вътрешна логика" без подкрепата на аргументи от изворите е... как да кажа ... много лековата работа.