T.Jonchev

Така де, само дето подобни книги насаждат патриотарство и фалшиво самочувствие. И след това порасналите тийнейджъри почват да се сърдят, че светът не ни клати непрекъснато капа, след като сме толкова велики. А после в захлас четат Г.Ценов, Ст.Гайд и пр., верват и псуват мръсниците, които стоят в дъното на "световния антибългарски заговор". Накрая започват да се кълнат в "Атака" или нещо от този род.

Според мен - турска епоха. Изчакай обаче да се изкажат форумните археолози.

Борба за покоряването им - да. Обаче за "приобщаване"? Но да не влизаме тук в такава дискусия - темата е за грешките на Ценов.

Не казвай, че си вярвал някога в т.нар. политика на приобщаване на славяните.

Празнуваме фикцията, че е създадена за България, както и приятното чувство да имаш в една ранна епоха нещо, което други нямат.

Почти същото казах на Невски онзи ден, но като гледам скоростта, с която се движи изложението, дискусията я очаквай около Коледа. Аз собствено нямам особен интерес към темата, пък и мисля, че не е трудно да се отгатне виждането на г-н Табов по тази теория на Фалмерайер - според мен ще е около 50:50 "за" и "против".

Г-н Табов, не разбирам защо преразказвате тези достатъчно известни схващания. В този подфорум пишат немалко специалисти историци и лингвисти, които добре знаят кои са Фалмерайер, Дринов и Заимов и каква е позицията им по този или онзи проблем.

Да, благодаря.

Байрон? (извинете за ОТ)

Виждам, че си чел само български превод в постзлатарско издание. У Шабо и Зотенберг, които са превеждали тази хроника от етиопския й препис, текстът всъщност е: "Кетрадес, началник на мутанес, племенник на Кернака". Няма нито Кубрат, нито Органа - това са само предположителни идентификации.

Aми точно тази информация се съдържа у Йоан от Никиу и се отнася до Кетрадес. Никъде другаде дори не се намеква, че Кубрат е стъпвал някога в Константинопол или пък че е бил близък с императора. Така че ако Кетрадес не е Кубрат (което никак не е невъзможно) цялата останала постройка от предположения се срива на минутата.

Колега, християнството на Кубрат е все пак само популярна хипотеза, но без сигурни доказателства. Ако Кетрадес на Йоан от Никиу е действително Кубрат, може да се приеме, че Кубрат е бил християнин и това да се използва като аргумент, че и евентуалният му внук Тервел също е бил. Но че Кетрадес е Кубрат, не е сигурно или поне не е доказано. Да се гради хипотеза върху хипотеза е доста рисково за крайния резултат. От друга страна пък знаем случая с Константин Велики, който със сигурност е обявен за светец, без въобще да е бил християнин. Всичко това ме прави безкрайно предпазлив относно християнството на Тервел, а оттук - и по отношение на конструкциите за абдикации, манастири и т.н.

Не, не пречи. Освен това направих предложението като потребител, не като модератор.

Невски, не е ли по-добре да изчакаме малко, докато авторът на темата заяви собствената си позиция по теорията на Фалмерайер? Аз също имам очакване за 1/2 споделяне, но предпочитам да видя все пак неговото мнение.

В тази тема май пак настъпва тишина. Няма да й е за пръв път - до появата на някой нов горещ привърженик на Г.Ценов.

Логично е - при положение, че от една страна имаме Крумес/Кормесиос, а от друга Кормисош - да се търси родство на Сабин по-скоро с Кормисош, отколкото с Крумес/Кормесиос. Така поне го виждам аз.

Твърде фантасмагорично според мен. Нищо не налага да се прави такава врътка.

Да. Но кой друг Кормесиос знаеш у Теофан? Не се сещам.

Виждам две неудобства в тази теза: 1.Тервеловият наследник е от рода Дуло, докато Кормисош е от Вокил; 2.Конструкцията дава изключително дълга политическа активност на този Кормесиос/Кормисош - над 40 години. Аз смятам, че Крумес от надписа и Кормесиос на Теофан са идентични с приемника на Тервел, а Кормисош от "Именника" е друг владетел, управлявал по-късно.

Т.е. ти смяташ, че Крумес от Мадара е наследникът на Тервел - правилно ли те разбирам?

А стига бе!

Разбирам. А какви са аргументите ти?

Готин виц

Абе, човек, хайде успокой топката и прочети това, което се опитвам да ти обясня. Никой не казва, че името "Крумес" в надписа е погрешно изписано. Това, че Крумес от надписа се идентифицира с Теофановия Кормесиос, е направено на базата на съдържанието, а не на именното сходство. Ако беше само заради името, Мадарският Крумес щеше да си остане и до днес идентифициран с Крум (+ 13.04.814) Не е изключено и тримата тези владетели да са се казвали Крум: Крум I - Крумес в Мадарския надпис и Кормесиос у Теофан; Крум II - Кормисош от "Именника"; Крум III - победителят на Никифор Геник. Това, което се мъча да обясня е, че определени имена получават гражданственост в определена форма и звучене (не най-точни) и след време е много трудно да бъде наложена по-прецизната форма. Пример: името на зератаркана Онегавон, който според един друг надпис се удавил в Тиса, според точното четене на лапидарния текст е всъщност Негавониас (в българизиран вариант - Негавон / Негавоний). Но и до сега най-често в литературата го назовават Онегавон, макар да е ясно, че формата е неточна. По същия начин стои въпроса и с името на Омуртаг, което може би всъщност е Муртаг. От това - което според мен е не някаква злоумишлена преднамереност, а просто непрецизност - никой не е пострадал, включително науката. Не е въпросът чий е текстът (всъщност е на архидякон Тома Сплитски, XIII век), а кой е Оксан. Исках да ти покажа, че когато едно и също лице се среща в разни извори обозначено с различни имена (това е много често явление), е естествено в научната и в популярната литература то да се назовава не с всички тези имена, а само с едно - най-правилното или най-популярното за него. Оксан на Тома е нашият добре известен Иван Асен (II). В неговия случай си служим с най-популярния вариант на името му. А най-правилният е Йоан Асян, но не го наричаме така. Покаяние прието.

Оксан през Гугъл може и да го намериш некогиш, ама бая зор ще видиш. Покай се немедленно, Бързаков!