Абе, човек, хайде успокой топката и прочети това, което се опитвам да ти обясня.
Никой не казва, че името "Крумес" в надписа е погрешно изписано. Това, че Крумес от надписа се идентифицира с Теофановия Кормесиос, е направено на базата на съдържанието, а не на именното сходство. Ако беше само заради името, Мадарският Крумес щеше да си остане и до днес идентифициран с Крум (+ 13.04.814)
Не е изключено и тримата тези владетели да са се казвали Крум: Крум I - Крумес в Мадарския надпис и Кормесиос у Теофан; Крум II - Кормисош от "Именника"; Крум III - победителят на Никифор Геник.
Това, което се мъча да обясня е, че определени имена получават гражданственост в определена форма и звучене (не най-точни) и след време е много трудно да бъде наложена по-прецизната форма. Пример: името на зератаркана Онегавон, който според един друг надпис се удавил в Тиса, според точното четене на лапидарния текст е всъщност Негавониас (в българизиран вариант - Негавон / Негавоний). Но и до сега най-често в литературата го назовават Онегавон, макар да е ясно, че формата е неточна. По същия начин стои въпроса и с името на Омуртаг, което може би всъщност е Муртаг.
От това - което според мен е не някаква злоумишлена преднамереност, а просто непрецизност - никой не е пострадал, включително науката.
Не е въпросът чий е текстът (всъщност е на архидякон Тома Сплитски, XIII век), а кой е Оксан. Исках да ти покажа, че когато едно и също лице се среща в разни извори обозначено с различни имена (това е много често явление), е естествено в научната и в популярната литература то да се назовава не с всички тези имена, а само с едно - най-правилното или най-популярното за него. Оксан на Тома е нашият добре известен Иван Асен (II). В неговия случай си служим с най-популярния вариант на името му. А най-правилният е Йоан Асян, но не го наричаме така.
Покаяние прието.