T.Jonchev

O, с удоволствие бих почесал за пореден път перото си по този въпрос, макар че това ще е спор заради самия спор.

Картината, която рисуваш, е неточна. Всъщност, когато води войната с българите, Константин Погонат вече е разбил арабите и е подписал с тях мир. Именно това обстоятелство му дава възможност да прехвърля теми и тагми в Тракия.

Гледах го, разбира се. Науката се прави с глава, не с диплома. Така че фактът, че си химик, а не историк, не е пречка нито да се интересуваш от история, нито пък да кажеш нещо ново и вярно в историята. И Митака е химик, но много добре се вписва и в историята. Да, дядото на дядо му е роден в тема Македония и затова са го наричали "Македонец" (оттук името на цялата династия). Но, както забеляза и КГ, тази тема обхваща част от дн. Източна Тракия и няма нищо общо със съвременната Македония, нито пък с античната.

Приятелю Кирил, нима сериозно си помислил, че български исторически форум (не само този - който и да е) би отстоявал мнение, че Самуил е македонски цар? Признавам, че и ние си имаме разни исторически мании, но пък чак снежнобялото да обявим за антрацитно черно - е, до там не сме стигнали и се надявам да не го направим. Така че тук опоненти няма да намериш - тъкмо обратното. Но щом си любител на спора - а това е хубаво - съобрази се с бележките на графа. Фактологическата прецизност е крайно необходима за аргументите при спор. Дерзай нататък!

Чудесен роман! Заедно с "Quo vadis?" започнаха да формират вкуса ми към Рим - в ранно тинейджърско време, преди да почна да чета източниците.

Mea culpa, разкайвам се!

Да бе, а аз бях пропуснал. Но сега вече го "плюснах" (думата много ми харесва ), макар и със закъснение.

Тамарин, моите адмирации!

Оригиналът въобще го няма - работим с преписи. Споменатото в текста "царство" не върши никаква работа по отношение на проблема с титлата и коронясването на Симеон, защото: 1.Текстът е препис - май от ΧIV век. Използването на думи като "цар" и "царство" в него въобще не е показателно. Няма гаранция, че същите тези думи са стояли и в оригинала, а не напр. "цясар", "цясарствие". 2.Самият оригинал на паметника е от XI век, когато вече думите "цар" и "царство" вероятно са в употреба. Но дори да са присъствали в оригиналния текст, от това не следва автоматично, че са били използвани и в първата четвърт на Х век, когато се разиграват събитията. 3.При превеждане и нормализиране на изворови текстове на съвременен български "цар" и "царство" се използват доста непрецизно - вкл. за преводи на текстове от гръцки, в чиито оригинали стоят думите "василевс" и "автократория". Така че не бих залагал, докато не съм погледнал самия среднобългарски препис на Анонима. Нищо чудно в него въобще да не пише "цар".

Aбсолютно нормална. За времето си римското общество е достатъчно цивилизовано, за да съчетава военни и дипломатически средства при правенето на политика.

Имало е. Напр. в диоцеза Тракия са поселени ок.2000 семейства кутригури по времето на Юстиниан Велики. Но българска държава на Балканите, естествено, тогава не е имало.

Е, четох един учебник за 11 клас - на издателство "Анубис". От над 100 грешки в старото издание, са поправили 30-тина, останалите си стоят. И грижливо са съхранили най-важните грешки: научните. Прах да не падне върху тях.

Виж предния постинг. Това, че не е загубил и "педя земя" няма нищо общо с фактите и данните - то е 100% историографско заклинание. В научните изследвания не може да се отрекат военните му неуспехи, без това да предизивика остри възражения и затова те традиционно се "подслаждат" с неизменната реплика как, макар да загубил войната еди коя си, все пак я спечелил на масата на преговорите, защото територията на страната се съхранила - независимо че най-често за това няма никакви сведения. Не знам защо моите колеги си мислят, че великите владетели трябва непременно да са големи военачалници и завоеватели и хвърлят толкова усилия да замазват пораженията. Виж французите: те си харесват Луи Свети и го смятат за велик (с право), независимо, че на бойното поле е бил горе долу гола вода.

Toва е версията на Божидар Димитров - както обикновено твърде волна и без особена връзка с изворите. Всъщност презвитерът казва: "ако бях изслушан, нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, т.е. каквото претърпяхме във войната срещу България". С други думи: Константин смята, че ако са го били изслушали (а не послушали!) поражението би било избягнато. Поражението, а не войната.

"Трябва ли да отнесем възникването на България към 681г.?" - беше темата и въпросът. Не, не трябва. Смятам, че това е достатъчен, макар и неособено изчерпателен отговор. Всякакви опити да се посочи в коя година е възникнла, щом не е в 681, са не само опити да се отговори на друг въпрос, но и всъщност безплодни усилия - сигурна година не може да бъде посочена.

Не е предвождал армии през 895. Споменава се, че българите се отнесли до него за съвет. То Борис и на млади години е един военачалник... Що се отнася до това да има в 867 пълновръстен син, който да е пратен на дипломатическа мисия, ако сам Борис е роден към 830г. - напълно е възможно.

Е, не пали от раз, де! Нито Константин, нито аз сме казали "единствено". Всъщност една част от българо-сръбските отношения ги знаем точно от описанията на този император и ако не беше той, въобще нямаше да ги знаем. Васалитета на Сърбия към България по Симеоново време (917 - 924 със съответните прекъсвания) никой не оспорва. Но за времето на Борис работата е малко по-комплицирана. Ако твърдим - на основание на подаръците и ескорта (а и на факта, че членове на Властимировия род по-късно живеят в изгнание в България) - че това е васалитет на Сърбия към България, ще трябва да мерим със същата мярка и българо-византийските отношения и да заключим, че България пък е васална на империята, щом Борис и Петър изпращат там синове, а пък първите Асеневци - брат. А ако пък тези факти от българо-ромейските отношения не означават васалитет, защо същите факти в българо-сръбските да означават?

Константин VII го пише - е, без думата "васали", естествено. Но ако заложничеството на Мутимировите синове означава васалитет, как би коментирал изпращането на брата на Петър Ι, a и на синовете му по-късно в Константинопол? Ами на Симеон? Ами Калоян?

Ако това известие на Бертинските анали е вярно, то също насочва към първата половина на 30-те години като време, в което е роден Борис.

Не, съобщението за конфликта на Мутимир с братята му стои след това за войната с българите, така че войната спокойно би могла да бъде много преди 872г. Да е след 870г. не е много вероятно, защото от 870 до Борисовото замонашване отношенията между България и ромеите са горе долу елейни, а империята минава за покровителка на сърбите, които са васални на василевса.

Борис е роден някъде между 820 и 836г. - може да се определи и по-тесен интервал, ако знаем със сигурност кога се е състояла българо-сръбската война, в която е пленен Владимир.

Трудно е да се каже - средната продължителност на живота тогава е доста по-ниска, така че един 45-годишен човек е могъл да мине за стар. От друга страна императорът е бил малко над 20-годишен, а от позицията на тази възраст дори 35-годишните изглеждат стари.

Не, за нищо не го е ръкоположил. Смятам, че много добре знаеш, че няма такава церемония. Това, което е станало през 913г. въобще не е церемония. Николай Мистик просто благославя Симеон. Това твърдение предполага да може да се цитира поне един източник от времето на Симеон, в който той да е наречен "цар". Страхувам се, че няма такъв.

Има. В цвета и материята. Но не и в смисъла и ролята. Епириптарият не е шапка - това обаче между другото. Какъв е бил "ритуалът" в случая със Симеон? Ритуалът на императорската коронация е добре известен - кое от него присъства в историята с епириптария?

Не без кеф сложих плюсче на това мнение. Все пак трябва да направя уговорката, че не липсват и достатъчно интелигентни хора, които без да са историци и без да четат изворите в оригинал, дават твърде солидни, великолепно обосновани, коректно поднесени становища и не се разфучават като слон в стъкларница, ако случайно не приемеш мнението им или изкажеш резерви. Докато има колеги, чиито мнения и писания могат да те изприщят - независимо, че ползват изворите в оригинал.