Doris

Общо взето ти нищо не си разбрал, което не е за чудене, защото хуманитаристите трудно вдяват, когато видят твърдения от сферата на точните науки.

Не е само златото, имат великолепни постижения в керамиката. Но по-интересният въпрос във връзка с темата е дали биха могли да имат общо с траките.

В крайна сметка от текста на темата Изобретател на годината излиза, че са 17 . Ворфакс, изобретение и откритие са доста различни неща, както пише Малоум. Откритие е установяването на неизвестни, обективно съществуващи закономерности, явления и свойства на материалния свят. Регистрират се от Патентното ведомство отделно от изобретенията.

Представа и реалност се свързват по абсолютно същия механизъм и при атеистите и при религиозните. Винаги в нашите предстви за околния свят присъства и субективна, недоказуема част. Това е част от теорията на познанието, на която толкова държиш. В математиката е формулирано като теорема на Гьодел. Нужно е само представата ни за света да удовлетворява критерия за истинност - да може да обясни и да предвиди случващото се. Обикновено недоказуемата част от нашите представи е фундаментална. Не случайно философията се дели на идеализъм и материализъм, т.е. "има бог" и "няма бог".

Варненската неолитна култура не е обикновена, а високоразвита и първата, обработила злато. Между нея и траките има хиатус, след това различни други култури от ранната бронзова епоха: култури от типа Езеро с местен или анатолийски произход и ямна култура с произход от северното причерноморие. Траките, появили се на историческата сцена в средата на второто хилядолетие Пр.Хр. са индоевропейци, принадлежат към индоевропейското езиково семейство. Дали са дошли от някъде, или са наследници на предхождащите ги култури не е ясно. Възможно е варненската култура и културата Езеро също да са били индоевропейски.

Има термин разбиване в математиката, но не е свързан с отношението между пространство-време и пространство. Разбиването ни дава пространства пак със същата размерност, например права разбива двумерното евклидово пространство на две двумерни полупространства, равнина разбива тримерното на две тримерни и т.н. Тук, в конкретния случай за пространство-време и пространство от математическа гледна точка има редукция на размерността на пространството. А ако разглеждаме още по-конкретно изкривяването на пространството около черна дупка, тази редукция се състои в подходящ избор на координати. Ако разглеждаш конкретен момент , винаги можеш да направиш координатна трансформация, така че той да съвпадне с t0, произволен момент е малко рисковано, не знаеш, дали обектът ти изобщо ще го има ...

Кирилицата е културно постижение с големи последици както за българската, така и за световната история. За знамената - ето един достоверен източник според мен: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11040-%CF%EB%E5%ED%E5%ED%E8%F2%E5-%E1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8-%E7%ED%E0%EC%E5%ED%E0 Няма пленено в бой българско знаме. Вероятно големият инат на българите да не оставят знаме в плен се е започнал точно от епизода със Самарското знаме. С какво това е променило света обаче? Забележителният факт за българските бойни знамена е не на място, когато говорим за приноса на българите в развитието на света. Смешно е както да се преувеличава, така и да се омаловажава значението на българите, например, поставянето на електронния часовник на ръката също е принос в развитието, макар и не толкова голям, колкото откриването на самия часовник.

В теорията на относителността няма разбиване, има точно обратното , свързване чрез пространствено-времевия инвариант: За това , ако искаме да се занимаваме само с пространството - х, у z , трябва t1=t0 , т.е да го разглеждаме стационарно.

За чушкопека не е много сигурно, да не се окаже откритие на някой, който е само с българско потекло като Джон Атанасов?

Пропусната е шопската салата! А ако говорим сериозно, има разлика между откритие, изобретение и просто поводи за радост. Българските открития са шест, някои, например фотоелектретите на Георги Наджаков тук не са споменати.

Това, което си намерил е научно-популярна аналогия за онагледяване, но тя не доказва съответствие на трансформациите на Лоренц между две отправни системи и координатните преобразувания в една отправна система. Конкретно в нашия случай промяната на ъгъла между осите Х1 и Х2 ще доведе до промяна само на пространствените координати : х2=x1/sinα , t1=t1 . Вярно е, че в случаите на движение представяне на различните части от предмета в различни моменти има физически смисъл. Всички изобразявания на траектории, например, са такива представяния. Но аз описвам стационарни положения , защото под разделяне на време и пространство (за което говорим) разбирам това , да фиксираме времето като константа.

Наскоро даваха по телевизията един изключително красив китайски филм за древната история и легенди на Китай:"Герой"

Да, това е така, ако смятаме, че успехът е в това да не преминеш хоризонта и скоростта трябва да е с направление колкото може по-различно от това, в което е черната дупка, иначе и обект със скорост = "с" , тоест светлина не може да има успех. Чакай сега, къде ги видя тия различни отправни системи? Става въпрос за разделянето на времето и пространството от координатната система на пространство-времето. Това аналитично означава времето да е константа, а физично - да разглеждаме нещата в малък отрязък от време - фиксиран момент. Геометрично същото ще означава да направим перпендикулярен прав разрез на пространство-времето. Иначе в новообразуваното пространство ще има събития в различни моменти, т.е. времето ще е променлива.

Не съм съгласна с това, което сте написали. Мисля, че объркването идва от това, че се обсъждат един куп неща едновременно, като броят им нараства лавинообразно в хода на дискусията. Ако сте съгласни да ги разгледаме едно по едно без възраженията да се приемат като лична нападка, може да пробваме взаимно да си ги обясним. Като начало предлагам да започнем от оприличаването на пространство-времето на хляб, който може да се реже по всякакъв начин. Хлябът е един и същ като материал и в трите си измерения, докато пространство-времето има едно измерение - c.t , което е различно. Значи, не винаги ще получаваме физически смислени разрези. Ще поясня с един възможно най-прост пример: Нека имаме една пръчка с определена дължина , която е нагрята до някаква температура и изстива с времето равномерно по дължината си . Можем да представим това в едно двумерно пространство-време, по абцисата е времето, по ординатата - дължината на пръчката, изстиването е промяната на цвета: Всеки един перпендикулярен на абцисата прав разрез ни показва пръчката в определен момент с някаква температура. Ако направим обаче наклонен под ъгъл разрез ще получим по-дълга пръчка с различна температура по дължината, което няма да съответства на реалността. Ако вземем пък къдравия нож, ще получим пръчка, нагрята на ивици. По същия начин и при четримерното пространство-време с произволни разрези ще получаваме пространство, в което различните части са показани в различни моменти от времето и процесите не съответстват на реалните.

Предполагам, че и самият Хокинг от време на време си казва същото. Едно, защото ние пряко експериментално нищо не знаем за черните дупки, имаме само далечни наблюдения на евентуални такива обекти, както пише в коментарите на филма: Mat Kaplan: 'There is some scientific basis for that. We still know so little about what happens near a black hole. 'We have the theory, I guess, to the event horizon, but beyond that nobody knows. I think they are fairly certain with a black hole the size of Gargantua, you can get things like that if it's large enough. 'But until we actually get to explore one, if that ever happens, or have some instruments that can examine it, it's really all theory.' Read more: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2828836/Five-things-Interstellar-got-wrong-points-got-right-Space-experts-reveal-scientifically-accurate-film-actually-is.html#ixzz3OWAwDwDY Второ, в теорията има много неизяснени и противоречиви моменти: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16269 И трето, известно е, че колкото повече знаем, толкова повече разбераме, че има неща , които не знаем, или както е казал Сократ "Аз знам, че нищо не знам".

"Диамантената ръка" си е евъргрийн. Аз съм я гледала поне 5 пъти. А през миналата година изгледах доста филми, които почти веднага забравих. "Хобит" е хубав, но някак не ме трогва, освен безподобната архитектура на къщичките. За това пък "Игра на тронове" много ме увлича, надявам се да има още. "Игрите на глада" ми се струва че е за тинейджъри. "Interstellar" не ме удиви особено. Изглежда повече ме интересуват човешките истории, отколкото звездните ефекти. И аз ще се отклоня с едно малко закъсняло откритие - "Мементо" - един филм , който ме накара да си размърдам мозъка.

Аз не съм много наясно с "мистичния опит" , обаче знам, че науката все още не е открила всички механизми на съзнанието, а само най-общите. Ако беше ги открила, щеше да може да направи изкуствен интелект или поне нещо подобно. За това не може да се твърди, че "всяко преживяване се основава на съзнавано или несъзнавано съдържание в съзнанието". За интерсубективните истини - според мен всеки човек има такива. Всеки вярва в нещо, един в могъществото на науката, друг в бог, трети в "прогреса и победата на доброто"...

Става дума за сингулярностите, макар че така и не се разбра какво е близост за тях. Малко е трудно човек да си го представи, но в сингулярностите не действат физичните закони, това това се има предвид в цитираното изречение. Ако беше гледал филма, щеше да си видял, че след пропадането си в черната дупка, Купър се връща в Слънчевата система. Няма общо с червейната дупка, която обсъждахме по-рано. Много ти благодаря , че ме подсети за теорията за вселената в черна дупка, защото добре се връзва с филма. Никодем Поплавски само я е доказал , използвайки признатата вече в научните среди теория на Айнщайн-Картан (ECSK ), иначе тя е на други физици преди него. Признаването на ECSK е и благодарение на Кип Торн, идеите на който са използвани в Interstellar. Така, ето малък фен-фикшън: Експедицията отива в далечната галактика с черната дупка и потенциално обитаемите планети през червейна дупка от типа на Морис-Торн. Нищо не пречи тази галактика да е в друга вселена. Мотаят се там, накрая Купър пада в черната дупка, но тя се оказва червейна дупка - мост на Айнщайн-Розен и го връща с малко помощ от петото измерение обратно в нашата Вселена близо до Земята . ОТ: Гравити, всичките ти заяждания са отклоняване от темата, като се почне от това, че Луната не се въртяла, докарване на свръхмасивни черни дупки и на фотонни черни дупки (заради евентуална нулева кривина) и всевъзможни координатни преобразувания . Колкото и да обяснявам, ти все изопачаваш казаното от мен. Пита не знам колко пъти за скаларната кривина на пространство-времето, а когато ти отговорих казваш: а, това не е скаларната кривина на пространството, а на пространство-времето. За физическото пространство използвах израза кривина. Скаларите във всяко едно отделно математическо пространство са инвариант, но Физическите пространство и време са свързани неразделно, за това ги описваме в едно общо математическо четириизмерно пространство-време. Пространството може да се опише и отделно с физически величини , както е в книгата, която цитирах. В този случай то е стационарно, във фиксиран момент от времето. Ако използваш математическо пространство за описанието му, то ще е тримерно и координатни преобразувания също ще са тримерни, това означава, че известните ни релативистки ефекти с пространството при движещи се отправни системи няма да се проявяват. За това какво е действие като физически обект също посочих определение. Конкретна формула за спагетизацията на черна дупка нямам под ръка, за това се опитвам да дам оценка на базата на това, с което разполагам. Може би ти ще намериш такава формула , която доказва, че приливните сили не зависят от нехомогенността на полето на гравитационните сили и, че тя не е свързана с нехомогенността на кривината на пространството.

Шпага, от цитираното от теб наистина се вижда, че скаларната кривина не може да стане нула, тук е обобщено ,става дума за процеси на намаляване на масата, за сложни разпределения на масите и за разпределение на частици без маса в покой - фотони. А в случая въпросът е по-прост, няма смисъл да го усложняваме, става дума за обикновена черна дупка, която не се изменя . Скаларната кривина е инвариант, тоест не се променя при смяна на координатната система, това се вижда от самото и име - „скаларна“(спомнете си разликата между вектор и големина на вектора), а и се споменава много пъти в текстовете, когато се използва . Значи, ако в една координатна система е различна от нула, то няма как да стане нула от координатни преобразувания. А тя е различна от нула в пространството около масивни обекти, защото е свързана, както казах с действието на гравитационното поле. Ето тук е описано как: http://pskgu.ru/ebooks/l02/l2_gl11_93.pdf Тук се вижда какво е действие във физиката: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF_%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D1%88%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F Не съвпада. Гравити, ти пак променяш това, което съм казала. Пространството не е абсолютно, да. Въпреки това , от кривината на пространството(пространство не в математически смисъл) може да се намери гравитационната сила, която действа на тяло, намиращо се на съответното място. Ако искаш подробности, можеш да ги прочетеш тук: https://books.google.bg/books?id=LIjhOe_iS2EC&printsec=frontcover&dq=inauthor:%22%D0%98.+%D0%92.+%D0%A8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%22&hl=bg&sa=X&ei=f6atVMHUKoa0UceZg_gL&ved=0CCAQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Обърни внимание, че тази кривина в дадено направление съвпада с кривината на траекторията на светлината. Но аз даже не съм написала това, а че при по-голяма кривина ще има по-голяма сила. Защото както казах ни интересуват приливните сили, които зависят от пространствената нехомогенност на кривината, а не от големината на самата кривина. Въртящата се черна дупка, както доказва Поплавски е доста по-различна, направо се превръща в червиева дупка и няма сингулярност. Възможно е в Interstellar връщането на Купър обратно да е свързано с тази червиева дупка и с малко помощ от петото измерение. Има много източници, ако тези, които цитирах до сега не стигат, кажи какво по-конкретно за скаларната кривина те интересува.

Няма как да се установи с методите на науката. Лабораторните изследвания също се интерпретират ментално и тази интерпретация е насочена към игнориране на външните влияния , сред които са евентуалните чудеса и видения. Игнорирането става освен чрез постановката на експеримента, също и чрез статистиката. Критерият за достоверност е повторяемост и отклонение от средната стойност в рамките на статистическата грешка. Така няма как да се обяви като резултат от измерванията чудо, дори и да е регистрирано, защото чудесата са отклонения от обичайното. Значи, природните науки не са против религията, те само не се занимават с нея.

Миналата година покрай споровете за Левски изчетох отново един куп биографични книги за него - на Иван Унджиев, на Захари Стоянов, на Мерсия Макдерморт и новата книга на Галина Златарева "Васил Левски, заблуди и истини", която ми допадна много. Художествена литература чета рядко, но с удоволствие прочетох "Вакантен пост" на Джоан Роулинг.

Според теорията доказана от Поплавски това, което се вижда като черна дупка в една вселена е червейна дупка. Това е мост Айнщайн-Розен – от черна дупка в една, родителска вселена и бяла дупка във втора вселена. Големият взрив, Big Bamg e заменен от Big bounce , не знам как да го преведа, Голямо пръсване може би. Масата на втората вселена се създава от Big bounce чрез силно анизотропното му гравитационно поле. Нейната големина зависи от масата на черната дупка в родителската вселена, но е много, много по-голяма. Масата на типична черна дупка от колабирала звезда е достатъчна за създаване на вселена като нашата. Сингулярност няма, но има област с огромна и силно нехомогенна и анизотропна гравитация. Според мен, ако астронавт от родителската вселена реши се насочи към черната дупка, той ще стане на спагети преди да мине в другата вселена, ако преминаването изобщо е възможно. ОТ: Гравити, какъв резултат търсиш? Да обсъждаш темата или да осъждаш мен? Виждам, че търсиш реванш на това, че съм ти намирала грешки и сега действаш на принципа „нека доказва , че няма сестра“ , но преиграваш. Не виждам с какво вторият пример на Хокинг за колапс на свръхмасивна черна дупка е в противоречие с което и да е от моите твърдения. На втора страница все още някои от нас говорехме за филма, в който както ти казах няма свръхмасивни черни дупки, няма и колапс на такива. Не искам пак да се разстроиш, за това полагам усилия да си изясним понятията, но ти все не си доволен и наричаш усилията ми „изстрел в тъмното“ . Стигна до там, да твърдиш, че не знам какво е общодостъпното понятие „нехомогенност“. Дори не допускаш възможността, че ако нещо ти изглежда неясно, това може да е защото не го знаеш или не си се сетил, обявяваш го за безсмислено и толкоз. Какво може да е „пространство“, когато става дума за тела и сили, това разбира се е физическото пространство, а не някое математическо с координати и разлагания . Най-добра представа за кривината на физическото пространство ни дава отклонението на светлината от праволинейната и траектория. В местата с еднаква кривина гравитационната сила, действаща на тяло с пренебрежими размери е еднаква. Колкото по-голяма е кривината, толкова по-голяма е гравитационната сила. Нехомогенността, промяната на кривината на пространството в област, съизмерима с размерите на тялото е причина за нехомогенност на силите на гравитацията в различни части от тялото и от там за приливни сили и спагетизация. По-горе сложих линк към статията на уикипедията, за „спагетизация“, където е показана връзката и с нехомогенността на гравитационните сили . За скаларната кривина мислех, че отговорите на Шпага са достатъчни. Не може скаларната кривина да стане нула от смяна на координатите, защото скаларната кривина е инвариант.

Не съм видяла, да обясняваш, че спагетизацията може и без сингулярност, но защо тогава си против това, че тя може да се случи и извън черната дупка, когато астронавтът се приближава към нея, или на някое място отвътре на хоризонта на събитията, което не е близо до сингулярността, каквото и да значи близо. Прав си за това, че сложните изрази и понятия не са разбираеми за всички, за това по-горе не ги използвах, но това не означава, че съм си променила тврърденията, или че понятията са грешни. Много е хубаво, че знаеш за тензора на Ричи, но това , което ни интересува в случая, не е кривината на пространство-времето, а нехомогенността на кривината на пространството, защото от нея зависи нехомогенността на силите на гравитацията. А вторият случай, който Хокинг представя не отрича верността на първия. Хипотезата за Вселената като черна дупка не отрича съществуването на места и моменти, в които да се случи спагетифициране. Ако нещо от казаното от мен по-рано те учудва може да цитираш, а не отново да правиш изопачаване. Ето описание и на самата хипотеза за тези, които се интересуват: http://hi-news.ru/science/chtivo-kuda-vedut-kosmicheskie-chernye-dyry.html

А ако погледнем на въпроса още по-сериозно тогава би трябвало да попитаме какво означава да „се доближи сингулярността“ в израза Или е по-добре да не сме чак толкова сериозни, защото за спагетизацията ни е нужна само много нехомогенна гравитация , достатъчна за да се разтегне и разкъса интересуващото ни тяло, в случая тялото на астронавт. Такава може да се окаже гравитацията в близост до малки черни дупки или във вътрешността на големи ч.д., както казах, но също и в близост до неутронна звезда, т.е не ни трябва сингулярност: https://ru.wikipedia.org/wiki/Спагеттификация Даже и в примера на Хокинг за колабираща звезда, който е послужил за начало на израза спагетизация, тя се случва в момент преди звездата да е станала черна дупка: "За да разберем какво бихме видели, ако наблюдаваме звезден колапс да образува черна дупка, трябва да си припомним, че в теорията на относителността няма абсолютно време. Всеки наблюдател ще има собствено време. За някой, който е на звездата, времето ще се различава от това за някой на разстояние от нея поради гравитационното поле на звездата. Да предположим, че някой дързък астронавт е на повърхността на колапсираща звезда, колапсира с нея и изпраща ежесекундни сигнали по своя часовник към космическия си кораб, обикалящ около звездата. В някой момент по неговия часовник, да кажем в 11,00, звездата ще се свие под критичния радиус, когато гравитационното поле става толкова силно, че нищо не може да излезе навън от него, и сигналите от астронавта вече няма да достигат до кораба. С наближаването на 11,00 неговите спътници, наблюдаващи от космическия кораб, ще установят, че интервалите между последователните сигнали от астронавта ще стават все по-дълги и по-дълги, но този ефект ще е твърде слаб преди 10,50,50. Те ще трябва да чакат само малко повече от секунда между сигнала от 10,59,58 на астронавта и сигнала, който той изпраща, когато неговият часовник показва 10,59,59, но ще трябва вечно да чакат за сигнала 11,00. За хората на космическия кораб светлинните вълни, излъчени от повърхността на звездата между 10,59,59 и 11,00 по часовника на астронавта, ще се разпростират в един безкраен период от време. Времевият интервал между пристигането на последователните вълни до кораба ще става все по-голям и по-голям, така че светлината от звездата ще изглежда все по-червена и все по-слаба. Накрая звездата ще стане толкова слабичка, че вече няма да може да се вижда от космическия кораб: всичко, което би останало, е само черна дупка в пространството. Звездата обаче ще продължи да упражнява същата гравитационна сила върху космическия кораб, който би продължил да обикаля около черната дупка. Сценарият обаче не е съвсем реалистичен поради следната трудност. Колкото по-далеч сте от звездата, толкова по-слаба става гравитацията, така че гравитационната сила върху краката на дръзкия ни астронавт винаги ще бъде по-голяма от силата върху главата му. Тази разлика между силите ще разпъне нашия астронавт като макарон или ще го разкъса, преди звездата да се е свила до критичния радиус, при който се образува хоризонтът на събитията! Ние смятаме обаче, че съществуват много по-големи обекти във Вселената, като например централните области на галактиките, които също могат да претърпят гравитационен колапс и да образуват черни дупки; на някои от тях астронавтът няма да бъде разкъсан, преди да се е образувала черната дупка. Фактически той няма да почувства нищо особено, когато достигне критичния радиус, и може да премине точката, от която няма връщане назад, без да забележи. Но само за няколко часа, докато областта продължава да колапсира, разликата между гравитационните сили върху главата и краката му ще стане толкова голяма, че пак ще го разкъса." http://chitanka.info/text/834/8#textstart

Доближаването до сингулярността става през цялото време на приближаване към дупката.