
Doris
Потребител-
Брой отговори
6174 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Doris
-
Прочетох внимателно какво е писано. Не си казал само, че това не е така, а че при специални условия - достатъчно голяма дупка не е така: Което ме накара да говоря за специалните условия на свъхмасивните черни дупки. Като цяло възраженията ти са все в тоя дух. Ако аз кажа , че е студено, ти казваш, че не е така, защото в Африка е топло, после кой какво бил казал и колко съм била лоша, че не те оставям да се правиш на велик. И трябва да се изясняват някакви обтоятелства, аз, ти той , а не предмета на темата. Подчертаното е вярно, има го в учебниците. Това, че и ротацията има принос за приливните сили и че съществуват гранични теоретични случаи не го променя. Относно линка, ако го прочетеш, ще видиш, че няма обвинения, нещата са въпрос на мнение и представи за хипотетични възможности - дали са възможни червиеви дупки, къде се намира сингулярността на дупката.... Има и едно изказване, което повтаря казаното от мен за черните дупки, срещу което възразяваш: Professor Barstow: ‘No. The gravitational field is extremely intense and changes very quickly. The idea is that anything that falls into it becomes like spaghetti, stretched out by gravity. Read more: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2828836/Five-things-Interstellar-got-wrong-points-got-right-Space-experts-reveal-scientifically-accurate-film-actually-is.html#ixzz3Ny2YGxfd Follow us: @MailOnline on Twitter | DailyMail on Facebook
-
Филмът на Хокинг ми напомни за това, че е по-точно да се каже, както го прави той, че масата предизвиква забавяне на времето, макар че гравитацията (привличането на телата) винаги я съпътства. Обратното – забавянето на времето да влияе на масата или плътността на телата не се предвижда от теориите. В книгата „Кратка история на времето“ Хокинг обаче споменава, че забавянето на времето може да повлияе на термодинамичните процеси, но това е за вселенски мащаб. Във филма също има числов пример за максималното гравитационно забавяне на времето в нашата галактика с възможност за връщане от областта около черната дупка и то е 2 пъти. При това обикалянето по орбита, съизмерима с тази на Меркурий трябва да е за 8 минути собствено време. Ето и други коментари от астрономи за достоверността на филма, малко по-критични от представените тук в началото: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2828836/Five-things-Interstellar-got-wrong-points-got-right-Space-experts-reveal-scientifically-accurate-film-actually-is.html Надявам се Гравити да се е успокоил през уикенда, защото са доста в разрез с неговите представи. ОТ: Успокой се, Гравити. Няма нужда от ех – ох и удивителни. Оплакваш се без основание. Ако имаше квалификации от моя страна, отдавна да са ме „пратили в бан“. Даже ти декларирах уважение и те предупредих да не приемаш научните и фантастичните теории лично. Ако искаш да ти се отговаря любезно, възразявай любезно и с аргументи по предмета на темата, а не „ти увърташ“ , „това трябваше да го кажеш по-рано“ и т.н. Щом настояваш като за последно, ще ти обясня пак какво е голям градиент на кривината. Скаларната кривина на пространството определя действието на гравитационното поле. Градиентът на тази кривина ще ни покаже големината и посоката на нейното изменение, а следователно и големината и посоката на изменението на действието на гравитационното поле. А това изменение създава приливните сили. Дали е голям или малък е относително понятие, зависи върху какво тяло действат приливните сили. Аз говоря конкретно за тялото на космонавта Купър, което е с крайни размери и здравина, следователно няма нужда от безкрайната кривина на сингулярността , за да се разпадне и на мястото където ще се разпадне градиентът на кривината ще е голям. Във филма на Хокинг се говори за свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката, която е обвита в прах и газ от разрушени от приливните сили звезди. Значи не можем да кажем, че тези сили са „нищожно малки“ изобщо, а трябва да споменем за какво.
-
Гравити, за втори път ти казвам,че изопачаваш думите ми. Точно обратното твърдя: Казвам, че при свъхмасивните черни дупки приливните сили са достатъчно силни за да разрушат всяка тяло в област с голям градиент на кривината на пространството, която е зад хоризонта на събитията, а не че това ще стане на хоризонта на събитията. Черната дупка от филма, впрочем не е от типа на свръхмасивните. За потенциала като понятие не си в час, но ще е голямо отклонение да ти се обяснява, пък и нямам желание. Вземи да гледаш поне филма, та да имаш какво да обсъждаш, вместо да се заяждаш.
-
Разлика, за която се сещам е, че планетата ще трябва да се върти много бързо, за да остане на орбита при огромната гравитация, която е нужна за забавянето на времето. Ето в този филм Хокинг към 20 минута обяснява подобна ситуация: http://rutube.ru/video/99e64c1c51e6530da176ccbaf9163a60/ - на руски - на английски
-
Героите изпитват същата сила на тежестта като на Земята, но гравитацията на черната дупка си действа. Ако оставиш един свободно падащ часовник, тя също ще действа и той ще показва забавено време. Сила на тежестта и сила на гравитацията не са едно и също. За това чернокожият астронавт, който беше на по-висока орбита остаря по-бързо и за това Купър предлагаше сложната маневра от по-висока орбита към планетата, за да са възможно по-кратко в областта с по-бавно време. Ако главният кораб бе летял на същата орбита като планетата, щяха да остареят еднакво. Дали ефектът е преувеличен може да се каже само ако се пресметне количествено забавянето на времето. Но принципно е така, както е показано във филма. Опитах да обясня какво е приливна сила по всички начини и по-сложно и по-просто.Може да не обяснявам добре, то не зависи само от мен, но понятията градиент и потенциал и в ОТО си важат: http://www.wikiznanie.ru/ru-wz/index.php/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_4-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB. За хоризонта на събитията изменяш смисъла на казаното от мен.Но не ти е за пръв път.
-
Гравити, мислех, че знаеш какво е градиент и потенциал. Хайде да го кажа по-просто, трябва да има голяма разлика в гравитационните сили, действащи на различни части от привличаното тяло. Приливните сили се дължат на разликата в големината на гравитационните сили в различните части на едно тяло с определени размери, намиращо се в достатъчно нехомогенно гравитационно поле. По-близките към гравитационния център се придърпват по-силно, по-далечните по-слабо. Това може да доведе до деформация, както е при луните на Юпитер или до разрушаване, както е при пръстените на Сатурн. Дори и при малък предмет като космически кораб тези сили могат да имат ефект.
-
Ще ми се да го видя това. Жалко, че нямам път към Тюбинген. Освен ако не се отвори червейна дупка и в София , я към Тюбинген, я към Булонсюрмер В момента предпочитам да е направо към Хавайските острови. Гравити, ти пак излизаш от филма.Не е вярно, че приливните сили при големи черни дупки въобще са малки. Зависи от намеренията, с които се приближаваш към тях. Ако искаш да не преминаваш хоризонта на събитията, ще са малки, но ако не ти пука и смело го прекрачиш, неминуемо навлизаш в област със голям градиент на кривината на пространството и ставаш на макарон. По презумпция се счита, че хоризонта не трябва да се преминава (не и в този филм), за това и казват, че приливните сили на големи ч.д. са малки. Като стоиш надалече, ще са малки, разбира се. Също не е вярно, че ти трябва сингулярност, за да се получи разкъсване на парчета (спагети). Нужен е голям градиент на потенциала, кривината на пространството да се променя рязко., нещо , което както се вижда от картинката го има на входа на червиевата дупка. Планетата нали е в орбита, значи тя (и всичко върху нея) е в безтегловност както космически кораб на орбита около Земята. За предметите на повърхността и остава само теглото, причинено от гравитацията на планетата, както центробежните сили на космическия кораб имитират тегло. Но иначе гравитационните ефекти върху времето си остават.
-
Гравити, уважавам много твоите познания във физиката на петото измерение, но може би ще е добре да гледаш и филма, за да няма излишни, несвързани с него теоретични интерпретации.Ще видиш как Купър безстрашно се отправя към сингулярностите. Без да го разказвам предварително, само ще те предупредя да не приемаш твърде лично гравитационната аномалия.
-
Извинявай, но какви са тия "рационални сетива"? Не че разбирам много от психология и биология но известните ми нерационални сетива - зрение, обоняние, вкус, слух , осезание също са средство за познаване и то жизнено необходимо за да можем да разберем дали разумът ни дава правилна оценка на реалността.
-
Във филма си казаха, че връщане назад във времето няма - един разговор след посещението на първата планета, обаче се изхитриха да направят връзка с минали моменти чрез гравитацията, защото гравитацията била универсална за всички измерения. Не разбрах как точно я направиха гравитационната аномалия, това си беше май откровено фантастично, но е впечатляващо. За написаното в по-горните постове, другите разбраха, значи е ясно. Но дори и едно сферично тяло да не се върти, приливните гравитационни сили няма да го деформират като яйце, а като елипсоид. При приближаване към черна или червейна дупка приливните сили стават огромни , т.нар. спагетизация. В черната дупка това беше показано, но в червейната - не, можеха да представят малко ефекти. Също ускоряването при излитане не беше изиграно. Иначе върху техниката, особено стиковането доста са се потрудили.
-
Щом Луната е обърната с една и съща страна към Земята, значи се върти около оста си със същия период , с който се върти около Земята. Това е спин-орбитален резонанс 1:1 . Възможни са и други числа, за Меркурий около Слънцето са 3:2. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81
-
Може би е полезно да се развихря въображението след гледане на фантастика, но чак пък планета, която да не се върти или пък минаване "през гравитационната хватка на дупката 2-пъти на всяко завъртане около оста", през останалото време тази хватка няма ли я... Ето реално съществуваща приливна вълна в плитчините на речни устия, подобна на тази от филма: само че по-малка. Ако приливните сили на Земята бяха като тези на юпитеровата луна Европа, около 80 пъти по-големи, мисля че би се получило като във филма. Връщане във времето аз не забелязах, така че мисля, че Жоро може да бъде спокоен. Имаше само попадане в петото измерение, което много ме впечатли и за мен беше най-хубавия момент във филма.
-
Суеверие е да вярваш в нещо, за което се знае, че не е вярно. Например, черните котки не носят нещастие, а само от време на време по някоя бълха, въпреки това мнозина, сред тях и учени - атеисти имат суеверие за тези мили създания. Знае се как е възникнало това суеверие, но във връзка с раздела, в който е темата е по интересно друго суеверие, че науката е в противоречие с религията, по-конкретно с християнството и го отрича. Това суеверие е възникнало в епохата на просвещението, когато науките се отделили от религията и отделянето исторически се е проявило и като противопоставяне. От тогава атеизмът е станал много популярен, но той не е наука, а идеология. Християнството не е суеверие. Религията е достатъчно убедителна за своите последователи и не трябва да се смесва с науката. В този ред на мисли въпросът за съвместимостта на теорията за Големия взрив с вярата в бог-създател е безсмислен, всяка научна теория е съвместима, когато не се смесват наука и идеология. Има обаче друго, специфично за теорията за Големия взрив, тя много прилича на библейската теория за сътврението, което като знаем коя теория е първа във времето означава, че библейската теория е вдъхновила научната. Сириус, аз много ценя твоите знания и умения, също ценя твоята незлобливост, която според мен е основно християнско качество, но за съжаление в днешно време се възприема като глупост. Но като си решил да спориш за религията, би трябвало да научиш основни неща за християнството. Знанията ти по физика са добри за направата на радио, но са неприложими при религията. Биографиите на учените не са точно физика, но да, прав си, че Айнщайн имал големи проблеми с дипломирането си заради несъгласие с рутината, а след време успял да наложи нови възгледи, само че не може да сравняваш Айнщайн с Христос. Евентуално може да се направи паралел с някои видни теолози, св. Григорий Палама, например, който също е имал период, когато са го отричали, но накрая се оказал прав. Но в религията нещата са различни. Няма научни революции. Смяната на парадигмата означава ерес. Християнството е това, което се е появило преди 2000 години, за това са важни старите книги. Също въпросът : „Ако Христос възкръсне сега, как ще го познаете?“ звучи твърде объркващо, защото за християните Христос е възкръснал отдавна, още на третия ден след като е бил разпнат и това възкръсване е в основата на християнството. Сетих се за св. Григорий Палама и защото неговото учение, за това че Бог е познаваем чрез съзерцание показва голямата разлика между наука и християнска религия.
-
Като начало имаше нещо много интересно - за произхода на злото. Но после се обърна на атеистични проповеди. Тука ще добавя нещо от собствена опитност (нали това се искаше ) - мисля, че праволинейният атеист не би трябвало да се интересува от богословски проблеми, а хората, които много се палят да доказват несъстоятелността на вярата търсят нещо, неизвестно или забравено, някаква пътечка, която да ги отведе към Истината, която подсъзнателно чувстват, че не е атеистична. Това са атеистични предразсъдъци, че вярващите били суеверни, че учените, които правят големите открития са непременно атеисти (Във форума има доста теми , доказващи обратното). Че вярващите чуват гласове, или че са лицемери. На въпроса за разпознаването, мисля, че ти беше отговорено , но понеже пак питаш, погледни тези картини: https://www.google.bg/search?q=Last_Judgment&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=nIKhVNvlDMrXyQObiYGwCw&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1600&bih=794&dpr=0.8 и ще разбереш , че и ти самият познаваш, кой е Христос.
-
Владимир Висоцки във филма "Бягството на мистър Маккинли":
- 5 мнения
-
- 1
-
-
Философията е наука. По-различна е , както и математиката, но е наука, защото използва постигнатото в полето на другите науки чрез научния метод и го обобщава. Теологията е част от религията и не е наука. Тук обаче би трябвало да ни интересуват неща свързани с религиознанието, което е наука. Познаването на религиите е важна и често пренебрегвана част от знанието за света, който ни заобикаля. Без него няма как да сме наясно с историята, културата и даже съвремието. За нас най-влияещо е православното християнството, но също и другите религии, и нетрадиционните квазирелигиозни учения, ню ейдж , например. Познанията за християнството, което си е доста комплицирана религия са много полезни, например когато сe питаме защо нашите представи за злото са точно такива. По този повод - информацията за различните преводи на Библията , която написа Монте Кристо за мен е най-доброто от цялата тема. Но религиознанието не дава доказателства за правотата на религията. Тези доказателства са в самата религия, която пък не е наука и в личната вяра, която пък е нещо твърде лично. Разбира се, че има повече, иначе бабите нямаше да си правят труда да ходят на църква, а щяха да си седят на топло в къщи и да си гледат сериалите.
-
Честито Рождество Христово! Годината на раждане на Христос трябва да предшества годината на смъртта на цар Ирод. Повечето историци, тълкувайки Йосиф Флавий смятат, че Ирод умира в 4г. пр.Хр. http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=183 но има и възможност това да е станало през 2 г пр. Хр. и даже 1г. сл.Хр. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%D0%BE%D0%B4_I_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B9 което дава поле на различни теории за Витлеемската звезда. По случай празника се сетих за моето съчинение на тази тема: През 1968 г. Роджър Синот пише статия в “ Sky and Telescope“, според която на 17 юни 2 г. пр. Хр. е имало съединение на Венера и Юпитер , което е могло да впечатли населението около Вавилон и да се интерпретира като Витлеемската звезда . Изчисленията на Синот са направени с планетарни таблици, без помощта на компютър. Синот изследва съединения в широк диапазон на датите от 12 г. пр. Хр до 7 г. и намира повече от 200 съединения на големите планети, също така не по-малко от 20 компактни групирания от три или четири планети, от които само 4 са били наблюдаеми. След внимателно филтриране на събитията, Синот стига до заключението, че съединението от 2 г. пр. Хр. в Лъв е най-подходящото събитие, което обяснява Витлеемската звезда . На 17 юни 2 г. пр. Хр., Венера и Юпитер се виждали в съединение от Вавилон 3 часа след залез слънце и двете планети били твърде близо една до друга, за да се разделят с невъоръжено око, даже дискът на Венера преминал в предната част на Юпитер, частична окулация. Такива съединения се случват често, но астролозите свързвали Юпитер с раждането на царете, а Венера – с плодородието. Съединението на Юпитер и Венера е станало близо до най-ярката звезда в Лъв, Регул , идентифицирана с царската власт.Не е имало по-изразено съединение на Венера и Юпитер в Лъв, толкова близо до Регул 2000 години преди или след тази дата.Дали това събитие е било причина група астролози, наречена на мъдреците, да се отправят на път към Ерусалим в търсене на новия цар преди почти 2000 години?Витлеемската звезда се споменава само в няколко стиха от евангелието на Матей (глава 2: 1-12), но това е една от най-известните части на историята за Коледа. Редица астрономи и историци са се опитвали да определят какво би могло да бъде причина за необикновената гледка. Първо е обяснението на Йохан Кеплер ( „За годината на Раждането на Христа“ 1614 г. ). Според Кеплер, Витлеемската звезда би могла да е съединение на Юпитер и Сатурн, което се е случило три пъти за период от една година през 7-6 г. пр. Хр. Това явление не е толкова ефектно както съединението Юпитер-Венера, но в момента е най-популярно , защото не противоречи на предположението, че цар Ирод Велики умира в 4 г. пр. Хр. Друга теория е за описаното по-горе съединение на Юпитер и Венера в 2 г. пр. Хр. За да е истина това обяснение , Ирод трябва да е починал на по-късна дата, отколкото обикновено се смята. Третата теория ( на Папке 1995г. ) е за Нова в съзвездието Орел , събитие, записано в Китай през 5 г. пр. Хр. Яркостта на звездата, която избухва като Нова временно нараства значително, след няколко дни звездата започва да избледнява, а след няколко месеца тя се връща към първоначалната си яркост (която може да бъде доста слаба). Новата от 5 г. пр. Хр. е светила ярко около 70 дни. Още една хипотеза е „зодиакалното светене“, възникнало от дифузното слънчево отразяване в прахов облак на Ферари Д Оккеппо от 1969 г. Халеевата комета също е кандидат за отговор на въпроса. Очевидно Витлеемската звезда е била забелязана само от мъдреците. Нищо не се споменава за звезда в описанието на Лука, когато на ангелът възвестява раждането на Исус пред овчарите в полето. Според Матей, когато мъдреците пристигна в Ерусалим, те са казали на Ирод, „ Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.“ Ирод не е имал представа за какво говорят и трябвало да призове своите съветници. Те казали на мъдреците, че според пророчеството, Месията ще се роди във Витлеем. Ако раждането на Исус е било маркирано с едно грандиозно за всички събитие като комета, Ирод е щял навярно да разбере позоваването на Мъдреците, а и овчарите щяха да очакват да се случи нещо изключително , вместо да се изненадват. Астрономическото събитие, предизвикало вълнението на мъдреците изглежда е било значителни само за тях. Това изключва възможността да са видели комета или Нова. Най-същественият факт е, че Ирод е бил цар, когато мъдреците пристигнали в Ерусалим. Има разногласие за това, кога Ирод умира. Няма директни писмени сведения за датата на смъртта на Ирод. Налице са косвени доказателства, че Ирод умира във 2 г. пр. Хр. или 1 г. пр. Хр., но често за смъртта му се смята 4 г. пр. Хр. За това се счита, че годината на раждане на Исус е между това, което ние сега наричаме 4 г. пр. Хр. и 1 г. пр. Хр. Няма противоречие с традиционната дата на раждането на Исус, защото 25 декември е произволен избор. Ранните християни са променяли датата много пъти, за да се избегне откриването им от римляните, когато преследването на християнството е в разгара си. Когато християнството става официална религия на Римската империя, празнуването на раждането на Исус на 25 декември заменя езическия празник Сатурналии, свързан със зимното слънцестоене. Хипотезата за Витлеемската звезда като съединение на Юпитер и Венера не е единствена и вероятно ще има и още подобни. Природните и исторически събития от времето, когато се е родил Христос винаги ще предизвикват любопитството и въображението и всяка нова информация би могла да осигури по-точна картина на това, което се е случило. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12906 Малко по-широка е хронологичността, "при този и този цар" -да, но "в тази и тази година" - по-скоро не. Плюс това личностите и събитията , важни за християните рядко са и светски, исторически личности и събития. За това и почти не се споменават в нерелигиозните, светски исторически източници. Но аз говорех за друго, хората вярват не заради историческите доказателства на Йосиф Флавий, Тацит, Плиний и Севтоний, даже много християни не са и чували за тях.
-
Дядо Коледа не се бои от ракети, но горещите земи са си опасни:
- 3 мнения
-
- 1
-
-
И според мен евангелията са доста поукрасени. Но науката е в състояние да отличи различните източници при компилацията и късните допълнения в тях . Доказателствата за съществуването на Исус Христос като историческа личност не би трябвало да влизат в конфликт с мирогледа , бил той атеистичен или религиозен, ако се подходи с желание за обективност. За вярващия тяхната проблематичност не би трябвало да е пречка, защото вярата не се крепи на исторически факти. За невярващия също не би трябвало да е пречка реалното съществуване на един проповедник и част от описанията на неговия живот, като се изключат чудесата. Тълкуванията , на които аз най-често се позовавам, всъщност са от един атеист - Зенон Косидовски, хубавото при него е , че успява да анализира и обяснява библията без да изпада в идеологизиране, лошото е, че книгите му вече са поостарели, има много нови открития по библейско-историческите теми. Та като посочих няколко източници по темата не съм си представяла, че това ща бъде представено като "размахване на томахавка". Тука разговорът се върти около християнско-атеистичните препирни , а изобщо не се засяга по-интересното : що за личност е бил Христос и какво е искал да постигне. Религията в онези времена, пък и до сега е била и регулатор на обществените отношения. Така че двете са свързани.
-
В книгата, към която постнах линк се обсъжда подробно датирането на евангелието от Марк. Споменаването на разрушаване, прочутото "няма да остане камък върху камък" е твърде общо, за да бъде отнесено конкретно към събитията от 70 година. Например, както е в евангелието от Лука , където се описва обсадата на Йерусалим. При Марк има много повече материал и, който свързва времето на написването му с гоненията по времето на Нерон. Това е от книгата. А лично за мен картината на разрушенията е намек за апокалипсиса. След като не приемаш писаното, защото е от свещеник, нито писаното тук във форума, писмените свидетелства, изброени от Южняк, тогава би трябвало да имаш някакво сигурно доказателство за това кой, къде , кога и защо е измислил Христос.