Doris

Е сигурно не е съвсем прост мит, щом опирайки се на него Гербов с богатирски размах успя да зачеркне българската, че и световната историография.

Тука и аз ще кажа като Митака -Аман от политизиране на всяка тема от отбрани персони. И то по най-вулгарен начин. По темата: Амазонките, така както ги представят митовете нямат нищо общо с матриархата. За да има матриархат, трябва общество от мъже и жени, в което управляват жените. Съществуват матриархални общества някъде в Тибет, но митичните амазонки са живеели сами, значи за никакъв матриархат при тях не може да става дума. Реалните жени-войни от конните и номадски народи, които може би са в основата на мита също не са живеели в матриархат, обстоятелствата и начинът им на живот са налагали и те да се включват в битките заедно с мъжете.

По начало хората имат нужда да си обяснят света наоколо, а физиката точно това би трябвало да им даде, значи трябва да намират науката за интересна, но на практика все повече не се получава. Аз си представям картината на Шпага така - Конят има нужда от чиста, истинска вода, но няма кой да го заведе при нея, а ако се намери такъв ентусиаст, се оказва, че пред водата има една пропаст (от високомерие и неспособност за представяне на предмета по достъпен и атрактивен начин), която конят не е обучен да прескочи. И идват заместителите - пара и псевдонауки .

Не че историята е лошо да се споменава, но все пак разделът е за култура и изкуство. Изкуството често е далече от реализма. Грифоните например също са митични същества , но се срещат доста в изкуството от нашите земи. Просто отбелязах, че стихотворението на Багряна е най-забележителната и може би първата творба в българското изкуство на тема амазонки.

С писмеността се създава най-важната част от културата - литературата.

Въпреки географската им близост с прабългарите, амазонките някак са подминати в българското изкуство докато не се появява амазонката на българската поезия - Елисавета Багряна: Амазонка Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи? Песен светла се разплита в моите следи: Ний ще стигнем Хеликон в изгревния час - Смело, мой крилати кон, жребият е с нас. Там под твоята подкова извора лъчист ще избликне в струя нова - животворен, чист. И когато стигнат там моите сестри, вдъхновение и плам в тях ще разгори. А над нашата победа в трудния ни път и Персей, и Андромеда трепетно ще бдят.

Честит 24 май! Според мен, ако се подходи рационално към темата би трябвало да се замислим доколко младите хора днес оценяват и разбират този празник и защо се получава така. Колкото ми е по силите и аз ще опитам пак да отговоря на vorfax: Ами трудно е, всички виждаме в други езици, например английския каква каша е - едно се пише, друго се чете, безброй правилца и изключения. Така че, да се радваме, че писмеността ни е създадена от най-ерудираните и мъдри хора на времето. Това вече очевидно не е така, ако четат на гръцки, ще трябва да научат не само азбуката, но и езика, то ако ставаше само с една азбука, всички щяхме да сме полиглоти.

Споменаването на преводите ми напомня, че заслугата на св. св. Кирил и Методий е за цяла една писменост, а не само азбука, още по-малко пък набор от знаци. Навярно първите преводи са служели и като един вид речници.

Чак такива обобщения от едни въстановки. Все пак, критиката на въстановките изглежда е породена от загриженост за историческото наследство, като искаш нещо положително, дай положителен пример. Темата, така както е зададена е за новите историко-археологически комплекси, не само за бутафории. Сещам се за подземието на "Св. София" , мисля, че е пример за нещо ново, добре експонирано, едновременно атрактивно, обезопасено и автентично. .

Да, това е паронимна грешка, имам предвид Перущица, разбира се. Взех ги от книгата на Димитър Страшимиров "История на Априлското въстание" без последните 3. Може и така да е, но българите също са се оплаквали писмено, а хиляди, които са имали лошия късмет да се озоват на пътя на армията на Сюлейман паша са заминали в небитието без да могат да се оплачат. За тях няма нито дума. Също разглеждаш финансовите проблеми на Англия, а не споменаваш нищо за финансовите проблеми на Русия, а те са определили в значителна степен и дипломацията и и бойните действия - коментираната нерешителност в началото на войната.

Има го и това, но статията е основно за положението на физиката в България и на хората, които се занимават професионално с нея. Съвсем ясно е разказано, че положението никак не е добро и авторът вижда изход в популяризирането на тази наука, тоест учените да започнат да говорят на обществото на по-достъпен и разбираем език, защото от това общество зависи дали трудът им ще бъде оценен. На запад това се прави отдавна, всички знаем популярните книжки и филми на учени от най-голям калибър. Споменатият Айнщайн също е полагал усилия за популяризиране на идеите си с лекции и статии за широка аудитория и според мен това е оказало значение за неговата слава.

Пристрастността се вижда, щом минахте на Вие, а за познанията, какво да кажем, щом се изчерпват с назоваването само на две селища. Ето един списък от мен: В Средногорието: Копривщица Клисура Панагюрище Баня Бъта Ерелий Попинци Стрелча Мечка Поибрене Церово Мухово Лесичево Калугерово Елшица Карамусал Славовица Съртхарман Девехарман Щърково Динката Петрич Смолско Каменица Раковица Харамлиец Байлово Белица Ветрен Кепелий Црънча Други: Брацигово Пещера Батак Брестовица Старо Ново село Царацово Синджирлии (Веригово) Строево Долни Герен Крастово Саръгьол Батошево Кръвеник Ново село Разловци Малашево Пиянец Чети: Чета на Орчо воевода Хвърковата чета на Георги Бенковски Чета на Стоил Воевода Чета на Таню Стоянов Чета на Поп Харитон Чета на Цанко Дюстабанов Тревненска чета наТодор Кирков Чета на Ботев

Говорейки за Мирча Кришан имах предвид че се отклонявате от темата във води, които си мислите, че са ви по-познати. Като гледам как се сравняваш с К.Косев се сещам пък за един лаф на Висоцки , ама хайде да не ставам лоша.... Статията ти , която представяш за анализ на Източната криза всъщност е само за дипломатическите ходове между Великите сили по време на Руско-турската война Нямам желание да я гледам по-подробно, пък и не виждам защо. Българите са представени като някакви диви туземци, които издевателстват над мюсюлманското население, пък руснаците ги защитават от това турците да не си го върнат. Метежът на разисквания по-горе Сенклер е описан като съпротива на прогонените от родните им места мюсюлмани. Това мнение е абсолютно ненаучно, породено от някакви политически пристрастия.

Константин Кирил Философ е автор на глаголицата.

В случая Малоум е прав. Има, по-скоро имаше една надменност, както пише и в статията, даже повече , "Только физика соль, остальное все ноль. А филолог и химик - дубина." - това е малко шеговито, но характерно за студенти и други недоучили персони. За случайността - зависи от ситуацията, но сигурно Шпага по-добре ще обясни, какво е имала предвид.

А, имаше такъв анекдот: Статията е много добра. Според мен, сегашното незавидно положение на физиката в България беше заложено още по времето, когато акад. Христов гордо я хвалеше. Още през 80- те години се виждаше, че времената се променят, но се залагаше преди всичко на приложния характер на физиката, връзката с големите производства - ЗЗУ, микроелектроника, атомна енергеника, военна промишленост. Освен че в глобален план атомната ера отстъпи на информационната, у нас разрушаването на наукоемките производства удари и физиката и тези, които се занимаваха с нея. Мога да добавя също и негативните ми впечатления като родител от преподаването на физика в училищата - текучество, безброй свободни часове, невзимане на целия материал от учебника.

И любимата ти Уикипедия. Нямам време да ти обяснявам повече. Радвам се, че има други, които разбраха смисъла на написаното от мен.

Искам да кажа, че: първо, бутафорията не е от сега и второ, не всичко , което се прави сега по възстановяването на историческите паметници е бутафория. За голяма информираност нямам претенции, въпреки че обикалям да видя на място, а не само да събирам отрицателни примери от пресата.

Според мен, пластмасовите манекени могат да са полезни, ако носят вярна информация и ако са аранжирани добре. Аз например много се забавлявах с манекените в Баба Вида. Но тия от Мезек леко ме смущават, какви са тези гумени ботуши, меч, запасан на корема отпред и а металните стрелки на гърдите не се връзват с представата ми за ризница. Недостоверното въстановяване на крепости не е от вчера, Балдуиновата кула, която за мен е върха на безобразието си е доста стара, но заедно с това са направени и добри консервации и въстановки. Любимата ми крепост е Кабиле, може би защото само е консервирана.

Гравити, ловиш се за думата, тоест формализираш и не цитираш точно, казах също: "важно е как става това преобразуване от думи в знаци". Идеята ми е , че азбуката, това не са само знаци, а и начинът по който тези знаци се свързват с говоримия език. Ако отвориш кой-да е учебник по английски, ще видиш, че там срещу латинските букви са дадени основните английски произношения, а най-отгоре пише "English alphabet" .

С готова латиница без добавяне на много специфични знаци би било невъзможно да се запише славянският език от 9 век. Ние днес даже сме редуцирали доста звуковото разнообразие на българския език. Би било добре ако има някой , вещ в историята и лингвистиката да се изкаже по-подробно.

О, има много важни неща за говорене, например за това, че идеята на Константин-Кирил Философ за достъпност на информацията, защитена в Рим днес е ключова за съвременното информационно общество. Само преди десетина години се говореше да зарежем кирилицата, защото ни пречи в използването на цифровите устройства. Днес компютрите се нагодиха не само към специфичните азбуки, но и към други човешки специфики. Нали това се опитвахме да направим съвсем наскоро с навлизането на компютрите и все още се опитваме да правим, но нещо не става адекватно. Например, ако запишеш "Щ" като "st" , тогава може да го прочетеш и като "ст". Получава се двусмислица. Да, уточнението е много добро. Това, че толкова удобно можем да записваме българския език се дължи на фонетичния характер на нашата азбука и на труда на тези, които са я създали, съхранили и модифицирали. Има много шрифтове и даже цифров код за записа на знаците. http://bg.wikipedia.org/wiki/ASCII За съжаление хората влагат твърде много идеологически смисъл в разни предмети.

Според мен създаването на азбука означава от даден говорим език да се направи писмен език, вида на самите знаци е от второстепенно значение, те могат и да се променят във времето , важно е как става това преобразуване от думи в знаци, например, нашата азбука е фонетична, но има и нефонетични азбуки и разбира се, най-важно е кой говорим език е преобразуван в писмен. За това създател на нашата азбука е Константин-Кирил Философ и тя исторически е славянска, макар, че впоследствие са започнали да я използват и за неславянски езици.

Е какво общо имат бойните действия в Руско-турската война с темата, която е за честването на Априлското въстание , още повече пък да доказват, че преразказвам "пропагандни глупости" ? Споменатата книга също е за Руско-турската война, Априлското въстание е разгледано бегло, само като част от предисторията и. Въобще, Мирча Кришан и краставицата в исторически вариант.

Някой може ли да каже нещо повече за пищова с осем цеви, дали работи това?