
Михов
Потребител-
Брой отговори
2925 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Михов
-
Мисля, че трябва да се успокоим малко и да осъзнаем мащабите на страни като Турция и Русия! Иначе ние все сме най-големите умници! Добре, най-големият кенеф на света сме, така по-добре ли ви е?!? :tooth: За кучешката тения не знам, но знам, че руснаците изкупиха и Ривиерата! Кой има излишни пари? Франция явно и тя загива, мастурбирайки над измислени кабинетни класации! Хистерията не помага за нищо! Имам критика към методиката, но тия емоционални излияния никак не са конструктивни! Разбрахме се - най-зле сме на света и точка!!!
-
Това е вярно. Баба ми беше православен фундаменталист(ка), Бог да я прости. Звучи смешно, но е факт. От нея за първи път чух и тезата, че католиците са еретици. Социалната дейност я няма. Казвам го, не защото подценявам труда на малцината ентусиасти свещеници и миряни, точно напротив - поклон! Няма я, защото не е политика на църквата, липсват целенасочени действия. Относно образованието, не говоря за часове по религия в училищата. Това е нещо, предварително обречено на неуспех. Говоря за частни образователни институции, собственост на Църквата, които да бъдат с преобладаваща светска насоченост, но и с добре застъпени религиозни ценности. Които да бъдат качествени и хората да искат да записват там децата си, защото знаят, че ще получат добро образование. Подобна политика имат и католическата, и протестантските църкви. И техните образователни институции са еталон за качествено образование, като същевременно издигат и престижа на религията. БПЦ оперира с големи активи и колкото и да се оплаква, че не са й напълно реституирани, няма оправдание за бездействието. Ако има желание за работа ще има и плодове. Напротив, нямат добър PR, точно защото са инертни. Защото се кара така години наред, без да се дава сметка, че обстоятелствата се променят. Последният абзац илюстрира това, за което аз говоря. На човек не му е нужно да се "ориентира", той трябва да бъде привлечен. Да усети чувството на общност, да знае, че може да потърси подкрепа и дори закрила. Хвала на хората, които се занимат с горепосочените дейности, но те са за по-интелектуален тип вярващи. Не всички хора обаче са такива. Понякога е по-добре да се въздейства с емоционални мотиви. Иначе никой не спори, че има сериозна и смислена религиозна дейност у нас, въпросът е доколко е ефективна? Зависи от това, какво влагаме в понятието близост. Ако говорим за битова близост, то Православната църква безспорно е най-близка. В смисъл, че при битовизмите разлика с миряните няма. За съжаление обаче, твърде малко са свещениците, при които се надхвърля тази близост. От това, че попът носи дънки, на вярващия не му става по-леко или по-добре. Ако говорим не за битова, а за емоционална близост и съпричастност, православието, поне българското категорично ще бъде на последните места, ако направим въображаема класация! Имам познати, които посещават протестантски деноминации, разликата е огромна! Наистина огромна! Този протестантски модел очевидно е по-работещ. Аз съм православен и всичките тия неща ги казвам, за да дискутираме обективно. В никакъв случай не искам да нападам БПЦ и Православието като цяло. За съжаление, подкрепата на моите думи се вижда с просто око.
-
Да, различни са, но за някои от по-радикалните православни са си едно и също. Бедата на Православието е, че е твърде далеч от съвременността. Хубаво, пази догмите, но... Къде е усещането за общност, за взаимопомощ, за подкрепа? За повечето българи православието се свежда до опушени с тамян и свещи църкви и мърморещ нещо поп! И разбира се, станалото модерно да се посещава църква навръх Великден или Коледа. Всяко нововъдение в Православието става невероятно трудно! Така сигурно се опазваш от ереси, но със сигурност ставаш все по-неадекватен на средата. Ето, статията за старостилците, която Богданов даде. Какво пречи на Православието да възприеме Григорианския календар? Докато православието не започне да организира детски градини, благотворителни дружества, училища, а защо не университети (светски, но с православен уклон, подобни на католическите), докато свещениците не станат близо до хората, просто няма как нещата да вървят в положителна посока! Струва ми се, че икуменизма е най-малкия проблем на Българското православие. Разбира се, за клира, а и за малцината вярващи миряни сигурно е страшно важно да се опази автентичната вяра от домогванията на Папата. Увлечени в това обаче, си карат по инерция. А по инерция далеч не се стига... Различните православни църкви на каква позиция са спрямо икуменизма?
-
Все пак Източните църкви са монофизитски (или миафизитски). Това не е ли фундаментално различие, по-фундаментално от догматичните разлики между католицизъм и православие?
-
Списание „Нюзуик" представи първата си класация на държавите по света за „най-добро място за живеене". Сред 100 държави, подредени по сложно формула, базирана на качество на образованието, здравеопазването, качеството на живот, икономическата конкурентоспособност и политическата среда, първа е Финландия, следвана от Швейцария и Швеция. България е на 38-о място, а в дъното на таблицата - Буркина Фасо. Според данните, по образование и здравеопазване България е на 42-ро място. Страната ни е на 54 позиция по икономическо развитие, а по политическа среда е на 38-а. По качество на живота страната ни е на 37 позиция. България в сравнение с останалите държави-членки на ЕС, е предпоследна. В общата класация преди нас е Малайзия, а след Румъния е Кувейт. В първата десетка след Финландия, Швейцария и Швеция се нареждат Австралия, Люксембург, Норвегия, Канада, Холандия, Япония и Дания. САЩ са на 11-о място. Класацията е изработена от списание „Нюзуик", съвместно с научен комитет, в който влизат Нобелов лауреат, професори, правителствени експерти. Подреждането е базирано на данни за държавите от 2008 и 2009 г. Пълна информация по класацията и по разпределението по показатели четете на интернет страницата на „Нюзуик": http://www.newsweek.com/2010/08/15/interactive-infographic-of-the-worlds-best-countries.html http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=5&id=30998 Въпреки всичко, с едни гърди сме пред Румъния. И доста пред Турция и Русия (невероятно просперираща според някои форумци).
-
Цялата работа наистина е уникална. Защото дори и да извърши преврата на 09.09.1944 г., не е задължително точно той да заеме такова високопоставено място. Спокойно може да е някой друг, "неопетнен", а бай Кимон да ръководи заедно с комунистите нещата в сянка. Но изглежда Сталин не е имал нищо против. Освен това, спокойно после можеше да падне жертва на някоя чистка, да бъде използван и впоследствие набеден и затрит, така като комунистите редовно правят и със свои, и със чужди. Но не би - съвсем тихо и безпроблемно, дето вика КГ си доволства. Каква ли висока позиция трябва да заемаш в нечия йерархия, за да не важат за теб правилата? Това последното е реторичен въпрос. Едва ли някога ще знаем отговора.
-
Аз пък съм бил кръстен, когато е "трябвало" и затова са ми спестени подобни размишления, терзания, анализи и емоции. Преди време се наложи да стана кръстник на един мой приятел, на когото се наложи да се кръсти, за да може да сключи църковен брак. Честно казано се чувствах малко странно, моят човек също. П.П. Има нещо много баптистко в цялата тая работа...
-
Това е единият вариант. Другият е човека да е яростен пацифист и да води тиха борба с тези милитаристични помпозни наименования, като ги превежда по цивилному гальовно и меко. Всъщност липсата на елементарна обща култура на преводачите води до такива недоразумения. Мисля си обаче, че все още нищо не сме видели. След години, като излязат тия сегашни недоучени випуски и започнат да превеждат, какво чудо ще е...
-
Абе, те и съседите не са от най-големите администратори!
-
Това е интересно, в смисъл, че забелязвам българско етническо самосъзнание при теб, или греша? Принципно си прав, но само принципно. Когато е съставян българския книжовен език, никой не е виновен на "македонците", че имат слаб принос по онова време в общата българска книжнина. Съответно водещият диалект не е техния. Сега вече е късно за промени. Променливото я прави езика ни уникален. П.П. Апропо, и сега македонците чудесно разбират българите.
-
Леле, темата за толкова емблематична личност в най-новата ни история стои прашала?! Лично за мене, Кимон Георгиев беше първата лампичка в детската ми глава, че комунистите ни лъжат. Дори за десетгодишен нещата изглеждаха странно - хем министър-председател след монархо-фашисткия преврат, хем пак министър-председател след "победата" на Деветосептемврийската социалистическа революция!!! И за тази странна хамелеонщина в тогавашните учебници нито дума! Уникален въжеиграч! Все пак не мисля, че е повлиял толкова много на историята на България. Очевидно е, че режими подобни на Деветнадесетомайския се пръкват из цяла Европа по онова време, България няма културата, историята и необходимостта да избегне подобно развитие, търси се само изпълнител, а изпълнители винаги се намират. За 09.09.1944 г. нещата са още по-предопределени. Никакъв шанс няма да избегнем болшевизацията. Отново само се търси изпълнител. Въпросът е бил не дали, а чрез кого.
-
Разликата между диалект и език е тънка и често пъти произволна. Националното обособяване също е плод на различни фактори - кога случайни, кога преднамерени. Все пак, предвид на факта, че Македония се отдели от България по силата на изцяло политически обстоятелства, аналогиите с Холандия и Украйна не ги намирам за уместни. Подобен аналог на Македония и македонската нация има при Австрия, Молдова или Черна гора. И същевременно не съвсем, защото както беше посочено, австрийците и молдовците използват книжовен немски и румънски и исторически се разглеждат заедно с нацията-майка. При черногорците езикът също е много малко видоизменен (поне засега), а историята също не я пипат. Понякога дори в рамките на една страна се провокира сепаратизъм, при това без сериозни религиозни и езикови фактори, очевидно разчитащ на регионално-историческото. Например в Полша силезийците искат признаването на диалекта им за език, културна и дори политическа автономия.
-
Ами и аз да се повторя. Такива като Че не постигат нищо от това, за което говориш. Че е просто предан и фанатизиран на идеята си. Нищо повече. Не е в състояние да съгради каквото и да било. Нещо повече - след намесата на него или такива като него, нещата не се подобряват, обикновено се влошават. Ако не беше хубавец, никой нямаше да го помни! Но той не е просто и само хубавец - той е гъзар! Гъзар захапал луксозна пура. Нещо като рок-звезда. Например помни ли някой Карл Либкнехт? Не! Защото не е латино мачо с пура, а невзрачно еврейче с пенсне. Неатрактивно просто. Натискът, който такива като Че оказват върху капитализма е силно надценен. Социал-демократите по еволюционен път постигат много повече. И го постигат не заради заплахата, че работническите маси ще се радикализират. Управляващите класи на Запад видяха, разбраха и осъзнаха, че задоволявайки едни основни потребности, което не им коства толкова много, си гарантират спокойствие и стабилност! А стабилността, освен за една шепа международни мошеници и спекуланти е важна за всички. Виж например какво прави Форд. Населението намалява не защото ги няма вече такива като Че, а защото все повече хора искат "долче вита" - без деца, без ангажименти, без излишни проблеми. По-лесно е. И удобно.
-
Е, какво да направи Бисмарк - да не работи за придобиване на колонии, за да угоди на старите колониални сили ли? А те защо, въпреки че имат огромни колонии, продължават да искат да колонизират всяка останала свободна педя земя? В тази игра няма добри или лоши. "Лошите германци" са удобно оправдание за победителите, които не се отличават с някакви по-особени добродетели, даже напротив. Какви вътрешни вълнения, та Германия до ПСВ е доста стабилна във вътрешнополитически план! Направо ме изумяваш къде ги видя хората като Че в този процес? Участват социал-демократите, левите екстремисти по времето на Бисмарк са в миша дупка и изпълзяха в хаоса след войната. Между впрочем, както и не само там, просто влошиха неимоверно нещата. Иначе англичаните например, в края на XIX век се удивляват на социалните придобивки на германците, нивото на грамотността и стандарта им, сравнено с английските такива. Дали немското правителство доброволно или не, е предприело тези мерки, няма значение, важното е, че са давали резултат и то видим.
-
Не е елитарно. Нещата не стават с магическа пръчка. Средата е важна, но далеч не е всичко.
-
Уважавам Стоян Михалев, но нещата не са толкова прости. Действително мутрите инвестираха в стила, но първо, защото самите те са му привърженици, и второ, защото видяха комерсиалния му потенциал. Нали не си мислите, че току така се създават нагласи, вкусове и предпочитания. Зад тях стоят много фактори, голяма част от които устойчиви и на подсъзнателно ниво. По тая логика, ако утре теоретично се появат милионери отнякъде и започнат да пропагандират класическата музика, дори и години наред, какъв успех мислите, че ще имат? Никакъв!
-
Каскадьоре, ти говориш за "официалния" ни фолклор. Естествено, че е много далеч от чалгата, особено като усещане за цивилизованост. Има обаче и един ъндърграунд във фолклора ни, според мен малко изследван. Мисля, че и той изигра своята роля. Вече дадох този пример, но ще повторя. Става въпрос за песни като тази: http://vbox7.com/play:cd4bc3ac
-
Действително интересно! Честно казано, обаче не ми звучат автентично. Има и някакви унгарски влияния, дори се пее на унгарски, а и се разказва за падането на Унгария. Да не би да са съхранени покрай завоюването им? Странно. Прекалено по европейски са обработени. Все пак това не е XIX век, че да се усеща европейския полъх. Трябва да кажа, че съм слушал турски фолклорни групи и това тук няма нищо общо. Това, което съм слушал и е било представяно за турски фолклор нямаше нищо общо и с кючеците. Аз дори бях изненадан.
-
Не става дума за притеснение, поне не при мен. Аз обърнах внимание на ориенталското в народната ни музика, във връзка с темата. Определено смятам, че това също подпомогна поп-фолка. Проблем с ориенталското в музиката нямаме, имаме проблем с ориенталското в манталитета си.
-
Тъпанът и барабанът са близки, но съвършено различни инструменти. Иначе е ясно, че сме имали ударни. Защо после възприемаме турските ударни обаче? Турците са взаимствали, и то много, основно от византийците. Специално за музиката обаче, едва ли толкова. След възприемането на исляма се докосват до арабската и персийската музики. А те са доста богати и развити.