
Михов
Потребител-
Брой отговори
2925 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Михов
-
Техниката помага да се наложи тоя стил, който хората масово предпочитат. Просто дава възможност на мнозинството да каже мнението си. При телевизионните реклами пийпълметрията отчита броя на зрителите. Не я интересува, че концертът на Виенската филхармония е бил гледан от херцог фон Флокенщофел. Това за нея нищо не значи. В САЩ техниката помага на Джъстин Тимбърлейк, у нас на Азис. Всеки с масовата си култура. Една медия, освен ако не е държавна, респективно БНТ, трябва да печели. Пристрастността й е защото иска да изкарва пари. Затова МТV пуска бози. Защото, ако почне да пуска експериментална джазова музика няма да прокопса много, нали? Въпреки евентуалните възторжени отзиви на шепа интелектуалци. Профанско е, признавам, но това не е само проблем на музиката. И на политиката е. Гласът на професора от Йейл е равен на този на момчето от Харлем. Простата аритметика винаги води до просташки последици. За османската архитектура, нека бъдем честни, взаимствана е от Византия. По време на завоеванието и нашата е взаимствана от там.
-
Защо? Имат качества да са класически композитори.
-
По тези въпроси съм говорил с музиканти, които се интересуват. Нещата са сложни и донякъде спорни. Според мен са спорни, защото на някои хора просто не им харесва действителността и носят от девет кладенеца вода. Имам много резерви към Уикипедия, но статията съвпада с мненията (на по-компетентни музикално-исторически от мен хора), които и аз съм чувал. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%BF%D0%B0%D0%BD Кавали категорично имат. Присъствал съм на фолклорен фестивал и съм виждал такива инструменти. Ето статията за кавала: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB . Ето и турската статия за кавала: http://tr.wikipedia.org/wiki/Kaval . Доколкото разбрах нещо, пише, че е овчарски инструмент. Ако някой знае турски, да преведе. Освен това, при положение, че от турците взаимстваме националната си кухня, поговорки, повсеместни термини, манталитет, дори възприемаме мюсюлмански названия на изконни християнски празници като поклонението в Йерусалим (хаджилък!), толкова ли е странно да са повлияли (разбира се, до някаква степен) и на музиката ни? Или си мислите, че музиката е била капсулирана за влияния (при това от хора, с които общуваш ежедневно и които те ръководят) и тогавашните българи едва са дочакали Освобождението, за да ни я предадат чиста и неопетнена от поганско-анадолски влияния?
-
Ами просто е. Преди липсата на техника е уравновесявала нещата. Дори е давала превес на класиката. В смисъл елитните дворцови композитори и оркестри (каквито всъщност са били огромната част от изтъкнатите класически музиканти) са пишели и изпълнявали произведения и са ги представяли пред отбраната си публика. Тя съответно ги е финансирала. В същото време странстващите народни музиканти са ходели от градче на градче, от панаир на панаир и са препечелвали криво-ляво колкото да живеят. И тогава вероятно почитателите на едното спрямо почитателите на другото биха били поне 95 към 5 %. Но как селяните и бедните граждани да финансират любимите си изпълнители, освен като им подхвърлят малко милостиня след представлението? Когато идва ХХ век и се появява грамофона и радиото през 20-те в Щатите започва един бум на диксиленди, т.е. лековата и неангажираща джаз-музика, отразяваща радостите от живота. След ВСВ, от петдесетте нататък превъзходството вече е съвсем явно. Има средна класа (бивша работническа), има и телевизия. И естествено се слуша рокенрол, не Рахманинов. Тия хора вече могат и да плащат. И се бъркат. Купуват плочи, ходят на концерти, гледат телевизия (увеличават се рекламодателите). Става така, че от популярна музика се правят много повече пари от класическа. За славата няма да говорим, тя е безценна. И усилията на креативните хора вече са насочени към мейнстрийма, не към елитарното. Това вдига качеството на поп-музиката и снижава това на класиката. Тя се капсулира и си дъвче все едни и същи доказани (и великолепни!) произведения. Когато видяха, че нещата не вървят по този начин, някои се опитаха да въведат поп-похватите и там. Появиха се русите каки с деколтетата, появи се и "Павароти и приятели". Всъщност много от талантливите поп-композитори в друго време биха станали талантливи класически такива. Като Елтън Джон или Фреди Меркюри например. С други думи - O tempora, o mores!
-
Хайде сега! Първото което е, че Бисмарк никога нямаше да допусне Германия да воюва срещу Русия. Да не говорим срещу комбинацията Великобритания, Франция и Русия. Това, че наследниците му бяха неособено прозорливи, а и самонадеяни, не е негов проблем. Постановката, че Германия и особено Бисмарк е виновен за ПСВ е за някой учебник от времето на Априлския пленум. За ПСВ са виновни всички Велики сили. Възходът на Германия неминуемо щеше да доведе до война. Интерес от нея си мислеха, че имат всички. Германия - че ще узакони надмощието си. Англия - че ще елиминира конкуренцията на Германия. Франция - че ще получи реванш от Германия (французите много добре съзнават, че сами няма да се оправят и все разчитат на съюзи). Русия - че ще получи лелеяните проливи. Австро-Унгария - че ще стане хегемон в Югоизточна Европа. Вината беше хвърлена върху Германия, за да ги накарат да плащат масрафа на принципа "vae victis". Стана оф-топик...
-
Аз тук кавал не виждам. Виждам флейта. Все пак тембърът е различен. Флейтата като инструмент постига и различно внушение. Не знам дали знаеш (не знам колко си голям), но ръченицата на Петко Стайнов беше шапката на едно предаване "Бразди". Та от най-ранна детска възраст това произведение ми е в главата. Както самият ти пишеш - става малко виенска по средата. Това е показателно какво е - просто класика с фолклорни мотиви, нищо повече. Изобщо класическата музика не знам за какво е пример. Това е музика, която е способна да инкорпорира всевъзможни влияния. Нашите композитори са вкарали ръченица, унгарските - чардаш, немските или италианските - местни мелодии. Другата музика, която е толкова благодатна в това отношение е джазът. Обаче използването на една тема не прави музиката тракийска или българска. В смисъл е различно от българската народна музика. Въобще с класически инструменти и подходяща интерпретация всяка една мелодия става класическа музика. Виж това: И това: Или това: Както виждаш, "Бийтълс" са не по-малко благодатни от народната ни музика. Разбира се, не можем да минем и без "Металика", свирена на четири чела: Твърдиш също така: Самото противопоставяне на класика срещу популярна музика е излишно. За възхода на съвременната популярна музика са виновни не някакви митични злодеи масони-окултисти, а съвременните технически средства. Откакто първо се създаде звукозаписът, а после и начин за всеобхватно разпространение - духът от бутилката беше пуснат! И вече е все по-лесно да се прави музика. И да се разпространява. Популярна музика за забавление със сигурност съществува още през средновековието. Изпълнявана от странстващи певци. Просто без технически средства не достига толкова много хора. Пък и да достигне, те могат да я слушат само на живо, което неимоверно много й ограничава влиянието. И винаги в популярната музика има скандален елемент. Иначе няма да е интересна. Но това също си е стара човешка черта. Освен това има огромна разлика между поп и рок. Някои рок парчета изобщо не са "за тялото". Или не си слушал, или не си искал да слушаш. По никакъв начин не стоят в един кюп. Наистина, при поп музиката има и откровени сексуални послания и онова първично въздействие, за което говориш. Самата поп музика няма и особени претенции за друго. Но без нея също не може. А класиката наистина е велика. Все повече обаче класиката се комерсиализира и в нея проникват елементи от популярната музика. Един вид демократизация на елитарното изкуство.
-
На Бисмарк? Коя?! Пенсионната система издиша и на Запад заради демографския срив. Това е обективна причина. Няма как при едно застаряващо население да се раздават пенсии на поразия. Все пак някой трябва да работи, за да ги осигурява тези пенсии, при това, трябва да има едно разумно съотношение между работещи и пенсионери, иначе става трудно, дори за богатите страни.
-
Е, доколко да се увеличават тия западнобългарски влияния? Да почнем да викаме "сакам", заедно с искам? Или "кошуля", заедно с риза? Източните българи пък на свой ред ще поискат мьекането и редукцията да се узаконят и да станат също книжовни. И това ще е справедливо. И докъде ще стигнем така? Няма да има диалектизми, сакън, някой да не се почувства пренебрегнат. Че то и сега на никого не се пречи да говори на диалект. Дори и на най-висше държавно ниво се говори на диалект. Желю мьекаше, сега Бойко пердаши по шопски. За какво ни е необходимо всичко това? Езиковата ни норма е утвърдена, при това от поне стотина години.
-
Пламене, стига бе, човек! П.П. Чак сега си обяснявам трансформациите, които стават с мен. Абе чудех се аз откъде идват. А то идвало от "Бийтъл" и "Цепелин". Мръсници! Уж "Help!", уж "Yesterday", уж "Penny Lane", а накрая отиваш в "Strawberry Fields Forever"! Явно затова вече излизам само по тъмно, спя във ваната, поради липса на ковчег, обличам се с черни пелерини, пия човешка кръв, гледам класически филми на ужасите и правя човешки жертвоприношения! Тоя Кроули е гадно копеле, как пък чрез популярната музика се сети да оплита невинните си жертви?! П.П.П. Шегувам се добронамерено. Да не се засегнеш нещо...
-
Мисля, че са глупости. Ако някой смята, че чрез промяна на книжовния ни език, ще привлечем населението от Вардарско, дълбоко се лъже. Проблемите не са лингвистични, а политически, исторически и психологически. Много пъти съм го казвал, ще го кажа и сега - езикът ни е един от най-балансираните. Имаме немалко западнобългарски диалектни влияния. При повечето книжовни езици просто се взима един развит диалект мотамо и толкова! Чешкият, немският, френският, руският, испанският, италианският, мисля са достатъчни примери. А и защо да се удовлетворяват само македонските претенции? Нека тогава да разнообразим езика и с рупските говори. Торлашките и те не са добре застъпени. И накрая ще стане истински миш-маш. Ако ще и македонският книжовен език да въведем за наш книжовен, проблемите с Вардарско ще останат.
-
Тия неща (социалните придобивки) ги дължим най-вече на Бисмарк, социал-демокрацията и Хитлер. Благодарение на хора като Че (както и на Кастро, американската мафия и Чърчил) дължим основно консумацията на кубински пури. Комай това му е най-големия реален принос. Но е харизматичен, признавам, особено ако бях тийнейджърка през 60-те и 70-те в Западна Европа или САЩ. Все пак, каквото и да си говорим, Че далеч не е обикновения комунистически революционер. Това го прави според мен и толкова популярен.
-
Абе, то и аз. Но все пак нека да не са всички. Само тия, които имат данни за революционна мода.
-
А защо си мислиш, че тези европеидни типове са наследници на траките? По същата логика, по която имаме привнесени монголоиди, имаме привнесени и европеиди. Как да ги различим обаче? Ако ще гледаме снимки, бих могъл да ти кажа - виж Стефан Стамболов. Естествено, че сме предимно европеиден народ. Снимки като тия на събора в Копривщица трудно биха могли да бъдат доказателство за каквото и да било.
-
Едва ли. В североизточна България и Шоплука има доста смесени форми с монголоиди. При мен лично, от съучениците и приятелите ми, знам двама с прякор "японеца" и един с прякор "китаеца". Ха, познай защо като деца им лепнахме такива прякори? Не е защото се увличаха по източни култури. А при европеидите, каквото е мнозинството от съвременното българско население е трудно без генетичен анализ да се посочи кой откъде е. Да не говорим, че според мен и с него пак ще е трудно.
-
Чак пък! Дори и 10% от момичетата да остават стерилни заради тия дрешки, останалите 90, ако искаха деца, щяха да компенсират. Зад намалената раждаемост в развитите страни стоят изцяло социални фактори - никакви дрехи. При нас комбинацията е от социални и икономически фактори. Модата е такава, защото сексът продава. А сексът продава, защото е важен за хората. Доколкото съм виждал традиционно китайско и арабско облекло, жената е изцяло покрита (при арабите и главата). По скоро е нещо латиноамериканско. Там момичетата отдавна ходят доста разголени.
-
Афганистанците най-вероятно нямат никакъв шанс! Поне обикновеното население. Практиката е показала, че с изключение на петролните монархии от Персийския залив, никъде другаде в Третия свят природните богатства не стигат до хората. Но че може да се оформи местна богата клика, която съвместно с чуждите компании да експлоатира ресурсите, може.
-
Първият проблем, с който се срещат изпълнителите в България е липсата на пазар за продукта им. КГ писа, че България не е чалгаджийска, но това, за съжаление просто не е вярно. Концерти на такива големи групи като ония, гореизброените, мобилизират огромна част от фенската им маса. И наистина се събират по 60 хиляди. Нека да видим положението обаче, когато има български изпълнители. Истината е, че по рок-клубовете се събират регулярно сигурно по стотина души, а в провинцията и по-малко! Ако се отиде в някоя чалготека обаче, в която гостува някоя нашумяла чалга-звезда - всичко се пръска по шевовете. И да оставим количественото превъзходство, но да погледнем финансовия потенциал на феновете. Достатъчно е да се видят спрелите отвън коли, за да си отговорим на въпроса. Имам познат, който за да му пее Илиян "на ушенце" за една песен му е дал 100 лв.! И се хвалеше, че минал тънко. В същото време, провинциалните рок-групи свирят по клубовете цяла вечер за същата сума! Поради липсата на пазар за продукта им, старите естрададжии и рок-динозаври се уреждат да пеят по разни празници на градовете и т.н. Там хората ги слушат, защото е без пари, но ако трябва да плащат, за да ги слушат, работата ще стане плачевна. Накрая старите кримки си вземат хонорарчето и закърпват положението, но за по-новите изпълнители няма надежда. И въобще има една каста от музиканти, която откровено се толерира и която е "дежурна" за всякакви празници и предавания по телевизиите! Така за много хора няма никакъв шанс да пробият. А и някои стилове са доста скъпо удоволствие. За да си набави инструменти за рок или метъл една група трябва да даде доста пари. Как ще си ги избие после? От кое? Понеже не е доходоносно, няма и кой да ги продуцира. Получава се един затворен цикъл. И няма как да се извади качествен продукт. Иначе от продажба на музикални носители нито чалгата, нито другата музика в България печелят - всичко се сваля от торент сайтовете.
-
Да кажем, че е наистина различна от чалгата. Но някои фолклорни области определено са изпитали влияние от ориенталската музика. Освен това, от време оно, съществуват български фолклорни песнички, които са с пиперливи текстове и служат за забавление. Същите са и връзката с ранната чалга. Нещо подобно на това: http://vbox7.com/play:49903252 Примерно английските пиянски песни са повлияли на пънка с хоровите си припеви, но всеки с фолклора си...
-
Да, но защо тогава турците не наричат кавала аула? И защо ние пък му викаме кавал?
-
Сега, ако тръгнем да установяваме произхода на инструментите, много ясно, че всички народи имат свирки като дудука или ударни като тъпана. Въпросът е как така тези инструменти имат сходни или еднакви названия на турски и как така в турския фолклор се използват абсолютно идентичните им съответствия? Защото, съгласи се, българската и шотландската гайда са много различни. И тембъра, и устройството. Същото мога да кажа за афиканските барабани и нашенския тъпан. Докато турският кавал или дудук са същите като нашите.
-
Абе, Качо, сигурен ли си, че това са зурни? Мен на вувузели ми приличат.
-
Бият се, ама ако беше видял атмосферата и ако си виждал атмосферата в някоя чалгаджийница ще видиш разликата. Определено като цяло чалга се слуша от най-малокултурните хора в страната. Винаги може да съществуват и изключения, но те само потвърждават правилото. Например аз нискокултурен човек, слушащ джаз все още не съм срещал (апропо, Глишев, благородно ти завиждам за Банско, аз няма да мога да отида). Едва ли е изключение, нали? Макар и моята извадка да е донякъде лишена от представителност от статистическа гледна точка, едва ли е случайно. Кавалът се среща в Предна Азия и на Балканите. Но самата дума е турска. Странно ми е как не сме си съхранили названието на такъв "изконен" инструмент, та се е наложило да прибегнем до заемка. Дудукът също се среща в Предна Азия и на Балканите. Отново турска дума. Зурната може и да е цигански инструмент, но присъства в македонския фолклор, при това активно. Забравих и тъпанът. Също ориенталски инструмент. Използван от еничарите. Не знам дали си слушал автентичен турски фолклор? Прилича доста на нашия. Поне една част от него. Не е кючек. И инструментите са почти еднакви.
-
Е, аз говоря за България. То е ясно, че в световен план нещата са неизмерими. Ами ти може да не си чувал да се бият, но аз съм виждал даже. Странно, но поведението им е еднакво, независимо от социалния статус. През годините съм ставал свидетел на не една и две простотии. От тези в дискотеката на студентските лагери в Равда - "Орион" се казваше, до такива в БИАД (налагаше ми се да ходя там в периода 2000-2001 г.). В българският фолклор има доста ориенталско влияние, особено в македонските краища. Използват се и източни инструменти като кавал и дудук, да не говорим за зурната. В самата нашенска чалга пък има и български фолклорен елемент, не колкото циганския и турския, но все пак го има.