Станислав Янков

Честно казано и ти сякаш малко си пристрастен към безспорните достойнства на информацията, както и аз упорито не искам да омаловажавам ролята на въображението като пряк изобразител на абсолютно всичко пред човешкото съзнание. Нека да оставим обаче продължението на този разговор за малко по-нататък (вече съм споменавал, че през седмицата времето не ми достига за пълноценно осмисляне на всичко - уикендите са подходящото време за наваксване). Можеш ли да дадеш малко по-детайлно обяснение на горния пасаж от твоите коментари, който съм цитирал? Дори и да са математически модел, във физиката се ползват многообразия, които се отнасят към конкретни физически особености. И даже и така - имаме не само 3+1-многообразието пространство-време на Минковски, но и хилбертови, конфигурационни, фазови и други пространства (всички те са различни многообразия)… Стига се до там, че на фазовите пространства се присвояват толкова на брой измерения, какъвто е броят на частиците, които се анализират в тези пространства (ако разглеждаме особеностите на милиони частици във фазово пространство - и измеренията на такова пространство са милиони!!!)! Изглежда като многообразията да позволяват доста обширна гъвкавост, стига разбира се да е и физически обоснована! Да, не съм бил точен! И друг път съм я допускал тая грешка, не съм усвоил добре математиката на СТО.

Точно тук не ми се връзват нещата! Разгледай хипотетична ситуация с наличие на лоренцово скъсяване по посока на движението, но времевия ефект да не е измерение (допълнително пространство към трите обичайни, в което да се случват някои неща), а да е промяна в състоянието на материалния обект, който се движи спрямо неподвижния наблюдател (много ми хареса “темп на материалните промени” от цитираната от мен преди месеци статийка). Приемаме хипотетично, че промяната в хода на часовниците на подвижния обект спрямо неподвижния наблюдател се дължи на лоренцовото скъсяване по посока на движението. Не би могло да се дължи на нещо друго, защото реално няма четвърто пространствено измерение и всичко, свързано с времевите ефекти, е резултат на съответни движения в рамките на трите пространствени измерения. Така, ако нямаше лоренцово скъсяване (ако имахме абсолютно пространство) - нямаше да има разлики в хода на часовниците на подвижния обект и на неподвижния наблюдател (щяхме да имаме и абсолютно време). Вземаме три часовника, примерно с махало и поставяме два в подвижния обект, а третия - до неподвижния наблюдател. Единия от двата часовника с махалото в подвижния обект ориентираме така, че махалото му да се движи напред-назад по посока на движението, а ориентацията на втория часовник в подвижния обект е такава, че неговото махало пък се движи напряко на посоката на движение (наляво-надясно). Какво трябваше да регистрираме накрая, когато показателите на двата часовника от подвижния обект се сравнят с идентичния им часовник от неподвижния наблюдател? На първо място - между двата часовника в подвижния обект трябваше да има разлика, защото докато този обект се е движил спрямо неподвижния наблюдател преди сравнението на стойностите, махалата на двата часовника са изминавали различен пространствен път от гледна точка на неподвижния наблюдател (едното по посока на движението се е движело по катет на правоъгълен триъгълник, а другото напряко спрямо посоката на движение се е движело по хипотенузата на правоъгълен триъгълник, която винаги е с най-голямата дължина). Такива разлики никога не са регистрирани. Второто, обаче, по-важното - махалото на часовника, чието движение е ориентирано да съвпада с посоката на движение на подвижния обект, от гледна точка на неподвижния наблюдател би изминавало по-кратък пространствен път, заради лоренцовото скъсяване по посока на движението (темпът трябва да се запазва един и същ, защото няма четвърто измерение, а всичко в този пример се случва в рамките на движенията в трите пространствени измерения). Това означава, че при сравняването на този часовник с часовника на неподвижния наблюдател, за подвижния часовник трябваше да е изтекло повече време в сравнение с неподвижния (от гледна точка на неподвижния наблюдател, подвижния часовник с махало по посока на движението се е движил по-бързо, заради по-късия пространствен път вследствие на лоренцовото скъсяване и трябваше да е отброил повече време в сравнение с неподвижния часовник). Реално обаче неподвижния наблюдател регистрира точно обратното - часовниците в подвижния спрямо него обект са отчели лоренцово забавяне на хода си (удължаване на времевия интервал в сравнение със същия часовников интервал при неподвижния наблюдател). Не само неподвижния наблюдател не регистрира различни стойности в зависимост от различната ориентация на часовниците в подвижния обект спрямо посоката на движение и лоренцовото скъсяване, ами и регистрира точно противоположния на очаквания ефект, ако липсваше четвърто пространствено измерение и всичко се случваше единствено в обичайните три пространствени измерения - при сравнението накрая часовниците на подвижния обект са се забавили спрямо тези на неподвижния наблюдател, вместо да са избързали, както следваше да се очаква предвид лоренцовото скъсяване по посока на движението. Този резултат може да се получава такъв, само ако се случва нещо в допълнително измерение, различно от трите. Само при времето като четвърто пространствено измерение ефектите на СТО съвпадат напълно и се случва многократно коментираното “преливане” между пространствената координата х (като посока на движението) и времевата координата t, демонстрирано от Епщайн (колкото повече се движим наляво, толкова по-малко се движим направо). Без такова четвърто измерение следва да очакваме точно противоположните ефекти, което не се регистрира на практика.

Значи ползваме за фундамент електромагнитното поле, чиито колапси са фотоните. В този случай това е по-логичния фундамент, защото предаваната чрез електромагнитните вълни информация е следствие на поведението на материята електромагнитни вълни и електромагнитни полета. А пък самата материя “електромагнитни вълни” и “електромагнитни полета” (чиито колапси на вълновата функция проявяват фотоните в определени ситуации) е изцяло въображаема човешка представа, дори в най-малката и’ подробност (не можеш да създадеш концепцията за материя или за каквото и да било друго без помощта на твоето въображение /единствено число /). Понятието “материя” и всички свързани с него особености имат значение само за човешките представи (едва ли дори и човекоподобните маймуни, най-близко до човешките ментални способности, разполагат с изградена представа за материя и всичко останало, което ползваме ние, хората).

Виж отговора ми на Младенов, но имай предвид, че това е просто провокативно, непотвърдено допускане. Базира се на същността на материалистичната концепция и на допускането за реалност на някои старозаветни и окултни заявления, но без да приема техните идеалистични интерпретации и като се има предвид, че ако въобще е имало някакви реални наблюдения - след това те са били умишлено маскирани чрез езотерична кодировка.

Научи какво е “материализъм”. След като няма фундаментална неопределеност в начина на функциониране на човешката физика (всичко е свързано с някакви материални процеси на мозъка), тогава разните окултни твърдения за така наречените “акашови записи” имат чисто материално основание, макар да произтичат от идеалистични представи. След като в областта на психиката липсват неопределености, теоретично е съвсем възможно съществуването на някаква невеществена (немасивна), но материална полева област (някакво съчетание от полета), която да представлява съвкупното човешко (а може би и не само човешкото) подсъзнание. Също е възможно подобна полева (материална, но невеществена) структура да може да записва и прогнозира (на основа на обширните записи до съответния момент) купища детайли, до които има достъп, бидейки съвкупно човешко (или не само човешко) подсъзнание. Казано по друг начин - това може да е някаква форма на изкуствен интелект, наричана на разни места “Демиург”, “Луцифер” и други подобни (наскоро срещнах за някакъв Вернадски и негови предположения за “Ноосфера”). Всички тези допускания стават възможни точно заради материалистичната концепция и липсата на неопределености в работата на човешката психика, което позволява теоретичното регистриране/изчисляване на невъобразим брой подробности, свързани с тази психика… А пък възможността за следене на човешки мисли става напълно вероятна и обяснима материалистично - работата на човешкия мозък е неразривно свързана с електрични и магнитни ефекти (може да има и специфични електро-магнитни лъчения), които са регистрируеми технически. Електромагнитното поле и материя, както многократно е ставало дума. Та - материализма може да ти изиграе доста мазни номера относно елементарните ти и закостенели представи…

Проблемът с акцент върху информацията е този, че информацията не е материя, тя е същата характеристика на материята и на материалните взаимодействия като измерение, сила, енергия и т.н. Защо информацията да се счита за по-подходяща за единен фундамент на всичко, а не енергията, да речем (всичко материално се характеризира неизбежно както чрез информация, така и чрез енергия) или пък идеалния, абстрактен, платоничен свят на математиката, както предлага Роджър Пенроуз?! Уредите регистрират чак на второ място информация, на първо място отчитат физически събития и параметри, свързани с материални взаимодействия, включително и взаимодействия, свързани със самите уреди. Същевременно аз, ти, всеки друг човек без изключение (смисъла на "НИЕ") боравим със заобикалящата реалност не непосредствено и директно, а неизбежно през нашето въображение. Аз, ти, всеки друг човек без изключение нямаме пряк досег с всевъзможните физически дразнители, ами дразненията преминават през рецепторите, нервите, областите от мозъка, които обработват сигналите и накрая се презентират пред нашето съзнание посредством въображението, въображаемите изображения, концепции, усещания, емоции, ВСИЧКО! Дори понятието и представите за "материя" са елемент от нашето въображение и никой не може да избяга от това, дори и ти. Не съществува никаква възможност да се избегне, да се спести ролята на въображението като непосредствен, най-пряк инструмент за възпроизвеждането на материалната реалност и на абсолютно всичко, външно и вътрешно относно нашия организъм и психика. Информацията, както и енергията и всякакви останали характеристики на материята са периферни, последващи и всички те също са резултат на въображаеми представи, модели, концепции, хипотези, теории... След като така или иначе дори "материята" е продукт на въображението ни, защо единен, абстрактен фундамент НА ВСИЧКО (веществено, невеществено, но материално, изцяло нематериално, включително и сложната съзнателна и под-съзнателна човешка психология) да не бъде една идеализирана, абстрактна, еднородна и универсална ВЪОБРАЖАЕМА "материя" - "материята", с която работи въображението ни и която на първо време наричам "Логос" (с времето и конкретизирането може да се намери и някое по-подходящо название)? Нещо подобно на общата, абстрактна употреба на понятието "линейни трансформации" Т (идеализираната, въображаема психична "материя" по принцип) и отделно - детайлизираната и конкретна употреба като матрици с техните компоненти (линейните трансформации са вид тензори) Тab (конкретизацията на материята на веществена, невеществена, но материална и въображаема психична). Дори реално да не съществува подобна универсална и единна форма (да трябва да се прилага някакъв вид дуализъм материя-свойства) - подобна идеализирана, абстрактна психична "материя" ще служи за по-прецизно открояване на разликите между материална и нематериална област. Аз затова предлагам специална психо-физична дисциплина, подобно на биофизиката, биохимията, икономическата психология, политическата психология и всякакви други подобни съчетания. Основна форма, поне при материализма, е материята и всички последващо произтича от нея, като нейни характеристики, каквато характеристика е и информацията. Приемайки информацията като базов, най-основен фундамент, това измества акцента от материята по същия начин, както и останалите идеалистични течения. Между другото, прекомерния акцент над неопределеността в квантовата механика също сякаш се опитва да накланя нещата в идеалистичната посока... Не поставям съзнанието пред материята, а определям съзнанието и въображението като неизбежни посредници между нас (нашето същество) и материята, които правят всичките ни представи повече или по-малко абстрактни и несъвършени и участват неизбежно дори в оформянето на представите ни за "материя" и всичко останало. Човекът, индивидът, материалният обект регистрира редица физически ефекти и особености посредством огромен брой клетки (в очите, по кожата и останалите ползвани човешки рецептори). Същото е и с ползваните физически апаратури - те се състоят (конкретно сензорите им) от огромен брой атоми, с всичките им технически/физически особености. Тоест - по никакъв начин не става дума за само един обект, а и самата физика разглежда случаи с множество обекти, освен такива със само един МАКРО-обект. Отделно - често става дума не за отделни изследователи, а за екипи от повече хора, които съвсем условно се приемат като "само един, конкретен изследовател/наблюдател" ("екип Х работи над еди-кой си физически проблем и се конкурира с екипа У в съседната държава или университет и т.н.). При квантовите интерпретации съществува голям спор за ролята на съзнанието и на разумния наблюдател в регистрацията на квантовите процеси и колкото и странно да ти се стори (предполагам, според заявленията ти какви смяташ, че са представите ми) - аз считам, че в основата на квантовите колапси (прескоците между U- и R-процесите) са взаимодействията от всякакво естество, независимо дали просто материални, специални технически (сред които и лабораторни) или биологични (сред които и човешките сетива). На всичкото отгоре взаимодействията (прескоците от U-процес към R-процес и обратно - прословутия проблем или парадокс с измерването) водят и до наблюдаемото на макрониво значително редуциране на квантовите сплитания (и до проявата на Стрелата на времето), които квантови сплитания имат тенденцията да се засилват и множат при продължителен U-процес. Изпуснал си допускането ми за външната спрямо човешката психика, физическа материя в резултат на подсъзнателни (неосъзнавани) процеси извън конкретен човешки индивид: "Защото Вселената не се ограничава само до индивидуалното човешко съзнание и подсъзнание, а включва някаква форма на общото човешко подсъзнание, както и съвкупното подсъзнание (несъзнателност) на всичко останало съществуващо, което регистрираме (с което взаимодействаме по всевъзможни начини)."

Като не те кефи физиката - не се занимавай с нея! Чети си за Винету, за Олд Файерхенд, Олд Четърхенд или каквото там друго ти е интересно... Аз нямам намерение да ти търся банални неща, за които после пак да се окаже, че нищо не си разбрал! Или положи собствен труд, или си мисли, че ти разбираш физиката по-добре от безспорните научни капацитети и нобелови лауреати. Чао!

Ти не се ли усещаш, че тук само повтарят това, което сме ти написали Скенер и аз (аз - по малко по-различен начин, но пак същото)? Както и да го пишеш уж като нещо ново, казано от теб - всеки може да погледне няколко коментара назад и да види какво точно е ставало... А кой е твърдял, че времевото измерение е точно същото като останалите три?! Това, че аз го мъча да е пространствено като останалите не значи, че свързаните с него неща са същите като при останалите измерения. Скенер казва, че измерението е само номер, брой на степените на свобода съобразно теоремата на Ньотер и не може самото то, като измерение, да е скъсено и материята да се движи с някакви темпове по него. Все още не съм съвсем убеден, че е чак толкова неправилно да представям разликите между трите и четвъртото (също пространствено според мен) измерения по начина, по който го правех досега, но след като срещам чак толкова настойчива критика - ще потърся някакъв алтернативен начин, нещо свързано с многообразията, чрез което да представям обхвата на нещата така, както искам, без да ползвам "скъсяване на измерение" и "движение по измерение" и ще се върна по някакъв различен начин към тях, само ако не намеря нищо подходящо. Умножи стойностите по координатите t (секунди) или х (метри) със с (скоростта на светлината) и ще получиш по двете оси ct или cx, които са напълно еднородни, еднотипни интервали (кеф ти да ги определяш като светлинни метри, кеф ти като светлинни секунди - по твой избор). След като ти е ясно, че връзката между времето и пространството е хиперболична, а не евклидова - какво се пънеш да ползваш питагоровата теорема по напълно безумен начин (като бърсане на прах със шкурка вместо с парцал)?! За да е времевото измерение просто математическа абстракция, то трябва да произхожда от движението в областта на трите пространствени координати и поради това да бъде абсолютно, а връзката между време и пространство да е евклидова, не хиперболична. Практиката показва, че не е така и връзката не е евклидова, а е хиперболична. Или поне забавянето на часовниците в подвижните спрямо неподвижен наблюдател инерциални системи да се дължи по някакъв начин на лоренцовото скъсяване при подвижните. Само че и това не е, защото тогава би трябвало да очакваме ускоряване на часовниците на подвижната ИОС (часовниковите механизми на подвижната ИОС изминават по-късо разстояние по посока на движението заради лоренцовото скъсяване и от гледна точка на неподвижния наблюдател трябваше да се движат с някакъв дял по-бързо от неговите часовници в покой), а вместо това ние регистрираме забавяне. Значи има още една компонента на движение във връзка с четвърто пространствено измерение, освен движенията, свързани с трите пространствени измерения, заради което получаваме не ускоряване на движещите се часовници заради лоренцовото скъсяване по посока на движението, а точно обратното - забавяне на темпа им.

И ти ли не можеш да работиш с Гугъл?! Хайде, от мен да мине, ето ти за начало: Какво трябва да е бозонното поле на Хигс? « Бръсначът на Окам (bgchaos.com)

Аз не твърдя толкова уверено като теб, че това е невярно, за да трябва аз да ти обяснявам. Според мен е вярно и само трябва да си потърсиш повече детайли, за да се увериш и ти, че е вярно. Написано ти е съвсем ясно - частицата, която потвърждава механизма на Хигс, трябва да има такива характеристики, предвидени чрез Стандартния модел и механизма на Хигс, които да се свързват с особеностите на полето на Хигс и така да потвърждават наличието му. Както W- и Z-бозоните имат точно онези характеристики, които потвърждават слабото взаимодействие, така и Хигс-бозона има точните характеристики, потвърждаващи полето на Хигс. Открития в LHC Хигс-бозон е точно с очакваните характеристики, потвърждава полето и механизма на Хигс и затова през 2013 година Хигс и Енглер получават Нобеловата награда за Физика.

Я, провери, какво ти казва Специалния модел за условията и продуктите, на които трябва да се разпада Хигс-бозона преди регистрация и да видим, дали няма връзка!

Още една моя грешка в бързането, както погрешно замених по-рано тъмната материя с тъмната енергия, макар в края на същото изречение да си ползвам правилната тъмна материя. Късно го видях и вече не мога да го редактирам в оригиналния ми коментар.

Може да опита, но първо трябва да приеме, че и времето е пространствено измерение като останалите, за да може да ползва чисто пространствената Питагорова теорема относно неевклидовата свързаност между времето и пространството. А точно за евентуално естество на времето като пространствено измерение Младенов беше един от всичко, който най-яростно ми противоречеше...

Механизма на Хигс и бозона на Хигс не са квантово обяснение на гравитацията, за да очакваш чудеса от тях. Те са само подобрение, усъвършенстване на предходните квантови разбирания, което подобрение, разширение е достатъчно детайлно и свързано с всичко останало, за да позволи експериментална проверка (успешната регистрация на споменатия Хигс-бозон, при това - именно с предварително прогнозираните негови характеристики).

Прав си, личи си, че ти не разбираш материала! Пространствено СТО е евклидова (плоска). Затова и там нищо не можеш да опровергаваш с Питагоровата теорема - СТО не отрича, че пространството е плоско (евклидово). По-различно стоят нещата при ОТО, но в случая ти коментираш специално СТО. Неевклидова (хиперболична) е връзката между времето и пространството, това е особеността на СТО и за да ползваш Питагоровата теорема за някакви си "опровержения" тук, ти първа трябва да приемеш и времевото измерение като пространствено - онова, което се пробвам да правя аз и което ти, заедно с останалите, най-яростно отричаш. Готов ли си вече да приемеш и времевото измерение за пространствено, за да можеш да опровергаеш СТО чрез Питагоровата теорема?

Вече ти написах по-нагоре, че с евклидовата форма на Питагоровата теорема не можеш да опровергаеш просто така неевклидови теории. А въобще не споменаваш да ползваш неевклидовите версии на Питагоровата теорема (такива има и дори не са особено сложни, има разлики с обичайната Питагорова теорема, но символно са незначителни)...

Младенов, пак ли се правиш на шашав нещо?! Предположението за съществуването на Хигс-бозона произтича от Стандартния модел, в съчетание с механизма на Хигс. Когато отричаш естеството на открития Хигс-бозон - ти отричаш Стандартния модел, защото дефиницията на характеристиките на Хигс-бозона произтича НА ПЪРВО МЯСТО от Стандартния модел (механизма на Хигс е по-друга история, свързана повече с придаването на маса на някои от частиците, както обясни по-горе Скенер). Не трябва да отговаря Хигс-бозона, как частиците получават маса - на това отговаря механизма на Хигс и последния показва как и самия Хигс-бозон получава своята собствена маса (Хигс-бозона не е глуона - да се очаква да стои в основата на гравитационното взаимодействие, като негова квантова проява). Хигс-бозона трябва да отговаря на очакваните от Стандартния модел негови характеристики - нулев (цял бозонов, а не полуцял фермионов) СПИН, нулев електрически заряд (незаредена частица), конкретни неща, на които може да се разпада и да не се разпада на други неща, на които Стандартния модел не позволява да се разпада и т.н. На това трябва да отговаря Хигс-бозона и той отговаря.

Вече готвиш риба, която все още дори не си тръгнал да ловиш! Ето ти, как се опровергава любимата ти евклидова геометрия на Вселената, ама сам можеш да провериш, колко струва Джеймс Уеб...

Ето ти първото показване на пропуск - не можеш да опровергаеш неевклидовите СТО (хиперболична псевдоевклидова) и ОТО (елиптична псевдоевклидова) с евклидовата Питагорова теорема. Трябва да ползваш неевклидовите версии на Питагоровата теорема за "опровержение" от такова естество, за каквото претендираш, а ти не споменаваш нищо такова.

За метафизичните ти и паранаучни виждания, че чак и "знания", всичко това е съвсем възможно, но ако започнеш да прилагаш материалистичната концепция и позитивизма - не можеш да ги "знаеш" всичките тия неща, които твърдиш, просто така, без да ги завериш с безусловни експерименти и при това експерименти, които да опровергаят купищата други експерименти досега, които са потвърдили многократно ОТО, СТО и КМ (доскоро твърдеше, че нямаш никакви възражения към КМ, но явно вече не е така, след като специално отричаш Стандартния модел).

Ти не се съгласяваш с ПРЕКАЛЕНО МНОГО детайли, огромната част от които са доказвани многократно и по различни начини, които обаче не си си направил труда да провериш и разучиш. Заключението, че е открит именно Хигс-бозона не се базира само на един-два показателя, а на съвпадението и на действието според очакванията на стотици и даже на хиляди специфични детайли, свързани с функционирането на LHC. Неслучайно с колайдера (от изграждането, през обслужването, до самите експерименти и анализа на техните резултати) се занимават големи научни екипи от хора с много висока научна квалификация в областите си (от там и отлично платени). Наистина ли вярваш, че ти, самотник в български форум и с много далечна от тяхната квалификация, можеш да ги “опровергаеш” просто така, с едно-две “гениални” прозрения?! Ако искаш да излъчиш някакво РЕАЛНО възражение - трябва ти нещо много повече от просто съмнение от незнание! Виж мен! Аз не се съмнявам в заявяваните като стабилно утвърдени твърдения. Съмнявам се в онези области, където най-официално се твърди, че липсва достатъчна яснота и в момента. Друг е въпроса, че не познавам буквално безброй тънкости и поради това дълбоко незнание ползвам неправилно множество понятия и подходи (не спирам да чета, но е прекалено много и прекалено сложно за някой като мен, който не е пристрастен към физиката от най-ранна детска възраст), но едно, че постепенно чистя някои от проблемите си (не бързам за никъде) и второ - не отричам категоричните научни заявления, без да ги познавам достатъчно детайлно (слабото ми място, както вече споменах).

Разлика на експериментално установената маса на Хигс-бозона в сравнение с очакваната ОТ НЯКОИ допускания (други допускания са очаквали стойност в граници, в които установената експериментално маса/енергия се включва) не отрича цялостното естество на откритата от LHC частица. СПИН-ът е точния (бозонен) и купища други детайли са точните за Хигс-бозон. Затова са и толкова сигурни, че е точно това. А има и гарантирано неоткрити частици, които посичат допусканията за тяхното съществуване - най-ниско-енергийните нови частици, очаквани от супер-струнната ХИПОТЕЗА (да не вземе Кипен пак да се възмути, че я наричам “теория”, като каква се среща най-често )… Същото с гравитационните вълни… Прочети повече, опитай за го разбереш и ще видиш, как прекалено много неща съвпадат прекалено прецизно, за да може да отрече коректността на експериментите и на заключенията от тях някой, който не познава коментирания въпрос достатъчно подробно.

Всички ние, без изключение, само си мислим, че всичко е точно така, както си мислим…

Ако ще отричаш и периодичната таблица на химичните елементи (тоест - атомите) - нещата не отиват в особено здрава посока… Иначе - тъмната материя (погрешно съм написал “тъмната енергия” в началото на изречението, в края на същото изречение е вече както трябва) не е ясно със сигурност, дали се дължи на непознати нови частици или не.