Станислав Янков

Явно, ти си от по-чувствителните на тема окултна и друга подобна литература - не даваш и дума да се продума, че там би могло да се намери и нещо смислено покрай глупостите (например - че ще умреш, ако не ядеш нищо с месеци). Еми - какво да кажа? Всеки си има някакви теми, които са ерес! Не казваш нищо за евентуалния гравитон (единственият инструмент КМ да обясни ОТО, ако това е възможно)! Никъде ли не си срещал опити да се определи неговата енергия, подобно на фотона? Аз досега съм срещал само, че може да има гравитон, че той е с нулева маса и със СПИН 2.

Принципно няма магия, но квантовомеханичното тунелиране и сплитанията изглеждат като чиста магия от гледна точка на незапознатите с квантовата механика. И във всевъзможните религиозни, магически и други подобни текстове може да са описани и някои реални неща, но поради неподготвеност на авторите и/или за да не разкриват “тайни” пред плебса - тези неща са описани окултно, магически и религиозно. За последното - би трябвало да се потърси начин за откриване на енергията на потенциалния гравитон, както е открита енергията на Фотона (формулата, по която се определя).

Няма да споря - в момента ме вълнуват вълните на неопределеността и приложимостта на холографския подход като средство за дефиниране на множество фрагменти, които да съставляват споменатите вълни. Само ще ти цитирам Грийн (стр. 109 и 110 от Тъкънта на Космоса): “Въртящата се кофа измина дълъг път. От абсолютното пространство и абсолютното време на Нютон през релативистките възгледи на Лайбниц и след това на Мах до показването от страна на Айнщайн в специалната теория на относителността, че пространството и времето са относителни, но в своето единство създават абсолютно пространство-време, и до неговото по-късно откритие в общата теория на относителността, че пространство-времето е динамичен играч в развиващия се Космос - кофата винаги присъства. Въртейки се някъде на заден план в главите ни, тя се оказа един прост и лесен тест за това, дали невидимата, абстрактна, недосегаема същина на пространството - и по-общо, на пространство-времето - е достатъчно веществена, за да предостави окончателната отправна система за движението. Присъдата? Макар че по въпроса още се спори, както току-що видяхме, най-директният прочит на Айнщайн и неговата обща теория на относителността гласи, че пространство-времето може да даде такава отправна система: пространство-времето е нещо.” Накратко - съвсем ясно осъзнавам, какво съм написал, просто ти не си успяла да осъзнаеш, какво е написал Грийн!

Започнал съм, но за ефективното усвояване на това се изискват години, дори когато човек се занимава единствено с този въпрос. А аз имам и други проблеми на главата... Усвояването ще е бавно и докато задобрея повече или по-малко - ще спестявам време чрез обсъждания с вас, по-подготвените.

Много е за разправяне - въпросът е описван в няколко глави на книгата, включени са Нютон, Мах, Айнщайн. Накратко - в крайна сметка кофата с водата се върти спрямо пространство-времето на Вселената.

Квантовата механика е буквално науката на магията, така че - съвсем нормално да се пробвам да я прилагам и спрямо религиозни, окултни, мистични, магически и фолклорни теми. Ако магията съществува - квантовата механика е дисциплината, която би успяла да я постави на научни основи. И може и да не си забелязал, но напоследък дори американския Сенат се занимава открито с теми като НЛО и други подобни (останалите власти, не само в САЩ, го правят скрито от много отдавна). На теб такива неща не са ли ти любопитни? Дали има някаква истина в тях и какво биха могли да представляват в действителност?

Прочети Тъкънта на Космоса на Грийн - там въпросът с въртящото се ведро е много пространно разгледан, включително как са се изменяли прадставите относно него с времето.

Ползвам махало!

Холографският принцип присъства по някакъв начин при вълните на вероятността при квантовата механика, въпросът е в подробностите. Имаме три варианта на взаимодействия между вълни: 1) Никакво. Това е при електромагнитните вълни помежду им - те не взаимодействат по никакъв начин едни с други (стои въпросът с поляритета, но това е свързано повече с подсилване или отслабване на ефекта от вълни, отколкото с взаимодействие между тях). 2) Взаимодействие между вълни на масивни и вълни на безмасови обекти (например вълна на вероятността на електрон и вълна на вероятността на фотон). 3) Взаимодействие между вълни на масивни обекти (например вълна на вероятността на един електрон и на друг електрон). Първият въпрос е - двуизмерни пространствено ли са например вълна на вероятността на електрон и вълна на вероятността на фотон, когато не взаимодействат? Точно като един холографски филм с изображение - да стават триизмерни, когато се пресекат (фотон се погълне, излъчи или отклони от електрон) и след това фотона с изображението на моментното триизмерно състояние на електрона при взаимодействието да бъде регистриран и анализиран от физическата апаратура и наблюдателите. Би трябвало да е нещо такова! Без взаимодействие частиците да са навсякъде и именно фрагментите навсякъде на всяка частица да формират нейната вълна на вероятността и всичко това да е 2D. При взаимодействие на вълната на вероятността на една частица с вълната на вероятността на друга частица - да се формира временно триизмерно конкретно състояние на двете взаимодействащи частици и така и ние възприемаме процесите в природата като триизмерни.

https://pomagalo1.com/art/holografiq-1/17872

Ето какво представляват истинските холограми и те функционират изключително подобно на начина, по който се регистрира съществуването на всичко, включително действат с отразена светлина. Холографският принцип неизбежно би трябвало да присъства като елемент от обяснението на вълната на вероятността (на неоределеността) на всяка една частица и въобще на всичко.

Накратко - приемаме, че говорим за вълна на вероятността, не за поле на вероятността (това ти също го използва в предни коментари, както съм го ползвал и аз съвсем доскоро, при мои въпроси към Скенер, но както се вижда - погрешно). И освен това, всяка вълна на вероятността би трябвало да е съвсем реална, след като демонстрира такива съвсем реални резултати (формите на електронните облаци, вероятностите и плътностите на вероятностите се опредеят посредством вълновата основа, от която се започва). Тогава - следващия момент: След като вълните на вероятността имат твърде много от характеристиките на останалите вълни - защо да не разполагат с всички характеристики на всички останали вълни? Всички материални вълни се състоят от множество частици, фрагменти, чрез които се развиват. И електромагнитните вълни се състоят от съвместно действие на множество фотони, и гаритационните вълни може да се окажат изграждани от гравитони... Защо и вълните на вероятността да не разполагат по същия начин с множество фрагменти, които ги изграждат и които ги разпростират далеч извън точка, дори в цялото пространтво на тази Вселена, но които са от такова естество, че не правят частиците конкретни, в единичен и изявен вид, преди да взаимодействат с други частици? Едно разпръснато навсякъде холографско изображение, в множество свои рехави копия, без изцяло конкретно местоположение и характеристики, само с вълнови особености, което се проявява в единична конкретика само при свои взаимодействия с други вълни на подобни холографски изображения? Тук, разбира се, не става дума за пряко прилагане на холографията, но големия съвпад с холографските принципи е почти очевиден и може да разреши доста въпроси относно характера на вероятностните вълни, на дуализма вълни/частици, на многото пътища на Файнман, на квантовото тунелиране и запазва всички най-важни квантово-механични принципи (особено този за вездесъщата неопределеност).

Всичко това по какъв начин отрича, че вълната на вероятността е вълна и че ако можеше да ѝ се придаде някаква веществена форма - пиковете (върховете и дъната, които са най-вероятните местоположения на електрона в атома при съответното замерване) на вълната на електрон в атом щяха да изглеждат по абсолютно същия начин?! Още Дьо Бройл дава изражение на дължината на вълната на всяка масивна форма (получава се чрез разделянето на планковата константа на импулса, тоест - планковата константа се дели на резултата от умножението на масата по скоростта). Става дума съвсем ясно за вълна и колкото и условно да е всичко (точно както е условно при електромагнитните вълни извън видимия спектър - те също са невидими, както вълната на вероятността) - описват се съвсем недвусмислени вълнови форми и вълнови резултати. Всичко, което си показал, е определяне на вероятностни местоположения на електрон ЧРЕЗ ВЪЛНА!

Какво имаме? Имаме вълна на неопределеността, вълна на вероятността, вълна на Дьо Бройл (използваното днес опредление вълна на вероятността е било предложено за пръв път от Макс Борн). Как описва Браян Грийн тази вълна в книгите си "Елегантната Вселена" (стр. 145-159) и "Тъкънта на Космоса" (стр. 126-131)? Той пише, че тази вълна не била реална вълна, но ако сме разгледали поведението на електрони, фотони и всякакви други елементарни частици, дори при тяхното поединично излъчване, ни сме можели да регистрираме тяхното местонахождение с най-голяма вероятност при върховете и дъната на вълната на вероятността на съответната разглеждана частица и с най-малка вероятност в участъците с нулева амплитуда (точките на свързване на върховете с дъната и обратното). Въобще - уж не е реална вълна, но има абсолютно всички характеристики на вълна и води до резултати от вълна (интерференчното поведение дори на отделни електрони и фотони, излъчвани в посоката само на един от два отворени процепа, с интервал от няколко секунди между излъчванията на всяка отделна частица)! Какво е холографския принцип? Имаш две измерения, двуизмерна плака, в която холографското изображение е нанесено неизброим брой пъти - едно изображение там е навсякъде и можеш да го "прожектираш" дори чрез малка частичка от плаката, макар че тогава ще е много по-мъгливо и неясно. На всичкото отгоре изображението върху плаката се образува чрез интерференчни ефекти от два лъча, две вълни и се проявява, като през плаката, през двете измерения се пусне (или пък се отрази), в третото измерение, лъч светлина - от вълна на вероятността на електрон (плаката с двете измерения) се отразява вълна на вероятността на фотон и се получава временна регистрация на местоположението на частица (ние се заблуждаваме, че частиците са нещо постоянно, защото за нашето възприятие подобни регистрации протичат много често и не сме в състояние да отчетем каквито и да било прекъсвания). Наличието на вълна по всички правила, дори и била тя "нереална" вълна на вероятността, изисква две полета, две измерения, които да съставят такава вълна, дори и били те "нереални" и даже изисква множество фрагменти, както молекулите на водата при водните вълни, многото фотони при електромагнитните вълни и потенциалните много гравитони при гравитационните вълни, дори и били тези множество фрагменти, евентуално съставящи вълните на вероятността, "нереални", точно както и самите вълни на вероятността. Множеството "фини" интерференчни изображения на двумерната хологравска плака, които след перпендикулярно облъчване със светлина/вълна дават една, но добре изразена и конкретна картина много лесно могат да бъдат многото съставни елементи навсякъде в пространство-времето, които след краткотрайно облъчване с вълна на вероятността на фотон дават едно-единствено, триизмерно и много конкретно и определено местоположение на електрон, а без такова облъчване са множеството елементи на вълната на вероятността на електрона и дават интерференчната картина на електрона през два процепа. И понеже става дума за безброй изображения на едно нещо навсякъде - не може да се мине и без квантово-механичната неопределеност... Не може да няма и холографски момент, заедно с всичко друго, при квантово-механичните описания! Noise-free quantitative phase imaging in Gabor holography with conditional generative adversarial network (osapublishing.org)

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Holograma-li-e-Vselenata_9604.html

https://nauka.offnews.bg/news/a_14/a_9911.html?preview=ok

По всичко изглежда, че многото пътища на Файнман са подход, който е свързан с холографския принцип. Множество малки и рехави изображения в две измерения са пронизани перпендикулярно от лъч светлина и това води до излъчването на по-плътна, но единична форма на същите по-малки изображения. По същия начин една дефинирана частица при замерване се формира от пускането на лъч светлина (фотон, да сме по-конкретни) през множество неопределени, по-фини изображения на електрон на по-фино (да речем - двуизмерно) ниво. Вълна на електрон се пресича от вълна на фотон. Това множество по-неопределени изображения на единия електрон в широка област представляват така наречената вълна на неопределеността и показват, че всъщност може да иде реч за множество градивни форми на въпросната вълна и от там - за наличие и на две полета, изграждащи вълната на вероятността.

Аз преследвам няколко цели едновременно. Далечната и само мотивиращата интереса ми е обсъждането, как да се постигне успешно и работещо съвместяване на КМ и ОТО. За това има само малък брой пътища: 1) КМ да започне да употребява огъвания и изглаждания на пространство-времето, вместо сегашното само плоско такова. 2) ОТО да започне да се представя със скъсявания и удължавания на пространство-времето, вместо сегашните огъвания и изглаждания. 3) Подходът със заглаждането на квантово-механичните флуктуации (смятани за отговорни за некоректните безкрайности като резултат от опитите за съвместяване) чрез размерни струни вместо безразмерни точки за елементарните частици (от всички известни ми опити за разширение на сегашната физическа теоретична база, само суперструнната теория заявява като цел преодоляването на разминаването между КМ и ОТО, а всички останали се мъчат да го заобикалят, докато, както отлично знаем - природата си функционира съвсем хармонично на всички нива, без никакви конфликти). Горното обаче не е приоритет за мен, а само мотиватор за задържане по-трайно на интереса ми и занимание между другото. Основното е, да изчистя максимално онези насоки на разсъжденията си, които неоспоримо ще ме доведат до задънена улица (например като някогашното търсене на увеличаване на масата с увеличаването на скоростта, разглеждането на елементарните частици като въртящи се токове, вместо като точкови и въобще - всякакви подобни задънени улици). Ти твърдиш, че не разбираш много КМ, само обща култура и т.н., но от мен разбираш много повече и въпросът е, когато ти и малкото други добре подготвени тук видите мои разсъждения, които са доказано неверни - да обаждате (естествено, с аргументация защо - да мога да си виждам грешките). Засега почти само ти и тантин се намесвате и доста нарядко Гравити (Шпага, Ники и Малоум са приятни за обсъждания, но вие тримата се откроявате с по-задълбочените знания). За да игнорираме изкривяването, изглаждането, скъсяването и удължаването на пространство-времето (приносът на СТО и ОТО) - КМ трябва да успее да ги обясни изцяло, само чрез плоското, контейнерно пространство-време. Докато липсва такова обяснение - тези деформации на пространство-времето трябва някак си да се включат в КМ, защото иначе теорията е осакатена, точно както СТО и ОТО са осакатени без неопределеностите и така не могат да проникнат в микроскопичния свят. Очевидно нещата са по-сложни, отколкото се мъчат, надве-натри, да ги обяснят сегашните опити за теоретичен изход от тупика (засядането) и няма да се мине без усложняване, а бръсначът на Окам ще трябва малко да отсъпи позиции (няма как да разработиш суперсложен днешен микропроцесор без сложни изчисления и закономерности, само чрез най-просто и повърхностно описание). Бърз пример - вълните на неопределеността! Те са въведени от Макс Борн, Файнман въвежда многото пътища, които при сумиране дават вълна на неопределеността, НО... Не съществува вълна, която да не се състои от полета и колкото и вълната на неопределеността да се определя като условна и нереална конструкция - микросвета се дефинира по такава вълна като да е тя съвсем реална, със съвсем конкретна фома на вълна и няма как всичко това да не налага обособяването на две полета, изграждащи тази вълна на вероятността, пък били те нереални и условни като самата нея. Защото ако няма някаква форма на полета, които да изграждат вълната на вероятността - значи не говорим за вълна, а за нещо друго! Обаче нищо друго освен вълна не може да обясни интерференционната картина след двата отвора на отделните частици (електрони, фотони и даже атоми и молекули), значи трябва да има и някакви полета, изграждащи вълната, дори и да са нереални, като нея... Както липсва последователно обяснен преход от квантово-механичната пяна на планкови дължини, до стабилните, не чак толкова хаотични процеси на макромащаби, така липсва и последователно обяснение, как от тотална неопределеност, съизмерима с абсолютното, тотално нищо, се достига до наполовина конкретни характеристики на микрониво, при което една от две величини може да се измери съвсем конкретно и определено. Пространство-времето според СТО и ОТО (може би по-конкретно според втората) непрекъснато се променя, точно както се налагат непрекъснати промени на полетата според КМ. Защо да не са едно и също нещо - СТО и ОТО да получат неопределеност, а КМ да получи гъвкаво вместо статично, плоско, контейнерно пространство-време?! Пространство-време на Вселената и полета на КМ са нещо твърде сродно, за да се налага да се разглеждат отделно, едното чрез ОТО, а другите чрез КМ. Не може тези две неща да са чак толкова несъвместими, само защото двете теории не успяват да ги съвместят успешно! И въобще - какъв е смисъла от пространство-време без материя, чисто празно, без абсолютно нищо?!!!

Гравитацията се представя и като поле, електромагнетизма се представя като поле (различно от гравитацията, с различна сила, но обичайно поле), полетата се представят като безкрайни, тоест - налични в цялото пространство-време, без изключение, гравитацията се представя и като деформация на пространство-времето, освен като поле, електро-магнетизма също може да е и деформация на пространство-времето, но различна от гравитационната, както електромагнитното поле е различно от гравитационното поле, а аз дорускам, че полетата са пространство-времето с различни характеристики, което без проблем може да е различни деформации и на малки, околопланкови дължини пространство-времето да се деформира бурно, без или със допълнителни пространствени измерения, както предполага суперструнната теория. Засега не виждам особен проблем с приравняването на пространство-времето с полетата, но при всяко поле - с различни по характер и по сила деформации на пространство-времето (и това е едно по-добро развитие на варианта с разлики в наляганията, който аз преди години и ти преди седмици обмисляхме).

Аз не съм разбрал така обясненията на Скенер и навсякъде чета, както той го обяснява. Полетата са навсякъде, по цялата Вселена, без прекъсвания и само се менят стойностите им, като дори дори в “празните” пространства флуктуират (трептят случайно около нулевите си стойноти). Няма място във Вселената без полета и то - всички видове, заедно, независимо дали са възбудени или флуктуират около нулата. Гравитацията се представя без проблем като деформация на пространство-времето, електромагнетизма също може без проблем, още повече, че твърде много си приличат - разликата в стойностите им може да си има отделни обяснения, както и е дискусионно за скъсявания-удължавания ли иде реч или за огъвания. Диполите не виждам какво пречат на тази възможност!

Би могло при всички взаимодействия да става дума за деформации на пространство-времето - скъсявания, удължавания, огъвания, а при определени подходи на разсъждение дори огъванията биха могли да се опишат само чрез скъсявания. Виртуалните бозони-вестоносци биха могли да са странична реакция, последица от деформациите на пространство-времето при взаимодействията. В едни случаи да възникват и да протичат изцяло в рамките на взаимодействащата материя, а в други случаи да се отделят части от тях под формата на вълни, по-специално електромагнитни и гравитационни.

Скенер, би ли било коректно от квантово-механична перспектива взаимодействията да се представят по един малко по-различен начин? Сега виртуалните бозони, които участват във взаимодействията се представят като частици-вестоносци. Но има ли някакъв проблем, ако описанието е малко по-различно? При взаимодействията, например при електромагнитното, да имаме скъсяване и удължаване на пространство-времето при привличането и отблъскването на заредените частици, а възникването на виртуалните фотони при тези процеси да е нещо като неизбежна странична реакция при протичането им. Както преминаването на една автомобилна гума през дупка с вода неизбежно разплисква множество пръски, така и електомагнитното привлиане и отблъскване/скъсяване и удължаване на пространство-времето между заредените частици да поражда множество виртуални фотони, докато протича.

Тогава поредицата отрязъци по самуна какво точно описва?! Дори ако приемем дадена околност за условно неподвижна (винаги има някакви движения в дълбочина и в неосезаемостта - електромагнитни вълни, въздух и т.н.) - пак има движение по оста на времето (спомни си и Минковски). А пък квантовата механика добавя дуализма, неопределеността и сплитанията.

Това е само по ТО (СТО и ОТО) и дори тогава не значи, че нещата не се движат, а само, че им се прави моментна снимка. Поредицата срезове представя движението в четиримерното пространство-време. И след това, във връзка с КМ, същият Браян Грийн пише, че няма нищо изцяло определено и освен донякъде настоящето - не можем да дефинираме с точност нито миналото, нито бъдещето (прочетох го преди няколко дни и сега не мога да цитирам с точност в коя от книгите му беше и на коя страница).