Пандора

Разбрах от видеото, че епископиите са купени или дадени на СПЦ - това не може ли да се промени ?

Не е само до войните, които са и изгубени. Първо е допусната грешка въобще да се породи "нещо ново" както го обяснява архиепископът. Второ се спират всякакви опити тази грешка по всякакъв начин да се сведе до минимум и да и се противодейства политически и културно.

Според мен връзка между Безмер и Баян може да се допусне. Гостун може да не съвпада с Органа. Тук е въпрос пак на различни интерпретации. Кубрат обединява земи които временно са или под аварска зависимост или под тюркска или и под двете - тоест едни племена престанали да плащат данък на аварите, други на тюрките и се обединили под върховенството на Кубрат. И тук е въпросът кои земи е управлявал Гостун.

60 годишният цикъл включва в себе си 12 годишен цикъл, но обратното не е вярно винаги. Единственото място в Именника, където се повтаря почти "шегор алем" според прочита е при Винех: Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем. Винех управлява от 756 до 760 . Ако към тях прибавим примерно 60 години получаваме годините 816 и 820. Последната година може да свържем единствено с Чаталарския надпис ,в който изрично се споменава "сигор алем", но не е начална, нито крайна за управлението на Омуртаг. И въпросът е: какво отбелязват годините ? Ако тя е някаква периодичност, каква може да е тя и с какво е свързана. Коя година на Винех е кръстена шегор алем - начална или крайна на управлението?

Какви извори можем да търсим за сравнение - византийски, арабски, домашни. Византийците съобщават владетели на варвари, когато влязат в контакт с тях и имат взаимоотношения, както например Кубрат, евентуално и Органа. Частта до Аспарух касае земи които свързваме с Кубрат и кой е владеел или управлявал там преди него. Подробен списък на такива управители вероятно може да има само домашен извор. Аз предполагам, че такъв е имало, но просто в поредния препис-превод точно този списък е съкратен. И това също е един от проблемите, защото не е ясно може ли да се надяваме да се появи отнякъде такъв подробен домашен извор или просто не е останал препис.

Надявам се така да стане.The_First_Tractate_on_Bulgarian_History.pdf

Така е сигурно, още повече, че популациите влизат в контакт от дълбока древност. И все пак продължителното пребиваване при определени условия няма как да не влияе на приетата стратегия или най-малкото една стратегия на оцеляване ще се окаже по-успешна и нейните индивиди ще оцелеят. И обратното - всеки поддържа традиционна стратегия докато е възможно да оцелява чрез нея. Една социална общност, според мен силно се различава от производствена компания най-малкото защото целите са различни. Целите на едната е печалба и разрастване, а на другата възпрозводство , съхраняване на някакви ценности. Друг е въпросът дали управлението на една компания трябва да се съобразява с местните особености и изобщо какво трябва да бъде нейното поведение в различна от първоначалната среда.

Петър Богдан "За древността на бащината земя и българските неща" https://www.academia.edu/35213829/The_First_Tractate_on_Bulgarian_History_Found_Petar_Bogdan_On_the_Antiquity_of_the_Father_s_Land_and_on_the_Bulgarian_Things

Разбира се толкова, доколкото да е ясно, че този источник отразява реално положение и следва някаква логика.

Тук наистина може да се разсъждава по посока на избор на определени практики във връзка както с природни условия, така и във връзка с мащабите на общността - голяма, малка. Според мен и двете. А също може и консервативното отношение към възможността да се пробват други дейности. Всъщност до 19 век в Европа като цяло се възприема все още идеята, че занаятът и дейностите трябва да се предават в семейството по наследство.

Между другото смятам, че и българите много охотно възприемат чужди практики, за разлика от други по-консервативни народи. Според мен японците много добре се приспособяват към ново място, тоест търсят неговата логика и което е необходимо за оцеляване на конкретно място.

Един интересн пример са писменостите.В Европа сме наследили и развили финикийското писмо. В Китай и Япония писмеността е изградена на съвсем различен принцип. Четох, че в китайския език много важна роля играе интонацията с която се произнася звука, всеки звук може да има примерно четири различни значения според интонацията на изговаряне. Такава постановка на китайския говор, очевидно е свързана с генетични особености. Китайците са намерили своеобразен изход от опасността от постоянно двусмислие с йероглифно писмо и с преимущество на писменото общуване. За разлика от други култури, които в много по-късен период са намерили за необходимо да записват текстове.

Изначално всички раси са с еднакъв геном на 99% и няма специална раса или народ. Но климатът играе роля в някаква степен. Например в Европа северните народи са изградили твърд и дисциплиниран характер и качества, южните народи имат различен темперамент. Това може да зависи и от етногенезиса, доколкото е различен. Първобитният човек е обиколил всички континенти тръгвайки в различни посоки. Виждаме, че благодарение на тези миграции на определено място могат да се срещнат няколко популации с вече придобит етногенез и култура. Може би ще има войни за територия и ресурси, някои ще оцелеят. Оцелелите в крайна сметка, ако условията са благоприятни, ще останат, ще се множат, ще създадат култура. В началото може би тази култура ще има белези на предишни, в последствие може да да добие свой оригинален характер. От този момент нататък всички оцелели и обитаващи даденото място, независимо откъде са дошли техните предци, ще са носители на тази култура, а с нея вероятно и на нов език. След определен период, поради ред причини - презаселване или влошаване на климатичните условия, ще има ново преселение, при това във всички възможни благоприятни за живеене посоки. Сценарият се повтаря. В 21 век общуването между културите и народите е на съвсем различно ниво.Достатъчно е да си пуснеш компютъра, да научиш няколко езика и да "влезеш" в интернет. В древния свят е необходимо поне някой да е присъствал физически на дадено място, за да изучи определена култура. Както например изследовател да посети първобитно племе, което "не е в мрежата". Под "култура" на преден план поставям обичайни практики, духовна култура, не материалната. Също така е интересна съдбата на онези, които не се преместват и остават на първоначалното място.

Не - белоруския, защото е "а"-кащ. Иначе си прилича с полския, щом са в един регион, както например балканските диалекти.

Могат да се предположат две неща. През тези 10-12 години Аспарух не е бил напълно независим и е постигнал независимостта във времето след битката при Онгъла. Или договорът с ИРИ го легитимира като независим владетел. Какво точно например авторът разбира под "княз"? Би могло например да означава "да получава, събира данък" и с това да се определя ранга на управителя и неговата независимост.

Да, наистина трябва да се четат подобни анализи, но просто досега не съм срещала специално за ключове подпомагащи паметта. За римите - да, римуваната реч безспорно се помни.

До сих пор о популяционной истории сванов было известно очень мало. Авторов работы в особенности интересовало, как отражает их генофонд историю заселения Южного Кавказа и что в большей степени влияет на генетическое разнообразие населения этого региона – язык или география. Генетический портрет сванов на фоне народов Южного Кавказа

Може ли някакви примери за подобен "мнемоничен" ключ? Когато сменят религията си много народи записват епосите си или родословята на родовете си, които са се предавали и помнели устно в писмен вид. Вероятно е свързано с определени практики, които с християнството изчезват и се прекратяват. А календар най-малкото свързан със водене на стопанство - земеделие, скотовъдство може да си има. Въпросът е, че той може и да не се използва за целите на родовата летопис.

Ето и идеи за бизнес https://etokavkaz.ru/moe-delo/moya-pervaya-kofeinya-provalilas

Това да, ама АЕЦ сам да строи - трудно, за това е цялото викане. Най-добре са ромите - ходят в гората за съчки, а на референдума гласуват за още 30 лева и готово.

Това е любимият ми диалект

Поне в момента в уикито пише следното След това пише за реформата на Петър І. Не пише кога се е появила в Русия На белоруската страница пише следното:

http://sever.bg/Чешити/Нели-Бончева-Майсторите-могат-да-ти-кажат-рецептата-но-не-и-технологията-_l.a_c.29917_i.237989.html

Естествено, че нищо не ни пречи въпрос на здрав разум Мен повече ме притеснява ценообразуването и други допълнителни такси. Иначе да си приказват... https://news.bg/energy/v-es-samo-balgariya-iziskva-taksi-za-vazobnovyaema-energiya-ot-moshtnosti-do-30-kw.html

https://hightech.fm/2017/11/17/cheapest-electricity