Пандора

Приемам довода за планината. Явно конните народи нямат трудност с преминаването през Дунав, обаче източните проходи на планината са по-близко до Константинопол и по този начин варварите бързо стигат до столицата и ако не друго то поне разграбват околностите. Ответната реакция на империята явно е трудна. В известен смисъл , при определени условия и моменти и Византия има полза от мир с българите. Иначе и в други територии на Византия има ромеи с негръцки произход. В крайна сметка бавно с победата на "гръцката партия" и те макар и по-късно отпадат от нейните територии. Както и днес - с разпространение на една градска култура от центъра и езика на тази култура и религия /идеология/ Защо английският език се наложи в целия свят. Защото тази култура в даден момент е най-конкурентно способна и щеш не щеш приемаш нейната терминология.

Е, той нали и Крум уж оттам дошъл......

А минава ли ви през ума чтото Исперих да е владетелско име, подобно на Мицо например, койго се кръстил Асен ?

"Император немедленно отправился прямо к Хировакхам, вошел в город, запер ворота и забрал ключи. Всех преданных ему слуг он расставил у бойниц, приказав им, не смыкая глаз, сторожить стены города, чтобы никто не смог туда подняться и, перевесившись через стену, вступить в переговоры со скифами. Скифы же, как и предполагалось, прибыли на рассвете к Хировакхам и расположились на гребне холма, примыкающего к городской стене. Из их числа отделилось около шести тысяч воинов, которые в поисках провианта рассеялись в разные стороны и даже достигли Деката 817, находящегося примерно в десяти стадиях от стен царицы городов (поэтому, я думаю, этот город так и назывался). Остальные скифы оставались на месте. Император поднялся на предстенное укрепление и стал осматривать равнину и холмы, желая удостовериться в том, что на помощь варварам не движется новое войско и что скифы не устроили засады против тех, кто попытался бы на них напасть. Император не только не заметил никаких военных приготовлений со стороны скифов, но, напротив, увидел, что скифы во втором часу 818 дня собираются обедать и отдыхать. Смотря на несметное множество варваров, Алексей не осмеливался вступить с ними в открытый бой; в то же время его мучило сознание, что скифы могут опустошить всю страну и даже подойти к стенам царственного [229] города, а он в это время, ради того чтобы изгнать их, покинул околицу. И вот он призвал к себе воинов и, испытывая их, сказал: «Нечего бояться многолюдного скифского войска! С надеждой на бога в сердце вступим в бой со скифами. И если только наша воля будет едина, мы, я уверен, наголову разобьем противника». Воины решительно было отказались и возмутились его словами, и поэтому Алексей, еще больше пугая их и вместе с тем склоняя на риск, заявил: «Если ушедшие за провиантом скифы возвратятся назад и соединятся с оставшимися, над нами нависнет грозная опасность. Ведь скифы или овладеют городом и обрекут нас на смерть, или же, не обращая внимания на нас, подойдут к стенам столицы, расположатся у ее ворот и закроют нам вход в царственный город. Лучше рискнуть, чем трусливо умереть. Я уже выхожу из города: кто хочет, пусть следует за мной в гущу скифов, а кто не может или не хочет, пусть не высовывается за ворота»." "След победата при Версиникия Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, чули за силата на българската армия, се предават без бой. Само Адрианопол оказва съпротива. Обсадата на този град се ръководи от брата на Крум, който пък продължава настъплението към византийската столица." А този брат на Крум къде се намира през 811 г.

Пошегувах се за първото Земите на север не са интересни, но е грешка да се смята, че племената там няма да пресекат Дунав. И в историята това се случва непрестанно - първо Аспарух, а в по-късна епоха - печенеги и кумани вследствие на което дори и Византия да установи някаква власт временно върху Мизия тя не е много продължителна. Ти като познавач на византийското средновековие кажи защо . Ако това е вярно, то амбицията на Никифор да се разхожда из Мизия, поне на мен ми изглежда още по-глупава. Предполагам, че все някаква информация в Константинопол за българите са имали /каква е работата на дипловатическите пратеници през годините/. Не може да се разхождаш из скитските земи като Дарий и да не очакваш изневиделица скити подгонили зайци. Най-малкото Херодот трябва да си прочел.

Стигнах вече до извода, че Никифор, тръгнал за Сердика да я възстановява и попътьом минал и обрал Крум, щото нямал пари да плаща заплати. А в ромейските източници източници имали описание на Провадийското плато ? Територията на България обаче не включва само Мизия, включва и земи на север от Дунав. Моите впечатления са, че от времето на българите, византийците много трудно задържат териториите на север от Балкана. Така, че и през Мизия да се е отправил към Сердика, успехите му биха биле краткотрайни според мен.

Щом е недолюбвал Никифор нищо чудно И аз така мисля. Възможно е двата отряда да не са се престарали особено. Това също е много характерна и честа практика от степните народи.

Възможно е точно Крум да е искал императорът да излезе от столицата , за да затвори капана Не трябва да се забравя, че все пак всички граници трябва да се охраняват и западните също. Възможно е поради това и Крум да не мобилизира всеки път цялата си налична войска и в повечето случаи действа с хитрост. Според мен Крум въобще не е желаел сблъсък с Никифор и в последствие целта е да се справи с врага с това което има налично около Плиска.Ако не е знаел намеренията на Никифор и по логично е да мисли, че Никифор ще се отправи към Сердиха, защо да си маха войските оттам. После източниците твърдят, че Никифор след Плиска тръгнал пак за Сердика, тоест войската му е нужна и там.

Ресавски спомена население със специален статут по границата. Възможно е самото това население да няма само български произход. В средновековието постоянно населението е преселвано насам натам из държавата, има и пленено такова. Последното по мои наблюдения често се заселва по границата. Така, че споменатите авари може да са си там. А жените пък често участват в битки, това не е необичайно за стептта. Необичайно е само за византийците. И там е проблемът, че ние четем чуждата гледна точка, която изкривява обичайното. Моите впечатления са, че Крум не желае да включва набраната си предварително войска и да я мори напред назад, още повече ако се е информирал що за войска е ромейската и колко гениален пълководец я води. Според мин протакането на преговорите за мир му е послужило да устрои капан. Освен това за това време и част от съкровищницата може да се пренесе където трябва. Случайното натъкване на съкровище, може да е случайно само за Никифор .

Да, каруци са, но друго разумно обяснение на "колесниците" не намирам Не съм сигурна, но с такива коли се придвижват и воюват и аланите. Възможно е да има описание на дървени коли от това време, но не мога сега да потърся. Аз не съм привърженик на Новата хронология, така, че за мен печенегите са си печенеги, най-много да са баджанаци

Аз съм привърженик на втория вариант и смятам, че Крум жертва столицата съвсем съзнателно и с убеждението, че после ще си върне откраднатото. А съкровищницата по принцип може да се намира и на друго място, това вече веднъж го обсъждахме. Понеже се спомена, че войската на Никифор не е професиална и съставена от бедняци, възможно е такъв план да е хрумнал на Крум, ако е получил предварителни сведения за ромейската армия. След като получили каквото им отпуснал императорът, и като разбрали че едва ли ще има повече, възможно е част от тях да са дезертирали и това може и да е причина за паника. За да заварди Крум само определена местност и то предварително, трябва да е сигурен, че Никифор ще мине само оттам или пък че няма друг път, изход и посока. Което пак поставя въпроса къде се е намирал и накъде е смятал да се движи императорът.

До колкото разбирам описаните келтски колесници са дървени с прикачени метални сърпове. Възможно е тези телеги да са оприличени на колесници и за чужденеца да не е била съвсем ясна тяхната функция.

Не, въпросът тук може да е свързан с неизпълнение на поети задължения. Само християните си мислят, че техния Бог е длъжен да им прости всички прегрешения - дали са откраднали, дали са излъгали. Крум обаче не мисли така. За войската да не говорим

Възможно, да няма паника или пробуждането да е станало твърде късно и да не е имало вече време за корекция. Според мен в АВР има някакъв намек, че през цялото време Никифор е бил в заблуждение :"Прочее, като все още не мислел скоро да излезе [оттук], той преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България.”

А Снорри Стурлусон.кой е тогава ?

Ами, има варианти. Може и той като някои историци да се е усъмнил, че е пристигнал там, дето е мислел че ще пристигне. Може да е бил нарочно заблуден, че ще го преведат край българските гранични гарнизони и прочие. Най-вероятно от известието, че Крум препречва проходите, тоест сетил се е чему готвят нещо. Точно "столица" или "резиденция" ? Това пътуване към Сердика през българската територия ми се вижда невероятно глупаво. Освен ако Никифор е убеден, че 12000 + 50 000 / или колкото са там в действителност/ съставляват почти цялата армия на Крум, което ме съмнява, с оглед, че следващите години армия за походи има достатъчно. Което може да означава пак, че е бил заблуден. Солидът, както стана ясно, може да измине дълъг , вековен път додето стигне до Янтра, така че е по-добре да има стрели.

За епохата се съди и по останалите вещи, а в случая и самия кораб. Ако след векове археолози се натъкнат на бетонна сграда и в метален сийф открият монети на Дарий, едва ли и сградата и сейфа биха могли да се определят за Дариеви. По трудно могат да се конкретизират събития в рамките на век - два. Като съкровището от Перешчепина.

http://anlov.blog.bg/sport/2014/09/14/ehoooui-molim-vi-ludogorec-pone-za-polovin-edin-golec.1297029#last_comment

В източника не се ли казваше, че Никифор е изпаднал в паника и особено състояние. Възможно е това да е причината да не вземе правилно решение, особено ако е бързал.

Точно ! Въпросът е къде биха могли да съхраняват придобити по-големи съкровища, например при грабеж и т.н. А също, дали в охранявани съкровищници или светилища, не се съхраняват и лични богатства, разбира се на по-богати и лични хора /защото са охранявани и по-сигурни /. Може с излишъка да завърти търговия - ако има усет. Обаче инвестици в имоти - не си представям да строят хотели край Месемврия

Това супер ми харесва : " Човече, бой се от Него, могъщ е Тангра!" Вместо "човече", трябвало да напишат "ромеино" или "християнино"

http://kavpolit.com/blogs/shevchenkomax/7052/

По принцип всеки град развива търговия, но в различен размер и аспект - местен, областен, международен. Колкото си по-близо до Константинопол толкова по-добре. Винаги е по-добре да си активния и сам да продаваш, отколкото да ползваш посредник. А договорът с Дубровник си е един политически договор: Ако ли някой от гореказаните или всички се обърнат към твоето свето царство и преславното ти царство ги приеме за приятели, то и ние да ги имаме за приятели. Ако ли Урош или някой от гореказаните от неговия род бъде враг на нашия град Дубровник, да бъде враг на твоето свето царство. Ако ли някой от гореказаните бъде приятел на град Дубровник, твоето високо царство да го има за приятел. И ако бог помогне на твоето свето царство да изпъди твоя и нашия враг Урош из сръбските земи, и брата му Владислав, и техния род или други властели и прибягат в град Дубровник, ние да не ги приемем, нито тяхно слово, но да им увреждаме, колкото можем. И светото ти царство да не сключва без нас мир с Урош, а нас да не ни оставя, без [да сключим] и ние мир с него, и още повече да бъдем с твоето свето царство против Урош, твоя и нашия враг, и против целия негов род, и против оногова, който би бил после на неговия престол, и заедно война и мир да имаме с тях през живота на твоето свето царство и нашия. На светото твое царство ще дадем помощ според нашата мощ по крайбрежието, по море и по суша и ако бог помогне на твоето свето царство и завземеш Рашката земя с всичките й предели, а нам бог помогне да завземем всички градове и крепости, които са крайбрежни и подчинени на рашкия престол, да ги предадем на светото твое царство с добра вяра без загуба или на онзи човек, който би бил изпратен от твоето свето царство според нашата мощ. Когато ние узнаем, че твоето свето царство е навлязло http://istorianasveta.eu/pages/posts/dogovor-mezhdu-carstvo-blgarija-i-dubrovnishkata-republika-ot-juni-1253-g-148.php

Може да има страх от отрицателни последствия, в смисъл на отмъщение от страна на езическото божество или сила

По принцип светилищата имат различна роля,в различните епохи, духовните центрове също. Например Охрид. Не мога да кажа какво се е случило с Мадара, освен ако не развихря фантазията си ала проф. Добрев