Пандора

Понеже срещнах това изречение : Кроме того, дополнительными свидетельствами являются заимствования из китайского в пратюркский язык, датированные примерно III веком н. э., которые более естественно объясняются при условии, если считать язык хуннов пратюркским[20]. и не ми стана ясно. Излиза, че известни китайски заимствания в хунския /без значение пратюркски или не / са датирани към 3 в от н.е., а българите по това време са далеч от Китай.

"Древнокитайските лексикални заемки не се срещат като цяло в нито един тюркски, монголски, ирански, славянски, германски или угрофински език или пък ако някоя от тях все пак се наблюдава в кой да е от тези езици, то тя е преминала в него единствено и само чрез посредничеството не на тюркския праезик (А. Дыбо), а на българските езици и диалекти. Ето защо напълно основателно трябва да се очаква, че броят на древнокитайските лексикални заемки в българските езици и диалекти е чувствително по-голям ......." Значи излиза, че древнокитайските заемки са прескочили пратюркския и директно се оказали в българския, обаче 12 цикловия календар е български не китайски. Тоест що да не е обратното - тия думички да са влезли в китайския от друг език ?

Въпрос е също дали тези непреведени изрази изразяват точна календарна система или нещо друго. На мен това "ехти бехти" много ми прилича на "криво-ляво" примерно още повече, че и в други езици има подобви изрази.

Не е точно така, защото славяните също имат свой календар , а сега възприетия идва с християнството. Въпросът е , че ако това са календарни термини вероятно е било трудно не просто да ги преведат , а да ги синхронизират с другите календари - гръцки и прочие. . Другият въпрос е, че не винаги може да се направи буквален превод - това е ясно на всеки, който борави дори и само с два езика. Така, че може би първият , който е знаел какво означават изразите не ги е превел поради някаква причина, а следващите просто не са знаели наистина какво означава това.

За родовите общества сигурно е вярно поне в Първата българска държава. Обаче може би трябма да се има предвид първо като цяло устройството на селището, което може да е родово. Кавказките аули са интересен пример за това. При тях, например грузински, ингушки всеки дом има своя крепост, но не знам дали това се е случило заради високопланинския терен или по друга причина. При това не всеки има право на такава крепост. В Дагестан влиянията са други и там като че ли крепостта е само ва една фамилия. При чечен;ите и ингущите аристокрация няма и всеки член на обществото, освен чужденецът , имат право да си построят крепост. В България навярно има някакво съчетание на централизирано управление на родовите общества. Макар, че и при чеченците има професионални войни, които обитават специални гранични крепости.

Аз не разбирам от логистика, но от малкото което съм прочела досега съм разбрала, че има различни императори, някои са стиснати, други пък изхарчват цялата хазна, та после се налага да се разплащат с наемните войски точно като предоставят мирното собствено население за грабеж. Въобще на грабежът в тази епоха се гледа по съвсем различен начин от днес. В средновековието то е краен начин при липса на друг за разплащане или дори поминък и всички и варвари и цивилизатори си го използват.

По принцип икономическото положение на дадена страна е променлива величина, в този период може зърнените храни да са в недостиг.. Обаче Георги Акрополит по повод въстанието на Асен и Пеетър пише:" понеже България развъжда тези животни повече от другите страни, то и повече се поискало от нея"

Миграциите на славяните могат да имат и друга причина, а именно типът земеделие, което практикуват - използват определена територия известно време и след като тя се изтощи се местят на ново място. Интересно дали това по някакъв начин се комбинира със скотовъдството на конните народи, които пък се нуждаят от пасища. За генетичната следа не е ясно, поне у нас данните не са чак толкоз големи поне засега. Както вече се спомена една голяма популация в определен период, може след няколко века да намалее числено драстично, дори да изчезне. В случая ни интересува съотношението българи - славяни - местно население от 6-7 до 10 век . След този период всички оцелели популации на нашата територия са българи и постепенно изцяло минават на славянски език. Тоест могат да носят всякакви гени , но езиково са славяни. И такъв е процесът навсякъде, където племена усядат и се смесват.

В Хумар също има култов храм. Освен това на територията на Хазария също са намерени почти еднотипни храмове и там, доколкото разбирам проблемът е същия за специалистите - алански ли са, хазарски ли , на автохтонното население ли и имало ли е в Хазария все пак някакъв основен държавен култ. Най-общо май се определят като храмове на огъня. Общо взето изглежда храмовата архитектура не се отличава кой знае колко.

И ти намираш смисъл в тия комисии , повечето от които са параван за пред обществото ? Говорим за пълна промяна на мисленето и работата. Какво правят депутатите освен безсмислени закони, които да уреждат определени лобита, които после самите депутати не спазват. Една част от депутатите остават анонимни цял мандат, в смисъл, че никой не знае какво са свършили освен да си предоставят картата за общо партийно гласуване Затуй чакам аз новата генерация, от нас нищо не става

Причините са много, и по отношение на символиката и концепцията. В крайна сметка сме влезли в 21 век. Ако бързо нещо в мисленето генерално не се промени, други ще празнуват в бъдеще нашата гибел. Какво значи колко и как да съкратим ? За депутатите специално веднъж си играх да смятам и излезе че във Великобритания се падат по-малко депутати на човек от населението отколкото в България. При това населението скоро няма да започне да се увеличава. После нали ще има електронно правителство, значи някои чиновници от гишетата така или иначе няма да бъдат нужни. Освен това аз съм привърженик на това столицата да не и в същото време и промишлен център, а само център на държавното и административно управление. Другата идея е за по-голямо самоуправление на общините, така че някои функции / и пари / да отпаднат от грижата на центъра. И прочие... Чипа си не знам дали може да сменим, но силно се надявам новата генерация да застъпи колкото се може по-бързо и не виждам тяхното място да е София. Съжалявам, но така мисля

Няма да я бъде таз държава - и тя и столицата на сред пътя... Братята казахи цял аул за чудо и приказ сътвориха, ний да не сме по-долу.... Па и ние малко аулче ще спрятаме... Те чиновниците за съкращение плачат, хеле депутатите. Тъкмо ще намалее корупцията

Първо за столицата. Мислила съм за Търново или Пловдив. Но всъщност някой малък град за съвсем нова столица като че ли е по-добра идея. Преслав също е добра идея, още повече, че ще има някаква приемственост и символика. Въпросът е практически - за нормалните връзки с всички краища на страната. За празниците. Така или иначе възпитанието на младите поколения ще трябва да почне от нулата, въпросът е че нас няма кой да възпита.

Пак ще каже някой, че дублира други

1. Гербът, според мен трябва да има напълно ясна за всички символика, а за Конника не съм сигурна дали има единно мнение какво точно символизира. Там също може да се потъне в илюзии. Според мен на старото лъвче просто трябваше да махнем петолъчката, житата всъщност изразяват плодородие, което не е лошо. 2. На мен знамето ми харесва и така, има и други европейски страни в чиито знамена се дублират цветовете. Но ако ще се сменя предпочитам зеленото да си стои. 3. Обаче и "Вардар" и "Марица" ни връщат точно към определени минали събития. Май е най-добре да е нещо ново. На Емил Димитров песента е добра, но и тя не е от много бодрите песни. 4. По принцип нац.празник трябва да е 22 септември, но всъщност заявката за желание за независимост става на 6 септември, може би затова 22-ри някак не се усеща като празник. 5. Аз съм твърдо за смяна на столицата. , поради символични причини пак.

Въъзможно е заселването да е целяло конкретна територия - така наречената Варна

К.и.н. К.Екрем “Търговско-икономически връзки на Улус Джучи /Златната Орда/ със страните от Изтока”, 2011 г. "1.От регионите на Източна Европа, които по-късно влезли в състава на Златната Орда, в домонголския период се извозвали към страните на Изтока кожа от ценни животни, кожени изделия, мед, восък, роби и др. стоки, които съставлявали и основен асортимент в епохата на Джучидите. Основните търговски магистрали: Балтийско-Волжки, днепровски / («Путь из Варяг в Греки» /, Камски, явяващи се разклонения на Пътят на коприната, продължавали да функционират и по-късно, във втората половина на 13 – 14 в.. 2. В епохата на Джучидите биле създадени максимално благоприятни условия за външна търговия: провежда ли се реформи по унификация на монетната система, благоустроявали се пътищата, обезпечавала се тяхната безопасност, строили се керван-сараи, усъвършенствала се системата на услугите, въвеждали се минимални митнически такси за чуждестранните търговци и др…. 3. Асортиментът на стоките от източните странни включвал в себе си копринени тъкани, художествена керамика, стъклени съдове, украшения, подправки, лекарства и парфомерия – основно занаятчийски изделия. Експортирали се кожи, добитък/ основно коне/, зърно, роби и др." Р.М.Валеев. “ Търговията и търговско-паричните отношения в Златната Орда” "Търговците се ползвали с голямо влияние и участвали в държавните дела. Вървяло и организационно оформяне на търговската прислойка. Г. А. Федоров-Давыдов отбелязва създаването на търговски “ортачества”, където активно участвали и джучидските знатни слоеве, които приемали участие в деловите предприятия на търговците и им биле предоставяни съответни широки пълномощия. Управляващите не се занимавали с търговски и финансови операции, а ги поверявали на доверени лица. В книгата “ Кратки сведения за черните татари” се съобщава: “ Ако /говорим/ за техните търговия и покупко-продажба, то /те/ всички, от владетеля на татарите до незаконните царевичи, незаконните князе, незаконните принцеси и прочие, отдават на мюсюлманите /в оборот/ сребро. /Те / или го дават назаем на народа и /имат от / него огромни проценти – на един вложен динар се начисляват за 10 г. проценти в /размер на / 1024 динара, или купуват всякакви стоки и ги превозват за търговия / в далечни места /, или изискват от народа обезщетение за загуби, като се позовават на нощни кражби."" Г.А.Федоров-Давыдов. “Конните народи на Източна Европа под властта на златоодринските ханове” "Следва да отбережим още един важен факт. И отчитането на погребенията с монети, и регистрацията на находките от съкровища и отделни монети показват, че паричното обръщение в обширните степи на Казахстан съвършенно отсъствало. Известно е само едно номадско погребение с монети. Дори и в непосредствено съседство с градовете по долното течение на Сърдаря в степите няма находки от монети. Очевидно, отбелязаната по-горе връзка между огузката степ и огузките градове на Приаралието / изразена в сродна керамика / била генетична. Тук не произлязло масово превръщане в сравнително кратък срок на част от номадското население в градско, както в Поволжието в резултат на строителството на нови градове. Тук, в степите на долното течение на Сърдаря, градовете израснали като следствие на дълго икономическо развитие на полуномадското- полууседналото население…… В Поволжието връзката между златоординските градове и половецката степ не носила генетичен характер, въпреки, че значителна част от населението на градовете било тюркско, куманско, в миналото очевидно номадско. Генетическите връзки биле заглушени от нова, съвършенно чужда за номадите половци синкретическа култура на златоординския град, която нивелирала различията на многоплеменното население в него. Но в Поволжието, между града и степта съществувала и друга връзка, която не съществува в Приаралието: Тук се извършвало, макар и слабо и ограничено, неразрушаващо натуралната основа на номадското стопанство, проникване на монети в средата на номадите, въвлечени в тяхната сфера на стоково-парични отношения. " Д.Бамматов “ За някои особености на стоково-паричните отношения в Тарковското Шамхалство през 17 – 18 в.” Както и другите народи на Дагестан, своя парична единица кумиките нямали. Но това обстоятелство по никакъв начин не говори за неразвитост на стоково-паричните отношения. …. Сеченето на свои монети била невъзможна по следните причини: - В този исторически период на дадената територия в обръщение се намирали пълноценни /сребърни или златни монети, слитъци/ , или действителни пари. Скъпоценните метали, имащи се в наличност в Тарковското Шамхалство, биле недостатъчни за сечене на монети, способни да обслужват целия стокооборот на дадената територия. - Отрицателнния търговски баланс на Тарковското Шамхалство дори при наличие на собствена национална валута би способствал за бързото и напускане извън границата на страната. - Ориентация към превес на външната търговия, вътрешното покупателно търсене било недостатъчно високо. Според гореизброеното, по-изгодно било използването на национални монети на съседните страни, играещи роля на регионални валути. Такава практика била разпространена не само в Северен Кавказ, но и в някои други страни на европейския континент. Например, до 1925 г. в Албания отсъствала национална валута. В обръщение се намирали турски метални монети, а също и италиански, гръцки и австрийски банкноти и монети. Императорския указ за забрана на износ на златни и сребърни монети извън пределите на Руската империя способствало за развитие на натурално-стоков обмен с руските търговци. Но този натурален стокообмен се различавал от първичния, прост натурален обмен с това, че стоките се оценявали в рубли /обменът на всяка стока произлизал изхождайки от неговата цена/. ….. Освен позитивни фактори, способстващи развитието на търговията в Тарковското Шамхалство, биле и негативни, като: - Териториялната раздробеност на Шамхалството, принуждаваща търговците да заплащат митнически такси при превоза на стоките по няколко пъти при преминаване през територията на раздробените кумикски княжества - Преобладаване на натурално стопанство, при което малка част от произведеното отивала за продажба

Моите въпроси бяха предизвикани от словосъчетанието "така наречената". Въпросът е , че в този район се установяват всякакви варвари /готи, алани, хуни/ и прочие , макар и за малко и сключват някакви договори с Империята. Както и българите и славяните, които поостават. От гледна точка на варварите, тези които остават "оттатък Дунава" се усещат в дома си или пък просто не желаят да се заселват на иначе опразнена земя, за да нямат вземане даване с ромеите, да сключват договор с тях и да се съобразяват с чужда култура, тоест да се цивилизоват.. По този начин, тази територия е и близка и чужда, защото обикновено там се заселват сънародници, но променят начина си на живот, тоест се отчуждават. Тази област може и да е кръстена от някои варвари, дори и да не живеят там, просто защото в някаква степен ги вълнува в смисъл "покрайнини" или пък "отделени". И ромеите биха могли да я кръстят нещо подобно. Аспарух също се "отделя" от своите и сключва договор с императора. Вероятно това е област, която за дадена епоха има просто такава определена роля.

Въпросът е какво име биха избрали варрварите - какво би ги впечатлило или би било полезно за тях.

Ако е имало там терми или друг ромейски обект, не е ли по-вероятно да се спомене ромейското му име. Възможно е наистина името да е свързано с антите или други варварски племена, които са обитавали там.

Понеже стана въпрос за гарнизон, задължителен ли е , ако има сключен някакъв временен съюз ? Тоест ?

В официалните летописи като Именика, вероятно се споменават само владетелските имена Може и така да е ..

Мислех, че е обратното - Атилкесе е прозвище известно само на близките до рода Дуло българи.

Вероятно Нурутдинов е вложил и лично творчество, но каква е все пак вероятността да е ползвал някакви непознати източници, макар и неправилно интерпретирани ?

Сами по себе си маркерите може да не означават много, но проследяването им може да помогне за изяснямане на движението на различните популации и племена - кой останал в степите, кой слязъл на юг, кой тръгнал на запад и прочее. Езиците също постояно се менят и са резултат от съвместно съществуване на различни популации на една територия в дадено време, така че носителите на един език в определен момент могат да са от различни хаплогрупи. Въобще , според мен има резон подобно проследяване и чрез генетиката и чрез лингвистиката. Нещата са далеч по-сложни от това да маркираме - всички са ираноезични и с това да приключим . Иранският език също има начало и то е в Иран, не в степите, там би могъл да проникне по-късно. Така, че хилядолетията също имат значение.