Пандора

Тоест чешкото име от 10 в. произлиза от войт, не от войн+утеха ?

А немското vigt каква етимология има ?

В цитата става въпрос за това, че изброените фамилии могат да имат две значения. Или произлизат от личното име Войт - войн + утеха, или от длъжността войт, която може да си има немски произход. Въпросът е кога би могла да е заета думата

Интересното е, че някои превеждат името Войтех като "городской голова (староста)" тук Ето и още едно мнение: «Разъясните, пожалуйста, происхождение фамилии Старовойтова. Татьяна Калинина, Дубровно». — Фамилия Старовойтов представляет собой сложное образование из двух слов: старый и войт. В старобелорусских письменных памятниках «войт» — «глава мещанского или магдебургского суда; надсмотрщик за крепостными» (Н.Горбачевский. «Словарь древнего актового языка Северо–западного края»). Войтом в Средние века назывался начальник городского поселения на территории Польши, Украины и Беларуси. В более позднее время войт — председатель сельской общины в Польше («Тлумачальны слоўнiк беларускай мовы»). В некоторых местностях это полицейский или сотский в посадах либо в местечках; деревенский староста. Н.В.Бирило в книге «Беларуская анамастыка» фиксирует свыше 15 фамилий, образованных от основы «войт–» при помощи разных суффиксов и без них: Войт, Войтов, Войтик, Вуйтик (в польской огласовке), Войтович, Войтенко, Войтенков, Войтук, Войтюк, Войтка, Войткевич, Войтко, Войтуль, Войтюль, Войтовец. Но не все эти фамилии можно свести к нарицательному имени, поскольку есть личное имя Войт. Это сокращенный вариант древнего польского имени Войтех, которое происходит от двух польских слов «вуй» («воин») и «тешить» («утешаться»), что в сумме означает «воинская радость, утеха». Читать статью полностью на портале «СБ»: http://www.sb.by/post/151833/ Възможно е Войтех да е еквивалент на Кавхан

Ето и съседските еквиваленти гръцки турски 25 гр. узрели домати,1 червена чушка,1 средно люта малка чушка, ? краставица,1 глава воден лук- обелен и ситно нарязан, магданоз ситно нарязан, 2 клонки джоджен само листата-ситно нарязани,? ч.л люта паста хариса,1 ч.л сироп от нар, 1 ч.л. червен винен оцет, 1 с.л студено пресован зехтин

Да, но в последващите балкански войни българите променят поведението си и показват героизъм и умение. Може би защото държавата и националната кауза вече е факт. На мен ми се струва, че по отношение на въстанието много българи тогава са разсъждавали точно като днес - защо да се бъхтим за други. Там е работата , че при такива международни кризи и нови разпределения, активността и на бойното поле и в дипломацията е много важна, а българите това не могат да разберат

Зависи. Част от представителите на светската власт може и да са мислили така, а други не, а властта лесно се сменя, още повече, че "съвещателния глас" на Патриаршията не означава липса на съпротива.

Всичко е така, обаче българската държава се засилва, приема християнството, а и част от славяните на полуострова гравитират и към българите. Византия никога не е гледала добре на независима българска църква, а така чрез България проблемната архиепископия може да получи и славянска литургия и независимост.

Винаги е било трудно да се съчетаят двете, а като се има предвид и това, че историята е и политика......

Можем да приеме, че или титула кавхан е наследствен, или Войтех е роднина на последния кавхан. Вижда се, че приближените родове се сменят и поради факта, че във ВБЦ управителите на новозавладени области обикновенно са местни велможи, които си идват с титулите. Доколкото хунну са българи. Сътрудничеството според мен не върши работа. Какво означава, че някои български племена преминават в китайски васалитет ? И за Крум, някои твърдят, че понеже дошъл от Аварско, титулите от това време , биле аварски, но поне може да се предполага че аварската и българската държава са близки по организация. В началото най-първите длъжности тръгват от родовата община, по-късно с усложняване на организацията се налагат още титули. Така, че поне тези длъжности, които са на по-ниско ниво трябва да са чисто национални според мен, доколкото са се запазили.

Интересно,дали може да се определи, кога са изчезнали или заменени кавхан , тархан . Възможно е въобще дадена длъжност или определена практика да е прекъсната или да се е наложила нова организация, особено с разширяването на държавата. Тогава думата постепенно престава да се употребява и се забравя. Много естествено е ,че християнския владетел от канасюбиги се превръща в цар. Когато една държава включва в територията си вече организирани в някаква степен общества, то в някаква степен приема и нови термини - жупан, войвода. комит. За това е ми е по-интересно за кавхан дали се е употребявал по-късно и до кога. Все пак да не забравяме, че държавния език става славянския

Ами нищо ново под слънцето. То и днес е така Тук въпросът опира пак до истинския интерес. Не разбирам, защо трябва да очакваме нещо от целокупния народ, което не винаги е постижимо и за по-образованата част от него. Важното е да не си пречим взаимно.

Само питам - това означава ли, че 11 - 12 в. не са превеждани житията на гръцки ?

Да, разбрах че не сте на едно мнение. Аз не съм езиковед или лингвист и едва ли ще преценя кой в какво е прав, моите разсъждения са насочени към друго. Каква е логиката хунну да заимстват китайски титули, ако организацията на обществото им не е подобна. Например дунавските българи дълго време използват свои титули и чак когато стават част от Византия и културно в голяма степен са повлияни възприемат техните. Все пак титулатурата е отражение на обществената организация.

Да нещо такова. Може би просто в тези времена образованите са ерудити най-общо казано и могат да изпълняват различни дейности в зависимост от конкретни управленски нужди.

Всичко това зависи от осъзнатата нужда на обществото да запомни определени неща - явно едни са имали предвид съдебни процедури и тяхното облекчаване. Обаче за родови общества е най-важна родовата генеалогия. Въпрос на приоритети.

Възможно е , но пак стигаме до извода, че или фалшификаторите са гении или голяма част от гениите се занимават с фалшификати

На това, че след включването на България във Византийската империя житията на българските светци се превеждат на гръцки и въобще българската книжнина се заменя с гръцка.

Може да е някакъв етнографски запис, който включва и рецепти или пък други познания за растителния свят. Самюъл Пийпс например е записвал дневника си със шифър, макар че освен жена му, ако е била грамотна, не виждам кой би могъл друг да го чете. Освен ако не е искал и след смъртта му да бъде четен.

Все пак трябва да се отчита и историческата свързаност на всички международни събития и всички политически интереси. Основната линия на българите като, че ли е да съхраняват независимостта си от Византия и в по-силни времена да завладеят някой по-голям пристанищен търговски център - Солун например. Византийците малко по-късно успешно прокарват двойна политика - от една страна на юг от Балкана се стремят да унищожат всичко българско, включително и славянската книжнина, но на север където започва състезанието за влияние с папата точно българската книжнина е много удобна за разпространяване на православието. Така, че и възможностите и интересът са на тяхна страна.

Понякога се пишат и официални хроники по поръчка, или пък съществува традиция на кратък летопис - раждане, брой години, смърт и т.н. Вероятно породени от необходимост за проследяване на генеалогията.У други пък народи съществува устна традиция за запазване на информация за определени важни събития, като се разчитало на хора със силна памет. Предполагам, че юристите основно са извършвали дейности във владетелските канцеларии и между другото съвместявали и воденето на някаква хроника. Има и други професии, които може би по-късно са създавали свидетелства, най-вече за чужди страни - мисионери и търговци.

Там е работата я - да свържеш щенията си с тези на силните на деня и да уцелиш момента и най-важното - да провидиш исторически логичната тенденция. В 19 в. тя е, че Османската империя ще се разпадне. Друг е въпросът дали имаш сили да строиш своя държава, а българите точно са доказали това. Не виждам повод за негативизъм в това.

Важното е, че началото е сложено. Оттам нататък зависи единствено от самия народ да докаже дали е готов за свободата си или не. Придобиването на независимост, както ни е известно вече, не е едноактно действие, а дълъг процес. В интерес на Русия е да има голяма Сърбия и не толкова силна България, а договорките между Великите сили в края на краищата търсят оптимален компромисен вариант..

Руснаците може да имат програма максимум, но не са сами на дъската, тоест не решават само те. В случая Априлското въстание е знак не за руснаците, а за западните им другарчета. И те отделили едно парче за българите - Княжеството - само толкоз. Какво щяха да отделят без въстанието ? - руска губерния ?