Пандора

ОТ. В "Принос към историята на Стара Загора" на стр.47 има бележки за строителството на мостове и сараи по пътищата още в началото на завладяването на Стара Загора от турците, за което роля главно имал войводата, а също и различните еснафи. dimitarilkovprinoskumistoriatanagradstarazagora.pdf

Проблемът е, че нямаме конкретна и точна представа каква информация са имали българите за Русия през ранните и по-късни векове на Османската империя. Все пак има търговия и търговци, а чрез тях се разнася всякаква информация къде точна, къде по-малко. Освен това българите, грамотни или не, все пак се интересуват накъде вървят делата на държавата в която живеят, а пък и като християни естествено е да търсят покровители навсякъде където биха ги намерили. Въпросът според мен е ако можем да отделим в етнографските записи за "дядо Иван" това което е характерно само за презвитер Йоан или само за Русия и нейните царе, ако това е възможно разбира се.

"Така, в една българска приказка, записана от руския професор Качановски в Западна България, се разказва, че руският цар отначало бил рибар и владеел само едно блато, което уж му било отстъпено за ползуване от някой си български цар. Петдесет години той се поминавал с ловене риба, която продавал на други хора. Отпосле намислил да изсуши блатото и да го обърне в орна земя. До блатото имало планина. Той прокопал планината и водата изтекла. На дъното на блатото той намерил три топа: св. Никола, св. Петър и св. Арахангел. Тия топове му дали възможност да се усили: щом трябвало да воюва на някоя страна, те сами се обръщали. Чрез тях той завладял много земя и станал пръв цар на земята (В. Качановскiй. Памятники болгарского народного творчества, с. 213-4). Кога се е явил разказът за трите топа, за които се говори във въпросната приказка, не може да се каже точно. Същият разказ е бил познат и на турците. Така, Ц. Гинчев влага в устата на търновските турци следния разговор: - Кажи, аллахи-северсин: до де е дошъл? - го пресече табакът, който се препираше преди с шербетчията. - Абе той още не е прекрачил синора си, ама иде, казват, и сега иде още с по-много аскер, отколкото преди, и много големи топове возел: повезъл и онзи топ - топа на реиз-баба Никола, който като се хвърли, колкото непразни жени го чуят, помятат… Туй сега се говори по кафенетата в Стамбул ("Труд" III, с. 666) " Възможно е в българските представи да са се натрупали легенди от различно време, дори още от кръстоносните походи, които с вековете се допълват и разширяват, едни елементи изчезват, други се появяват. Нещо като предсказанието за Края на свете - християните са го зачакали още от 2000 - та година и още го чакаме, последно разбрахме, че материалът на маите свършил и те за това не са продължили календара. Тоест европейските християни в очакване на помощ я свързват ту с християни в Индия, ту в Етиопия. Българските разкази като цитирания диалог може да са свързани с конкретни събития и то по времето на Иван Грозни, а именно сблъсъка му с Кримското ханство, в който са взели участие и турски отряди "В 1563 и 1569 годах вместе с турецкими войсками Девлет I Гирей совершил два безуспешных похода на Астрахань[130]. Во втором походе участвовал и турецкий флот, также турки планировали построить канал между Волгой и Доном для усиления своего влияния на Каспии, но поход закончился безрезультатной 10-дневной осадой Астрахани. Девлет I Гирей, не довольный усилением Турции в этом регионе, также скрытно мешал походу" Тези походи не са много успешни и за руската страна, а българите както се вижда са научавали новините от турците по кафенетата. Любопитно е, че и самите турци явно са вярвали, че краят на тяхното царство идва, щом и те са разказвали подобни митове, а вярваш ли в края, той неизбежно ще дойде. Това пък "че руският цар отначало бил рибар и владеел само едно блато," любопитните българи интересно от какви популярни книжки са го прочели, попълвайки си информацията за християнското източно царство, дето ще ни спаси. По точна и кратка дефиниция на тезата за северната прародина на славяните не съм чела.

Въпросите следват един след друг и те са много - кога се е заселила тази народност, какво е стаанало след това с нея, само в този период ли се споменава. Много народности се заселват на разни места из Балканите и след това се превръщат в обща маса. Какво стана с пелазгите, те къде изчезнаха, защото поне за тях гърците не крият че са ги заварили преди тях. Освен това от толкова оскъдни данни и от сходството на едно име, ще трябва да признаете, може само да напишем "възможно е" .Дори не знаем какво се е случило с хората на Булгариос в 6 - ти век, камо ли за тези "балакри". И дори и да имат някаква връзка - какво от това - те също са заселници по-ранни или по-късни. Какво доказваме с това ? Най-много да почнем нов разговор за произхода на името "българи" и какво то означава . Съгласявам се и с двете забележки. Мисълта ми беше, че не е важно дали си пръв, а да доживееш и да оставиш следа

Ако за тези "балакри" научаваме от същите тези гръцки, латински и други неоригинални преписи заслужавали си въобще да дискутираме за тях, а и въобще за нещо от тези източници. Вие как определяте на кое да вярвате и на кое не, а и как може да сте сигурен, че точно бихте определили къде е грешката и да стигнете до вярното оригинално значение ? И последно кое си избрахте - пелазги или "балакри" ? Освен цитати от неоригиналните преписи друго не мога да направя Арриан Квинт "Поход Александра" "Оттуда он пошел на Фригию мимо озера, которое называется Аскинией, и в котором сама собой осаждается соль; местные жители пользуются ею, и в морской соли не нуждаются. На пятый день он прибыл в Келены. Кремль в этом городе представляет собой отвесную со всех сторон гору; в качестве гарнизона сатрап Фригии поставил туда тысячу карийцев и сотню наемных эллинов. (2) Они и отправили к Александру послов с сообщением, что если к ним в условленный день, который они указали, не придет подмога, то они сдадут крепость. Александру это показалось выгоднее, чем осаждать кремль, неприступный со всех сторон. (3) Он оставил сторожить Келены около полутора тысяч солдат, пробыл здесь десять дней, назначил сатрапом Фригии Антигона, сына Филиппа, а командовать союзниками поставил вместо него стратега Балакра, сына Аминты, и выступил на Гордий. Пармениону он послал приказ встретить его там с войском. Парменион и встретил его с войском. (4) Молодожены, которые были посланы в Македонию, прибыли в Гордий, и вместе с ними пришло и набранное ими войско под командой Птолемея, сына Селевка, Кена, сына Полемократа, и Мелеагра, сына Неоптолема. Пеших македонян было 3000, всадников же около 300, фессалийских всадников 200, элейцсв же полтораста, их вел элеец Алкия. " " "Стратегами в войске, которое оставалось в Египте, он назначил Певкеста, сына Макартата, и Балакра,сына Аминты, навархом же Полемона, сына Ферамена. Телохранителем вместоАрриба он поставил Леонната, сына Онаса: Арриб скончался от болезни. (6) Умер и Антиох, начальник лучников; вместо него он поставил начальником над лучниками критянина Омбриона. Над союзной пехотой, которой командовал Балакр, поставил он командиром Калана (Балакр оставался в Египте). (7) Говорят, что Александр разделил власть над Египтом между многими людьми, восхищаясь природой этой страны, которая представляла собой естественную крепость: поэтому он и счел небезопасным вручить управление всего Египта одному человеку. Римляне, думается мне, научились от Александра зорко следить за Египтом: поэтому и посылают они туда наместниками не сенаторов, а только людей из всаднического сословия." Так была выстроена передовая линия Александрова войска. За ней он поставил другую линию так, чтобы иметь два фронта. Начальникам этих стоявших сзади отрядов было приказано, в том случае, если они увидят, что персидское войско окружает македонцев, повернуть в полный оборот и принять варваров. (2) На тот конец, если бы пришлось развернуть фалангу или сомкнуть ее, были выстроены подковой на правом крыле, рядом с царской илой, половина агриан под командой Аттала, за ними македонцы-лучники под начальством Брисона, рядом с лучниками так называемые «чужестранцы-ветераны» со своим начальником Клеандром. (3) Впереди агриан и лучников стояли всадники — «бегуны» и пэоны, предводительствуемые Аретой и Аристоном. Впереди же всех находилась конница наемников под командой Менида. Впереди же царской илы и всех «друзей» находилась другая половина [121] агриан и лучников, а также метатели дротиков Балакра. Они были выставлены против колесниц с косами. (4) Мениду и его людям было приказано, если вражеская конница начнет объезжать их крыло, повернуть и напасть на них сбоку. Таково было расположение войска у Александра на правом крыле." " Меха для переправы были готовы; войско в полном вооружении стояло у реки, и машины по данному знаку стали метать стрелы в скифов, скакавших на лошадях по берегу. Некоторые были ранены; одному стрела пробила насквозь щит и панцирь, и он упал с лошади. Скифы испугались стрел, летящих на такое большое расстояние, и того, что богатырь их убит, и отошли немного от берега. (5) Александр, видя их смятение, начал переправу под звуки труб; он шел впереди, войско за ним следовало. Он распорядился, чтобы первыми на берег вышли лучники и пращники: они должны были камнями и стрелами удерживать скифов и не давать им приблизиться к выходящим на берег пехотинцам до тех пор, пока не переправится вся конница. (6) Когда все оказались на берегу, он пустил на скифов сначала одну гиппархию чужеземцев и четыре илы солдат, вооруженных сариссами. Скифы встретили их, окружили на своих лошадях, поразили — многие немногих — и скрылись беспрепятственно. Александр ввел между рядами всадников лучников, агриан и прочих легко вооруженных воинов, которыми командовал Балакр, и повел их на скифов. (7) Когда они сблизились, он приказал трем гиппархиям «друзей» и всем конным дротометателям броситься на скифов. Сам он поспешно повел остальную конницу, построив ее глубокими рядами; теперь взять ее в окружение, как раньше, скифы уже не могли: одновременно с нападением конницы, легковооруженные воины, перемешанные со всадниками, не давали скифам возможности увернуться и напасть снова. И тут у скифов началось поголовное бегство. (8) Их пало около тысячи, в том числе один из их предводителей, Сатрак; в плен взято было человек полтораста. [144] Врага преследовали стремительно, и воины замучились от сильной жары; все войско терпело жажду, и сам Александр на скаку пил воду, какая там была. (9) А была эта вода плохой, и у него началось сильное расстройство." Квинт Курций Руф "26. Итак, он приказывает разбросать земляной вал, выводит свои войска и ставит так: на правом фланге всадников, которых называют отборным войском, во главе с Клитом; к нему он присоединил конные отряды Филота и рядом с ним поставил остальных начальников конницы. 27. Последним стояло крыло Мелеагра, за которым находилась фаланга. Позади нее были среброщитные воины; ими командовал сын Пармениона Никанор. 28. Во вспомогательных частях стоял со своим отрядом Кен, за ним Орест и Линкест, позади всех Полиперкон, командир иноземного отряда. Начальником этого войска был Аминта. [78] Фалек вел балакров, только недавно принятых в союзники. Таков был состав правого фланга. 29. На левом фланге стоял Кратер с пелопоннесскими всадниками и присоединенными к ним отрядами ахейцев, локров и малиейцев. Эту группу замыкали фессалийцы под командой Филиппа; пеший строй был прикрыт конницей. Таков был состав левого фланга. 30. Во избежание обхода последняя колонна была окружена сильным отрядом. Фланги он тоже укрепил вспомогательными отрядами, поставив их не прямо по фронту, а с боков, чтобы они были готовы к битве, если враг попытается окружить их строй. 31. Здесь находились агриане, которыми, как и критскими стрелками, командовал Аттал. Последние ряды он отвел от линии фронта, чтобы весь строй укрепить наподобие круга. " "Впрочем, не только сам царь покорял города, все еще не признававшие ярмо власти Александра, но и его командиры, отличные вожди, проникали во многие места: Калат — в Пафлагонию, Антигон — в Ликаонию, а Балакр, одержав победу над командиром Дария Гидарном, захватил Милет. 14. Амфотер и Гегелох при помощи флота в 160 кораблей подчинили власти Александра острова между Ахайей и Азией. Взяв Тенедос, они решили захватить также и Хиос, так как жители острова их призывали. 15. Но командир Дария Фарнабаз, захватив граждан, державших сторону македонцев, снова передал город с небольшим гарнизоном людям своей партии: Аполлониду и Афинагору. 16. Военачальники Александра упорно продолжали осаждать город, полагаясь не столько на свои силы, сколько на стремление самих осажденных. И они не обманулись в расчете: между Аполлонидом и военными командирами началась распря, давшая македонцам возможность ворваться в город. " Моята интерпретация на всичко това е, че някой си Балакър чужденец със своите хора е станал в по-късен момент съюзник. Което изобщо не чудно нито за епохата нито пък за наобикалящите племена. Намерих и тук и статия с разсъждения по темата http://www.chronologia.org/bl/bulgarialexmacedon-1.pdf Погледнах до колкото можах написаното. Пак се завъртаме около скитите, което може само да ме радва. И за сетен път стигаме до извода, че разнородни племена от степта в различно време, но постоянно мигрират и се заселват оттатък Дунава. Което пак провокира в мен въпроса за термина "траки" и какво въобще включва то във себе си. Има такава теза, че от дума за кожа "балк" произлиза "балкар" плешив или "с остригана глава". Което единствено доказва, че някакви скити, някои с остригани глави се мотаят в съседство на гърците, нещо което нито гърците, нито някой е отричал. И какво всъщност доказваме - че отделни миграции по-рано са се заселвали но са се погърчили, но само Аспарух създал държава. А то и затова не издигаме негов паметник, защото упорито не разбираме какво всъщност е успял, за разлика от много други

Все си мислех, че Паисий пише българската историята поради започналия процес на погърчване сред българите, не защото са забравили, че са българи, а защото по-лесно се оцелява в империята ако си грък. А и заради винаги презрителното отношение на гърците към българите. С цел да покаже на българите, че няма от какво да се срамуват. Такъв процес на чуждеене има постоянно при българите именно поради нихилизъм и ниско самочувствие и вечно сравнение с Константинопол. То продължава и днес за съжаление

Предполагам, че имате предвид филмчето, където разказвате за едни карти. Обаче думата "пелазги" не е измислена, тя е прочетена в старогръцки източници във вида , предполагам, Πελασγοί и никъде в тези древни източници от съответната епоха не се споменават "българи" изписани във съвременен вид на думата /както може би би следвало по вашата теза/. Затова не виждам как бих могла да отъждествя пелазгите с българите. Много самоназвания на народи се появяват и изчезват и това е съвсем нормален процес. Единственото, което може да се очаква, че генетически древни популации са оцелели в съвременните балкански народи, а също и че са оставили все пак някакви езикови следи. Понеже не съм все пак учен, който борави директно с материята се налага да се образовам допълнително и прочитам че според Херодот в 5 в пр.н.е. съществуват отделни анклави говорещи на оригинален пелазгийски език, което ще рече, че въпросният език вече е бил на изчезване. Ако не беше така, учените без усилие биха прочели всичко написано с Линеар Б.

Това, което гърците определят като "траки" и във времето и в пространството претърпява развитие, при което веднъж прото-траките са новодошъл народ, втори път вече са смесени с местно население / и неиндоевропейско/ . Някои учени се опитват да свържат прото-траките с определена археологическа култура, но дори и културата търпи развитие. Самото понятие "траки" е твърде неясно и обобщено и във времето.така че спекулации могат да бъдат възможни винаги..

Разбира се, просто по телевизиите ни затрупват с американски филми, не с финландски . Проблемът обаче съществува още повече че живеем в 21 век и науката все повече ще има значение, да не говорим че ще навлиза и в нашето ежедневие. По въпроса за автохтонизма и Ганчо Ценов смятам че симпатизантите по-скоро не следват някаква логика, а вяра и любов към тезата и каквито и доводи да се представят, неуморно ще си я обичат и тачат. Досега не съм разбрала как се дефинира понятието "тракийски племена" - генетична, езикова или някаква друга общност от племена

В един американски сериал поставиха задача на ученици /в средно училище/ да изкажат своя теза, да проведат изследване, опити и др. и да съобщят в писмен вид резултатът - потвърждава ли се или не тезата. Дори не знам дали един български учител би се справил с подобно нещо или дали разбира смисъла от него. Поне голяма част от учителите. За сметка на това не съвсем доказани тези по история току виж влезли в учебниците , за да бъдат зубрени от учениците. Нашето не е училище, а медресе. Извинявам се за тежката оценка, не искам да обиждам никого.

Спомням си един такъв във Варна когато бях студентка - за самооблагане. Нас не ни задължаваха, защото бяхме с различно жителство и аз естествено не ходих и защото смятах, че това си е въпрос на варненци. Но моята съквартирантка от Силистра отиде, но въобще не съм я питала за подробностите защото това много явно не ме е вълнувало. Към референдумите ще започнат да гледат по-сериозно, когато поне един поискан отдолу успее, вероятно на общинско или друго местно ниво. Референдуми по инициатива на властта очевидно обслужва определени интереси поне у нас. Такава е традицията понеже.

Преди всичко мирмидонците, като всички ахейци, както твърдят учените, са се заселили по гръцките земи от север и то на коне, щом се твърди че те са довели със себе си за първи път коня на Балканите. В този смисъл и те и българите идват от степите, тоест от едни и същи области. Това е показателно за това, че автохтонизмът е едно условно понятие и че всички сме дошли от някъде кой от Африка, кой - от Азия, кой - през Босфора, кой - през Кавказ, кой - по-рано, кой - по-късно. А също ни подсказва и че някои поетически творения изискват специално тълкуване. То и аз твърдя, че българите са скити, ама на - не щат да ми вярват.

Като чета подобни спорове за произход и винаги стигам до въпроса "по коя линия", щото майките вечно ги забравяме , а те не са маловажни. Иначе въпросът за българите на Булгариос пораждат ред въпроси . Например в Именника се подчертава родът Дуло, но така и не ни става ясно тези трима братя включително и Булгариос от кой род са. А също и какви са взаимоотношенията между старите заселници българи, ако такива действително са заварени и новодошлите преселници Крум може да произлиза от старите заселници и пак да има някаква връзка с рода Дуло и даже и аварска и хазарска, но генеалогичната линия просто не ни е известна.Да не забравяме, че ако наследниците от мъжки пол са трима-четирима /може и от няколко майки/ реално имат шанс да наследят властта един или двама останалите създават младши клонове на родовете и за нас потъват в неизвестността поради липса на информация. Това също поражда въпроса до каква степен българите разсеяни на различни територии са поддържали връзки помежду си. Да не забравяме, че Крум не само е добър предводител, военен, но успява да въдвори ред и в държавата, тоест има и законодателна дейност или поне успява да наложи спазването на закони. Не случайно напоследък българите все по-често му споменават името.

За България на Кубрат не е ясно, но поне до Дербент арабите са стигнали по-рано "Арабский отряд Абд ар-Рахман ибн Рабима (входивший в соединение арабского полководца Сураки ибн Амра), при халифе Омаре подступил к Дербенту в 643 году. Там все ещё оставался персидский гарнизон, едва сдерживавшихй натиск окрестных жителей. Его начальник Шахрбараз согласился сдать город арабам на условиях, что его вместе с отрядом примут к себе на службу, сохранив им прежнее положение привилегированной стражи. По этому поводу ат-Табари пишет: «Условия мира должны были заключаться в том, чтобы от дербентцев не требовали никаких податей и повинностей». За это дербентцы по условиям мира обязаны были запереть «все ущелья и не пропускать» в сторону Закавказья никого. Арабы согласились на это, причем договор был утвержден халифом Омаром. Сурака ибн Амр, став начальником города Дербент, старался превратить его в базу для дальнейших завоеваний арабов. Отсюда Сурака организовал завоевательные походы из Дербента на Северный Дагестан. Так, отряд Абдар-Рахмана и его брата Салмана совершил поход на хазарский город Баланджар в 652 году, но неудачно, Абдар-Рахман погиб[3][4]. Отряд посланный вторично против хазар, был разгромлен, начальник его Салман ибн Раби погиб, а спасшиеся бегством истреблены у самых стен Дербента, так как дербентцы заперли перед отступавшими городские ворота[2]." Е, то не е задължително всички българи да са християни, даже ми се струва, че не е задължително и всички Дуло да са такива. Освен това, ако Дуло заварват християни и те са включени в държавата, те все някъде са се черкунали.

По принцип и аз не мога да твърдя доколко това е важен фактор. Просто понякога отбелязвам, че в една епоха, в един регион при едни се случва едно или избират една система, при други нещата тръгнат различно или по-бавно протичат процесите и не винаги икономическите реалности обясняват всичко. Сложно е безспорно. На мен лично ми е трудно да правя обощения.

Моят въпрос е имали някаква роля за тези процеси различния манталитет на отделните народи и по точно склонност към излъчване на елит с по-висок статут от своите среди и подчинение на него и чрез това обединение и централизация и обратното липса на такава склонност ?

И последно сега имали "с" в съкращението на печата или няма и как да знам по кой начин да го чета ?

Съгласна съм, че в определен момент руските князе са суверенни, но има и такива в които зависят от хана на Златната Орда , който пък носи титул хан и държавата му е ханство. Другият въпрос според мен , който е важен е въпросът за християнската църква и на кого е подчинен нейният архиерей. Освен това пълния титул на руските императори в по-късно време напомня титул на съставна империя, в която владетелят носи съответните титули на отделните включени страни. "Титулы вел. кн. Ивана III Васильевича: Великий Князь Иван, Божиею милостию, Государь всея Руси и Великий Князь Владимирский, и Московский, и Новгородский, и Псковский, и Тверский, и Угорский, и Вятский, и Пермский, и Болгарский. Божией милостию, Государь всея Руси и Великий Князь Владимирский, и Московский, и Новгородский, и Псковский, и Тверский, и Югорский, и Вятский, и Пермский, и Болгарский, и иных. Титул вел. кн. Василия III Ивановича: Божием благословением, Мы, Великий Государь Василий, Божиею милостию, Государь всея Руси и Великий Князь Владимирский, Московский, Новгородский, Псковский, Смоленский, Тверский, Югорский, Пермский, Вятский, Болгарский и иных, Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, и Черниговский, и Рязанский, и Волоцкий, и Ржевский, и Белский, и Ростовский, и Ярославский, и Белоозерский, и Удорский, и Обдорский, и Кондийский, и иных. Титул царя Ивана IV Васильевича Грозного: Божиею милостию, Великий Государь Царь и Великий Князь Иван Васильевич всея Руси, Владимирский, Московский, Новгородский, Царь Казанский, Царь Астраханский, Государь Псковский, Великий Князь Смоленский, Тверский, Югорский, Пермский, Вятский, Болгарский и иных, Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, Черниговский, Рязанский, Полоцкий, Ростовский, Ярославский, Белоозерский, Удорский, Обдорский, Кондийский и иных, и всея Сибирския земли и Северныя страны Повелитель, и Государь земли Вифлянской и иных." От тия титули се вижда, че руският император използва титула цар/цесар ?/ когато включва в държавата си всички земи на Златната Орда. Понеже даде примера с получаването на титула "василевс" ми е интересно според теб има ли и в руския случай такава връзка. Очевидно титула "княз" е свързан с руските земи, а според мен има вероятност и титулите да имат връзка с определени родове тъй както и "цезар" първоначално е свързан с потомците на Юлий Цезар. По повод съкращенията се изговори много. Това, което ти пишеш е хипотеза и една от версиите. В книжнината обаче заедно със съкращенията цр и цср се появява и пълно изписване на думата "царь" и производни думи на нея и успоредно с тях си се употребява цесяр. От което моят извод е, че цесяр не е съкращавана до цар, нито пък са объркани съкращенията, а редом със славянската дума с която се определя константинополския император си се появява друга, синоним на всички останали - август, император, василевс. Във всеки случай намирам, че една такава хипотеза напълно си заслужава разглеждането. Според мен тук не става въпрос за Персия, а за земи, които владее ту Персия, ту Римската империя, а може и за наследствени титули, но времето е доста далечно така че и на мен ми се вижда невероятно. Но пък знае ли човек. Всички тези употреби на титули вероятно са възможни може би защото Източната империя оцелява и тя е в правото си да наследи титулите на Римската империя от по-ранно време, но преднина е получил титул от източен произход и според мен съвсем логично. Римската империя поради дългия си живот и смяната на различни системи на управление си е интересна за изследване.

Според мен идеята българските езически владетели да се наричат князе вероятно произлиза от православната църква и може би е свързано с това, че въпреки че управляват и християни нямат инициатива по отношение на тази религия. Обаче титлата княз е славянска и християнските руски владетели си я употребяват и дори е включена в съставния титул на руския император. Затова въпреки че разбирам идеята не ми се струва много удачна. Така избраната дума "цар" за титул от този момент натоварена ли е с нов смисъл и какъв е той ? А също така кога славяните са чели, писали и съкращавали "цесар" та в един момент се е родила думата "цар" и колко време им е отнело това. И кога за първи път са нарекли "цесаря" Симеон "цар" или някой друг български "цесяр"..Защото предполагам изписването на славянското цесяр и неговото съкращаване започва с появата на първите християнски книги на славянски език. За мен лично въпросът с титулатурата не е само лингвистичен. Разбирам също и че думите в различно време могат да носят различен смисъл. Поради това и ми е любопитно кога съкращението на цесар цар добива по-широкото си значение в българския и руски език днес , а имено владетел изобщо, кой да е владетел или пръв в нещо. Другият въпрос е какво трябва да направи една канцелария когато избира определен титул или дума за да опише и представи властта на своя владетел. Например в ИРИ изоставят титула август и го заменят с василевс. Има ли някаква конкретна причина или не ? Обикновено би трябвало да е свързано с някаква конкретна политическа идея. Поне според мен. Понеже с Натан си говорихме също по тази тема и той ми препоръча автор, затова ще дам линк тук за една статия, която не касае специално титула "цар" , но пък се разглежда как във времето, съобразно политическата организация се менят титулите и техния смисъл, специално най-вече за "василевс" Wanaka - Anekas - Basileus - Pasilao

Искаш да кажеш, че славяните не са съкратили в говорната си реч "цесяр" до "цар" , а в резултат на различни изписвания се получават два варианта "цар" и "цесар", които успоредно се употребяват и като синоними още в 11 век ? И каква е разликата между княз и цар или цесяр, та владетелите след Симеон са царе - покръстването или има и друга разлика ?

Ето какво пише за "кайзер" Правят впечатление две неща: 1. Титула е свързан с определен род 2. Ключовата дума е "наследник" на нещо - на империя или на нейни императори,

Когато Тервел получава титула кесар, този титул е втори по ранг и на мен ми се струва, че в близкия период от време това добре се осъзнава и от българите и славяните. Така че според мен съотведствието на василевс и император е цар, но не и цесяр.

Ако на славянски преводът на василевс е цесяр, тоест съответствието му, в титулите щеше да си се използва цесяр. Въпросът тук е доколко славяните и кои точно славяни са съкратили цесяр до цар. За мен проблемът е, че славяните в книжнината изписват и двете форми и цар и цесяр. Според мен от това следва, че думата цар също се използва като равнозначна на василевс но не е абсолютно сигурно дали произлиза от цесяр. Въпросът за състоянието на нещата в 10 век е също важен. Славяните нямат още цесяри или василевси. Ако на някой славянски владетел му се беше наложило пръв да въвежда такъв титул щеше да е интересно какво щеше да избере. Българския владетел обаче, въпреки, че приема славянската книжнина и литургия си е български владетел и според мен не е длъжен непременно и в титула си да избира славянски вариант на думата цезар, особено ако търси съответствие на василевс. Във всеки случай не виждам категорично доказателство за това. Освен това изборите на титула касаят и други въпроси - например благородството на рода. Обикновено това не се приема много сериозно, но аз го приемам за такова и защото в дадената епоха, този въпрос наистина е значел нещо. Друг въпрос също е, че василевс е гръцкото съответствие на август и император, но не на цезар. Както се вижда от горното, гърците изоставят латинското август и император и го заместват с гръцкия еквивалент, който е известен на гърците отдавна и се употребява от тях. И ако приемем, че славяните употребяват цесяр и не са го съкратили, кой тогава употребява цар ? Все пак не трябва да се забравя, че все още народът , който управлява Симеон е най-малкото двуезичен.

Първоначалната роля и значение на титула цезар е на младши съуправител Като цяло този титул е характерен за Римската империя. По-важният въпрос е какво целят българските владетели, ако приемем, че са го използвали за свой титул. В Русия от 15 век действително употребяват думата относно немските императори Какво тогава са разбираби под +цесяр" през 11-12 век като са възхвалявали князете си. Именно защото думите не само променят звуковия си състав, но и приемат нови нюанси и смислови значения, ни вълнува какво са разбирали в българския владетелски двор под "цесяр" и "цар". в 19 век Какво значение има титула цезар в 10 век на Балканите ? По принцип руските иследователи на книжнината отбелязват, че цар и цесяр се употребяват като епитети във връзка с духовната и религиазна дейност на князете, не например във връзка с военните им умения като пълководци.