Raven

Ох айде стига с тези прискови автохтонски гимнастики! Да, дава две думи използвани от тях, страва и халява и плява и какво от това ? Хуните са били славяни и са говорели славянски? Ми те половината хунски имена са германски вкл. и това на самия Атила, германци ли да ги изкараме ? От булх и балхики измислихме иранската теория, от страва и медос хунославянската, въз основа да две думи и две имена пишем история........... За езика на скитосарматите виж Абаев, няколкото стотин запазени имена и думи са достатъчни за да се установи в общи линии какъв е бил езикът. Не е бил славянски.

Без значение на какъв език са говорели уногондурите на Аспарух аз все не мога да си представя че са словели на църковнославянски. Просто не виждам никаква логика и смисъл някой който идва от мястото от което идват те да говори такъв южнославянски диалект какъвто имаме в книжнината от 8-9 в. и който е по близък до днешният руски отколкото до днешният български. Честно, това е най смахнатият и комичен аргумент в полза на иранската или дявол знае каква теория вече. Ако приравним въпросните уногондури до варягите нека си припомним какво имаме от тях днес в Русия- името на държавата, името на народа, името на езика и няколко лични имена плюс няколко думи. Доста тъничък пласт за основоположниците на руската държава, дали пък и те не са били рускоговорящи сармато шведи?

За момента се придържам към това което поне в археологическите среди се нарича "Теорията Рашев", в синтезиран вариант съм я давал вече като цитат, /пост 1940,стр. 97 от заключената тема на Южняка/. Накратко според тази теория прабългарите са многокомпонентен етнос формиран през различни периоди от развитието си. Като начало имаме някаква изходяща от Северна Азия група говореща архаичен алтайски диалект, сродна на европейските хуни но различаваща се от тях като самоопределение. Веротният им антропологичен тип е изразено монголоиден или метисизация, следи от такива пришълци от изток имаме с Средна Азия още около втори в. от н. е. Много е спорно какъв точно е произхода на тази група, дали е свързана по някакъв начин с империята на гсиен ну, дали е някое от племената в нея или група бягаща на запад вследствие гражданските войни в империята или пък в следствие разрастването и. Доказателство за този ранен етнически елемент е алтайският езиков слой в прабългарският език който се вижда от инвентарните надписи, от пряко и непряко предадените езикови остатъци, както и от родовите и племенните имена които са с неирански произход и са много близки до известните ни племенни имена на европейските хуни. Чакарар, Кувиар, ...дуар, Кюригир, Ермиар, оногондур, кутригур, утигур, оногур, сарагур, алпидзур, ултизур, илтимар, акацир, бардур....... Около 3-4 в. тези племена се смесват със старото ираноезично население на степите- късните сармати. През цялата късносарматска епоха тече процес на инфилтрация на ново идващо от югоизток население което променя антропологичнитя тип на сарматите както и много от културните им обичаи, това са предполагаеми идващи от Централна Азия наследници на кушаните или тохари защото техни черти виждаме в късносарматската среда. При смесването си с късните сармати алтайско езичният елемент възприема много голяма част от тези черти - черепна деформаця, подбойни и нишови погребения. В етническият състав на алтайскоезичните вече има предполагаемо угорско население, възможен техен принос е типичният погребален обряд "конско чучело", череп и крака от кон поставени до покойника. Това е стар угорски обичай за който се смята че е пренесен на запад от Урал от европейските хуни при миграцията им, обичаят е много разпространен в хунската и постхунската епоха и е характерен за европейските хуни, аварите и прабългари. Класическо такова погребение е намерено в Кабиюк м.4 идентично с последното разкрито погребение от кръгът Сивашовка - погребението Матюхин Бугор, остров на р. Дон, датирано е средата на седми в. и е несъмнено определено като българско. Малко преди хунското нашествие тази група която вероятно все още няма племенен етноним а е сбор от сродни езиково племена обитава района серено от Кавказ, сведения за нея имаме от арменски източници от 5 в. където вече им е дадено етническо име вхндур булгар, възможно е това да е по късно определение, по времето когато Мовзес Хоренаци пише това българите вече са известни с етнонима си. Хунското нашествие размества етнически целият регион, част от тези групи са увлечени с хуните на запад, друга част бягат от тях, имаме едно сведение от Павел Дякон според което vulgares оперират северно от Карпатите около 439г. , по това време този регион е хунска територия и от там се прави извод че прабългари са били познати като етноним в рамките на хунският съюз. След разпада на хунската държава имаме ново разместване на племената и народите, част от българската група племена се връща на изток и се консолидира около два центъра - кутригури и утигури, по това време за продължителен перидо от няколко десетилетия името българи не се споменава, по късно то се свързва с кутригурите и утигурите които са синонимни на българи. Утигурите попадат под властта на Западнотюркският хаганат, техен управител е Турксант, синът на Истеми който ги смятал за свои роби според думите му пред византийски пратеници. Различни български групи живеят при различни условия в региона, в някои случай те усядат в Северен Кавказ и се споменава че имат градове. Първото достоверно споменаване на етнонима българи е във връзка със събитията около император Зенон- 480г. След това се започва един наситен с българи исторически период. Утигурите са позиционирани източно от Азовско море, това е мястото на което по късно се позиционират и уногондурите които Аспарух извежда след смъртта на Кубрат, много е възможно някои следи от тюркизация които виждаме в ПБЦ да са следствие на тази около 60 годишна васална зависимост която приазовските българи имат от хаганата. Към тази тюркизация имаме някои заети титли, чисто тюркутски тип погребения /гроб 27 и 33 Н.Пазар/, някои обредни съоръжение по могилите около Плиска свързани с обреди с огън и коне,графити на конници напълно идентични стилово с класическият тюрко хаганатски тип, вероятно някои тюркско звучащи имена като Пумир, Негин,Сивин, Турдач, Есхач. При всяко положение това е културна заемка, възможно е да и имало дори групи тюркути или туркутизирани по един или друг начин родове но този културен слой не е силен. Около началото на 7 в. група български племена се консолидира в племенен съюз наречен условно Стара Велика България. Има много неясноти около състава на този съюз, в различни източници се говори за българи, уногондури и котраги, хуни,българи и котраги едноплеменници и тн. от което не става ясно етнонима булгар кои точно от тези племена покрива и до каква степен кутригури и уногондури се идентефицират с него. Възможно е в този период все още да няма пълна косолидация около този етноним. Археологическата култура на СВБ е Сивашовка /три от петте и хоризонта/. Типичният погребален обряд там е идентичен с този от Кабиюк, според по нови археологически проучвания у нас единичните войнски погребения от Велино, Златари, Гледачево, Дивдядово имат несъмнена връзка с степните погребения от северно черноморските степи както и с кръгът Перешчепина който се смята за "аристократската Сивашовка". /Находките от Велино и Златари и аристократическите гробове на дунавските българи. Б.Тотев О.Пелевина/ СВБ се разпада около средата на 7 в., първите които понасят удара на хазарите са най източната група от българските племена - уногондурите, те живеят в Донско Кубанското междуречие, запданата им граница е Азовско море а източната платото Ердени. Това е степна зона без следи от градове и постоянни селища в онзи период. Аспарух повежда немногочислена група на запад, според мен не повече от 20 000 човека общо, това са уногондури и вероятно присъединени към тях други групи българи не желаещи да останат под властта на хазарите, при обиколката си около Черно море към тях се присъединяват и различни остатъци от старото ираноезично население на степите, за тях са характерни двуобредни погребения с кремация и инхумация /Черняховската култура от 6в./, варови посипки и опалване на дъното и други черти които заедно с тяхната керамика по късно се срещат в ПБЦ. Около времето на преминаването на Аспаруховата колона повечето от селищата на съществуващата Пенковската култура са изоставени без следи от опожаряване а елементи от тази култура се намират скоро след това в ПБЦ, най вече керамика както и тип безурнови кремации. От това може да се направи заключение че населението което Аспарух довежда към 681 г. под Дунава е нееднородно, значителна част от него е славянизирано ираноезично със собствен различен и непознат за степите погребален обичай като кремацията. С течение на времето през следващите близо два века езикът на това население започва да доминира, алтайският език постепенно остава дворцов и висш военен, говори се в съвсем ограничен социален кръг и това е предпоставка за лесното налагане на южнославянският като официален език след средата на 9 в. От антропологичните данни от некрополите от ПБЦ имаме изключително разнообразни типове- от изразени дългоглави европоиди без никакъв монголоиден примес алански тип до изразени метиси с подчертан и доминиращ монголоиден примес, което е потвърждение за нееднородността в етническо отношение на прабългарите в ПБЦ. Много накратко и синтезирано това е според мен, почти цялото ми виждане се базира на теорията на проф. Р.Рашев, тя е основна работна теория сред българските археолози а и сред украинските и руските работещи по обекти по северното черноморие свързани с българското присъствие там.

Това е един добър пример защо никога не споря с автохтонци. Винаги когато извадиш някакъв научен аргумент и се позовеш на научно изследване то се отхвърля понеже авторът му е агент на КГБ или платен агент на световен заговор целящ укриване на величието ни но най често с аргумента че въпросният учЬОн е некъдърник който нищо не разбира и поради това е загубил тридесетина години от живота си да се занимава с глупости. Една голяма част от тези изследвания които са правени относно бройката на степните номади се базират не на субективни фантазии и гадаене за неща случили се преди векове а на наблюдения и изчисления на съвременни такива общности, днес има поне две големи държави в които живеят такива големи групи и битът им не се е променил особено, така че те са добра база за наблюдение и анализи. Не искам да споря за цифри защото те са относително понятие, Графа даде неговите и съм напълно съгласен с мнението му, Аспарух при Онгъла не е могъл да извади повече от десетина петнадесет хиляди войни при пълна мобилизация на цялото му подчинено или гравитиращо около него население каквото и да включва то. Десет хиляди конници спокойно могат да подгонят деморализирана и паникьосана тридесет хилядна армия, могат да го направят и две хилади конници, паниката е страшно нещо а когато строят се разпада не е нужно много за да побегнеш. В тази история за мен е важен ексъдъса на уногондурите от прикубанието. Както винаги вас ви влекът изворите а мен битовистиката, когато чуя за тази маса хора обикаляща около Черно море се опитвам да си представя как точно е ставало. Примерно повечето от нас са виждали р. Дунав, аз съм израсъл край нея и имам представа какво е голяма река без брод, тя трябва да се прекоси от да кажем двадесет хиляди човека, поне петдесет хиляди коня минимум, поне стотина двеста хиляди овце и още дявол знае какво друго - кози там някакви, едър рогат скот, кучета и прочие. Това е Дунава, Дон е по голям, Волга още по, Буг, Днестър, Днепър и незнамси още колко рекички по пътя също не са малки. Вероятно има ариегард който се бие с отряди хазари гонещи цялата тази маса. това е картинката според мен. Сега си представяме цялото това нещо умножено по три, по пет или по колкото там ви стигне фантазията за стотиците хиляди прабългари, чувал съм цифри за половин милион човека и то от баш историка на държавата ни.

Бройка не мога да дам защото не мога да направя точни изчисления на каквато и да е база. Казах вече че всеки който си е направил труда да смята такова нещо не дава повече от 15 000 за степно племе, айде двайсе хиляди да са за силните племена, конфедерациите са малко повече, там е според зависи. Оногондурите не са някакво голямо, силно и значително племе, известни са единствено с това че от техните среди излиза Кубрат и семейството му което много вероятно с някаква тюркутска подкрепа се оправя в живота. Така че според мен повече от двадесетина хиляди човека не са тръгнали от приазовието малко след смъртта на Кубрат, в делтата притстигат месеци или година по късно, там седят каквото седят и вероятно броя им се увеличава, било от местно население което е доказано археологически /пенковци разни/ било от други групи или колони българи бягащи от хазарите след аспаруховите, събира се там някаква цифра хора и си седят. В един момент обаче почва да става зле, явно тази територия не може да ги изхрани, изпадат в нужда и нищета и забравят плановете да станат федерати на братската ромейска империя ами почват да минават Дунава и да плячкосват. Според мен в един момент са се събрали твърде много хора на твърде малко място недостатъчно да ги изхрани, в началото вероятно са възнамерявали да останат там за продължително време, вероятно в някакви федератски отношения тип Ернах който така си е изкарал спокойно няколко десетки години, за това и правят фортификации като незавършения Никулицел и кой знае колко още такива неоткрити. Та минават, плячкосват и най накрая идва логичното, Империята не иска да остави отворена язва в задния си двор и решава да си реши проблема трайно с еднократен акт. Колко хора са към този момент нашите и колко от тях са оногондури плюс предполагам още присъединили се бягащи от хаганата българи не мога да гадая, твърдо съм убеден че Погонат и стратезите му биха тръгнали с поне три пъти превъзхождаща армия силите на противника, това е простата военна логика когато тръгваш да унищожаваш силен доказан войнствен противник на негова укрепена територия. Просто не мога да си представя друго положение, ако по някаква причина императора и генералите са тръгнали с армия едно към едно с нашата / а те са знаели предварително бройката ни както и възможностите, петнайсе години четът сводки и доклади от гарнизоните в Дръстър/ то това за мен ще е крайно нелогично и изненадващо. Това е отговора на въпроса ти, армията на императора е около три пъти по голяма от нашата. От там смятаме населението, между другото десет към едно както ти го смяташ според мен е спорно, може да важи за цивилизовани хора но при номадите не е баш така, там няма наборна възраст особено ако е на живот и смърт, всичко което ходи е на стената или на коня /вкл. и жени/, така че съотношението цивилни - военни според мен логично би трябвало да е по малко.

С изключение на Павел Орозиий по отношение на Агелмунд и щерка му.

Всъщност част от тези неща за бита и културата на номадите съм ги чел в пътеписи за Монголия, Казахстан и други през различни периоди, примерно много интересно е да се прочете Пржевалски относно бита на почти съвременните халха монголи, нищо че има разлика във времето, бита не се е изменил. Точно поради тази многочасова езда и измислено каркасното седло, допреди него е имало само потник, повечето хора мислят че седлото с твърда рамка /каркас/ е за удобство на ездача, всъщност аз язда предимно без седло и не виждам особена разлика дори когато стрелям от движение, твърдото седло е за удобство на коня, така се разпределя тежестта върху по голяма площ по гръбнака на животното и то се щади при продължителна езда, това се е наложило именно поради тези десет дванадесет часа ежедневна езда.

В Неджед арабите не създават армия а арабският си жребец, завладяването на Сирия е постепенно, оттам се започва експанзията, вече имат база. Изключително много ме съмнява варианта че първо Константин не е взел в предвид мобилизационният елемент на българите /ако изобщо е имало такъв/ и второ че ще тръгне ей така на хазарт. Той не е глупав император дори напротив, стратезите му също са добри, току що са разбили арабите, имат поне 15 години разузнавателни сведения за новопоявилия се мръсен народ, знаят добре с каква база разполагат и с какъв ресурс. Императора чака доста време преди да ни дойде времето, подготовката е била значителна операция. Тръгват не на наказателна акция а на генерално унищожение, идеята е проблемът който е с 15 годишна давност да бъде решен завинаги а не да се срещнат в мъжка битка пък каквото стане. Никой няма да тръгне при това положение с почти равна численост армия, това ще е пълен хазарт. Да приемем че числеността на прабългарите е 200 000 човека общо, това означава че при пристигането си в делтата или по пътя са насъбрали доста голямо количество хора защото е пълен абсурд от приазовието да бъдат изведени толкова хора, вероятно в целите степи не е имало сумарно толкова хора със все хазарите. Мисълта ми е че един от аргументите за числеността на аспаруховите българи е именно този момент- Константин вади ен брой армия, съответно прабългарите го разбиват значи са имали минимум същия ен брой хора, в това просто няма логика. 20 К войници и двеста хиляди население според мен е абсурдно, това е огромна цифра хора за онзи период.

И три към едно да е пак няма логика в цифрите. Иначе е според зависи от ситуацията, и дванайсе към едно съм срещал. Не, не го пише, общо взето това се оформя като проблем - което не го пише в изворите значи не е било или съответно обратното - щом го пише значи е закон.

За арабите ще си прочетеш отделно и ще видиш как само в пет оазиса в Неджед създават грамадната си конна армия с която завладяват света. Наивника Комар сигурно не го е знаел това, но може да е знаел че арабите първо постепенно завладяват плодородната източна част на римската империя и и чак после благодарение на тази база стават световна сила. За армиите- това че прабългарите изправят 20 К войници срещу 30 К византийци не ме притеснява, може и да са имали толкова хора, това предполага около сто хилядно население, е хубаво. Притеснява ме защо византийския император и стратезите му са идиоти? Той има разузнаване, знае накъде е тръгнал, знае с какви сили и укрепления разполага противника, знае какво е съотношението когато атакуващ укрепен противник който си тръгнал освен това да унищожиш един път завинаги и въпреки това, противно на всякаква елементарна военна тактика и логика тръгва да превзема укрепления с почти равен брой войници ?! Пак казвам че елементарната военна логика казва че укрепление се превзема със съотношения поне седем към едно спрямо отбраняващите се, така че императора би трябвало да тръгне с около 150-200 К войници минимум.

Не, в изворите не пише че вследствие на ежедневната многочасова езда по скелетите има масови следи от износване и дегенеративен травматизъм на гръбначният прешлен вследствие на което средната продължителност на живато е около 30 години, пише го в антропологичните анализи които съм пускал многократно. Също така не пише че скотовъдите са прекарвали на конете цялата светла част на деня защото това е породено от необходимостта животните да пасът най често оскъдната трева през по голямата част от годината вкл. и табачене през зимните месеци защото когато изхранваш един кон пасищно му е необходимо много повече време за пашуване отколкото ако е на зоб в бокс. Всички явно си представяте степите като една пасторална плодородна зелена поляна, и те са точно това само че за един период от около два месеца, след това са жълта исъхнала трева а пет месеца са покрити със сняг. Тогава животните се изхранват с табачене, конете вървят напред и разравят снега с копита а след тях вървят овцете и пасът суха трева от изровеното, за това и винаги трябва да има коне в комбинация с овцете. При степните номади има една икономическа особеност която обуслява битът и културата им - те не могат да натрупват запаси! Няма хамбари. Това е много важно, от това произлизат и другите особености като численост и невъзможност да развиват някаква сериозна мащабна култура а всичките им империи са нетрайни и се базират на лидерски способности на отделна личност. Да се върнем на степите и изхранването, със скотовъдство базирано на табачене и пасане на суха трева първо не можеш да изхраниш много животни и от там да направиш някаква голяма численост на популацията и второ за да си изхраниш овцете по този метод трябва да прекарваш на седлото цялата светла част на деня при абсолютно всякакви климатични условия, от там и болката в задника. За да се изхранят стадата с толкова оскъден ресурс е необходима много голяма площ, ако степта беше тучна ливада с люцерна целогодишно това нямаше да е проблем но при такава ограниченост на ресурса се налага и редуцирането на фактора използващ този ресур, от там и племенните вражди и оплакванията на утигурите че живеят в безплодна земя. В степите непрекъснато се водят битки за пасища и водоизточници, в късносарматският период започва влошаване на климатичните условия и намаляване на водата и тревата, тогава започва промяна в културата на сарматите, става по войнствена, живота става по къс а погребалният обичай по опростен,воювали са постоянно и то помежду си в битки за все по ограничаващият се ресурс. Поради тази неравномерност на ресурса се изчислява и бройката население което може да се изхрани на единица площ, ако степта беше целогодишно тучна зелена ливада както е през двата месеца пролет то не би имало проблем да се изхрани и по голяма бройка , ако имаха възможност да натрупват запаси за зимните месеци когато храната за животните е много по оскъдна също, начинът на живот на номадите обаче не позволява натрупването на запас, за това те имат сезонна миграция, през зимата се струпват на зимовища близо до черноморският бряг защото там снежната покривка не е толкова плътна, през лятото вървят на север защото там тревата исъхва с около месец по късно, всичкото това нещо обаче има една негативна страна- твърде голяма територия обитавана от едно племе, от там и враждите от там и малката бройка хора живеещи на тази територия. От това всички изследователи правят извод че голямо струпване на хора в степите не е възможно и те са относително рядко населени, от там и извода че прабългарите мигриращи към Дунава с Аспарух не ще да са били тези стотици хиляди за които сега се претендира, просто не е възможно да има такова струпване на население преживяващо от този ресурс. Изследването на Гумильов по въпроса за което Ник спомена, пускал съм го и преди, обяснявал съм ги тези неща но все още сме на етап многохилядни прабългари заливащи шепата славяни. http://www.erlib.com/%D0%9B%D0%B5%D0%B2_%D0%93%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2/%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C_%D1%83%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0/1/

До тук не си ме разкрил с нищо както и с нищо не си допринесъл за развитието на тази дискусия поради непременното ти желание за спор, липсата на сериозни логически аргументи и наивитет на възгледите. Всичките тези за плодородни степи и гигантски армии и преселения които развиваш са пълна загуба на време и поради тази причина бях сдобил полезният навик да не ти отговарям към който възнамерявам да се върна немедлено.

Да, и на мен така ми се получи като се опитах да пусна откъс, четете ако ви е интересно от около 190 страница нататъка, преди това е предимно историография и общи неща, данните за климата са по нататъка. Комар е добър историк и аз доста го уважавам и чета, проблемът му е че както казваш понякога си пада по бомбите, освен това е украински евреин и ционист и естествено за него хазарите са навсякъде, оттам и проблемите му със СВБ и теорията че е "историографический миф". Опитва се да припише цялата Сивашовка на хазарите като българските варианти за него са раннохазарски, отпреди потюркчването им а късните собствено хазарски са след като хазарите били възприели културата на хаганата, нещо такова.... Изолирано мнение, няма подкрепа сред другите специалисти.

Относно бавното и постепенно разширение каганът на хазарите Йосиф разправя друго, няма такова нещо, нашите бягат, хазарите ги гонят. Готите имат земеделие и уседналост дори в степите и лесостепите, маджарите водени от Арпад като гледам днешните русоляви и синеоки маджари не ще да са били много повече от аспаруховите уногондури. Маджарите водят успешни войни но в периода на така нареченото "първоначално заселване" не са многобройни.

Моите хуни Томсън, Алфьолди и Бъри ги изчисляват подробно, в котлето са слагали мляко и сушена извара, месо са яли рядко точно както всички номади, под котлето са горели конски лайна. Храненето и бита най подробно от първа ръка описва Рубурк, има си специални глави за всичко. http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/rubruk.htm Това е живота на номадите, чевермета рядко, болка в задника от цял ден езда постоянно, студ, дъжд, слънце- на коня докато ти изтръпнат мъндулките и като трябва да слизаш ти е по лесно да се слечеш и да паднеш отколкото да се сгънеш и да прескочиш, на триисе години гръбначните ти прешлени стават на тънки като левче, от кумиса ако доживееш до петдесе хващаш цироза и гастрит а вода не можеш да пиеш щото там пикае цялото стадо /а и кумис ако не сте пили само това ви стига да ви откаже от идеята, страшна смрад и прокиш е/, та това накратко е живота на номадите и в частност на любимите ми хуни, повечето от тези неща съм си дал труда да ги изпитам за да видя какво е наистина а не да разчитам на шарени статии. В смисъл и чеверме съм ял, и кумис съм пил и яздене до изтръпване ми се е случвало. пп Хуните ги смятат на племена, между пет и петнайсетина хиляди едното, в Панония по времето на Атила се смята реалистично че е имало около 50 хиляди човека общо в така наречената хунска държава, колко от тях са хуни и ко лко гепиди и масгути не е ясно. Има исторически извори които говорят за петстотин хиляди хуни по това време за което се смята че е практически невъзможно.

От къде знаем че тохарите и саките са тръгвали е така хазартно напред без да обезпечът храна за семействата си? Я виж какво пишат за хуните, колкото и диви да са били около тях вървят овцете им, тази цифра която я давате за степното население е абсолютно нереална, вижте какво пише Комар по въпроса. "Кутригуры и утигуры в Северном Причерноморье", Комар А.В. Статията я има в нета, вижте за заселеността на степите по онова време и климатичните особености на степите. Подвижните скотовъди имат най ниската добавена стойност като икономически показател, това което изкарват едвам им стига да преживеят. Има много изчисления за това колко човека плюс добитък могат да се изхранят на единица площ, на тази база се смята и бройката на едно племе - не повече от пет до петнадесет хиляди човека задължително пръснати на голяма площ така че между всеки род от десетина юрти да остава достатъчно количество трева, като дойде сухия сезон преходите стават по големи, отстоянията също. Така че тези десетки и стотици хиляди номади просто не са възможни, няма как да оцелеят, виждам какво правят три коня и пет овце на мястото на което яздя и виждам какво е на съседната поляна на която не ги пускаме щото е чужда, виждам какво правят пет вързани коня около юртите като сме на лагер само за три дена, в унгария в лагера имаше около 50 коня и за един ден не остана и една тревичка в района, това е тревокосачка включена на ритмични обороти целодневно. Сега си представете това нещо умножено по хиляди, къде и какво пасът тези животни за да изхранят тези стотици хиляди номади? Самите северно черноморски степи изобщо не са толкова големи нито пък климатичните условия са толкова добри, там свежа трева има само за месец два през годината, после е суша или сняг. Ако искате ще ви изровя изследвания за подвижното скотовъдство в Казахстан и Туркменистан по времето на колхозите в СССР, тогава се правят такива изследвания и броене преди да се национализират стадата, извода е много овце малко хора. Тези гигантски цифри са абсолютно говорене наизуст, не случайно днешна Монголия е една от най слабозаселените страни в света въпреки че има огромно количество добитък на глава от населението.Не случайно и цялата Сивашовка няма и двеста погребения а там са пет локални варианта на две култури- хазари и българи. Археологическите данни от първоначалното заселване на ПБЦ говорят за малко население събрано около няколко укрепени пунктта, Рашев предполага 30-50 хиляди човека общо в цялото плисковско плато за първият землено дървен период. Данни за предишни заселвания няма, предкубратово следкубратово време- просто няма такива, територията на север от Дунава е много слабо заселена дори и в осми и девети в. да не говорим за някакви предаспарухови населения, плисковското плато пък си е направо пустиня, дори иславяни няма преди Аспарух.

Както винаги идеята ти е да си в спора, без значение за какво. Специално това за гордите тюрки и страхливите българи може да влезе в златния фонд на аргументите против тюркската теория. Тюрките са доказани тъпаци и некъдърници във военното дело, как ша са сравняват с нашите далновидни българи които като видели византийската войска хитро симулирали страх и обзети от привидно отчаяние се укрили в блатата. Тюрките тъпо и храбро биха се втурнали на битка и биха измрели мърцина разбира се щото не са мъдри българи. Направо им се чудя как са сглобили държавица простираща се от Тихия океан до Черно море като са такива глупаци. Като ви чета разсъжденията се благодаря че Аспарух не е разчитал на спецове по логистика като вас като си е извеждал уногондурите и е планирал преход неизвестно накъде само разчитайки на кобилешко мляко и това което си хване по пътя. Цяло чудо е че такъв инфантил е успял да докара не половин милион ами половин семейство до Дунава. Те ви тука малко за степното животновъдство, а вижте бройките поне които дава жената. http://sarkel.ru/istoriya/ni_shishlina_zametki_o_haraktere_skotovodcheskogo_hozyajstva_v_sovremennoj_respublike_kalmykiya/ Колко е била тая византийска армия че градите такива теории на нейна база, педесе хиляди, сто хиляди?! Върху една неизвестна и неясна цифра извадихте теорията за моисеевия ексъдъс. Никой степен народ няма да си тръгне доброволно без единствената база която ги поддържа живи- стадата си, сега просто смятайте и мислете.

Колко години и за какво са били нужниа на Аспарух ?! Арменците не ги ревизирам аз защото нямам необходимата база и знания, просто мнението за тях е такова че са пълни с анахронизми и недоказани полулегендарни твърдения, особено тези касаещи по стари исторически периоди. Срещал съм това мнение при разни автори които ги разглеждат, нямам спомен къде и кой, просто арменските извори не се смятат за абсолютно достоверни и поради това никой не се позовава само на тях така фанатично както правим ние. Както и да е, за броя на прабългарите не ми се спори, бих дал един много полезен съвет в това отношение. Тъй като специалността ми е икономическа социология, по навик, винаги когато прочета някакви бройки армии и хора в исторически извори автоматично си задавам въпроса - кво са яли тия хора? Битовистика, не е героично и бляскаво но пробвайте и ще видите колко смислени отговори произлизат от този иначе тъй обикновен въпрос.

Това че са някакви предхуни надали е възможно, това е остаряло мнение на Бернщтам заради известната монголоидност от Кенколския и Бабашовския некропол сходна с тази от астраханските некрополи. Най вероятно е нещо кушанско, поне за сега това се налага като мнение. В този период, около първи в. и нататъка има засилен културен обмен между сарматския свят и Средна Азия. Всъщност обмена изобщо не е бил културен а направо на бой са си отивали нещата, средносарматският период е много войнствен, първо с тези пришълци от изток а към края на периода и хуните ми се случват. Става въпрос че тези обичаи като ИЧД, ниши и подбои може да са с кушански или тохарски произход но са вторична заемка от сарматите а не че прабългарите или хуните които също ги ползват са кушани.

Нишата и подбоя се появяват при късните сармати с население което идва от изток, от района на Аму даря, това е към края на първи до трети век, променя се антропологичният тип на сарматите както и погребалните им обичаи. Катакомбите стават по редки, обичаят за варова посипка на дъното на гроба е почти изоставен, появява се ИЧД и става масова, появяват се нишите и подбоите понякога покрити с каменни плочи, за първи път се появяат костени пластини от хунски тип лък, някаква кушанска керамика се споменава, появява се брахикранен тип характерен за средноазиатското междуречие и различет он долихокранният сарматски тип от предходните периоди, част от тези са с известен монголоиден примес характерен за астраханската група..... Има мнение че това е някакво ранно проникване на хуни поради използваният от тях по късно ИЧД и ниша. Нишата съвсем определено си е обряд по обезвреждане, погребаният е затворен в допълнително съоръжение, често се покрива с камъни а ако към нишата води тунел понякога е запълнен с камъни. Много некрополи от това време в Бишкетската долина са точно такива, предполага се че това са някакви кушани от северна Бактрия които бягат от гсиен ну, по късно тръгват на запад и се настаняват в повожието притискайки сарматите.

Аз си го представям но археологията не, няма никакви следи от прабългари по тия места отпреди Аспарух, след това се появяват ясно, най ранните следи от обитание свързани с българи в Бесарабия, Молдова, Олтеня и Прутско -Днестровското междуречие са от осми в. и керамиката там е салтовски тип. Румънските прабългарски некрополи също се появяват след това, дори и да е имало някакво заселване на прабългарски групи то те нито са били многобройни нито трайни, просто няма следи. Има ли някакво грамотно изследване от специалист което да ни показва тези думи в славянски и санскрит едновременно или пак копипействаме петърдобревщини?

Винаги като чуя модерната напоследък хипотеза за липсващите славяни се сещам за една обсада на Солун и как същите тези несъществуващи славяни били толкова много че полуголите им сплетени едно до друго тела обкръжили града в пръстен. Нещо като блокада на парламента ама не толкова рехаво ще да е било, та голяма липса на славянско море е падала като зачетем малко византийски извори от тоя период. Ами обсъждали сме с графа многобройната, /според форумните легенди между 50 и 70 хилядна/ ромейска войска и се оказа че не е баш така. Аспарух извежда не повече от 20 хил- уногондури от донско кубанското междуречие, с тях и стадата им се дотътря криво ляво до делтата гонен от хазарите, дали са бягали на спринт както казва Йосиф или са се придвижвали с битки в ариегарда не знаем, по скоро ще е второто имайки предвид че хранителната им база се движи с тях а овцете принципно не са добри в спринта. По пътя си изглежда насъбира компания в лицето на някакви пенковци и се формира една прилична цифра народ която в течение на няколко години става проблем с постоянните си набези отвъд Дунава още повече че тази територия е беззащитна поради ромейско арабския конфликт. В един момент на ромеите им писва, имат си вече свободна армия и решават да си решът проблема който заплашва да се превърне в траен и неприятен. Тръгва значи армията на императора за която преценихме че надали ще е дори и 50 000 човека и нашето многомилионно храбро багатурско население какво прави ? Излиза и ги сразява храбро на равно поле ? Ми не точно, направо "се крият зад укрепленията си по островите обхванати от страх". И се почват едни обсади, кал и комари, август ако не си бил за риба по Дунава не знаеш зор какво е, на войската и писва, императора бяга, паника, нашите удрята кьоравото и така.... Според мен логиката е добра, сега да разгледаме другата хипотеза, за прабългарското море. Тръгват значи от донско кубанското междуречие между половин и един милион уногондури, с тридесетина милиона овце /днес в Монголия и НЗ заедно няма толкова, но хората е требвало да ядът/ и пристигат на Дунава, императора оптимистично им изпраща 70 К войници, нашите стотици хиляди багатури ги виждат и си умират от смях, излизат и ги насмитат "чак до местността Варна"........

Това че има някакъв общоирански езиков фонд от няколко десетки или стотин думи не означава че има такъв език. Без да навлизам че никак не ми е ясна материята но общи думи има във всички индоевропейски езици но от тях език не може да се сглоби. "При положение, че българите се появяват преди тюрките адекватно ли е да говорим за 'частично иранизирани тюрки'?" Прототюрките се отцепват от алтайския езиков масив няколко века преди новата ера, самите тюркути са едно от тюркските племена появило се доста по късно. Към този праалтайски спадат тунгусо манджурски, протомонголски и прототюркски езици, тъй като имаме езикови остатъци от такъв прототюркски смесен с протомонголски и много сходен с днешният чувашки това е дало основание прабългарският език да се формулира като тюркски. На база това че тюрки е езикова и културна общност това пък е определило и прабългарите като тюрки. Самата тюркутизация е късна и касае някои културни и езикови заемки които са следствие от дългогодишните контакти с Западно тюркският хаганат през 6-7 в. Това е принципа на систематизацията в езикова и културна група, дали тя е коректна е друг въпрос, сега се смята че е възможно да е имало двуезичие сред доведеното от Аспарух население. Една част от него условно наричана уногондури, или тези които идват от степите все още говорят въпросният алтайски език на който са написани инвентарните списъци и от който имаме няколко иначе необясними монголски думички в днешния език, със сигурност след векове интеграция в степите този алтайски е бил силно иранизиран поради факта че въпросните уногонури са си преимуществено количествено сармати с една не особено масова алтайска родова аристокрация +какво ли още не от степите вкл. и хунски остатъци дръпнали назад след разпада на Атиловата империя, общо взето стандартния степен микс за това веме и място. Има и нещо югоизточно, тохаро усунско но то е по линия късни сармати а не директно. Маса от население обаче идваща с Аспарух и уногондурите обаче изглежда са славянизирани сарматски и други остатъци били в територията на СВБ някъде в лесостепната зона около Буг или пък присъединили се по пътя, това са така наречените пенковци или културата от Пастирското градище. Това с което Аспарух прекосява Дунава е различно от това с което прминава Дон и Кубан двадесетина години по рано както съм казвал много пъти, поради това и имаме такива разлики между ПБЦ и Волжка България примерно както и между ПБЦ и Сивашовка.

Е това вече ще е предизвикателство за доказване. Особено частта за славяноезичните скити. Това дори не мога да си го представя как си го представяш! Начи смисъла и целта на цялата тая славяноезична идея е да се избегне логичният факт че алтайскоезичната част от прабългарската аристокрация е била малцинство а самите прабългари не са били особено много, по тази причина само за няма и два века езикът им става ограничен дворцов и евентуално военен и постепенно бива изместен от масовият южнославянски диалект. Ако Борис беше решил да наложи този алтайски език като държавен с приемането на християнството и книжовният период то щеше да има много голям проблем защото той е бил неразбираем за около 90% от населението, вероятно към края на девети век е бил говорен в двора, сред висшите военни и сред аристокрацията и то онази която все още е пазела прабългарската традиция и не е била сред произведената от Крум нова вероятно славянска по произход такава. Та за да се заобиколи това логическо иначе предположение измисляме някакви славянскоезични скито сармати доведени тук от Аспарух, море разбирашли, стотици хиляди вероятно които говорели на днешният ни език. При това положение все още не разбирам как днес осетинци и поляци си говорят с преводач, най малкото би трябвало поне малко да се разбират, все пак прадедите им са говорели един език - славянски.

И къде има салтовски тип некрополи "от Афганистан до Кубан" отпреди ПБЦ ? Не да ми чопнеш от този или от онзи сарматски некропол това онова а обособеният погребален обичай в общи некрополи точно какъвто го имаме в ПБЦ и СМК и никъде другаде. Да не говорим за биритуалността в ПБЦ.