Шпага

Предполагам, че според вас, когато България беше представена като тоалетна, това пак не е било обидно Или когато някакви лекета-чалгари я наричат БълХария... пак не е обидно. Щото няма такава държава, нищо че прадедите ни са проливали кръвта си за нея.

Според мен са налице законови основания, които дават право на всеки нормален българин да заведе дело за обида срещу учредителите на тази "партия". Вие как мислите?

Ако всеки, който не е способен да проумее тези теории, прояви наглостта да се обяви за гений, голямо "гениално" нашествие щеше да връхлети... света

Вчера това предаване силно ме впечатли! Не знам доколко е спазена тъй наречената "историческа истина", но много ми се иска да вярвам в такива величави изяви на Човешкия дух https://play.nova.bg/video/temata-na-nova/season-13/temata-na-nova-2019-10-13

Господа, след СТО не е ли време да отстреляте и ОТО?

Може ли някой да обясни как - на какъв принцип - действат т. нар. "цветоулавящи кърпички"? Слага се такава кърпичка в пералнята заедно с разноцветни дрехи и предотвратява смесването на цветовете. Но каква е хим. реакция, на която се дължи тази ефективност на въпросните кърпички?

Ето цитат от началния ти постинг: Младенов, тъй като атмосферата всъщност не "затваря" земята като някакъв мехур, а постепенно се разрежда и разпростира на хиляди км. височина, каква ще е според теб скоростта на светлината, измервана на различни височини? Според теб, скоростта на светлината ще се променя ли, ако бъде измервана "вътре" в различни слоеве на атмосферата? И ако се променя, на какво ще се дължи тази промяна?

Съвсем изгубих нишката на спора ви - ако изобщо има някаква нишка Затова ви моля да ми отговорите на следните елементарни въпроси: Ако вселената се състои само от една тепсия и едно топче, което се търкаля равномерно и праволинейно по дъното й, как ще определим това движение на топчето? 1. Като относително спрямо тепсията. 2. Като абсолютно - тъй като самата тепсия е в абсолютен покой, просто защото няма накъде да се движи. 3. Като собствено движение. И друг въпрос: Ако топчето не се движи праволинейно и равномерно, а с някакво ускорение, и вътре в него е изолирано някакво наблюдателче, дали то ще открие движението на топчето?

Сканер, а изкривяването на пространството /на пространство-времето/ не може ли да се определи именно като движение? Имам предвид че това изкривяване е породено от наличието на определено количество материя в съответния участък от пространството. А тази материя се движи и точно поради това нейно движение кривината на пространството непрестанно се променя...

Може и така да е Звучи логично. П.П. Дадох този линк във връзка с казаното от amigdal, че "не трябва и да вярваме само на това което сега знаем." Аз също мисля, че засега никой не е в позиция да прави чак толкова категорични нАучни изявления. Все пак нека не пренебрегваме напълно и факта, че тези изявления се опират на идеализации /на приблизителности/, отвъд които -- или по-точно под които -- навярно се крие доста по-различна реалност... включително и "вакуумна"

Може да се добави например това: https://megavselena.bg/skorostta-na-svetlinata-vyv-vakuum-vse-pak-ne-e-konstanta/

Ако под "преместване на енергия от точка в точка" имаш предвид, че светлината е някакво свръхразпространено проявление на квантовото тунелиране, значи ще трябва да задръстиш вакуума с невъобразимо изобилие от "стени" - т. е. с енергийни бариери. Но това едва ли ще е проблем за теб

А възможно ли е каквото и да е "преместване на енергия от точка в точка" да се осъществи без движение? Но и по принцип възможно ли е нещо - каквото и да е то - да Е движение:)))

gmladenov , като изключим всички други твои зацикляния по тази тема, нека да отбележим и това, че е напълно недопустимо: Да оборваш една теория чрез отричането на нейните постулати.

Според мен в конкретния спор не е коректно да прибягваме до такова приближение, колкото и добро да е то. Вече от месеци Младенов повтаря, че според "погрешното" твърдение на Айнщайн "движението на земята в космоса е неоткриваемо", а то всъщност "е откриваемо." Той повтаря и това, че спътниците, въпреки постулата на СТО, откриват "собственото си движение". Е, може би още в самото начало на спора трябваше да се отбележи, че: 1. ДА, движението на Земята в космоса/в пространството/ е откриваемо, но тази откриваемост се дължи на факта, че движението на Земята е ускорително. По същата причина е откриваемо и собственото движение на спътниците - именно защото и тяхното движение е ускорително. 2. Айнщайн в СТО има предвид неотличимостта на покоя от относителното движение САМО когато това движение е равномерно и праволинейно. 3. Не е установено наличието на ефирен вятър, тоест не съществува ефир с такива свойства, които да доказват, че той изпълнява функцията на преносна среда за светлината. Ето това е имал предвид Айнщайн в цитирания от Младенов пасаж: ... неуспешните опити да се открие каквото и да били движение на земята спрямо "светлинната среда" показват, че явленията в електродинамиката и механиката нямат свойства, отговарящи на идеята за абсолютен покой.

Значи аз ще съм първата, която ще засегне този въпрос... като отговоря, че: Айнщайн никога не е твърдял, че "движението на земята в космоса е неоткриваемо".

Добре, но щом става дума за "равномерно и праволинейно движение", защо непрекъснато включвате в спора спътниците, които всъщност не се движат равномерно и праволинейно?

Ако не ограничаваме понятието "движение" само до разстояние, изминато от някакъв обект за определено време, прословутата отправна точка ще придобие доста по-скромно място в това обсъждане Нека си представим, да речем, един Океан, отвъд който няма нищо друго, а в него - само две рибки А и Б. Тези рибки ще се движат една спрямо друга. Но и всяка от рибките ще може да се приеме за намираща се в покой и да "нарочи" за подвижна спрямо нея някаква отправна точка. Въпросът обаче е: Това, че споменатата отправна точка в Океана се движи спрямо рибката А и спрямо рибката Б, би ли означавало, че и самият Океан се движи спрямо всяка от рибките? И след като отвъд него няма абсолютно нищо друго -- накъде се движи той? Отговорът явно е: наникъде Океанът не се движи наникъде, което означава, че неговото единствено възможно състояние е това - на абсолютен покой. Е, щом Океанът е винаги в абсолютен покой, не е ли наложително да считаме, че и всяка негова точка също е винаги в абсолютен покой? Откъдето пък следва, че рибките, макар и в относително движение една спрямо друга, всъщност са в абсолютно движение спрямо отправната точка, която... поради рибешкия си наивитет бяха нарочили за подвижна. Така, в обобщение, всъщност всяка точка в Океана/в пространството/, избрана за отправна, може да послужи за определяне на изминатото от обекта разстояние в този Океан/пространство/, но без да стигаме до абсурда да твърдим, че въпросната точка, а заедно с нея и целия Океан/пространство/ се движат спрямо обекта. По-разумно би било да приемем, че това движение е илюзорно.

Загадките на светлината сякаш нямат край https://www.obekti.bg/nauka/otkriha-novo-svoystvo-na-svetlinata

Надявам се, че темата няма да бъде заключена, но за всеки случай искам още отсега да БЛАГОДАРЯ НА СКАНЕР за щедро отделеното време и изключително смислените - напълно достойни за научен форум - постинги! А що се отнася до неговите "опоненти", освен крайното им... или може би безкрайното им невежество, прави впечатление и липсата на какъвто и да е интерес/любознателност към науката Физика. Това са главозамаяни субекти, които посещават форума не за да разберат нещо от тази наука, а само за да демонстрират тук хипертрофиралото си его и да водят маниакални битки с нещо напълно уродливо, съчинено от самите тях, но дявол знае защо приписвано на Айнщайн. П.П. Една поговорка по този повод: "Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак."

Сканер, с риск да обявиш и моя мозък за болен, ще ти задам още един въпрос: Накратко казано, според Ефекта на Унру при НЕинерциално движение съответният наблюдател ще регистрира "фоново фотонно излъчване" или с други думи обкръжаващ го облак от частици. За наблюдател в инерциална система обаче вакуумът ще е "гладък", т. е. без никакви такива излъчвания/облаци/ Но ако вземем предвид фактът, че идеални инерциални системи не съществуват, което означава, че в действителност всички системи са НЕинерциални, защо да не приемем, че: Вакуумът може да бъде разглеждан като отправна система. Или казано по друг начин, че неинерциалните обекти са в относително движение спрямо вакуума. П.П. Може би не съм се изразила достатъчно ясно, затова прилагам за ориентир това: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Efektat-na-Unruh-Prostranstvoto-se-zatoplia-kogato-se-uskoriava_78404.html

Попаднах на това определение за абсолютно движение: И въпроса ми е дали от това определение не следва именно отричаната от теб възможност да бъде избрана произволна отправна точка и след това да бъде проследено нейното поведение.

Е да, но тъй като въпросната система не е инерциална, значи неподвижните в нея инструменти все пак ще "показват движение"

Младенов, ти май не правиш разлика между равномерно праволинейно движение и движение с ускорение

Извинявайте, че пак се намесвам, но - след като скоростта на спътниците спрямо вакуума е вече "установена", - значи и скоростта на вакуума спрямо спътниците също не би трябвало да е загадка за нас. Нали?