Шпага
Потребител-
Брой отговори
4079 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Не ги знаех тези наистина важни и интересни неща. Много благодаря за разясненията!
-
И какво точно забранява това? Кой физически закон или принцип? И тук отново ще те попитам: Като подкараш - не привидно - слънцето нанякъде само с едно натискане на газта или само с една своя крачка, така не се ли нарушават законите на динамиката?
-
Да, но земята всъщност не се намира в една-единствена "своя" геоцентрична система. Е, как може - реално - земята да е неподвижна в множество въртящи се отправни системи? Да е неподвижна във всичките едновременно? Все пак нали въртящите се отправни системи се различават една от друга именно по различната скорост на въртене. Защо, когато става въпрос за земята трябва да пренебрегваме факта, че, както е казано в уикито "Най-високата скорост е 465 m/s, която се отнася за екватора. Постепенно скоростта намалява към полюсите, а на самите тях е 0 m/s. " Защо всичките тези въртящи се системи - със скорости от 465 m/s до наближаващи нулата - трябва да ги считаме за една-единствена отправна система? Ти, може би от разсеяност, не ми отговори на този въпрос, затова го задавам отново.
-
Сканер, земята не може да е в покой в своята отправна система, поради простия факт, че тя няма своя отправна система. Всъщност земята се намира в множество въртящи се отправни системи, тъй като скоростта на въртене в различни нейни точки е доста различна. Например на екватора скоростта на въртене е 1770 км.ч., а към полюсите плавно спада към 1110 км.ч. и т. н. Значи, щом държиш да възприемаме земята като едно цяло - като един обект, - ще трябва да се примирим и с нелепицата, че тя хем е в покой, хем същевременно се движи, при това с най-различни скорости на въртене.
-
И какво точно забранява това? Кой физически закон или принцип? Значи като се метнеш в колата си и дадеш газ, цялото слънце подкарваш -- при това не привидно, а напълно реално. Е, браво Доста икономично се получава откъм енергия. Но като питаш кой физически закон го забранява това "постижение"... не е ли например Вторият закон на динамиката?
-
Всъщност и двете гледни точки не са верни. Но са полезни, тъй като вършат добра работа на физиците при т.нар. "описание на света".
-
Според мен, в геоцентричната система движението на слънцето около земята не е привидно. Но в реалността това движение е привидно, защото няма физическо основание, поради което слънцето да се върти около земята. Както вече споменах, ако земята изчезне, слънцето ще продължи да се движи по същия начин - нещо, което в крайна сметка означава, че то не се е въртяло около земята, докато я е имало, а просто е следвало своята си траектория, чиито физически основания са съвсем други, а не предопределени от земята. Нещо като аналогия: Когато разглеждаме една бактерия под микроскоп, размерите й в обхвата на микроскопа не са привидни. Но в реалността същите тези размери са привидни.
-
Ако за теб "извъртане на темата" означава мнение, различно от твоето, значи наистина до никъде няма да стигнем
-
Да, светът може да бъде описан чрез геоцентричната система. Но тук вече не говорим за описване на света, а за самия свят, тоест за реалността. Нищо не й липсва. Тя е напълно равностойна на всяка друга отправна система. И въобще, ти за какво спориш?
-
Сканер, изразила съм се кратко и ясно. Но май е крайно време именно ти да излезеш от утъпкания коловоз, за да разбереш какво имам предвид. Досега, умишлено или не, само ми приписваш някаква несхватливост, граничеща с тъпота
-
Сканер, така е, движението е първично и неунищожимо. Но това никак не ви пречи - на вас, физиците - да го "унищожавате" чрез такива отправни системи, в които избраният от вас обект е неподвижен, все едно дали този обект е карфица, крокодил, самолет, Земя или Слънце П.П. Преди са си изтълкувал погрешно думите ми, ще отбележа изрично, че ни най-малко не омаловажавам незаменимата роля на отправните системи за "описанието на света".
-
Тцъ Слънцето не се върти около земята. То се "върти" около нея само в измислената за удобство конструкция, наречена "отправна система, в която земята е неподвижна". НО ако в някакъв момент земята изчезне, слънцето ще продължи да се движи по същия начин, като и докато я е имало.
-
Привидно означава, че за движението на слънцето около земята няма физическо обяснение. Докато за движението на земята около слънцето има физическо обяснение. Нормално е, удобно е, неизбежно е, наложително е във физиката да се използват идеализации, както и абстрактни конструкции, каквито са например отправните системи. Но все пак не трябва да се стига до крайност, при която чрез тези идеализации и абстрактни конструкции да бъде игнорирана реалността
-
Като си говорим за факти, нека споменем и този, че има безспорни физични причини Земята да се движи около Слънцето. Обаче няма такива - физични - причини Слънцето да се движи около Земята. По същата логика няма причини и галактиките да се въртят около някоя пощръкляла муха, въпреки че същата тази муха в своята отправна система е неподвижна
-
А какви са фактите и доказателствата за наличието на тъмната материя или за Големия взрив? За верността на Струнната теория какви са фктите и доказателствата? Или за скъсяването на дължините в СТО? В теоретичната физика просто няма как да се работи само с факти и доказателства. Нужни са и предположения, допускания, догадки... -- без такива дори не би я имало науката Физика. Впрочем, ако се работеше само с факти и доказателства, не би имало и толкова много спорове между физиците.
-
Така, както си "рекъл и отсекъл", излиза, че науката работи само с догми. Но всъщност именно "ако" и "може да се окаже" доста често са били двигателите на прогреса.
-
Всъщност за обект, движещ се със скоростта на светлината, времето не се забавя, ами направо спира. Времето спира, а пространството се "свива" в точка. Но доказателства, че това е така, има само в теорията, според която нищо не може да се движи със скоростта на светлината.
-
Но за да измерят дължината на мировата линия, часовниците би трябвало да се движат по тази линия. А нали през пространство-времето нищо не се движи - нали то е абсолютно и напълно статично.
-
Ще цитирам тук една от любимите ми сентенции: "Разликата между минало, настояще и бъдеще не е нещо повече от упорита илюзия." А. Айнщайн Но при това положение какво ли мерят часовниците?
-
Дорис, всъщност не сравняваме показанията на двата часовника в една и съща отправна система. Да речем, че ти си на Земята, а аз в космически кораб. Сравняваме чрез съобщение показанията на часовниците си - твоят е неподвижен в системата на Земята, а моят е неподвижен в системата на кораба. Това е безспорно! Но в системата, в която съответният часовник е неподвижен, показанията му са други... П.П. Е, както и да е. Няма да досаждам с повече обяснения. Щом Гравити, Малоум, Сканер, а сега и ти не ме разбрахте, значи не се справям с обясненията
-
Сканер, след като "Това обезсмисля всякакви причино-следствени схеми", защо няколко пъти наблягаш на обстоятелството, че "Нищо няма в условието кога светва крушката в стационарната система. Абсолютно нищо."? И като казваш: Кое изведнъж става "неправилно", когато отпадне отбелязаното от теб, че "нищо в условието не влиза в противоречие с това"? П.П. Противоречието е в допълнението, че от синхронизирането зависи светването на крушката.
-
Правилно, в момента t=0 то вече се е случило. И нищо в условието не влиза в противоречие с това. Добре. Но нали можем да добавим към условието, че крушката е свързана с някакво устройство, чрез което става синхронизирането. Т.е. синхронизирането става автоматично и именно от това синхронизиране зависи дали крушката ще светне след една секунда. При такава причинноследствена връзка между синхронизирането на двете отправни системи в момент t0 = t0’ = 0, твоето възражение отпада, а твърдението на Младенов остава:
-
Стелян, това НЕ Е вярно! Не само теб, а въобще никого не съм искала да бъде баннат.
-
Моята "задачка" е проста: Имаме само два взаимноподвижни часовника -- А и В. В моменът на разминаването уеднаквяваме показанията им. А след време решаваме да сравним показанията им, но не тези на неподвижен с подвижен часовник. Сравняваме чрез съобщение показанията на неподвижен часовник А с тези на неподвижен часовник В. Поглеждам си часовника, виждам, че е 15. 44 ч. на 7 ноември 2020 г. и ти изпращам чрез съобщение това показание. Ти прибавяш времето, което е изминало, докато съобщението ми пристигне до теб, и тогава правиш сравнение с показанието на твоя часовник. Сравняваме тези показания на двата взаимноподвижни часовника, които всеки от тях показва в своята система - в тази, в която е неподвижен. И въпросът ми е, по каква причина тези показания биха били различни? И ако са различни, по каква причина единият от тях ще е изостанал в сравнение с другия, след като не е имало никакви промени в движенията им от онзи момент, в който показанията им са били уеднаквени.
